№ 1224
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20251000500538 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 6310/18.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1679/2023 г.
по описа на СГС, I ГО, 3 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да заплати на Г. С.
Б., сумата от 33 196, 80 лв., от които: 30 000 лв. – обезщетение за
неимуществени и 3 196, 80 лв. – обезщетение за имуществени вреди, от
повдигането обвинение на 31.07.2014 г. за престъпление по чл.321, ал.3 вр.
ал.1 вр. ал.1 НК, за което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на
20.02.2018 г., постановена по НОХД № 1451/2015 г.. по описа на
Специализиран наказателен съд (закрит), както и 10 лв. – разноски по делото,
като искът е отхвърлен за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до
пълния й предявен размер от 5 000 лева, а претенцията за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 80 000 лв., като неоснователен.
Ответникът е осъден да заплати на адв. К. Ч., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 3 305 лв. – адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Г. С. Б.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че определеното от
решаващия съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди е занижено
по размер. Поддържа, че е претърпял допълнително вреди с много по – висок
интензитет във връзка със заеманата от него длъжност и изискването да
притежава високи професионални и нравствени качества. Обвинението му
било повдигнато за престъпление в област, в която е професионалната му
1
реализация. Счита, че тези обстоятелства не са били отчетени от решаващия
съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ. В открито съдебно заседание оспорва предявения иск. Поддържа,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ответника. Счита, че
решението е недопустимо, тъй като с исковата молба ответникът не е заявил
претенция за заплащане на имуществени вреди, а такива са присъдени с
обжалваното решение. На ответника не е предоставена възможност да
направи възражения срещу такава претенция. Излага съображения, че
решението в частта, с която е уважен предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано и неправилно, тъй като
ищецът не е представил годни доказателства за установяване действително
претърпените вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Общата продължителност на наказателното производство е 3 години и 5
месеца. Счита, че тази продължителност не е прекомерна с оглед фактическата
и правна сложност на делото. Поддържа, че не следва да отговаря за
продължителността на делото в съдебната фаза. В мотивите на обжалваното
решение съдът не е обсъдил своевременно заявеното с писмения отговор на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираната законна лихва за периода 20.02.2018 г. – 13.02.2020 г., тъй като
исковата молба е депозирана на 13.02.2023 г. По делото не са събрани
доказателства повдигнатото на ищеца да му е повлияло трайни и необратимо
върху здравословното му физическо и психическо състояние. Също така
оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и
компенсира до известна степен претърпените неимуществени вреди. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. С влязло в сила
определение е допуснато увеличаване размера на предявения иск. На
ответника е била дадена възможност да изрази становище по това
увеличение. С допуснатото изменение на искане не е налице ново основание
на иска, не са заявени нови твърдения увеличаването размера на иска не
съставлява същинско изменение на иска, а добавянето на нови обстоятелства
наред с първоначално заявените не съставлява промяна на основанието на
иска. Счита, че по делото са събрани годни доказателства за установяване на
претърпените от него неимуществени вреди. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че от
2
2005 г. работел в системата на МВР, като от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г.
