№ 21769
гр. С., 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110149674 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗК „Л. И.“ АД срещу „Д. З." АД, с която
по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл.
411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 20.06.2024 г., ЗК „Л. И.“ АД е депозиралo заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред СРС, срещу „Д.
З.“ АД. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което с разпореждане по ч. гр. д.№
37673/2024г. на СРС, 178 състав, на заявителя е указано, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението, може да предяви иск за установяване на
вземането си. С оглед на гореизложеното и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
ищцовото дружество предявява настоящия иск за това, че на 04.01.2021 г.,
около 17:15 часа, в гр. С., ж. к. „М. *“, по ул. „М.“ в близост до бл. *** водачът
на автомобил „Х.“ с ДКН ******** при движение на заден ход с висока
скорост, без да подсигури маневрата, не забелязал изчакващия го автомобил
„А. **“ с ДКН ********, и виновно предизвиква ПТП, като му причинява
имуществени вреди. За настъпилото пътно - транспортно произшествие е
съставен двустранен протокол за ПТП от 04.01.2021г., в който е отразено, че
водачите на превозните средства са постигнали съгласие относно вината за
1
настъпване на ПТП и тя се носи от водача на автомобил „Х.“ с ДКН ********
- виновен за настъпването на ПТП. Във връзка с настъпило застрахователно
събитие пред ЗК „Л. И.“ АД е образувана щета № ****-****-**-****** по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № **************, със
срок на валидност от 07.02.2020 г. до 06.02.2021 г. При извършения оглед на
лек автомобил „А. **“ с ДКН ******** са констатирани щети. В съответствие
с установените като вид и степен щети на собственика и съгласно сключеният
имуществен застрахователен договор „Каско“, нанесените щети са оценени в
размер на 3604,69 лв., като същата сума е изплатена на собственика на
увредения автомобил с платежно нареждане № ************* от дата
25.03.2021 г. Към датата на събитието автомобил Х. с ДКН ******** е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д. З.“ АД. След
изплащане на застрахователното обезщетение на увредения автомобил ЗК „Л.
И.“ АД е предявила претенция срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност „Д. З.“ АД за сумата от 3619,69 лв. с включени 15
лв. ликвидационни разноски. Твърди, че „Д. З.“ АД с писмо вх. №**** от
09.06.2021 г е отказало да възстанови претендиралата сума в размер на
3619,69лева с включени в нея 15 лв. ликвидационни разноски. С настоящия
иск се иска да бъде установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 3 619,69 лева (три хиляди шестстотин и деветнадесет лева и 69
стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за щета № ****-****-**-****** по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, полица № **************, по повод настъпило
ПТП на 04.01.2021 г., около 17:15 часа, в гр. С. ж. к. „М. *“, по ул. „М.“ в
близост до бл. ***, което ПТП е настъпило по вина на водача на автомобил
„Х.“ с ДКН ********, и при което е увреден лек автомобил А. ** с ДКН
********, ведно със законна лихва за период от 20.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 1 223,33 лева (хиляда двеста двадесет и три лева и 33
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 09.07.2021 г. до
20.06.2024 г ., за които суми е издадена заповед № 21166 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.07.2024 г. по частно гражданско
дело № 37673 по описа на СРС за 2024 г. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор
на искова молба. Ответникът намира исковете за процесуално допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло както по основание, така и по
2
размер. Оспорва твърдения от ищцовото дружество механизъм на ПТП.
Твърди, че основната причина за реализиране на процесното ПТП е
противоправното поведение на водача на лек автомобил „А. **“, който при
извършване на маневра за излизане на път от крайпътна територия /гараж/,
отнел предимството на правилно движещия се по този път лек автомобил „Х.
***“, в резултат на което е причинил сблъсък между двата автомобила и
материалните щети по тях. По този начин, допускайки нарушение на
правилото на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, водачът на лек
автомобил „А. **“ е станал единствена причина за реализиране на ПТП. Сочи,
че водачът на лек автомобил „Х.“ не е отговорен за причиняване на вредите.
