№ 151
гр. Кърджали, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200578 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от
24.07.2025г. издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали, с което е наложено
наказание по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. на А. Б. К. от
******* с ЕГН ********** за извършено нарушение на 07.07.2025г. в
13,02часа в гр.Кърджали на бул.Христо Ботев на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наказателното постановление е останал
жалбоподателят К., който го счита незаконосъобразно. Твърди, че не е
извършил посоченото административно нарушение. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява,
че не признава фактите в наказателното постановление. В ход по същество
моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като не е извършил
нарушението.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и
не се представлява. Постъпила е молба от юрисконсулт при ОДМВР-
Кърджали, но без да са представени данни за упълномощаването му от
административно наказващия орган, поради което същото не следва да бъде
взето в предвид.
1
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
07.07.2025г. свидетелите С. С. и В. В. били на работа като служители в РУ-
Кърджали за времето от 7,00ч. до 19,00ч. и обслужвали района на кв.****,
кв.**** и кв.**** в гр.Кърджали. Около 13,02ч. те изпълнявали служебните си
задължения като се движели с патрулния автомобил по ул.Стефан Стамболов в
гр.Кърджали в кв.****, когато се престроили за предприемане за завой
надясно по бул.Христо Ботев като изчаквали светофарната уредба да светне в
зелено. До тях от лявата страна се намирал друг автомобил, който също
изчаквал, за да продължи движението си направо. При светването на зелен
разрешителен сигнал на светофарната уредба за двамата полицейски
служители, намиращи се в патрулния автомобил, те започнали да изпълняват
маневра завой надясно, когато видели, че МПС- то намиращо се до тях от
лявата страна, когато продължило движението си направо по ул.Стефан
Стамболов, използвал клаксона, тъй като лек автомобил марка „****“ с рег.№
**** движейки се по бул.Христо Ботев преминал на червен светофар и
затруднявал движението в кръстовището. Това било възприето и от двамата
свидетели С. С. и В. В., които имали и видимост към светофарната уредба
регулираща движението по бул.Христо Ботев там, при което видели че за този
лек автомобил **** светел забранителен червен светофар. Поради това
полицейските служители тръгнали след него по бул.Христо Ботев, след което
му подали светлинен и звуков сигнал за спиране, което разпореждане било
изпълнено. Така малко след аптека „****“ по този булевард водачът на лек
автомобил марка „****“ с рег.№ **** бил спрян. При проверката се
установило, че жалбоподателят А. К. е управлявал спряното МПС, в което
имало и няколко пътници. Полицаите обяснили на водача, че е преминал на
червен сигнал на светофарната уредба, с което е извършил нарушение на
ЗДвП, което обаче той отрекъл. По този повод свидетелят С. С. съставил на
место същия ден акт за установяване на административно нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП, който водачът К. подписал без възражения. На тази база било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция приема установеното нарушение за
2
безспорно доказано предвид събраните по делото доказателства, а именно
гласните такива- свидетелските показания на С. С. и В. В., които установяват,
че са имали видимост към светофарната уредба регулираща движението на
автомобила управляван от жалбоподателя К., както и от писмените- акта за
установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила на
основание чл.189 ал.2 от ЗДвП не бе оборена, а самият той е редовно съставен
при спазване на процедурата за това уредена в ЗАНН. Тези доказателства са
последователни, еднопосочни и логични, кореспондиращи си едни с други,
както и те са очевидци на деянието, поради което бяха кредитирани.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният
14- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е
връчено лично на жалбоподателя на 25.07.2025г., а жалбата е подадена до
административно- наказващия орган на датата 28.07.2025г.
Нарушеният текст на чл.6 ал.1 от Закона за движение по пътищата
вменява задължение за водачите на МПС да съобразяват поведението си на
пътя със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. А чл.183 ал.5 т.1 от същия закон казва,
че се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. Като преди да се произнесе настоящата
инстанция съобрази следното: в чл.189 ал.2 от ЗДвП е създадена оборима
презумпция за доказателствената сила на съставените актове за установяване
на административно нарушение. Освен това по делото бе установено от
свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели С. и В., че
именно нарушителят е управлявал лекия автомобил на инкриминираната дата.
Поради това се установи, че извършеното деяние е доказано и е
осъществявано от обективна и субективна страна. Освен това наказващият
орган е наложил наказание в единствено възможния размер на предвиденото.
Предвид изложеното следва наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
3
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените
в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава.
С оглед изхода на делото на наказващия орган се следват разноски по
делото, но предвид, че не са представени доказателства за упълномощаването
на юрисконсулт М. П. да представлява началник сектор в РУ- Кърджали, то
такива не следва да се присъждат. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от
24.07.2025г. издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали, с което е наложено
наказание по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. на А. Б. К. от
******* с ЕГН ********** за извършено нарушение на 07.07.2025г. в
13,02часа в гр.Кърджали на бул.Христо Ботев на чл.6 т.1 от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4