заемал длъжността *** в Моторизирана група за бързо реагиране „Сигма“ при
Специализирани полицейски сили към Отдел „Охранителна полиция“ –
СДВР, МВР. На 30.07.2014 г. бил арестуван с поставени белезници пред
останалите служители на Вътрешна сигурност и бил изведен от залата. На
същата дата било извършено претърсване в дома му, където също бил заведен
с поставени белезници. Претърсването било извършено в присъствието на
неговата съпруга и родителите му. На 30.07.2014 г. Пресцентърът на МВР
разгласил съобщение до всички национални медии за ареста и привличането
на неговия началник, както и на още 6 негови подчинени, включително и на
ищеца. С постановление от 31.07.2014 г. бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.321, ал.1 НК, което му било връчено на същия
ден. Бил разпитан и задържан за 72 часа, след което му била наложена мярка
за неотклонение „парична гаранция“. В хода на досъдебното производство бил
разпитван няколко пъти и давал обяснения. На 31.07.2014 г. бил отстранен от
длъжност в МВР. На 23.11.2015 г. бил изготвен и внесен СНС обвинителен
акт, по който било образувано в НОХД № 1451/2015 г. по описа на СНС, 17
състав. С присъда от 04.10.2017 г. бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатите обвинения. Във връзка с протест в СпАС било образувано
ВНОХД № 33/2018 г. Въззивното производство било прекратено и делото
било върнато на СНС за даване на указания за допълване на бланкетния
протест. Тъй като указанията останали неизпълнени, СНС върнал протеста
срещу оправладетлната присъда, която влязла в сила на 20.02.2018 г. При
започване на проверката, разследването, привличането му като обвиняеми
отстраняването му от длъжност заемал длъжността „***“ – мл. инспектор. Бил
отдаден на работата си и многократно награждаван, високо ценен от
ръководните служители на СДВР. Изпитвал ужас какво може да се случи с
него и семейството му. Притеснявал се от изхода на делото, макар, че не е
извършил престъплението, за което му било повдигнато обвинение. След като
разбрал за използваните спрямо него СРС, станал мнителен, затворен,
непрекъснато се оглеждал, ослушвал, проверявал помещенията, в които
престоявал. От преживения стрес не можел да живее пълноценно, изпитвал
притеснение и унижение, че е бил обект на подслушване, следене,
фотографиране или видеозаснемане. В хода на съдебното производство били
проведени 10 открити заседания, на които присъствал, изпитвайки тревога
дали няма да бъде променена мярката му за неотклонение, дали няма да бъде
осъден. Живеел в непрестанно притеснение, не можел да спи, бил
изключително подтиснат и подложен на силен стрес. Станало му много тежко
след отстраняването му от работа. В резултат от воденото спрямо него
наказателно производство се влошило физическото и психическото му
състояние – станал депресивен, не можел да спи, сънувал кошмари. Взел на
заем от баща си сумата от 2 000 лв., за да внесе определената парична
гаранция, както и взел пари на заем за заплащане на адвокатското
възнаграждение за наказателното производство. Повдигането на обвинение
срещу ищеца сложило край на кариерното му израстване. Воденото спрямо
него наказателно производство го злепоставило пред неговите колеги, както и
обкръжението му. По време на наказателното производство изпитвал
постоянен страх и чувство на малоценност, на унижено достойнство. Доброто
му име в обществото, сред колегите му, приятелите и семейството му било
3
опетнено. Затворил се в себе си, самоизолирал се, по цял ден мълчал, изпаднал
в тежка депресия. От весел и общителен човек станал изключително затворен,
отказвал комуникация по всякакъв начин, нямал социален и личен живот,
сринал се. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 80 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът –
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца за
претърпени неимуществени вреди от воденото спрямо него наказателно
производство. по делото не се твърдят и доказват нанесени трайни вреди
върху физическото и психическото здраве на ищеца в резултат от воденото
спрямо него наказателно производство. Липсват доказателства ответникът да
е разпространил информация за воденото спрямо ответника наказателно
производство. Счита, че наказателното производство е приключило в разумен
срок, както и че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди е завишено по размер. Заявено е възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираната от ищеца законна лихва, на
основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
В първото редовно открито съдебно заседание, проведено на
26.02.2024 г., процесуалният представител на ищеца е заявил искане за
изменение размера на предявения иск чрез увеличаването му с 5 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в незаплатени заплати за периода 01.08.2014 г. – 21.12.2014 г.,
когато е бил отстранен от работа. Ответникът се е противопоставил на
поисканото изменение на иска.
С определение, постановено в същото съдебно заседание съдът е
допуснал увеличение на исковата претенция със сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 20.02.2018 г. –
10.02.2023 г. На ответника е предоставена възможност в 7-дневен срок да
вземе становище по допуснатото увеличение.
