№ 6612
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100110755 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 100244/18.09.2024 г.
от “УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, против Р. С. М., ЕГН ******** и М. А. М.,
ЕГН **********, с която са предявени положителни установителни искове за признаване на
установено между страните, че ответниците, в качеството им на солидарни длъжници на
кредитополучателя „РОЗЕТА ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, дължат на ищеца суми
по договор за банков револвиращ кредит № 0510/671/20102020 от 20.10.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 14248/2023 г. по описа на РС София, 25 състав.
С договор за банков револвиращ кредит № 0510/671/20102020 от 20.10.2020 г.
“УниКредит Булбанк“ АД отпуснал на „РОЗЕТА ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, като
кредитополучател сумата от 50 000 лв. банков револвиращ кредит за оборотни средства. Р. С.
М. и М. А. М. подписали договора като солидарни длъжници. Краен срок за усвояване бил
до 20.10.2021 г., а краен срок за погасяване на главницата до 20.10.2025 г. Бил уговорен
годишен лихвен процент, начисляван върху редовна главница в рамките на всеки период на
олихвяване от 20.10.2020 г. до 20.10.2025 г., формиран от променлив лихвен индекс и
надбавка за редовен дълг в размер на 4.94 %. Предвиден бил лихвен процент, начисляван
върху просрочена главница, формиран от ГЛП за редовен дълг и надбавка в размер на 2 %.В
т. 4.3 от договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 5 %, начисляван върху
кредита при просрочие на лихва и/или главница едновременно с лихвата за редовен дълг и
лихвата за просрочена главница. Била уговорена лихва за просрочие върху просрочена
1
главница. Кредитът бил усвоен по банков път. Поради просрочие на 14 броя вноски по
главница и 15 броя 3вноски по лихва вземането по договора било обявено за предсрочно
изискуемо на основание чл. 17.1 от договора за кредит. За предсрочната изискуемост Р. М. е
уведомена на 14.03.2022 г., а М. М. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ С.П.. Дължимите
суми не били погасени. Моли да се признае за установено, че Р. С. М. и М. А. М. дължат при
условията на солидарност на “УниКредит Булбанк“ АД, следните суми – 50 000 главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
17.03.2023 г. до окончателното погасяване, 5061.38 лева – лихва върху редовна главница за
периода 20.11.2021 г. – 20.12.2022 г. вкл., начислена на основание чл. 11.1.1 в размера по чл.
4.1 от договора за кредит, 1390.31 лв. – лихва върху просрочена главница за периода от
20.11.2021 г. – 16.03.2023 г. вкл., начислена на основание чл. 11.2.2 в размера по чл. 4.2 от
договора за кредит, 2808.43 лв. – наказателна лихва при просрочие за период от 20.11.2021 г.
до 16.03.2023 г. вкл., начислена на основание чл. 11.2.3 в размера по чл. 4.2 от договора за
кредит, както и 876.78 лв. – периодична такса/комисионна. Претендира разноски по
исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от Р. С. М.. Намира исковата молба за нередовна. Оспорва да е настъпила предсрочна
изискуемост на договора. Представеният документ не съдържал такава воля. Не ставало
ясно на коя дата е обявена предсрочната изискуемост. Р. М. не била редовно уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост. Същата не била получавала изявление от банката-
ищеца за обявена предсрочна изискуемост. Ответницата не била получила поканата за
доброволно изпълнение в качеството й на солидарен длъжник. Оспорва по размер
вземанията. Излага, че кредитополучателят „РОЗЕТА ТРАНСПОРТ“ ЕООД бил извършил
погасявания по договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от М. А. М.. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на договора. Представеният
документ не съдържал такава воля. Не ставало ясно на коя дата е обявена предсрочната
изискуемост. М. А. М. не бил редовно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.
Същият не бил получавал изявление от банката за обявена предсрочна изискуемост.
Ответникът не бил получил покана за доброволно изпълнение. Оспорва по размер
вземанията. Излага, че кредитополучателят „РОЗЕТА ТРАНСПОРТ“ ЕООД бил извършил
погасявания по договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Правна квалификация на предявените искове: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във чл.
430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 14248/2023 г. на СРС, 25 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са
подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
2
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът
намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С уточнителна молба с вх. № от 06.02.2025 г. са конкретизирани твърденията в
исковата молба, посочено е, че вземанията се претендират при условията на солидарна
отговорност.
Представени са по делото договор за банков револвиращ кредит № 0510/671/20102020
от 20.10.2020 г., сключен между “УниКредит Булбанк“ АД, кредитор, „РОЗЕТА
ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, като кредитополучател и Р. С. М. и М. А. М., като
солидарни длъжници. Представени са покани за доброволно изпълнение и уведомление по
чл. 60, ал. 2 ЗКИ и доказателства за връчването им, както и извлечения от счетоводните
книги на банката.
