РЕШЕНИЕ
№ 5048
Пазарджик, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ХУБЧЕВА |
При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20257150701007 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на К. Х. И., [ЕГН], гр. Сърница, [улица], подадена чрез адв. Д. А. Д., със съдебен адрес: гр. Сърница, [улица], срещу Решение № 1012-12-471#1 от 04.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2863-5 от 17.06.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление с вх. № 121-00-2863 от 31.10.2022 год.
В жалбата и в писмено становище се излагат подробни съображения досежно сочените отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата, моли за отхвърляне и претендира юрисконсултско възнаграждение. Заявява прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представя писмени бележки.
Административен съд – Пазарджик, VII-и състав, след като обсъди доказателствата и доводите, приема за установено:
Със заявление вх. № ЗПОБ-602-02-0298 от 31.10.2022 год. К. И. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а КСО, като е декларирала, че последното й трудово правоотношение с работодател във Франция е прекратено на 27.10.2022 год. Към заявлението са приложени удостоверителни документи от Франция, Германия и Великобритания, включително заявления за удостоверяване на осигурителни периоди, декларации по чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, анкетни карти и формуляри Р45.
Към преписката са постъпили документи и са изискани данни чрез Системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите – членки на ЕС (структурирани електронни документи – СЕД) от Франция, Великобритания и Германия. Пред административния орган са постъпили следните данни:
От Франция: СЕД U017 № 650442 и U004 № 650451 – удостоверен период на осигурена заетост 24.08.2022 год. – 27.10.2022 год., причина за прекратяване – „дата на изтичане на договора“. Посочен е и брутен доход за част от периода – 24.08.2022 год. – 24.10.2022 год., в размер на 4 297,00 евро.
От Германия: СЕД U017 № 1307414 и U004 № 1307421 – заетост 06.06.2022 год. – 01.07.2022 год., причина – „напускане на служителя“, брутен доход 2 054,83 евро.
От Великобритания: СЕД U017 № 892158 – заетост 14.06.2021 год. – 31.10.2021 год., причина – „дата на изтичане на договора“.
С Разпореждане № 121-00-2863-1 от 15.11.2022 год. производството е спряно по чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО – до получаване на СЕД U003/U004/U017 от компетентните институции. Впоследствие с Разпореждане № 121-00-2863-2 от 03.04.2025 год. производството е възобновено, а с Разпореждане № 121-00-2863-3 от 09.04.2025 год. е отпуснато ПОБ (28.10.2022 год. – 27.08.2023 год.) в размер 29,92 лева дневно.
По жалба на К. И., с Решение № 1012-12-301#1 от 09.06.2025 год. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е отменил Разпореждане № 121-00-2863-3 от 09.04.2025 год. и е върнал преписката за допълнително изясняване, включително за дохода за периода от 25.10.2022 год. до 27.10.2022 год. от Франция.
С Разпореждане № 121-00-2863-5 от 17.06.2025 год. производството отново е спряно по чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО, тъй като към този момент липсва СЕД U003 от френската институция за периода 25.10.2022 год. – 27.10.2022 год. За удостоверяване на дохода на лицето за времето от 25.10.2022 год. до 27.10.2022 год. със СЕД U003 №1438814 е изискана информация от компетентната институция на Франция. Със СЕД U001CB №1392890 е изискано удостоверяване на осигурителни периоди през времето от 28.08.2020 год. до 01.11.2021 год. от компетентната институция на Великобритания.
К. И. е обжалвала Разпореждане № 121-00-2863-5 от 17.06.2025 год. пред по-горестоящия административен орган,, който се е произнесъл с Решение № 1012-12-471#1 от 04.08.2025 год. и е потвърдил спирането досежно отпускане на ПОБ по заявление вх. № ЗПОБ-602-02-0298 от 31.10.2022 год. В решението е отбелязано, че към момента липсват необходимите СЕД U003 от Франция, както и че обменът се извършва по Регламент (ЕО) № 987/2009, а институциите следва да отговарят в разумен срок съгласно чл. 76, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспореното Решение № 1012-12-471#1 от 04.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 122-00-2863-5 от 17.06.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, са издадени от материално и териториално компетентни органи. Компетентността на органа, издал процесното разпореждане, произтича от разпоредбата на чл. 54 г, ал. 4 от КСО, във връзка с чл. 54ж, ал. 1 от КСО, съответно компетентността на органа, издал обжалваното решение, произтича от разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ и ал. 3 от КСО. За пълнота следва да се посочи, че Разпореждане № 122-00-2863-5 от 17.06.2025 год. е издадено от „за“ Ръководител на осигуряването за безработица, за което по делото е приложена Заповед № 1015-12-85 от 06.06.2025 год. на Директора на П на НОИ – Пазарджик (виж л. 42).
