№ 212
гр. Ловеч, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. М.А
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20244310100783 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ и чл. 86 във вр. с чл. 84 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Постъпила е искова молба от Д. И. К. от гр. ***, чрез пълномощник адвокат Н. М., срещу
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. ***, в която се твърди, че на *** г., около *** часа, в гр.
Ловеч, на кръстовището на бул. „Освобождение“ и бул. „Мизия“ е осъществено пътно-транспортно
произшествие (ПТП), при което лек автомобил „*** ***“, с peг. № ОВ***ВН, собственост на Р. И.а
М. и с водач И. М. И., идвайки от бул. „Освобождение“ и извършвайки ляв завой по бул. „Мизия“,
не осигурил предимство на лек автомобил „*** ***“, с peг. № СА***НТ, собственост на ищцата Д.
И. К. и с водач Т. Р. Г., който движейки се в своята лента направо по бул. „Освобождение“ вече е
навлязъл в кръстовището, като с предната си лява част ударил лекия автомобил „*** ***“ в
неговата лява странична част по дължина и в резултат на удара лекият автомобил „*** ***“ се
завъртял.
След удара водачите на двата автомобила ги преместили от кръстовището, за да не пречат
на движението и тъй като щетите по пострадалия автомобил били значителни, участниците в ПТП
се съгласили, че е необходимо местопроизшествието да бъде посетено и от органите на МВР-КАТ,
които били уведомени на тел. 112 от пристигналия на мястото Р. Ц. Г., баща на водача на лекия
автомобил „*** ***“ и пълномощник на Д. И. К., собственик на същия автомобил. Освен Р. Г., се
твърди, че на местопроизшествието присъствали и лицата И. М., който е бил в лекия автомобил
„*** ***“ по време на ПТП, както и Н.й Г. Д., който се е движел след лекия автомобил „*** ***“ и
бил пряк свидетел на механизма на ПТП.
Посочва се, че след пристигането на представителите на органите на реда, водачът на
лекия автомобил „*** ***“ И. М. И. декларирал, че е виновен за ПТП-то. Двамата водачи били
тествани за алкохол, като резултатите били отрицателни, за което е съставен протокол, подписан от
тях.
Съставен бил и двустранен констативен протокол, в който подробно били описани
обстоятелствата, свързани с ПТП, като е посочен застрахователя по застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на собственика на лек автомобил „*** ***“ – ответникът „Групама Застраховане“
ЕАД, с номер на застрахователната полица BG/******.
Твърди се, че по повод уведомление от пълномощника на ищцата – Р. Ц. Г. на *** г.
/първият работен ден след ПТП/, пред ответника – застраховател е заведена претенция за щети по
лекия автомобил „*** ***“, регистрирана с № ***, по която на база постъпилото уведомление са
събрани писмени доказателства и снимков материал с цел определяне на основанието и размера на
претенцията. С имейл от *** г., на електронната поща на Р. Г. ответникът изпратил уведомление
изх.№ *** г., с което отказал да изплати застрахователно обезщетение, поради несъответствие на
описания механизъм на ПТП и настъпилите увреждания.
На *** г., се твърди, че е подадено възражение от Д. И. К., чрез пълномощника й Р. Г., от
неговата електронна поща, срещу постановения отказ на ответника – застраховател, като с писмо
изх.№ *** г., след ново експертно заключение за явно несъответствие в механизма на настъпване на
вредите, ответникът потвърдил отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение по
претенцията.
Въз основа на изложеното, ищцата Д. И. К. предявява настоящия иск и моли да бъде
осъден ответника „Групама Застраховане“ ЕАД, на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 84 ал. 3 и
чл. 86 от ЗЗД, да й заплати сумата 1300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, нанесени на собствения й автомобил „*** ***“, с peг. № СА***НТ, при описаното по-горе
ПТП, както и сумата 67.50 лева – законна лихва за периода от *** г. до *** г., както и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на вземането.