На 22.01.2014 г. директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ –
МВР е отправил искане за използване на СРС – наблюдение, подслушване,
проследяване, , документиране, по отношение на ищеца – старши ***,
категория Е-II степен в „Моторизирана група за бързо реагиране - Сигма“,
Сектор „СПС“-СДВР. Искането е мотивирано с наличието на оперативни
данни за изградена корупционна схема, чрез която служители в посочената
група кумулират средства от корупционна дейност и отчитат финансов дял на
ВНД началник на групата. На 23.01.2014 г. Председателят на СГС е дал
исканото разрешение.
С определение от 25.07.2014 г., постановено по ЧНД № 888/2014 г. на
СНС, 5 състав е разрешено на компетентните органи по ДП № 13/2014 г. по
описа на Следствен отдел при СП да извършат претърсване и изземване в
къща, находяща се в гр. ***, кв. „***“, бул. „***“ № ***, обитавана от ищеца.
На 30.07.2014 г. е извършен обиск на ищеца, при който е иззет
телефон, заедно със СИМ карта.
С постановление от 31.07.2014 г. на СП, Следствен отдел, по ДП (сл.
4
д.) № 13/2014 г. ищецът е привлечен към наказателна отговорност за това, че в
периода 01.01.2013 г. – 30.07.2014 г. на територията на гр. София участва в
ОПГ, с посочен ръководител и участници, създадена с цел да вършат
съгласувано в гр. София престъпления по чл.213а НК и чл.214 НК –
изнудвания и по чл.301 НК – получаване на подкупи, като групата е създадена
с користна цел и в нея участват длъжностни лица – държавни служители в
МВР – престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК. Спрямо него е взета
мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500 лв.
С определение, постановено в проведеното на 06.08.2014 г. открито
съдебно заседание по НЧД № 939/2014 г. по описа на СНС, 15 състав, ищецът
е отстранен от заеманата длъжност „старши ***“ в 01 група, 02 сектор,
моторизиран сектор за бързо реагиране „Сигма“ към Отдел „Специализирани
полицейски сили“ към СДВР.
С определение от 21.08.2014 г., постановено по ВНЧД № 149/2014 г.
по описа на АСНС, горепосоченото определение е отменено и ищецът не е
отстранен от заеманата длъжност.
С постановление от 02.07.2015 г. на СП ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 вр. ал.2 НК, като му
е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500 лв. Същият е
разпитан във връзка с повдигнатото обвинение, като не се е признал за
виновен и не е дал обяснения.
На 16.07.2015 г. е предявено разследването на ищеца.
С присъда от 14.10.2017 г., постановена по НОХД № 1451/2015 г. по
описа на СНС, 17 състав,ищецът е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.3, ал.2 и пр.4, т.2 вр. ал.2 НК.
Във връзка с депозиран протест от СП срещу постановената
оправдателна присъда е образувано ВНОХД № 33/2018 г. по описа на АСНС.С
определение № 11/29.01.2018 г. производството по делото е прекратено, като
същото е върнато на СНС за изпълнение на указанията. Поради неизпълнение
на дадените указания във връзка с редовността на депозирания протест,
същият е върнат. Страните не спорят, че оправдателната присъда е влязла в
сила на 20.02.2018 г.
С решение № 2709/17.04.2015 г., постановено по адм. д. № 353/2015 г.
по описа на АССГ, 5 състав, е отхвърлена жалбата на ищеца срещу заповед №
513з-631/05.12.2014 г. на директора на СДВР, за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение.
С решение № 4415/14.04.2016 г., постановено по адм. д. № 6364/2015
г. по описа на ВАС, V отделение, е отменено горепосоченото решение и
вместо него е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“
Представени са извлечения от статии относно задържаните за
подкупи полицаи, сред които и ищеца.