При условията на евентуалност, прави възражение за преобладаващ принос на
водача на лек автомобил „А. **“ за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаните от
ищцовото дружество щети по лек автомобил „А. **” и механизма на ПТП.
Оспорва също така и размера на претендираното застрахователно
обезщетение, като счита същия за значително завишен. Намира предявения
иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за
погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва. Оспорва
разноските на ищеца. Претендира присъждане на разноски в своя полза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна страна следното:
Видно от приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП на
04.01.2021 г., в 17:15 часа, в гр. С., ул. „М.“ е настъпило ПТП между лек
автомобил „А. **“ с рег. № ******** и лек автомобил „Х. ***“ с рег. №
********. В протокола е вписано от водача на лек автомобил „Х.“, че карайки
назад за излизане от улицата, ударил излизаща кола от гараж. Съставена е
схема на ПТП, като е обозначена зоната на удара, както е видна и започналата
от лек автомобил „А.“ маневра десен завой. Посочени са настъпилите щети за
лек автомобил „А. **“ – предна броня и фар, а за лек автомобил „Х.“ – задна
броня, заден ляв калник, две леви врати. Протоколът съдържа подпис на
участниците в ПТП, без възражения. За водача на лек автомобил „А. **“ е в
писано „не съм виновен“.
Обективираните в протокола обстоятелства се подкрепят от останалите
3
писмени доказателства, приложени към преписката за образувана щета №
****-****-**-******/1/. В уведомление за настъпило застрахователно
събитие, подадено на 08.01.2021 г. от М. Н. М., е посочено, че при излизане от
гараж, друг автомобил, движещ се назад, го ударил в предната лява част на
автомобила, от което настъпили вреди – предна броня и ляв фар.
Относно обстоятелствата по настъпването на произшествието е разпитан
свидетелят М. Н. М., който управлявал лек автомобил „А. **“ с рег. №
********, който установява, че при излизане от гараж, находящ се на ул. „А.
М." № **, спрял, за да се огледа, защото изходът на гаража първо стъпвал на
тротоар и след това имало улица. В района имало магазини, детски учебен
център, било натоварено, поради което се налагало да спре, за да се огледа,
преди да направи остър завой на 90 градуса, за да се включи в движението.
Установява, че в момента, в който спрял за да се огледа, другата кола,
движейки се назад с доста висока скорост, го ударила странично. Имало
увреждане по управлявания от него автомобил по предна броня, преден ляв
фар и калник. Установява, че гаражът е подземен, под кота 0, като към
инцидента не е имало огледало, от което да се вижда движението по улицата.
За да има видимост трябвало да се покаже малко от самата врата на гаража.
При излизане се налагало малко да подаде предната част на колата върху
продължението на тротоара и частично върху платното и при спиране се
оглеждал за пешеходци и други автомобили. Установява, че при излизане от
гаража предприел спиране. Другият шофьор, давайки назад, карал много
близо до самата врата, а не към средата на платното, като поради бързата му
скорост, нито той е имал възможност да спре, нито свидетелят да даде назад.
Улицата била много тясна, можело да се движим само един автомобил, имало
паркирали коли, като си спомня, че имало знак „път без изход“. Останало му
като впечатление високата скорост на другия автомобил. Водачът бил обърнат
на дясно, а автомобил „А.“ бил от негово ляво. Съставили двустранен
протокол, като подписът, положен в протокола, е негов. Не са имали спор
относно случилото се. Установява, че произшествието настъпило при излизане
от гараж, не е имало поставени знаци за предимство. Когато настъпил ударът,
се намирал преди улицата и малка част от предницата на автомобила била на
улицата. Било в момент, в който свидетелят се оглеждал за други коли и
пешеходци, за да направи маневра и да се включи на пътя. Преди да навлезе
частично в улицата, се огледал за пешеходци, след това навлязъл и пак спрял.
4
Самата маневра определя като много „остра“ и налагаща спиране. Първо се
минавало през тротоара и след това се включвало в улицата. В момента, в
който видял другия автомобил, той се движел с висока скорост към него.
Когато настъпило ПТП бил спрял автомобила. Прави преценка, че предните
колела не са били на платното, а по продължението на тротоара, затова и
щетите по колата са по предна лява страна – „зажулено“, а не странично.
