№ 6937
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100506795 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Л. Л. С. и К. Д. В. срещу решение №
20131662/01.11.2024 г. по гр.д. № 56714/2020 г. по описа на СРС, 24 състав, с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от Л. Л. С. и К. Д. В.
срещу В. К. С., за осъждането на ответника да заплати на ищците сумите, както
следва: сумата от по 6500 лв., претендирана от всяка от ищците като дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от опозоряване на личността и
накърняване на доброто име и професионален авторитет в резултат от направени на
26.09.2020 г. публични изказвания на ответника под формата на обидни постове и
коментари в личната му и други страници в социалната мрежа „Фейсбук“, както
следва: 1. „Психоложки, а?!... Да, психолоЖКИ ;) За всеки влак си има пътници, но
вие бъдете внимателни къде се качвате и при кого отивате! Основен ориентир при
избор на добър психолог-професионалист е, че той/тя никога не се презентира в
публичното пространство като сексуален обект и не провокира нарочно еротични
фантазии в умовете на потенциалните си клиенти. А че футболистите от
Локомотив Пловдив са големи късметлии, няма спор”; 2. „Не мога да спра да гледам
:)”; 3. „Психологическа мисъл“; 4. „Мъжкарските “ изцепки на някои от
1
коментиращите мъже, заемането на позиция на „защитници на жени“, при това по
доста агресивен начин (не ги трия, защото са добра илюстрация), само
потвърждават тезата за вредата от сексуализирането на отношенията в процеса
на психологическо консултиране - лесно е да попаднеш в капана на собствените си
комплекси, които започват да те водят за носа, а ти не си даваш сметка за това.
Проблем е, когато и психолозите не разбират това, дори нещо повече - чрез
работата си и стила си на свързване с клиентите си съдействат за активиране на
комплексите им, в които след това ги оставят да се препъват.”; 5. „Не изключвам г-
ца С. да е помогнала на много хора (неясно как), както и обратното - да им е
навредила (волно или неволно, пряко или косвено...). Не изключвам също и г-жа К. да е
помогнала на много хора, както и обратното. По същия начин не изключвам
ясновидецът Л.А. да е помогнал на много хора, но също и обратното. Много хора
помагат на други хора по всевъзможни начини. Тук не става въпрос за помагането
като нещо, което естествено се случва между хората, в човешките общности. Тук
става въпрос за професионализъм - нищо повече и нищо лично. Способността да
помагаш не те прави професионалист и част от помагаща професия. За да твърдиш,
че си такъв, трябва да се придържаш поне към някои основни професионални
стандарти, които тук са грубо нарушени ”, ведно със законната лихва от 26.09.2020 г.
до окончателно изплащане на обезщетението; сумата от по 60 лв., претендирана от
всяка от ищците като дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото поведение на ответника, изразяващи се в направени разходи за извършена
консултация при психолог; сумата от 4400 лв., претендирана при условия на активна
солидарност от ищците като дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди
от същото поведение на ответника, изразяващи се в пропуснати ползи от
нереализирана печалба от развиваната от тях професионална дейност по сключен
договор от 05.09.2020 г. между Сдружение „КЕЛИ ПСИХОЛОДЖИКЪЛ АКАДЕМИ“,
ЕИК *********, и „Мистър Дино и Ко“ ООД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва от датата на увреждането (датата на едностранното прекратяване на договора) –
15.10.2020 г., до окончателно изплащане на обезщетението.
Жалбоподателите – Л. Л. С. и К. Д. В., твърдят, че обжалваното решение е
неправилно. Считат по подробно изложени във въззивната жалба аргументи, че по
делото е доказано да е налице твърдяното непозволено увреждане, осъществено
спрямо тях от страна на ответника, в резултат на което са претърпели имуществени и
неимуществени вреди и имат право на обезщетение в претендирания размер. Ето защо,
молят решението на СРС да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендират
разноските.
Ответникът по жалбата – В. К. С., счита, че решението на СРС е правилно, като
моли същото да бъде потвърдено.
2
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищците Л. Л. С. и К. Д. В. с
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищците сумите, както следва: сумата от по 6500 лв., претендирана от всяка
от ищците като дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
опозоряване на личността и накърняване на доброто име и професионален авторитет в
резултат от направени на 26.09.2020 г. публични изказвания на ответника под формата
на обидни постове и коментари в социалната мрежа „Фейсбук“, както следва: 1.