Претендира присъждане и на направените съдебни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Р. Ч., с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва настъпването на твърдяното ПТП, както и
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. В условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 % от
страна на водача на лекия автомобил, собственост на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адвокат
Н. М., който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като се присъдят и разноските
по делото съгласно представен списък. В писмени бележки на процесуалния представител са
изложени подробни съображения за основателност и доказаност на претенциите.
Ответникът „Групама Застраховане“ ЕАД се представлява от юрисконсулт Ч., която счита,
че исковата претенция е останала недоказана и моли за постановяване на решение в този смисъл.
Моли за присъждане на направените разноски по делото съгласно представен списък. Направи
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ищцовата страна.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Фактът на настъпилото ПТП на *** г. в гр. Ловеч и обстоятелствата, при които е
осъществено, съдът намира за безспорно установен от приложения Двустранен констативен
протокол за ПТП от *** г. и съдържащата се в него скица на пътната обстановка, а именно: на ***
г., около *** часа, в гр. Ловеч, на кръстовището на бул. „Мизия“ и бул. „Освобождение“, лек
автомобил „*** ***“, с peг. № ОВ***ВН, собственост на Р. Р. И.а и с водач И. М. И., идвайки от
бул. „Освобождение“ и извършвайки ляв завой по бул. „Мизия“, с предната си лява част ударил лек
автомобил „*** ***“, с peг. № СА***НТ, собственост на ищцата Д. И. К. и с водач Т. Р. Г., който
движейки се в своята лента направо по бул. „Освобождение“ вече е навлязъл в кръстовището.
2
Ударът настъпил в лявата странична част по дължина на лекия автомобил „*** ***“, като са
описани следните видими щети по него: увредени предна и задна леви врати, ляв праг, заден ляв
калник, лайсни и др. По другия автомобил „*** ***“ като видими щети са посочени само по предна
броня. Протоколът е подписан от двамата водачи, като водачът на лекия автомобил „*** ***“ е
посочил, че той е виновен за ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства за обстоятелства относно настъпилото ПТП
и състоянието на лекия автомобил „*** ***“, като всички разпитани свидетели са очевидци.
Свидетелят Н.й Г. Д. посочи, че е шофирал след лекия автомобил „*** ***“, като на
кръстовището били спрели на червен сигнал на светофара и пристроени за завИ.е наляво. Когато
светнал зеления сигнал, водачът на автомобила „*** ***“ потеглил, завивайки наляво, но отнел
предимството на насрещно движещия се в този момент направо лек автомобил „*** ***“, за който
също светел зелен сигнал на светофара. По този начин настъпил удара, като автомобилът „*** ***“
с бронята си ударил автомобила „*** ***“ във вратите. Според свидетеля, скоростта на
автомобилите не е била голяма, но тъй като бронята на първия автомобил е твърда част, удряйки се
във вратите на втория автомобил, които са по-меки, те се смачкали. Свидетелят посочи също, че
видимостта е била добра и по негови наблюдения, доколкото познава мястото, там зеленият сигнал
на светофара светва едновременно за движещите се направо и наляво.
Свидетелят И. Д. М. е пътувал в пострадалия автомобил „*** ***“ на предната седалка до
водача на автомобила Т. Г.. Когато минавали през кръстовището, което е с три ленти, движейки се
направо в средната лента в посока кв. „Продимчец“ – гр. Левски, при зелен сигнал на светофара,
движещият се отсреща автомобил „*** ***“ им отнел предимството и се ударил в лявата страна на
„***а“. Според свидетеля, имало достатъчно видимост, но водачът на „***а“, макар и с ниска
скорост, нямал поведение да спре. При удара настъпили щети по предна лява и задна лява врата на
„***а“, както и по страничната греда. Преди ПТП-то, свидетелят заяви, че Т. често го е возил и
състоянието на управлявания от него автомобил е било добро.