Другият автомобил се движел много близо до бордюра и не се виждал. Заради
по-високата скорост на другия автомобил, щетите по него били повече. При
излизане от гаража не е имал видимост към тротоара и улицата, понеже
гаражът е подземен и изходът е на изкачване, виждал се втори и трети етаж на
блока отсреща.
По делото е разпитан свидетелят К. Т. Ф., който управлявал лек автомобил
„Х.“. Спомня си, че при маневра назад, от гараж излязла в висока скорост
друга кола марка „А.“, без въобще водачът да се огледа и настъпил удар между
автомобилите при излизане. Улицата била тясна, без изход, спрял и предприел
движение назад, за да излезе от улицата. Гледал през дясно рамо, а другия
автомобил излязъл от лявата страна. Към цялата улица назад имал видимост,
както гледал през дясно рамо, но не и от лявата страна, където бил другия
автомобил. Не е могъл да го забележи, защото е бил изцяло обърнат да гледа
назад през дясно рамо. ПТП станало на изхода при излизане от гараж. Пуснал
аварийни и излизал на задна от улицата. Ударът настъпил между предна част
на автомобил „А.“ и задна част на автомобил „Х.“. Съставили двустранен
констативен протокол.
По делото е прието заключение по допусната съдебна автотехническа
експертиза, съгласно което на 04.01.2021 г., около 17:51 часа в гр. С., ж. к. „М.
*“ от подземен гараж с вход/изход на ул. „М.“ излизал лек автомобил „А. **
А.“ с рег. № ********, който спрял, тъй като възприел от ляво приближаващ
автомобил. Преди лек автомобил „А. ** А.“ да излезе от гаражната врата на
подземния паркинг лек автомобил „Х.“ вече е предприел движение на заден
ход по ул. „М.“ от зоната „без изход“ към вход/изход на гаража. Водачът на лек
автомобил „Х.“ е имал пряка видимост назад към вече спрелия автомобил „А.
**“ през ляво странично огледало, но той е осъществявал визуален контрол
назад, обърнат през дясно рамо, като по този начин не е имал пряка видимост
към мястото, където е спрял лек автомобил „А.“. Съгласно заключението в
момента, в който левият ъгъл на предна броня на лек автомобил „Х.“ задира
5
преден ляв ъгъл на предна броня на лек автомобил „А. **“, водачът на лек
автомобил „Х.“ предприел аварийно спиране. Според заключението щетите по
лек автомобил „А. **“ са били в причинно-следствена връзка с механизма на
ПТП. Действителната стойност на щетите към дата на ПТП вещото лице е
определило в размер на 3673,94 лв. без корекционен коефициент, и 2068,52 лв.
с отчитане на корекционне коефициент, а стойността на ликвидационните
разноски – в размер на 15 лв.
Съгласно разясненията на вещото лице, дадени по реда на чл. 200, ал. 2
ГПК, водачът на автомобил „А.“, след изкачване на наклона от подземния
гараж до преминаването на вертикалната каса на вратата, изхода на гаража,
движейки се нагоре, а после хоризонтално, вече имал пряка видимост в ляво
към лек автомобил „Х.“. Водачът не е имал видимост до момента, в който
предната част на автомобил „А.“ стига изхода на гаража. В момента, в който
той се показал предната част на автомобила е била изнесена на 2,30 м. и не е
имало как да избегне удара. Водачът на излизащия от паркинга автомобил не е
имал техническа възможност да избегне удара.
По делото е прието заключение по допусната повторна тройна съдебна
автотехническа експертиза, съгласно което на 04.01.2021 г., около 17:15 часа в
гр. С., по ул. „М.“ на заден ход се движел лек автомобил „Х. ***“ с рег. №
******** в посока от запушения край, граничещ с ул. „Ф. А.“ към изхода на
подземния гараж № 3 и пред изхода на подземния гараж е бил ударен в задна
лява част от лек автомобил „А. **“ с рег. № ********, който излизал от гаража
с маневра за десен завой, под ъгъл около 40 градуса. Водачът на автомобил
„Х.“ го е управлявал успоредно на оста на пътя, като е наблюдавал пътното
платно зад автомобила, обърнат назад през дясно рамо, включително до
момента, в който е ударен и започнало „прохлузване с предната лява част на л.