От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка В. В. Б. –
съпруга на ищеца, се установява, че знаела за образуваното спрямо него през
2014 г. досъдебно производство. Ищецът бил задържан. Обвинението било за
ОПГ. В продължение на 2 години ищецът не работил. От 2005 г. бил ***. След
приключване на делото срещу него го възстановили на работа. Воденото
спрямо него наказателно производство му се отразило зле психически, бил
нестабилен, не работел, нямал пари. За наказателното производство се
5
разбрало в работата му, обявили го в новините, имало статии. Тогава ищецът
бил на 37 години. Чувствал се зле, защото бил обвинен в нещо, което не е
извършил. Ищецът се явявал при разглеждане на делата. И понастоящем
ищецът не бил преодолял последиците от воденото спрямо него наказателно
производство. Затворил се, не се виждал с приятели, нямал желание да излиза,
приятелите му странели от него. Колегите му винаги имали едно наум за него,
нямали му доверие. Явявал се на конкурс за работа, но не го допускали, не се
чувствал добре.
От показанията на В. Г. Н. се установява, че познавал ищеца, били
колеги в 03 РУ на МВР. На 31.07.2014 г. бил задържан за ОПГ за срок от 24
часа. Повдигнали му обвинение, като наказателното дело приключило с
постановяване на оправдателна присъда. След задържането му бил отстранен
от работа. Бил възстановен на работа след като спечелил административното
дело за уволнението му. Първоначално бил отстранен за 4-5 месеца, а след
което го уволнили в края на 2015 г. през 2016 г. бил възстановен на работа.
След отстраняването на ищеца той бил демотивиран. Чувствал се отчаян и
обиден, тъй като имал 10 години безупречна работа с отличия, награди за
добре носена служба. Колегите му странели от него, наричали го „касиера“.
Останало петно върху репутацията му. Ищецът бил доста стресиран по време
на воденото спрямо него наказателно производство. Ищецът отказал да отиде
на сватбата на свидетеля след 10 - 15 дни, тъй като изпитвал срам. След
възстановяването му на работа участвал в един-два конкурса, но не ги
спечелил.
От заключението на вещото лице Б. П. К. по изслушаната пред СГС
съдебно-психологическа експертиза се установява, че съгласно събраните
амнестични данни, корелиращи с резултатите от тестовото изследване,
проведено за целите на експертизата, наказателното производство е
предизвикало съществени промени в начина на живот на ищеца. Наложило се
да замени работата в екип в „Сигма“ със самостоятелна работа поради
тревожност и появила се мнителност. Редуцирал е приятелският си кръг,
появили се соматични страдания – високо кръвно, гастрит, налагащи
консултации със специалист. Към периода на работа не се наблюдават
достатъчно симптоми, позволяващи обсъждането на наличие при ищеца на
„Смесено тревожно-депресивно разстройство“. Между рисковите фактори за
поява на смесено-депресивно разстройство може да се обсъжда наличието на
повишено количество дневен стрес. В началния период на воденото спрямо
ищеца наказателно производство са се забелязвали повишена уморяемост,
стомашно-чревни проблеми без ясна причина, проблеми със съня и постоянна
тревожност, свързана с неясното бъдеще за него и близките му. Заради
повишената тревожност и след влизане в сила на оправдателната присъда
намалява качеството на живот на ищеца, но не е налице основание за
поставяне на диагнозата. Ищецът се страхувал някой около него да не
извърши нещо нередно, което да рефлектира върху самия него в
професионален план, не смее да се явява на конкурси за повишение поради
петното, което счита, че го съпровожда. Към момента на провеждане на
психологическото изследване ищецът е клинично здрав, няма психотични
симптоми. Като трайна промяна вследствие преживяното във връзка с
воденото срещу него наказателно производство при ищеца се наблюдава
повишена тревожност относно това как го възприемат околните в
6
професионален план, както и очакването, че във всеки момент някой би
напомнил за нанесеното петно върху репутацията му. Вещото лице приема, че
наблюдаваното при ищеца може да бъде провокирано от стреса и
напрежението, свързани с продължителното съдебно производство и
произтичащата от него несигурност на ищеца от възможния изход на делата.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че с оглед
преживяното от ищеца може да се приеме като масивна психотравма, която
може да се влоши. Вещото лице приема, че вероятно в съзнанието спомена ще
се модифицира и не би било добре да изчезне.