„Психоложки, а?!... Да, психолоЖКИ ;) За всеки влак си има пътници, но вие бъдете
внимателни къде се качвате и при кого отивате! Основен ориентир при избор на
добър психолог-професионалист е, че той/тя никога не се презентира в публичното
пространство като сексуален обект и не провокира нарочно еротични фантазии в
умовете на потенциалните си клиенти. А че футболистите от Локомотив Пловдив
са големи късметлии, няма спор”; 2. „Не мога да спра да гледам :)”; 3.
„Психологическа мисъл“; 4. „Мъжкарските “ изцепки на някои от коментиращите
мъже, заемането на позиция на „защитници на жени“, при това по доста агресивен
начин (не ги трия, защото са добра илюстрация), само потвърждават тезата за
вредата от сексуализирането на отношенията в процеса на психологическо
консултиране - лесно е да попаднеш в капана на собствените си комплекси, които
започват да те водят за носа, а ти не си даваш сметка за това. Проблем е, когато и
психолозите не разбират това, дори нещо повече - чрез работата си и стила си на
свързване с клиентите си съдействат за активиране на комплексите им, в които след
това ги оставят да се препъват.”; 5. „Не изключвам г-ца С. да е помогнала на много
хора (неясно как), както и обратното - да им е навредила (волно или неволно, пряко
или косвено...). Не изключвам също и г-жа К. да е помогнала на много хора, както и
обратното. По същия начин не изключвам ясновидецът Л.А. да е помогнал на много
хора, но също и обратното. Много хора помагат на други хора по всевъзможни
начини. Тук не става въпрос за помагането като нещо, което естествено се случва
между хората, в човешките общности. Тук става въпрос за професионализъм - нищо
повече и нищо лично. Способността да помагаш не те прави професионалист и част
от помагаща професия. За да твърдиш, че си такъв, трябва да се придържаш поне
към някои основни професионални стандарти, които тук са грубо нарушени ”, ведно
със законната лихва от 26.09.2020 г. до окончателно изплащане на обезщетението;
сумата от по 60 лв., претендирана от всяка от ищците като дължимо обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото поведение на ответника, изразяващи се в
направени разходи за извършена консултация при психолог; сумата от 4400 лв.,
претендирана при условия на активна солидарност от ищците като дължимо
3
обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото поведение на ответника,
изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана печалба от развиваната от тях
професионална дейност по сключен договор от 05.09.2020 г. между Сдружение „КЕЛИ
ПСИХОЛОДЖИКЪЛ АКАДЕМИ“, ЕИК *********, и „Мистър Дино и Ко“ ООД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва от датата на увреждането (датата на
едностранното прекратяване на договора) – 15.10.2020 г., до окончателно изплащане на
обезщетението.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали е налице противоправно
поведение, изразяващо се в отправени обиди спрямо ищците Л. Л. С. и К. Д. В. от
страна на ответника В. К. С., за което ответникът да носи отговорност по реда на чл.
45 ЗЗД.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви от фактическа и
правна страна за липсата на основание за ангажиране на отговорността на ответника,
които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща
изцяло към тях.
В допълнение и във връзка с доводите за неправилност на решението,
релевирани във въззивната жалба, следва да се посочи:
По делото се претендира обезщетение за неимуществени вреди от опозоряване
на личността и накърняване на доброто име и професионален авторитет на ищците Л.
Л. С. и К. Д. В. в резултат от направени на 26.09.2020 г. публични изказвания на
ответника под формата на обидни постове и коментари в социалната мрежа „Фейсбук“
със следното съдържанието, посочено по-горе, като не се спори между страните, че
автор на същите е ответникът В. К. С., а адресати са ищците Л. Л. С. и К. Д. В..
Ищците твърдят, че посочените изрази и коментари на ответника имат обидно
съдържание, доколкото накърняват доброто им име и професионален авторитет.
Обидата като противоправно деяние е налице, когато се каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго (чл. 146, ал. 1 НК). Унизителният
характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството
дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е
основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено
4
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява
критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи,
обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни или цинични. Следователно, обидата е
лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично
становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.