Като свидетел беше разпитан и водачът на лекия автомобил „*** ***“ – И. М. И.. Той
потвърди, че е участник в процесното ПТП и описа по същия начин механизма на осъществяването
му. Заяви, че на зелен светофар на кръстовището започнал да прави маневра ляв завой, като в този
момент идвал насрещно движещият се автомобил „*** ***“ в посока направо, също при зелен
светофар, при което свидетелят признава, че не преценил правилно ситуацията, че този автомобил
се движи направо и има предимство и така настъпило ПТП-то, като завивайки наляво ударил
преминаващия автомобил „*** ***“ в лявата му част. Свидетелят заяви също, че е имал видимост,
движел се е бавно и е спрял, но вече се получило съприкосновение между автомобилите, при което
настъпили щети по цялата лява страна на автомобила „*** ***“ - огъване на ламарини на предна
лява и дясна лява врата, по думите му: „цялата лява страна от мястото на удара до задната врата
имаше изкривяване“. Тъй като неговият автомобил „*** ***“, тип „***.“, бил по-тежък, настъпили
по-големи щети за другия автомобил, докато за неговия, свидетелят поясни, че само бронята се
откачила от щипките и била ожулена, а номерът му изхвърчал. Когато дошли полицаи и им
направили проверка за алкохол и дрога, пробите били отрицателни, а свидетелят признал, че вината
е негова и подписали двустранния протокол за ПТП.
По делото е назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, с
поставени задачи от двете страни. Експертът подробно е описал механизма на осъществяване на
процесното ПТП, който съвпада с установения по-горе от свидетелските показания. Видно от
заключението, в зоната на кръстовището първо навлиза лекия автомобил „*** ***“, който се движи
3
по дъга с радиус около 15 метра, като в същото време и лекия автомобил „*** ***“ навлиза в
зоната на кръстовището. Траекториите на движение на двата автомобила се пресичат в платното за
движение на л.а. „*** ***“, като с предния си ляв край, предната броня, л.а. „*** ***“ удря лявата
странична част на л.а. „*** ***“ в задната част на предната лява врата и средната колона. Следва
приплъзване на двата автомобила, като се деформира и задната лява врата и задния ляв калник,
левия праг на л.а. „*** ***“. Деформирани са и лайсните на левите врати и на задния ляв калник.
Експертът, след като е определил максималната скорост на движение на двата автомобила
и опасната зона за спиране на всеки от тях /33.8 км/час на л.а. „*** ***“ и опасна зона за спиране
18.80 метра, а на л.а. „*** ***“ - 50 км/час и опасна зона за спиране 33.00 метра/, е стигнал до
извода, че при създалата се ситуация и двамата водачи на леките автомобили нямат възможност
чрез аварийно спиране да спрат до мястото на удара и да предотвратят настъпването на ПТП, тъй
като взаимно попадат в опасните си зони за спиране.
Експертът е установил, че нанесените щети по л.а. „*** ***“ са на височина от земята 0.23
метра и широки 0.55 метра. Максималната дълбочина на деругите по вратите е 0.05 метра, а
дължина на деформацията – 1.20 метра. Височината на предната броня на л.а. „*** ***“ е на
същите размери от нивото на земята 0.23 м. – 0.55 м., при което експертът дава заключение, че
вредите по л.а. „*** ***“ съответстват с механизма на ПТП.
За определяне размера на щетите по л.а. „*** ***“, с година на производство *** г.,
експертът е описал поотделно увредените части на автомобила – врата предна лява, лайсна предна
лява врата, врата задна дясна /очевидно „лява“/, лайсна задна лява врата, панел заден ляв /калник/,
праг ляв, колона средна лява и основа заден ляв калник, както и стойността на новите части
/алтернативни авточасти/, стойността на материалите за боядисване и стойността на труд при
ремонта, като е направил следната калкулация: 528.93 лева – стойност на алтернативни авточасти,
труд за монтаж/демонтаж и ремонт 30.9 н/ч х 10.00 лв. сервизен час = 309.00 лева, материали за
боя: три броя основни детайла х 30.80 лв. + три броя неосновни детайла х 9.80 лв. = 121.80 лева,
тониране на боята: 10.00 лева, труд за боядисване: 14.7 н/ч х 10.00 лева = 147.00 лева, допълнителен
труд: 157.00 лв. х 20% = 31.40 лева, допълнителни материали за боя: 3 бр. х 9.24 лв. + 3 бр. х 2.94
лв. = 31.40 лева, ползване на бояджийска камера: 15.00 лева, или общ размер на щетата: 1194.53
лева.