Съдът възприема експресното заключение като обосновано и
компетентно изготвено. Вещото лице и отговорило точно на поставените
въпроси, при съобразяване на всички относими материали по делото, тестови
методики и наблюдение. Изводите на вещото лице са обосновани, както и
изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От заключението на вещото лице С. М. по изслушаната пред СГС
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на основното
възнаграждение на ищеца, което би получил за периода 01.08.2014 г. –
21.12.2014 г. възлиза на 3 196, 80 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбата на ответника е частично основателна, а на ищеца е
изцяло неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно.
По релевираните от жалбоподателя – ответник оплаквания за
недопустимост на обжалваното съдебно решение по отношение присъдените
имуществени вреди:
Съгласно разясненията, дадени с решение № 51 от 30.04.2014 г. по т.
д. № 1977/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в
исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане,
тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и
допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК. По
аргумент за по-силното основание от чл.214, ал.1, изр.2 ГПК промяната в
предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на
ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото
по този начин се постига ефекта на предявяване на нов иск след образуване на
делото. Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на
който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с
исковата молба. Разяснено е също така, че изменението на иска по реда на
чл.214, ал.1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото
искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск
и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга
едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и
7
формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета
на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с
разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр.2 ГПК. Съгласно чл.210, ал.1 ГПК,
обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно
само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на
разглеждане на делото. В тази насока е даденото разрешение в решение № 172
от 19.04.2012 г. по гр. д. № 811/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 174 от
04.11.2013 г. по т. д. № 798/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на
чл.290 ГПК и др. Аргументи се извличат и от разрешението, дадено с
решение № 319 от 14.12.2016 г. по гр. д. № 2479/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че когато по предявен
иск за обезщетяване на вреди в исковата молба са изложени факти за начина
на увреждането и съдържанието на вредата, съдът не може да дава указания
на ищеца да наведе нови факти, при които (според него) искът би бил
основателен. Такова действие е в нарушение както на принципа на
диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК), така и на забраната за изменение на
основанието на иска след края на първото съдебно заседание пред
първоинстанционния съд (чл.214, ал.1 ГПК).
Настоящият съдебен състав изцяло възприема цитираната съдебна
практика. В разглеждания случай с исковата молба е заявена претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди във
връзка с незаконно повдигнато и поддържано от ответника обвинение, за
което е постановена влязла в сила присъда. В първото редовно открито
съдебно заседание, след надлежна размяна на съдебните книжа, е заявено ново
фактическо твърдение от ищцовата страна – за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в незаплатени заплати за периода 01.08.2014 г. –
21.12.2014 г. – времето, пред което е бил отстранен от заеманата длъжност.
Отправено е и искане за увеличаване размера на исковата претенция с 5 000
лв.
Въззивният съд счита, че с така заявеното от ищцовота страна искане
се предприема едновременно изменение на основанието и петитума на
исковата молба, което е сторено в нарушение императивните изисквания на
чл.214, ал.1 ГПК. От значение за допустимостта на предприетото от страната
изменение на исковата претенция е обстоятелството, че то е сторено след
връчен препис от исковата молба на ответника, доколкото до този момент
ищецът може да измени без ограничения във всяко едно отношение исковата
си претенция. След посочения правно релевантен момент предприетото от
страната изменение на иска се подчинява на установените в чл.214, ал.1 ГПК
изисквания. Макар претендираните имуществени вреди да произтичат от
същия специален деликтен състав, регламентиран в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
заявяването на претенция за заплащане на обезщетение за тях съставлява нов
иск, за различен от първоначално завения вид вреди – пропуснати ползи,
свързани с пропусната възможност пострадалият да реализира доходи от труд
поради незаконното му отстраняване от длъжност. Следва да се отбележи
също така, че по първоначално предявения иск за обезщетяване на вреди в
исковата молба са изложени конкретни фактически твърдения за начина на
увреждането и съдържанието на вредата, а с исканото изменение са заявяват
нови факти както за начина на увреждането, така и за съдържанието на
вредата – твърдения за временно отстраняване на ищеца от длъжност за
8
заявения период, както и са заявени различни по вид вреди с определен
размер. Така предприетото от ищеца изменение на иска не съставлява
заявяването на нови обстоятелства - допълнителни или уточняващи
фактически твърдения, които са от значение за изменението на иска чрез
промяна на размера му, а са заявени нови, различни по вид и размер вреди вид
спрямо първоначално заявените с исковата молба, обезщетение за които
страната претендира.