а. „А. **“. Мястото на контакт е между лявата част на предната броня и левия
фар на лек автомобил „А. **“ с лявата задна странична част на лек автомобил
„Х.“. След този удар лек автомобил „А.“ се установил на място, а автомобил
„Х.“ е предприел спиране, като увреждането е достигнало до зоната на
предната лява врата. Според заключението при излизане от гаража водачът на
лек автомобил „А.“ е разполагал с 1,80 м широчина на тротоар и
допълнително 0,20 м, тъй като се е намирал под ъгъл в позиция за десен завой,
което давало възможност на водача да установи приближаващия се от лявата
6
му страна лек автомобил „Х.“, а също и да не излиза на платното за движение,
като остане в зоната на тротоара и се увери, че не създава предпоставка за
ПТП. Съгласно заключението водачът на лек автомобил „А.“ е имал
възможността своевременно да възприеме и да предотврати ПТП, като избере
подходяща скорост на движение, която да му позволи да спре преди да навлезе
в платното за движение на ул. „М.“, по което се е движел лек автомобил „Х.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е
да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
наличието на наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; извършеното от
ищеца плащане на сумата от 3604,69 лв. на 25.03.2021 г., както и че е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
По делото се установи, че между ищеца и увреденото лице е сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско“. Обект на застрахователното
покритие е лек автомобил марка „А. **“ с рег. № ********.
7
През време на действието му - на 04.01.2021 г. и в рамките на покритите
рискове застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП, настъпило с
участието на лек автомобил марка „Х. ***“ с рег. № ********, управляван от
К. Т. Ф., който при движение назад по ул. „М.“, за да излезе от улицата, която
била „без изход“ и гледайки през дясно рамо назад улицата, не възприел
излизащия от подземен гараж лек автомобил „А. **“ с рег. ********,
управляван от М. М., който в този момент излизал от гаража с маневра за
десен завой и навлязъл в платното за движение, не възприел своевременно
движещия се в дясно на пътното платно на заден ход автомобил „Х.“, от което
настъпило ПТП и щети по автомобила.
От съвкупната преценка на двустранния констативен протокол, съставен от
водачите на двете МПС, гласните доказателства и заключението на
повторната тройна автотехническа експертиза се установи посоченият
механизъм на ПТП.
Въз основа на изложеното и данните по делото съдът приема за безспорно
установено, че с поведението си водачът на лек автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал. 2 ЗдвП, съгласно която по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Съгласно ДР на ЗдвП § 6,
т. 1 по смисъла на този закон „Път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. В
случая по делото се установи от показанията на свидетеля К. Ф., че е пътувал
сам, но това не изключва правното задължение като водач на МПС при
движение назад да наблюдава целия път зад превозното средство. Това негово
задължение произтича от разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, съгласно която водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
8
тяхното положение, посока и скорост на движение. По делото се установи, че
в нарушение на цитираните разпоредби водачът на МПС „Х.“ е гледал
единствено през дясно рамо, като не е имал видимост от лявата страна на
автомобила, където е имало тротоар и сграда, в която се намирала вратата за
подземен гараж, от който излязъл лек автомобил „А. **“. Водачът сам се е
поставил в положение, при което не е имал никаква видимост към тротоара и
изобщо обстановката от лявата страна на автомобила, който управлявал. По
делото се установи, че лек автомобил „А. **“ е бил в зоната на видимост за
водача на автомобил „Х.“, докато същият се движел назад, т. е. той е имал
обективна възможност да възприеме излизащия от гаража автомобил, но
субективно е застанал в позиция да гледа през дясно рамо, от която не е
виждал обстановката от лявата страна. В подкрепа на този извод са
удостоверените в двустранния протокол за ПТП обстоятелсва, показанията на
свидетелите и основната автотехническа експертиза, която съдът възприема в
тази част, доколкото е посочено, че водачът е имал възможност да възприеме
опасността, като погледне в ляво странично огледало на автомобила си.
