РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Петрич, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20251230200202 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0314-000090 от 17.03.2025 г.,
издадено от ВПД началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.2, предл. 1 от ЗДвП, на Б. Х. Б., с ЕГН-
********** от гр. Петрич, ул. „Г.Д.“ № *, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останало наказаното лице, което, който го обжалва в срок. Твърди
се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с
упълномощен процесуален представител. Въззиваемата страна е редовно уведомена,
но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.02.2025 г., в 07:50 ч., в гр. Петрич, на път трети клас № 198 км. 67,00 в посока от
гр. Петрич към ГКПП-Кулата, жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, като поради несъобразена скорост с
пътните условия, губи контрол над автомобила, излиза в ляво извън пътното платно и
се блъска в неподвижно препятствие и реализира ПТП с материални щети. Водачът е
1
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен № ARDM -0185 и номер на проба 00270, която отчела в 08:30 ч. на същата
дата положителен резултат /0,51%/ алкохол в издишания въздух. Пробата е показана
на водача и издаден талон за медицинско изследване № 126897. Водачът е съпроводен
до ФСМП –Петрич, където дал кръв за изследване. Водачът е бил сам в автомобила.
На място бил съставен АУАН серия GA № 1281479, който бил връчен на
жалбоподателя срещу подпис. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили
допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му. Със съставения
на място АУАН е повдигнато административно обвинение за виновно нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „ Водачът не е избрал скоростта на движение съобразно
атмосферните условия релефа, условията на видимост, интензивността на движение и
др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението. ПТП.“
Макар и да не е в предмета на доказване, съдът за пълнота на изложението следва да
отбележи, че шофирането след употреба на алкохол е било предмет на друг
санкционен акт, впоследствие отменен с влязъл в сила съдебен акт по НАХД
№203/2025 г. на РС – Петрич (приложен по делото), като с лабораторни изследвания е
установена концентрация на алкохол в кръвта първоначално 0,51 промила, а след
повторно изследване – 0,44 промила.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, вписвайки, по отношение
на жалбоподателя „ Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението. ПТП.“
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. З. З. и Г. ВА. Б., относно
фактите, възприети от тях.
Свидетелят К. З. З. в съдебно заседание заявява: „… водачът беше Б. Б., беше
самокатастрофирал. … не беше съобразил скоростта с пътните атмосферни условия и
беше загубил контрол над автомобила. Автомобилът беше излязъл в нива с
насаждения“.
Свидетелят по акта Г. ВА. Б. в съдебно заседание казва: „Отидохме на място, видяхме,
че един автомобил е излязъл от пътя и беше до едно лозе… Той беше
самокатастрофирал. Каза, че му е избягала колата…“.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е
2
подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което
подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
24.03.2025 г. и е обжалвано на 02.04.2025 г.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на
закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално
компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ,
удостоверяващ компетентността му- Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на
визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е
съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите
на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с
изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е намерило проявление в
обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към
отговорност лице е гарантирано в пълна степен.
По отношение на констатираното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съдът намира
следното: Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП поставя изискване към водачите на пътните
превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно парагр. 6, т. 30 от ЗДвП, за да се квалифицира едно деяние като
пътнотранспортно произшествие, следва винаги да са настъпили щети в процеса на
движение на МПС.
Видно от Протокол за ПТП № 1586564, са причинени имуществените вреди, и същите
са подробно описани. Съдът намира, че свидетелските показания на свидетелите З. и
Б. подкрепят констатациите на административнонаказващия орган за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Констатациите за настъпилото пътно-транспортно
произшествие в Протокола за ПТП са възпроизведени в акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 1281479/19.02.2025 г., респ. в обжалваното
наказателно постановление.
3
От съществено значение в случая е правилото на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП,
според което водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат когато възникне опасност за движението.
Съгласно Решение от 27.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 613/2018 г., опасността за
движението възниква тогава, когато водачът на ППС има обективна възможност и е
длъжен да я възприеме и съответно да реагира съобразно с предписанията на закона за
нейното избягване.