По изложените съображения се налага изводът, че поисканото от
ищеца и допуснато от съда изменение на предявения иск чрез посочване на
нови факти за начина на увреждането и съдържанието на вредата, съставлява
едновременно изменение на основанието и петитума в нарушение на чл.214,
ал.1 ГПК, водещо до предявяване на нов иск в хода на висящия съдебен
процес, което е процесуално недопустимо. По този начин чрез това изменение
е въведен нов, допълнителен спорен предмет. Ето защо, като е разгледал и се е
произнесъл по същество по този иск, решаващият съд е постановил
недопустим съдебен акт спрямо разглежданата искова претенция, поради
което и на основание чл.270, ал.3 ГПК решението в тази му част следва да се
обезсили.
В останалата част обжалваното решение е процесуално допустимо,
поради което следва да се разгледат оплакванията във връзка с неговата
правилност.
Жалбоподателят – ответник оспорва наличието на основание за
ангажиране на отговорността му.
Наказателното производство срещу ищеца е образувано от Следствен
отдел на Специализирана прокуратура. Предвид обстоятелството, че съгласно
чл.136, ал.1 ЗСВ и чл.137 Прокуратурата е единна и централизирана, като
същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно
материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В случая с влязла в сила присъда ищецът е оправдан по повдигнатите
обвинения.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и
поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което е постановена
оправдателна присъда.
В разглеждания случай Специализирана прокуратура е повдигнала и
поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 вр. ал.2 НК – престъпление против реда и общественото
спокойствие, участие в организирана престъпна група от 7 лица, като групата
е създадена с користна цел и в нея участват длъжности лица, за което е
9
предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.
С влязла в сила на 20.02.2018 г. присъда, постановена на 04.10.2017 г.
по НОХД № 451/2015 г. по описа на СНС, 17 състав, ищецът е оправдан по
повдигнатите обвинения.
По делото са ангажирани и доказателства относно претърпените от
ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на воденото срещу
него наказателно производство.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи всички елементи от
сложния правопораждащ фактически състав на спорното право, в каквато
насока са и изводите на решаващия съд. Ето защо доводите на жалбоподателя,
че не следва да се ангажира отговорността му, се явяват неоснователни.
Спори се между страните в производството и относно обема на
отговорността на ответника.
Във въззивната жалба на ответника са изложени оплаквания за
неправилно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По въпроса за прилагане критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД при
определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, е
формирана последователна и непротиворечива съдебна практика - ППВС №
4/1968 г. решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 138 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 3764/2021 г. на ВКС, ГК, III ГО и
цитираната в него съдебна практика. С нея е разяснено, че в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания
на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий за
справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
др. От значение е също така обществен отзвук на обвинителната теза,
злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността,
накърнената репутация, степента на вредоносния ефект от обвинението върху
социалната и професионалната реализация на лицето, като следва да се отчита
се каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното
производство.
10
В случая досъдебното производство е образувано срещу ищеца на
31.07.2014 г. е привлечен като обвиняем. Същевременно оправдателната
присъда е влязла в сила на 18.02.2018 г. С оглед на това наказателното
производство е продължило 3 години, 6 месеца и 20 дни. Страните не спорят,
че ищецът е задържан под стража на 30.07.2014 г. за срок от 24 часа, като му е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв.