Опасността за движението не е възникнала извън обхвата на пътя, с оглед
дадената в закона дефиниция, и за водача на автомобил „Х.“ е възникнало
задължение да предприеме мерки за избягване на опасността, ако е следял
постоянно обстановката зад себе си при движение на заден ход. Следователно,
като е предприел маневра с движение на заден ход, водачът е следвало
непрекъснато да следи обстановката около управляваното от него превозно
средство. Лекият автомобил „А. **“ е дошъл от лявата му страна, видно от
схемата в двустранния протокол за ПТП, т. е. бил е видим в лявото огледало,
което също е следвало да бъде наблюдавано при маневрата. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К. Ф. за твърденията, че лек автомобил
„А.“ се движел бързо, както и че водачът му не се огледал, доколкото в тази
част показанията противоречат от изложеното от свидетеля, че гледал през
дясно рамо и изобщо не е възприел намиращия се от ляво автомобил.
Следователно не е възприел дали водачът е спрял, дали се е огледал преди да
навлезе в платното за движение, нито с каква скорост е бил. Необходимо е да
се отбележи, че лекият автомобил „Х.“ е бил с предимство, но нормата на чл.
40, ал. 1 и 2 ЗДвП предвижда императивно задължение за всички водачи на
МПС, без значение по какъв път се движат назад. Налице е нарушение на
императивна правна норма, допусната от участник в движението, която съдът
9
е длъжен да вземе предвид, доколкото с поведението си в конкретния случай
водачът е станал причина за произшествие, довело до причиняване на
материални щети. Противоправното поведение на водача на лек автомобил
„Х.“ е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
С отговора на исковата молба е направено възражение в условията на
евентуалност за съпричиняване и преобладаващ принос за настъпване на
вредоносния резултат от водача на лек автомобил „А. **“, което с оглед
установеното противоправно поведение на застрахования при ответника
участник в ПТП следва да бъде разгледано.
По делото се установи въз основа на гласните доказателства и тройната
автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована,
компетентно и обективно дадена, че водачът на лек автомобил „А. **“ е
нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба,
водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път. Произшествието е настъпило непосредствено при
навлизане на лекия автомобил на платното за движение на ул. „М.“ по време,
когато лек автомобил „Х.“ вече се движел назад. Възможността да се
предотврати ПТП е имал и водачът на посочения автомобил, който е следвало
да пропусне преминаването на лек автомобил „Х.“ по пътя и едва след това,
при спазване на правилата за движение по чл. 37, ал. 3 ЗДвП, да се включи в
платното за движение и да предприеме маневрата завой. Съгласно
заключението на тройната автотехническа експертиза водачът е имал
обективна възможност да установи приближаващия се от лявата му страна лек
автомобил „Х.“, а също така е имал императивното задължение да не навлиза
в платното за движение, без да се увери, че не създава предпоставка за ПТП.
Пострадалият водач е нарушил, както нормата на чл. 25 ЗДвП - задължаваща
водачите на превозни средства преди предприемане на каквато й да е маневра
(включително и навлизане на път и предприемане маневра за завиване) да се
убедят, че това няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и нормата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП - задължаваща водачите при
излизане на път от крайпътна територия (в случая подземен гараж) да
пропуснат превозните средства, движещи се по този път.
10
Предвид изложеното съдът намира, че след съпоставяне на поведението и
действията на всички участници в пътнотранспортното произшествие и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки от тях нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат, следва да се определи конкретния
принос за възникване на инцидента на всеки един от участниците и да се
разпредели отговорността за причиняването на деликта.