В заключението е дадена калкулация на стойността на новите части за възстановяване на
увредените части на автомобила и по каталог „***“ /т.е. оригинални части/ с обща стойност 1547.46
лева.
С доклада по делото е обявен за безспорен факта, че собственикът на лек автомобил „***
***“ с рег.№ ОВ***ВН, е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за този автомобил, сключен с дружеството – ответник, който договор е бил
действащ към момента на настъпването на процесното ПТП.
Безспорно е също, че ищцата Д. И. К. е собственик на увредения лек автомобил „*** ***“,
с рег.№ СА ***НТ, като същата е упълномощила лицето Р. Ц. Г. да стопанисва и управлява в
страната и чужбина посочения автомобил /пълномощно на л. 25 от делото/.
Не се спори, че по повод уведомление от пълномощника на ищцата – Р. Ц. Г. на *** г.
/първият работен ден след ПТП/, пред ответника – застраховател е заведена претенция за щети по
лекия автомобил „*** ***“, регистрирана с № ***, като заявените увреждания по автомобила се
съдържат в опис на претенция от *** г.
С уведомление изх.№ *** г. до ищцата, ответникът – застраховател отказал да изплати
4
застрахователно обезщетение по претенцията, с мотив, че след внимателен анализ на
представените документи и снимков материал относно възникналото застрахователно събитие, се
установило, че естеството и степените на деформации на уврежданията по лекия автомобил „***
***“ не съответстват на декларирания механизъм на застрахователното събитие и не кореспондират
с уврежданията по лекия автомобил „*** ***“.
На *** г. е подадено възражение от Д. И. К., чрез пълномощника й Р. Г., срещу
постановения отказ на ответника – застраховател, като с писмо изх.№ *** г., след ново експертно
заключение за явно несъответствие в механизма на настъпване на вредите, ответникът потвърдил
отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, както и с иск с
правно основание чл. 86 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава върху
главното вземане за периода от *** г. до *** г.
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, ищецът носи
доказателствена тежест за установяване на следните предпоставки: извършено Д.ие,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното Д.ие и
вредоносния резултат, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента
се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно се установи факта на настъпилото на *** г. ПТП между лек
автомобил „*** ***“, с peг. № ОВ***ВН, с водач И. М. И., и лек автомобил „*** ***“, с peг. №
СА***НТ, собственост на ищцата Д. И. К. и с водач Т. Р. Г..
От съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства –
двустранния констативен протокол за ПТП и безпротиворечивите показания на разпитаните
свидетели – очевидци, между които и водачът на лекия автомобил „*** ***“ – И. М. И., съдът
приема, че причина за настъпване на процесното ПТП е именно виновното поведение на този
водач, който признава, че при навлизане в зоната на кръстовището, извършвайки ляв завой, не е
осигурил предимство на движещия се направо в своята лента на движение лек автомобил „***
***“ и така е настъпило произшествието с последвалия удар от страна на управлявания от И. лек
автомобил „*** ***“ в лявата част на лекия автомобил „*** ***“. Съдът счита, че по този начин
водачът И. е нарушил общата забрана по чл. 20 ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
че „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ и на чл. 37 ал. 1 от ЗДвП, че „При завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства“. Като не е сторил това, водачът на л.а. „*** ***“ е допуснал виновно да
причини на другия участник в ПТП, имуществени вреди по управлявания от него л.а. „*** ***“,
собственост на ищцата.