Задържането на ищеца и останалите привлечени към наказателна отговорност
за същото деяние лица е станало достояние на неограничен брой лица чрез
медийното му отразяване. Извършените спрямо ищеца процесуално –
следствени действия в хода на наказателното производство пряко са засегнали
личната и професионалната му чест и достойнство, правото му на личен
живот и неприкосновеност – претърсване и изземване, приложените спрямо
него специални разузнавателни средства и др.
От значение за отговорността на ответника е и обстоятелството, че
повдигнатото срещу ищеца обвинение значително е засегнало
професионалната му репутация, доколкото същото е свързано със заеманата
от него длъжност „***“ в моторизирана група за бързо реагиране към Отдел
„Охранителна полиция“ в СДВР, МВР. Повдигнатото на ищеца обвинение за
участие организирана престъпна група пряко е рефлектирало не само върху
професионалния му авторитет, но и на общественото доверие в него, на
социалните му контакти. Ищецът е бил отстранен от работа за периода
01.08.2014 г. – 07.08.2014 г. Затворил в себе си, не се виждал с приятели и
колеги, нямал желание да общува с тях, а и познатите му странели от него.
Воденото спрямо ищеца наказателно производство е довело до съществени
промени в начина му на живот – развил повишена тревожност, наложила
замяната на работа в екип със самостоятелна работа, социална изолация и др.
Повишеното количество дневен стрес са довели до повишена уморяемост,
нарушения на съня, постоянна тревожност за бъдещето на ищеца. И след
постановяване на оправдателната присъда при ищеца се е запазила
повишената тревожност, което е дало отражение върху качеството на живота
му. В резултат от воденото спрямо него наказателно производство ищецът
изпитва притеснения относно възприятията на околните за него в
професионален план, както и очаквал във всеки момент някой да напомни за
нанесеното петно върху репутацията му. Ищецът изпитвал несигурност за
изхода на наказателното производство. Следва да се отчете и обстоятелството,
че негативните изживявания от незаконното обвинение не са довели до
промени в психичното здраве на ищеца – не са налице основания за поставяне
на диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, както и не са
довели до болестни нарушения, като се отчита отражението на повишения
стрес върху общото здравословно състояние на ищеца.
Повдигнатото на ищеца обвинение по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 вр.
ал.2 НК е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 ДР на НК.
Наказателното производство е продължило близо 3 години и 7 месеца. В
практиката си ЕСПЧ приема, че е налице оборима презумпция, че всяка
неразумна продължителност на производството води до причиняване на
неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че
за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва
притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост,
страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат
11
по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да
бъде обезщетен. В конкретния случай продължителността на наказателното
производство надхвърля разумния срок за приключването му. Към момента на
повдигане на обвинението ищецът е бил на 37 г. – в активна, трудоспособна
възраст. При определяне обема на вредите, подлежащи на обезщетяване
следва да се съобразят и разясненията, дадени с решение № 319 от 17.11.2015
г. по гр. д. № 2829/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО, съгласно които по отношение на
някои професии, към които обществото дължи респект и уважение, и поради
това има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и
логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и
професионален живот на лицата, които ги упражняват. В тези случаи, с
повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на тяхната
професионална реализация се засягат не само личната чест и достойнство на
лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им
в съответната област. По тази причина, създадените при наказателното
преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху
отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и
пряко значение за размера на обезщетението.
По изложените съображения, предвид тежестта на обвинението,
приложената спрямо ищеца мярка за неотклонение – първоначално задържане
за срок от 24 часа, парична гаранция от 500 лв., продължителността на
наказателното производство, проведените процесуални действия и множество
открити съдебни заседания, на които ищецът е присъствал, използването на
специални разузнавателни средства, неблагоприятно отразяване върху
емоционалната сфера на ищеца, накърнената професионална репутация,
негативното отражение върху социалната и професионална реализация на
ищеца, преживеният от него стрес, постоянна тревожност, затварянето му в
себе си и социалната му изолация, възрастта му към момента на повдигане на
обвинението години – 37 години, отчитайки личността на увредения -
професионален и обществен статус и свързаните с тях по-висок интензитет на
вредите от незаконната наказателна репресия и съобразявайки принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв., от които
3 000 лв. за неспазване на разумния срок. Обезщетението в този размер ще
възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални
неудобства във връзка с воденото производство срещу него. Този размер на
обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищеца
болки и страдания и удовлетворява обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страна обществено - икономически условия на живот
към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото.