От кредитираната ССчЕ се установява, че „Розета Транспорт“ ЕООД с IBAN: BG25
******** е усвоило изцяло сумата на предоставения кредит в размер на 50 000,00 лева на
21.10.2020 г. Към датата подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/17.03.2023 г./ неплатените и изискуеми вноски по главница и лихви по кредита били общо в
размер на 60 135.08 лева, в това число: 50 000,00 лева - главница; 5 061,38 лева -
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.10.2020 г. до 20.12.2022 г. и дължима на
падежи от 20.11.2021 г. до 20.12.2022 г.; 1 390,31 лева - лихва върху просрочена главница по
т.4.2 от договора начислена за периода от 20.11.2021 г. до 16.03 .2023 г.; 2 808,43 лева -
наказателна лихва при просрочие по т .4.3 от договора, начислена за периода от 12.08.2019 г.
до 27.01.2020 г.; 874,96 лв. - периодична такса/комисионна, начислена на основание чл. 9.2
от ОУ в размера по чл. 5.1.2. от Договора за кредит с падежи 20.10.2021 г. - 500,00 лв. и
20.10.2022 г. - 374,96 лв. Няма данни за доброволно погасени суми след датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК.
С подадени молби от Р. М. с вх .№ 121142 от 16.10.2025 г. и от М. М. с вх. № 121140 от
16.10.2025 г. са оттеглени изцяло всички оспорвания и възражения от ответниците, като
същите са признали изцяло предявения иск.
В с. з. на 23.10.2025 г. процесуалния представител на ищеца сочи, че са платени, но се
платени изцяло на ЧСИ, след образуване на изпълнителното дело, в хода на принудителното
изпълнение.
Съдът, разглеждащ установителния иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото не е
обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и установява съществуването на вземането към момента на
приключване на устните състезания, следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, извършеното в хода на процеса частично погасяване на дълга чрез доброволно
плащане в посочените по – горе размери. Изключение от това правило са единствено
плащанията, извършени по изпълнителното дело, образувано във връзка с издадения в
3
производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист, с който процесните задължения са
погасени изцяло, които не следва да бъдат съобразявани по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В
този смисъл е дадено задължително тълкуване с т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
съгласно което фактът на удовлетворяване на вземането в осъществено принудително
изпълнение, предприето въз основа на издадения изпълнителен лист, на основание
разпореждането за незабавно изпълнение, не следва да бъде съобразяван от съда,
разглеждащ иска по чл. 422 ГПК.
Оттук и предвид посоченото по-горе и липсата на оспорвания, то исковете следва да се
уважат в пълния предявен размер.
По разноските:
При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса в
рамките на принудителното изпълнение по чл. 417 ГПК. Това налага извод, че с поведението
си ответниците са дали повод за завеждане на делото - тъй като не са погасили дълга си
преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто не е настоящият случай. В
случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, още повече и, че плащането на
сумата не е доброволно, а е в рамките на проведеното изпълнително производството. Следва
да се присъдят на ищеца разноските по исковото производство, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства към него, а именно сумата в общ
размер на 5734.63 лв.
Няма данни и не се твърди разноските в заповедното производство да са заплатени в
хода на изпълнителното производство. В заповедното производство ищецът е сторил
разноски в размер на 1202.74 лв. за заплатена ДТ и на 2 199.95 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение или общо 3402.69 лв. Доколкото обаче исковото производство е само спрямо
двама от длъжниците, не е подадено възражение от третия длъжник срещу заповедта за
изпълнение, а разноските по делото се дължат при условията на разделност, то за
заповедното производство относими относно вземането спрямо Р. С. М. и М. А. М. са 2/3 от
направените разноски или общо – 2268.46 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от УниКредит Булбанк АД, ЕИК
*********, срещу Р. С. М., ЕГН ******** и М. А. М., ЕГН **********, положителни
установителни искове, че Р. С. М. и М. А. М. дължат при условията на солидарност на
УниКредит Булбанк АД, следните суми: сумата от 50 000 лева, представляваща главница по
договор за банков револвиращ кредит № 0510/671/20102020 от 20.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК – 17.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5 061.38 лева, представляваща
4
лихва върху редовна главница за периода от 20.11.2021 г. до 21.12.2022 г. /относно периода
виж уточнителна молба с вх. № от 06.02.2025 г./, сумата 1 390,31 лева, представляваща
мораторна лихва за просрочена главница за периода от 20.11.2021 г. до 16.03.2023 г., сумата 2
808,43 лева, представляваща наказателна лихва при просрочие за периода от 20.11.2021 г. до
16.03.2023 г., сумата 876,78 лева, представляваща периодична такса, за които суми е
издадена заповед от 29.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14248/2023 г. по описа на СРС, 25 състав срещу Р. С.
М. и М. А. М. /при условията на солидарност с РОЗЕТА ТРАНСПОРТ ЕООД, ЕИК:
*********/.
ОСЪЖДА Р. С. М., ЕГН ********, с адрес гр. София, ж. к. ******** и М. А. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж. к. Слатина, ул. „********, да заплатят на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, пл. „Св.
Неделя“ № 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2268.46 лв., представляваща
разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 14248/2023 г. по описа на СРС, 25 с-в и
сумата от 5734.63 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5