Съдът не може да се съгласи с възражението на защитата относно това, че
административнонаказващия орган не е изследвал състоянието и положението на
водача – че настъпилото ПТП е продиктувано от силно влошеното здравословно
състояние на жалбоподателя Б.. На първо място, по делото липсват доказателства,
установяващи здравословното състояние на жалбоподателя към момента на
инцидента. Представените от защитника медицински документи по делото касаят
здравословното състояние на жалбоподателя СЛЕД пътния инцидент, като най-ранния
от тях е повече от месец след датата на АУАН. В този смисъл, от доказателствената
съвкупност по делото не може да се направи извод за наличие, още по-малко за
сериозност и внезапност на здравословното състояние на жалбоподателя, обективно,
непредвидимо и непредотвратимо попречило му да избере съобразената с пътната
обстановка скорост на движение. Тук съдът следва да се отбележи, че един от
основните аспекти, определящи поведението на водача, е умението му да разпознава
дадени симптоми на умора и такива от здравословен характер и да преустанови
управлението на МПС или да продължи същото, но със скорост, съобразена с
конкретното здравословно състояние на управляващия. Конкретния психо-соматичен
статус на управляващия МПС-то е от категорията „други обстоятелства“, с които
водачът е длъжен и следва да се съобрази при избор на скорост на движение при
управление на МПС. От настъпилото ПТП и при липса на доказателства по делото за
непредвидимост и невъзможност да избегне опасността за движение по пътя (водачът
сам губи контрол над управлявания от него автомобил и излиза извън пътното платно
в ляво и се блъска в неподвижно препятствие) се налага извода, че същият не е избрал
съобразена с обстоятелствата скорост на движение.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е квалифицирал
деянието като такова по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Правилно е приложена и санкционната норма. Видно от санкцията по чл. 179, ал. 2, пр.
1 ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП се предвижда наказание глоба
във фиксиран размер от 200 лв. Наложената санкция е определена съобразно
предвиденото в наказващата норма, в която липсва възможност за преценка относно
размера й. В този смисъл съдът приема, че наложената санкция е индивидуализирана
точно по вид и размер от наказващия орган, поради което по-нататъшни съображения
досежно нея не се дължат.
4
Следователно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и
материалния закон жалбоподателят е санкциониран с атакуваното наказателно
постановление.
Случаят не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
случаи от такъв вид и не може да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла
на чл.28 от ЗАНН (предвид отпадналата законова забрана за приложение на този текст,
обективирана в обявената противоконституционна разпоредба на чл.189з от ЗДвП (виж
Решение №4 от 30.04.2025 г. на КС на РБ по к.д.№29/2024 г.,ДВ бр.38/09.05.2025 г.)
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо
дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол
преценката на административно-наказващия орган, досежно приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна
практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005
г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона.
Съгласно обнародваното в ДВ бр. 38/09.05.2025 г. Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС
по к. д. № 29/2024 г., въведената в чл. 189з от ЗДвП генерализирана забрана, лишаваща
административно-наказващия орган и съда от правомощието да заменят
административното наказание с предупреждение, противоречи на правото на защита
(чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията), на принципа на независимост на съдебната
власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията), на принципа на разделение на властите (чл. 8
от Конституцията) и на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията),
поради което разпоредбата като противоречаща на Конституцията е обявена за
противоконституционна.
Поради това, че от момента на обявяване на разпоредбата за противоконституционна,
съгласно чл. 22, ал. 2 от Закон за Конституционния съд, същата не се прилага, съдът е
длъжен да обсъди доводите на защитата за маловажен случай на административно
нарушение, съгласно чл. 28 от ЗАНН.
При преценка на деянието и дееца, съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК,
съдът съобрази че деянието и дееца не се отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид,
засягащи обществените отношения, които се охраняват с правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП. В конкретния казус се касае за нарушаване
правилата относно избора на скорост при движение по пътищата и това нарушаване е
5
довело до общественоопасни последици, каквото е настъпилото ПТП. Видно от
справката за нарушител/водач л.12-13 от делото), жалбоподателят е правоспособен
водач от 2011 г. като същият е наказван с влезли в сила санкционни актове по ЗДвП
общо 4 пъти за нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съгласно приетото в Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., при
определяне на наказанието се следва принципа на хуманизма, чрез налагане на
минимално необходимото наказание, с което ще се окаже необходимата специална и
генерална превенция. Съдът е на мнение, че именно наложеното с атакувания
санкционен акт наказание в определения размер ще изпълни целите на специалната и
генерална превенция и ще въздейства превъзпитателно и предупредително не само на
дееца, но и на останалите членове на обществото.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а наказателното постановление, като законосъобразно и
правилно – потвърдено от съда.
По разноските: Съобразно изхода на спора, на основание въззиваемата страна има
право на разноски, но такива не са поискани, не са направени и не следва да се
присъждат.
По отношение на разноските и направеното искане за тяхното присъждане от
жалбоподателя, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора, то в негова тежест
остават направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 25-0314-000090 от 17.03.2025
г., издадено от ВПД началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.2, предл. 1 от ЗДвП, на Б. Х. Б., с ЕГН-
********** от гр. Петрич, ул. „Г.Д.“ № *, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6
7