Преценени в съвкупност, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението по САТЕ, което се съобразява от съда като обективно и компетентно изготвено,
установяват безспорно, че причинените по лекия автомобил „*** ***“ имуществени вреди са в
пряка причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача на л.а. „*** ***“, с
рег.№ ОВ***ВН, същите са настъпили по описания в двустранния констативен протокол за ПТП
5
начин, като не се установява виновно поведение на другия водач Т. Р. Г., т.е. липсва съпричиняване
и в този смисъл са неоснователни доводите на ответника – застраховател за допуснато нарушение
от Г. на правилата за движение, в частност разпоредбите на чл. 20 ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП,
регламентиращи разрешената скорост на движение.
По делото се установи и наличието на договорно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност“ на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния
период, при което съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ, застрахователят е материално-правно
легитимиран да отговаря по предявения иск за присъждане на застрахователно обезщетение за
претърпените вреди.
Със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на
гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при
управлението или по повод притежаването на МПС.
Съгласно чл. 477 ал. 2 от КЗ, застраховани лица по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението и ползването на моторното превозно средство на законно основание. В
този смисъл ответникът, по силата на сключения със собственика на лек автомобил „*** ***“, с
peг. № ОВ***ВН, договор за застраховка "Гражданска отговорност", за процесния период носи
отговорност за причинените при управлението на същия автомобил вреди на трети лица. Според
чл. 477 ал. 3, пр. 1 от КЗ трети лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди.
Съгласно чл. 386 ал. 1 и 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс, като
обезщетението, което се дължи, трябва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза в случая не е налице.
Следователно, размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" се определя от реално причинените от делинквента вреди,
но не повече от договорената застрахователна сума /чл. 386 КЗ/.
При всички тези данни съдът намира за основателен предявения иск с правно основание
чл. 432 от КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения на ищцата лек автомобил „*** ***“, вследствие на процесното ПТП,
причинено от противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност се установи, че
е застрахована при ответното дружество.
Видът на вредите съдът приема, че е определен със заключението по САТЕ, неоспорено от
страните.
При решаване на спора, съдът следва да съобрази нормата на чл. 400 ал. 2 от КЗ, според
която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на имущество, представлява
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други,
които са необходими за възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане
6
на обезценка /в този смисъл Решение № 57/07.07.2016 г. по т.д.№ 3751/2014 г. на ВКС, първо т.о.,
Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о. и др./. Затова при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни
за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие съгласно чл. 386 ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице. За
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ
от същото качество и количество като увредената вещ. На увредения се дължи обезщетение,
определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики
нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това на
съответно увредените части на автомобила в състоянието му към инцидента.
Предвид гореизложеното и при съобразяване заключението на вещото лице по САТЕ,
съдът намира, че следва да се приеме възстановителната стойност, изчислена в размер на сумата
1194.53 лева, като за определянето й експертът е ползвал стойността на алтернативни авточасти.
Съдът счита, че по този начин ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата
без същевременно да се наруши принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на
правоимащия, поради което не съобразява дадения вариант от вещото лице, при който за
определяне размера на щетата е използвана стойността на оригинални авточасти по каталог „***“.
При тези съображения, предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ, за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствения й лек автомобил „*** ***“, с peг. № СА***НТ, следва да бъде уважен до размер на
сумата 1194.53 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба /*** г./ до окончателното изплащане на вземането, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1300.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху главното вземане,
съдът съобразява следното:
Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Според чл. 496 ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие
е бил представен двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от
пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не
възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие
между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с
неговото настъпване. Така е в настоящия случай, като въпреки представения двустранен
7
констативен протокол, отговарящ на посочените изисквания, застрахователят с писмо от 03.01.2024
г. е отказал да изплати застрахователно обезщетение по претенцията на ищцата - собственик на
увредения автомобил за причинените й имуществени вреди вследствие на ПТП.
