Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 89

13.04.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                               2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Дорета Атанасова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №964 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Екватор газ” ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр.Х., ул.„С. п.“ №.-., вх.., ап…, представлявано от управителя Г.А. П., подадена чрез пълномощник адв.М.Ф., против Решение  №260019/17.08.2020 г., постановено по АНД №603 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г.

В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Излагат се съображения, че направеното от актосъставителя описание на нарушението, възпроизведено и в НП, било непълно, не съдържало всички обективни белези на твърдяното нарушение, а също така било неточно. При описание на процесното нарушение съществено били нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нито в АУАН, нито в НП се съдържали констатации относно използването на визираните в разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗИ средства за измерване. Не била посочена и заповедта по чл.45, ал.3 от ЗИ, с която е определена периодичността на извършване на последващите проверки по отношение на притежаваните от дружеството СИ. Липсвало точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението.

Неправилен бил и изводът на съда, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина. Съдът не бил изяснил пълно и обективно фактическата обстановка по делото, като само бил констатирал подаденото искане от жалбоподателя за извършване на нова проверка, но не обсъдил наведените в тази връзка в жалбата срещу наказателното постановление доводи. Цитират се разпоредбите на чл.43 и чл.44 от ЗИ и се сочи, че редът за извършване на последваща проверка бил регламентиран в раздел V, глава Трета на Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на метрологичен контрол, приета на основание чл.28 от ЗИ, а в решението си съдът изобщо не бил осъдил този регламентиран ред. Твърди се, че в случая дружеството касатор в срока и по реда на чл.842 от сочената Наредба изпълнило задължението си по чл.44, т.3 от ЗИ да подаде заявление за последваща проверка на средствата за измерване. Сочи се, че потвърждавайки НП съдът бил толерирал неизпълнението на задължението на компетентните държавни органи и тяхното неоправдано бездействие.

Неправилно съдът приел, че не е налице маловажен случай, с оглед липсата или незначителността на вредоносните последици и тъй като в случая не били констатирани никакви разминавания или отклонения при извършената на 18.02.2020 г. последваща периодична проверка. Твърди се, че в случая средствата за измерване били със знак от последваща проверка с валидност до м.07.2019 г. не защото дружеството не било изпълнило своето задължение да предприеме действия за извършване на последваща периодична проверка, а защото органът, който е следвало да извърши проверката, след като е бил своевременно уведомен за това, не е изпълнил своето задължение.

На следващо място се възразява срещу съставомерността на констатираното по време на проверката деяние, като се твърди, че същото не осъществява състава на разпоредбата на чл.44, т.4 от ЗИ, която регламентирала необходимостта от едновременното наличие на посочените три знака. Липсата само на единия от трите знака нямало как да обосновава неизпълнение на задължението по чл.44, т.4 от ЗИ. По отношение на това възражение съдът не се бил произнесъл с обжалваното решение, което представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не се бил произнесъл по всички наведени от страната доводи срещу правилността и законосъобразността на обжалваното НП.

Претендира се отмяна на обжалваното Решение и отмяна на потвърденото с него Наказателно постановление.  

Ответникът, Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” при ДАМТН, не ангажира становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за  основателна по изложените в нея съображения и предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, съответно да се отмени потвърденото с него Наказателно постановление.

            Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С процесното Решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №МН-ЮЦБ-20-076/08.06.2020 г. на Началник на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Екватор газ” ЕООД, гр.Х., в качеството му на лице, което използва средства за измерване, свързани с осъществяване на търговски плащания и с определяне на държавни вземания, по смисъла на чл.5 от Закона за измерванията (ЗИ), за извършени три отделни нарушения на чл.44, т.4, във връзка с чл.43, ал.1 от ЗИ, са наложени три имуществени санкции (по т.1, т.2 и т.3 от НП) в размер на 200 лева всяка, на основание чл.85, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗИ.

За да достигне до този резултат районният съд е констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Приел е, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези – дата, място и начин на осъществяване, даденото словесно описание на нарушението е ясно, точно и недвусмислено. Посочил е, че нарушението се изразява в използване от страна на дружеството на три отделни вида средства за измерване (бензиномерна колонка, колонка за втечнени въглеводородни газове и нивомерна измервателна система) без знаци за последваща проверка на средство за измерване в употреба. Посочил, че по съдържанието си НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и не са налице твърдяните в жалбата процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. По същество съдът е приел за установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че „Екватор газ” ЕООД, гр.Х., е извършило трите вменени му административни нарушения, за което правилно е санкционирано, доколкото не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. 07.11.2003 г. Съдът е изложил и съображения, че трите еднакви имуществени санкции за трите отделни нарушения са отмерени в минимален размер.  

