№ 35
гр. Пещера, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20255240200102 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН", ЕИК:
*********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А, представлявано от
управителя Сунай Караасан, чрез пълномощника адв. С. К. от Адвокатска
колегия - Хасково, против Наказателно постановление № 33-
0000183/03.06.2025 г., издадено от Началник ОО „Автомобилна
администрация“ Пазарджик, с което за нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвП и на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП на жалбоподателя ЕТ
"ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН" е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв.
В жалбата бланкетно се твърди, че издаденото НП е неправилно,
незаконосъобразно и съставено в нарушение на административно-
производствените правила и материалния закон, като е формулирано искане за
отмяната му.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. С. К., надлежно упълномощен да го представлява. В
съдебните прения пълномощникът развива подробни съображения за отмяна
на НП, като сочи, че водачът не е индивидуализиран, като са посочени само
1
три имена и описанието на нарушението не е достатъчно ясно. Акцентира, че
съставения АУАН е подписан от лице, което няма представителна власт, както
и че единният граждански номер на управителя е сгрешен в издаденото НП.
На следващо място излага твърдения, че описанието на нарушението е неясно,
като по същество моли за отмяна на атакуваното НП и претендира
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. По делото не е представено писмено становище по същество,
като единствено със съпроводителното писмо, с което въззивната жалба и
преписката е изпратена в съда, е посочено, че НП е съобразено с материално-
правните и процесуалноправните правила с искане същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.03.2025 г. около 10:30 часа въз основа на Заповед № РД-01-
186/27.02.2025 г. и известие рег. № 14-187/18.02.2025 г., в офиса на дружество
ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“, притежаващо лиценз за извършване на
международен превоз на товари ЕО № 3930/01.01.2017 г., находящ се в гр.
Пещера на ул. „Михаил Такев“ № 2А, била извършена комплексна проверка
от свидетелите К. Р. на длъжност „инспектор“ в ОО "АА" Благоевград и Г. Г. –
„старши инспектор“ в ОО "АА" Благоевград.
Проверката обхващала периода от 10.03.2024 г. до 30.09.2024 г. В хода на
проверката, въз основа на представените документи, в това число
товарителници CMR от 31.08.2024 г., разпечатка от дигиталната карта на
водача Г. А.А. и справки, изготвени от информационната система на ИААА,
било установено, че на 31.08.2024 г., превозвачът е допуснал водачът Г. А.А.,
като не притежава валидна карта за квалификация на водача за категория СЕ
да управлява МПС ДАФ с рег. № РА2626ВТ от кат. N3 с полуремарке с рег. №
РА3582ЕМ, с което е извършил обществен международен превоз на товари по
маршрут от Р. Турция за Кр. Дания.
От направената справка в информационната система на ИА "АА" е
установено, че водачът Г. А.А. не притежава валидна карта за квалификация на
водача.
2
Съгласно установеното при проверката свидетелят по делото Г. С. Г. в
присъствието на свидетеля К. Б. Р., съставил на дружеството ЕТ „ДОАН - 69-
СУНАЙ КАРААСАН“ АУАН със сериен номер 348629 на 18.03.2025 г. в
присъствието на представляващия дружеството - Н.А.П. в качеството му на
пълномощник, упълномощен от законния представител на дружеството –
Сунай Мустафа Караасан, като е приел, че същият е нарушил разпоредбата на
чл. 96г, ал. 1, т. 2 от ЗАП във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/31.10.2002
г. на МТЕ. Пълномощникът подписал акта без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били
депозирани възражения.
Впоследствие въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 96г, ал. 1, т. 2 от ЗАП
и на основание същата разпоредба била наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3000,00 лв.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели – К.
Б. Р. и Г. С. Г. - служители от ОО „АА‘ - Благоевград. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Р. и Г., тъй като същите са обективни и
достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като по недвусмислен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и от тези, изискани и представени в
съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните
съображения:
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административно-
наказателното производство, както и до ограничаване правото на защита на
3
жалбоподателя. Нормите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН
въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в
АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и да
посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Спазването на тези норми
цели гарантиране на правото на защита на санкционираното лице, като
деянието следва да бъде описано по начин – посредством факти и правна
квалификация, установяващ извършването на какво нарушение му се вменява.
В конкретния случай вмененото на жалбоподателя административно
нарушение е квалифицирано от наказващия орган като нарушение по чл. 96г,
ал. 1, пр. 1 ЗАвП, гласящ, че който назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвП и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лева.