Основателно е оплакването на жалбоподателя – ответник, че
решаващият съд не е разгледал довода му за изтекла погасителна давност
спрямо част от периода на претендираната законна лихва.
Ответникът своевременно е заявил това свое възражение пред
първата съдебна инстанция – с депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор на исковата молба. Ето защо същото е част от спорния предмет и
следва да бъде обсъдено и разгледано по същество.
На основание чл.111, б.“в“ ЗЗД с 3 – годишна давност се погасява
12
вземането за лихви. В случая ищецът претендира присъждане на законна
лихва, считано от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане. Същевременно
исковата молба е предявена на 13.02.2023 г. Ето защо претендираната от
ищеца законна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 12.02.2020 г. е покрита от
изтекла погасителна давност. С оглед на това за посочения период
възражението на ответника се явява основателно, като върху дължимите
обезщетения следва да се присъди законна лихва, считано от 13.02.2020 г. до
окончателното изплащане.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в полза на ищеца е
присъдена сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и в частта, с която е присъдена законна лихва
върху главниците за периода 20.02.2018 г. – 12.02.2020 г., макар да не е
изрично отразено в диспозитива на съдебното решение, доколкото в мотивите
на същото са формирани изводи в тази насока, като искът следва да се
отхвърли в тази му част.
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и
в частта, с която на адв. К. Ч. е присъдено адвокатско възнаграждение за
сумата над 1 500 лв. до 3 305 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6310/18.11.2024 г., постановено по гр. д. №
1679/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 3 състав, В ЧАСТТА, с която
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Г.
С. Б., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 3 196, 80
(три хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки) лв. –
обезщетение за имуществени вреди от повдигнатото обвинение на 31.07.2014
г. за престъпление по чл.321, ал.3 вр. ал.1 НК, за което е бил оправдан с
присъда, влязла в сила на 20.02.2018 г., постановена по НОХД № 1451/2015 г.
по описа на СНС (закрит), на основание чл.270, ал.3 ГПК, като процесуално
недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 6310/18.11.2024 г., постановено по гр. д. №
1679/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 3 състав, В ЧАСТТА, с която
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Г.
С. Б., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата над 15 000
(петнадесет хиляди) лв. до 30 000 (тридесет хиляди) лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигнатото обвинение на
31.07.2014 г. за престъпление по чл.321, ал.3 вр. ал.1 НК, за което е бил
оправдан с присъда, влязла в сила на 20.02.2018 г., постановена по НОХД №
1451/2015 г. по описа на СНС (закрит), В ЧАСТТА, с която върху
обезщетението за неимуществени вреди е присъдена законна лихва за периода
20.02.2018 г. – 12.02.2020 г., както и В ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на адв. К. Ч., с адрес гр.
***, бул. „***“ № *, сумата над 1 500 (хиляда и петстотин) лв. до 3 305 (три
хиляди триста и пет) лв. – адвокатско възнаграждение, като вместо това
13
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. С. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № * – адв. К. Ч., срещу
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ – за сумата над 15 000 (петнадесет хиляди) лв. до 30 000 (тридесет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
повдигнатото обвинение на 31.07.2014 г. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2
и пр.4, т.2 вр. ал.2 НК, за което е оправдан с присъда, влязла в сила на
20.02.2018 г., постановена по НОХД № 1451/2015 г. по описа на СНС (закрит),
както и В ЧАСТТА на присъдената законната лихва за периода 20.02.2018 г. –
12.02.2020 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6310/18.11.2024 г., постановено по гр.
д. № 1679/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 3 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14