Оспореното решение е издадено при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 от АПК, чл. 35 и чл. 36 от АПК, са събрани документи, необходими и относими за произнасянето на органа. Спазен е и предвиденият в чл. 117, ал. 3 от КСО едномесечен срок за произнасяне на решението на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик. Ето защо, съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.
Относно правилното прилагане на материалния закон и съобразяване с целта на закона при постановяване на оспорения акт, съдът прецени следното:
В подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица е заявен и деклариран стаж, положен в чужбина, в друга държава - членка на ЕС, въз основа на който претендира отпускане на обезщетението. Като държава - членка на Европейския съюз от 01.01.2007 год. РБългария е обвързана с приложението на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите - членки на Съюза. Последните са пряко приложими за всяка държава – членка на ЕС, съгласно чл. 288 от ДФЕС. Понастоящем тези правила се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004 год., с последно изменение в сила от 31.07.2019 год., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 год. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010 год., с последно изменение в сила от 18.06.2020 год. Съгласно чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, материалният обхват на този регламент е приложим към всички законодателства относно изброените в тази норма клонове на социално осигуряване, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, пар. 1 б. „з“). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, пар. 1, която предвижда, че същият се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Жалбоподателката, като български гражданин, с положения от нея стаж в държави-членки на ЕС, изцяло попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) № 883/2004, е очертан в преамбюла на регламента и се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.
В настоящия случай лицето попада в хипотезата на чл. 65, пар. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, като лице, което е работило в една държава - членка и след това се е върнало в държавата по пребиваване, за да поиска обезщетение за безработица. При това положение следва да бъде приложен принципът на сумиране на осигурителни периоди, предвиден в чл. 61 от същия Регламент, както и да се определи компетентната държава, съгласно чл. 65 от него.
В хода на административното производство е безспорно установено, че жалбоподателката е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирала осигурителна заетост, положена в друга държава – членка на Европейския съюз, а именно във Франция. Съгласно заявлението и приложените към него документи, последната й трудова заетост е била на територията на Франция за периода от 24.08.2022 год. до 27.10.2022 год.
В изпълнение на задължението си по чл. 9 от АПК и чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, органът по осигуряването е предприел действия по служебно събиране на необходимата информация от компетентната френска институция чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между държавите – членки на ЕС..
В отговор са постъпили СЕД U017 и U004, удостоверяващи осигурителен период от 24.08.2022 год. до 27.10.2022 год., както и основанието за прекратяване на заетостта – „изтичане на договора“. Липсват обаче данни относно брутния доход, получаван от жалбоподателката през съответния период, като към момента на издаване на разпореждането в ТП на НОИ – Пазарджик не е постъпил СЕД U003 – документът, чрез който се удостоверяват именно тези доходи.
При това положение следва да се приеме, че органът по осигуряването не разполага с пълна и достоверна информация, необходима за извършване на преценка относно наличието на правото на обезщетение и неговия размер. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. В конкретния случай, при липса на официално удостоверени данни за осигурителния доход за посочения период във Франция, не може да се направи категорична преценка относно изпълнението на законовите предпоставки, нито да се определи точният размер на обезщетението съгласно чл. 54в, ал. 1 от КСО.
Ето защо, разпореждането за спиране на производството на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО е законосъобразно, тъй като спирането е временна процесуална мярка, необходима за събиране на доказателства, от които зависи законосъобразното произнасяне по същество. Спирането не представлява отказ за отпускане на парично обезщетение, а се налага с оглед изчакване на получаването на официалния документ от компетентната институция на Франция.
Органът е приложил правилно чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО, тъй като без наличието на СЕД U003, удостоверяващ осигурителния доход, липсва възможност да се извърши окончателна преценка относно правото на обезщетение и неговия размер, което би направило всяко произнасяне по същество преждевременно и незаконосъобразно.
Спирането не е отказ и не накърнява правото на жалбоподателката да получи обезщетение при условията на закона. То е временна процесуална мярка до събиране на липсващите доказателства. Съгласно чл. 54г, ал. 3 от КСО, изплащането (или произнасянето) се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране, за оставащия период.
Предвид изложеното, съдът намира, че Решение № 1012-12-471#1 от 04.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2863-5 от 17.06.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица досежно спирането са издадени при спазване на материалния закон и без да са нарушени административнопроизводствените правила, при наличие на фактическите предпоставки за това и в съответствие с целта на закона – да се осигури законосъобразно произнасяне по заявлението след събиране на всички относими доказателства.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО и чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Х. И., [ЕГН], подадена срещу Решение № 1012-12-471#1 от 04.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2863-5 от 17.06.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление с вх. № 121-00-2863 от 31.10.2022 год.
ОСЪЖДА К. Х. И., [ЕГН], гр. Сърница, [улица], да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик, сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 119 от КСО, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2 б. „ж“ КСО.
| Съдия: | |