Трайноустановена е съдебната практика във връзка с отговорността за
разпространени по общодостъпен начин (чрез медии, социални мрежи и др.)
твърдения и оценки, обективирана и в постановените по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., ГК, решение №
209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., ГК, решение № 581 от
30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК и др., че когато не се касае за
превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република
България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на
другиго, твърдения и оценки чрез медии могат да се разпространяват свободно. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка с въпрос, свързан с неговата дейност или занятие. Свободата на изразяване
на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг
случай всеки може да разпространява правомерно свои оценъчни съждения.
Негативните оценки за определена личност не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението
обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите
твърдения, разпространени чрез медия. Ако те са верни, авторът им не носи
отговорност, дори да позорят адресата, а ако не са верни, авторът им носи
отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата.
С оглед изложените критерии и въззивният съд счита, че ответникът не следва
да носи отговорност за процесните публични коментари от негова страна, насочени
спрямо ищците. Същите по същество представляват оценъчни изрази, отразяващи
негативната оценка на автора им към ищците, в частност на начина, по който ищците
представят своята професионална дейност в публичното пространство, но същите не
са вулгарни, цинични и съответно недопустими с оглед приетото от обществения
морал. Нито една от използваните думи не е неприлична, вулгарна или цинична. В
своята съвкупност изказванията на ответника в процесните публикации в социалната
мрежа „Фейсбук“ представляват критика не към външния вид на ищците, а към
начина, по който те се презентират в обществото в контекста на упражняваната от тях
професия, имаща връзка и с професията на ответника. Процесните коментари и
5
изказвания на ответника в негативен аспект, свързан с професионалната дейност на
ищците, не могат да бъдат квалифицирани като обида, доколкото не съдържат от
обективна страна унизителни за честта и достойнството на ищците изрази. Именно
разликата между квалификации, отправени към действия, решения или последици от
действия и решения или съответно бездействия на дадено лице, и коментирането им,
от една страна, и отправянето на обидни епитети по адрес на личността на дадено
лице, от друга, е разграничителната линия между обида на лице и критика към
дейността му. Когато изразите са насочена към лични характеристики на лицето,
същите имат унизителен характер и са възприети от адресата, тогава е налице обида,
докато критиката към работата на лицата, а не към самите лица, не представлява
обида.
Коментарът на ответника, че според него добрият психолог „не се презентира в
публичното пространство като сексуален обект и не провокира нарочно еротични
фантазии в умовете на потенциалните си клиенти“, дори насочен спрямо ищците, не
може да бъде квалифициран като обиден, доколкото не е от естеството да засегне
честта и достойнството им. Същият има изцяло оценъчен характер на начина, по който
ищците са представени/се представят в публичното пространство, според ответника,
като има за цел да изрази критичната оценка на ответника към това (в качеството му
на лице, упражняващо професия, имаща връзка с професионалните интереси на
ищците).
Следователно, ответникът не следва да носи гражданска отговорност за
цитираните по-горе изрази и коментари, отнасящи се до професионалната дейност на
ищците, в качеството им на известни в публичното пространство лица, предвид
обстоятелството, че по делото не се установява да е налице противоправно поведение
от негова страна чрез отправяне на обиди спрямо ищците. В този смисъл, съдът
приема, че изложеното от ответника представлява негативно оценъчно съждение,
което не може да се проверява от гледна точка на верността му, доколкото
представлява коментар за факт, а не възпроизвеждане на обстоятелство от обективната
действителност. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговата дейност или
занятие. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в решение №
62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290
от ГПК, в което е прието, че такава оценка може да ангажира отговорността на автора
за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, само ако засягат
достойнството на личността, т.е. ако съставлява обида. По съображенията, изложено
по-горе във връзка с използваното от ответника изрази, съдът приема, че такава не е
била отправена.
6
Доколкото съдът достигна до извод за отсъствие на осъществено от ответника
противоправно поведение, безпредметно е обсъждането на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
По тези съображения, предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД се явяват неоснователни.
При посочените мотиви обжалваното решение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такива, поради което не следва да се ангажира отговорността на
въззивниците по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20131662/01.11.2024 г. по гр.д. № 56714/2020 г. по
описа на СРС, 24 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7