Съдът, като съобрази поведението на водача на лек автомобил „А. **“,
допуснатото от него нарушение на правилата за движението по пътищата,
относимите прави норми и ги съпостави с поведението и действията на водача
на лек автомобил „Х. ***“, допуснатото от него нарушение на правилата за
движението по пътищата, отчитайки тежестта на нарушенията на всеки от тях,
обусловили настъпването на вредоносния резултат, смята че приносът на
застрахования при ищеца водач е равен на този на застрахования при
ответника водач и следва да се определи в размер на 50%. Вредоносният
резултат е настъпил от действията на водачите на двете моторни превозни
средства. Първопричината за удара е поведението на водачът на лек
автомобил „Х.“, което съставлява нарушение на императивната разпоредба на
чл. 40, ал. 2 ЗДвП. Същият е имал обективна възможност да възприеме
излизащия от гаража автомобил и да спре, с което да предотврати ПТП, но сам
се е поставил в невъзможност да предотврати пътнотранспортното
произшествие. От друга страна водачът на лек автомобил „А. **“ навлязъл в
платното за движение на ул. „М.“, по което вече се движел назад лек
автомобил „Х.“, при съществуваща видимост и неизпълнение на
задължението от негова страна да спре и да го пропусне, съставляващо
нарушение на 37, ал. 3 ЗДвП, съответно е допринесъл за настъпване на
вредоносните последици.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на застрахования при
ищеца водач е в размер на 50 %, поради което обезщетението подлежи на
редуциране с 50 %. От приетата по делото основна автотехническа експертиза
се установи, която съдът кредититра в тази част като обоснована и обективна,
кореспондираща с писмените документи по делото, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер н 3673,94 лв., като ищецът претендира
11
сумата от 3604,69 лв.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съгласно
САТЕ обичайните ликвидационни разноски при ликвидация на щета „Каско“
са в размер на 15 лв. Съдът приема, че тази сума съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума.
Предвид установения процент съпричиняване предявеният иск е
основателен за сумата от 1802,35 лв., който размер съдът определя по реда
на чл. 162 ГПК. Общият размер на дълга възлиза на 1817,35 лв. (включени 15
лв. ликвидационни разноски), поради което предявеният иск следва да бъде
уважен до размера на тази сума, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 3619,69 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Посочената сума следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане.
С оглед основателността на главния иск следва да се разгледа претенцията
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С исковата молба се претендира обезщетение за забава в
размер на 1223,33 лв. за периода 09.07.2021 г. до 20.06.2024 г. С отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за погасителна давност.
Съгласно чл. 111 буква „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихва. Съгласно чл. 114
ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл. 410
от ГПК пред съда на 20.06.2024 г., т. е. погасени по давност са вземанията на
ищеца, изискуемостта на които е настъпила преди повече от три години, преди
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.06.2021 г. или
възникнали преди три години преди тази дата, каквито в случая не се
претендират.
По делото се установява съществуването на главен дълг в размер на 1817,35
лв., поради което основателна се явява претенцията за обезщетение за забава в
размер на 619,07 лв. за периода от 09.07.2021 г. до 20.06.2024 г., изчислена по
12
реда на чл. 162 ГПК от съда с помощта на лихвен калкулатор, достъпен на
сайт https://portal.nra.bg.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат двете страни.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 97,93 лв.,
депозит за вещо лице и призоваване на свидетел в общ размер на 560 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя размер от 100 лв. на възнаграждението за юрисконсулт.
За уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски в общ размер на 532,14 лв. за исковото производство и 73,87
лв. за заповедното производство.
Ответникът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК за депозит за
вещо лице и призоваване на свидетел в общ размер на 1560 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., което на основание чл.
78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответникът се дължат разноски в общ размер на 973,97 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
от „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „С. ш." № *** срещу „Д. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „А. Д." № ** искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Д. З.“ АД, ЕИК: ********* дължи на „ЗК Л. И.“
АД, ЕИК: *********, сумата от 1817,35 лв., представляваща регресно вземане
за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за възстановяване на щети по лек автомобил „А. **“ с ДКН ********,
вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на
04.01.2021 г. в гр. С., заедно с ликвидационни разходи по определянето му,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 619,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
09.07.2021 г. до 20.06.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 37673/2024 г. по
13
описа на СРС, 178 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 1817,35 лева до пълния
предявен размер от 3619,69 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата
над уважения размер от 619,07 лв. до пълния предявен размер от 1223,33 лв.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „А. Д." № ** да заплати на „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 532,14 лв. – разноски за исковото
производство и сумата от 73,87 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. ш." № *** да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. Д." № **, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 973,97 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14