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е правилно. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Изводът на въззивния съд за правилна правна квалификация и безспорно извършване на всяко от санкционираните три административни нарушения е съответен на събраните доказателства и материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана поотделно  за извършени три нарушения на чл.44, т.4 от ЗИ, предвиждащ че лицата, които използват средства за измерване (каквото не се спори, че е санкционираното дружество), са длъжни: да не използват средства за измерване без знаците по чл.35 (знак за одобрен тип върху всяко средство за измерване, нанесен от производителите или вносителите), чл.39, ал.1 (знак за първоначална проверка) и чл.43, ал.1 (знак за последваща проверка). Възражението в касационната жалба, че нарушението е несъставомерно, доколкото нормата изисква кумулативното наличие на трите вида знаци, е неоснователно и почива на неправилно тълкуване на закона. Използването на съюза „и“ в случая означава, че лицето е в нарушение на задължението си да не използва средството за измерване, дори да липсва само един от посочените знаци.

В случая като нарушена е приета нормата на чл.44, т.4, във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ, т.е. административно наказващият орган е приел като съставомерно деянието използване на средство за измерване без знак за последваща проверка. Описано е и защо се приема, че такъв знак е изискуем, а именно, защото наличният върху средството за измерване знак от последваща проверка с носител на знака марка за залепване, е бил с валидност до края на месец 07.2019 г. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че към момента на извършване на проверката – 21.01.2020 г., знаците за последваща проверка върху използваните от дружеството СИ са с изтекъл срок, т.е. средствата се използват без знак за последваща проверка. В тази връзка следва да се посочи, че заповедта, с която се определя периодичността на извършване на последващите проверки, не е обективен елемент от състава на нарушението и посочването ѝ в АУАН и НП не е изискуемо. Тази заповед на председателя на ДАМТН съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ и обявяване в официалния бюлетин на агенцията, поради което, противно на твърденията на касатора, непосочването ѝ не представлява непълнота на НП. Не се споделят и останалите възражения за непълноти в съдържанието на Наказателното постановление, в което ясно и точно са посочени всички изискуеми от чл.57 на ЗАНН обстоятелства.

 По делото не е спорно, че при извършената на 21.01.2020 г. проверка от контролните органи са установени три конкретни средства за измерване – бензиномерна колонка, колонка за втечнени въглеводородни газове (пропан-бутан) и нивомерна измервателна система, подробно индивидуализирани в АУАН и НП, които са използвани от дружеството „Екватор газ“ ЕООД, стопанисващо обекта бензиностанция „Екватор“, без знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ.

С използването на всяко от тези средства за измерване дружеството осъществява от обективна страна състава на чл.44, т.4 от ЗИ, тъй като нарушава въведената с тази разпоредба забрана. Настоящият съдебен състав възприема изцяло становището на въззивния съд, че наличието на подадено от дружеството искане за извършване на последваща проверка, не променя факта на извършените към момента на проверката три нарушения на чл.44, т.4 от ЗИ. Действително по делото е прието като доказателство без оспорване представеното от управителя на „Екватор газ“ ЕООД (с подаденото от него на 26.02.2020 г. възражение срещу АУАН) Заявление за проверка съгласно Наредбата за средствата за измерване, ведно с Приложение №1, с което дружеството заявява за последваща периодична проверка изброените в приложението средства за измерване. Заявлението е попълнено върху бланка по образец, адресирано до РО на ГД МИУ гр.Х., и има вписан №40502/16.07.2019 г., което представлява индиция за подаването му на посочената дата. Но подаването на това Заявление на вписаната в него дата би могло да означава само, че дружеството е изпълнило задължението си по чл.44, т.3 от ЗИ да заяви средствата за измерване за последваща проверка, каквото нарушение в случая не му е вменено да е извършило. Заявяването по посочения ред не освобождава заявителя от задължението му по чл.44, т.4 от ЗМ и не го освобождава от административнонаказателна отговорност при неизпълнение на това му задължение. Доколкото производството по извършването на заявената проверка от оправомощено за това лице се развива самостоятелно, по определен процесуален ред, правилно въззивният съд не го е преценявал във връзка с жалбата срещу конкретното Наказателно постановление.

Правилна е и преценката на районния съд, че в случая не се разкриват характеристиките на маловажност на трите санкционирани административни нарушения. Наведените от касатора доводи в тази насока само потвърждават този извод, защото от тях става ясно, че още към 16.07.2019 г. за дружеството е било известно, че средствата за измерване, с които си служи на стопанисваната от него бензиностанция, са без знаци за последваща проверка, каквито са необходими, и противоправното му поведение да използва тези СИ е продължило повече от седем месеца. От друга страна с извършените нарушения се засягат обществените отношения по осигуряване на точност и достоверност на измерванията, свързани с търговските плащания, поради което нарушенията не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид, и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение в случая.

В процесния случай Наказателното постановление е съобразено с изискванията на закона, нарушенията и нарушителят са установени по несъмнен начин, всяко от трите деяния е правилно квалифицирано като нарушение по чл.44, т.4 от ЗИ, а наложената имуществена санкция по чл.85, ал.2, вр.ал.1 от ЗИ е правилно определена и индивидуализирана в минималния предвиден от закона размер. Районният съд не е нарушил материалноправните разпоредби като е потвърдил наказателното постановление.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260019/17.08.2020 г., постановено по АНД №603 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

Решението е окончателно.                  

 

                                                                                                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

                                                

                                                                          2.