От фактическа страна е прието, че допуснатият да извърши обществен
международен превоз на товари водач Г. А.А. не притежава валидна карта за
квалификация на водача за категория СЕ да управлява МПС ДАФ с рег. №
РА2626ВТ от кат. N3 с полуремарке с рег. № РА3582ЕМ. Налице е погрешна
правна квалификация, тъй като разпоредбата н а чл. 96г ал. 1, пр. 1 ЗАвП е
санкционна. В съставения АУАН е посочена за нарушена разпоредбата на чл.
58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, която гласи, че водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да
притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата
по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. От това следва, че самото
материалноправно задължение за лицензираните превозвачи да осъществяват
превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача, е нормативно регламентирано с разпоредбата на чл.
7б, ал. 1 ЗАвП, което се явява и нарушеното правило за поведение в случая.
Според чл. 7б ал. 1 изр. 1 от ЗАвП: „Лицензираните превозвачи, лицата по чл.
24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози
на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2,
N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на
4
товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на
водача със срок на валидност 5 години.“. При това положение нито
актосъставителят, нито наказващият орган са изпълнили нормативно
вмененото им задължение да посочат законовата разпоредба, която е била
нарушена от превозвача, съобразно формираните от тях констатации.
Липсата на посочване на нормативно установеното императивно правило
за поведение, посочено в чл. 7б ал. 1 от ЗАвП, води до съществен порок в
предявеното административно обвинение, рефлектиращ пряко върху
възможността на санкционираното лице да разбере изобщо за нарушението на
кое правило е била ангажирана отговорността му.
Констатираният порок при описание на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този
порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде
поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически
положения и за нарушението на коя точно разпоредба се наказва, едва от акта
на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния
закон и следва да бъде отменено.
Доколкото посочените пороци на атакуваното НП сами по себе си са
основание за отмяна на същото, то съдът счита, че не следва да разглежда
подробно останалите възражения, релевирани от процесуалния представител
на жалбоподателя. Само за пълнота на изложението настоящият съдебен
състав намира да посочи, че сочените от пълномощника на жалбоподателя
нарушения, свързани с връчването на АУАН на пълномощник на дружеството
и сгрешеното ЕГН на представляващия ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“
в НП сами по себе си не опорочават административно-наказателното
производство. От приложеното към преписката пълномощно (л. 13 от АНД
1027/2025 г. по описа на РС – Пазарджик), с което Н.П. се е легитимирал като
5
пълномощник на дружеството, се установява, че същият е бил надлежно
упълномощен от законния представител на ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ
КАРААСАН“ – Сунай Караасан да представлява едноличния търговец пред
всички областни отдели на ИА „АА“ вкл. и с право да подписва, каквото е
необходимо. От това следва, че Н.П. е разполагал с представителната власт да
приеме и подпише от името на търговеца процесния АУАН, в който надлежно
е удостоверено, че се предявява на пълномощник на нарушителя. В този
смисъл възражението на адв. К. за допуснато нарушение се явява напълно
неоснователно. Освен това допуснатата грешка при изписване на ЕГН на
законния представител на ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“ – Сунай
Караасан в издаденото НП също не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в случая санкциониран е едноличният
търговец, а не физическото лице, като едноличният търговец е надлежно
индивидуализиран чрез посочване на наименование, адрес и представител,
като дори не е било необходимо в НП да се вписва единния граждански номер
на физическото лице. Изложеното е единствено в отговор на възраженията на
пълномощника н дружеството и по никакъв начин не променя формирания от
съда извод за незаконосъобразност на издаденото НП.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.
143, ал. 1 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, който своевременно
– в жалбата чрез процесуалния си представител, е направило искане за
присъждането им. От съдържанието на приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 29.08.2025 г. се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв. страните са уговорили да
бъде заплатено по банков път. Същевременно по делото не да представени
доказателства така уговореното възнаграждение действително да е заплатено,
поради което и по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, същото не следва да се присъжда. В
представения от пълномощника на жалбоподателя списък на разноските се
претендира и сумата от 200,00 лв. за пътни разходи, за която първо не става
ясно кой е извършил тези разходи – дружеството или пълномощника, като в
случай, че са извършени от пълномощника, то не е посочено дали изобщо са
били заплатени от жалбоподателя и по какъв начин, поради което също не
следва да бъдат присъждани.
6
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Районен съд - Пещера
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000183/03.06.2025 г.,
издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ Пазарджик, с което
за нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП и на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвП на жалбоподателя ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН", с
адрес: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А, представлявано от управителя
Сунай Мустафа Караасан, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7