При тези данни, съдът счита, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за забава в
размер на законната лихва, за периода от 03.01.2024 г. /датата на постановения отказ на
застрахователя/ до заявения в исковата молба краен период /*** г./, което съдът определи на
основание чл. 162 ГПК, в размер на сумата 57.20 лева, чрез използване на общодостъпния онлайн
калкулатор за изчисляване на законна лихва – „Calculator.bg“. Именно в този размер следва да се
уважи искът по чл. 86 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, като за разликата до пълния претендиран размер
от 67.50 лева и за периода от *** г. до *** г., искът следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
При такъв изход на процеса, ищцата има право да й бъдат присъдени направените
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право да му бъдат
присъдени направените разноски по производството и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищцата е заявила следните разноски по делото:
420.00 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.04.2024
г., 100.00 лева – депозит за САТЕ, 55.00 лева – държавна такса, 47.00 лева – довнасяне на държавна
такса, 400.00 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
28.08.2024 г. за изготвяне на отговор на частна жалба и 250.00 лева – адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 21.03.2025 г., или общо 1272.00 лева.
По заявеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по три договора за правна защита и съдействие,
съдът, при съобразяване действителната правна и фактическа сложност на делото, счита, че
адвокатското възнаграждение не е прекомерно в размера по първия договор от 420.00 лева, който
размер е по-нисък от предвидения в чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа /изм. ДВ, бр. 88 от 2022 г./. По третия договор възнаграждението в размер на
250.00 лева следва да се счита заплатено за защита при проведени по делото повече от две съдебни
заседания. Съгласно чл. 7 ал. 9 от цитираната Наредба, при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В случая при тази
хипотеза се установи, че е заплатено едно общо възнаграждение от 250.00 лева и следователно не е
прекомерно. По втория договор за правна защита и съдействие от 28.08.2024 г., заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева за изготвяне на отговор на частна жалба, обаче
следва да бъде изключено от разноските на ищцата, тъй като частната жалба на ответника във
връзка с допуснатото обезпечение по искане на ищцата е уважена, т.е. изходът на производството
във връзка с обезпечението е бил неблагоприятен за ищцата, поради което разноски в тази част не
й се дължат.
С оглед на изложеното, при определяне на дължимите разноски на ищцата следва да бъде
съобразена сума в общ размер на 872.00 лева /1272.00 – 400.00/, при което, след отчитане размера
на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по
делото общо в размер на сумата 798.18 лева.
От своя страна, ответникът в представения списък по чл. 80 от ГПК, е заявил следните
8
разноски по делото: 310.00 лева – депозит за САТЕ и свидетел и 250.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 560.00 лева.
При съобразяване отхвърлената част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника разноски по делото общо в размер на сумата 47.41 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. „В“, ет. 3, представлявано от Селин Едит
Болар и Тихомир Петьов Минчев, на основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, да
заплати на Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***, сумата 1194.53 лв.
/хиляда сто деветдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения й лек автомобил „***
***“, с peг. № СА***НТ, при ПТП, настъпило на *** г. в гр. Ловеч на кръстовището на бул.
„Освобождение“ и бул. „Мизия“, причинено от И. М. И., водач на лек автомобил „*** ***“, с peг.
№ ОВ***ВН, за който има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по силата на застрахователна полица BG/****** със застрахователя „Групама
Застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба /*** г./ до окончателното й изплащане на вземането, а искът за разликата до пълния
претендиран размер от 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с горните данни, на основание чл. 86 във
връзка с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, да заплати на Д. И. К., с горните данни, сумата 57.20 лв. /петдесет и
седем лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
1194.53 лева за периода от 03.01.2024 г. до *** г., а искът за разликата до пълния претендиран
размер от 67.50 лв. /шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ и за периода от *** г. до *** г.,
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с горните данни, да заплати на Д. И. К., с
горните данни, разноски по делото в размер на сумата 798.18 лв. /седемстотин деветдесет и осем
лева и осемнадесет стотинки/, съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. И. К., с горните данни, В ЧАСТТА на разноските, за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/ по Договор
за правна защита и съдействие от 28.08.2024 г., за изготвяне на отговор на частна жалба, като
неоснователно.
ОСЪЖДА Д. И. К., с горните данни, да заплати на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с
горните данни, разноски по делото в размер на сумата 47.41 лв. /четиридесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9
10