№ 20211
гр. София, 08.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110134935 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Радослава Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. В., срещу ответника "Бул Логистик" ЕООД, ЕИК *********, с която е
депозиран осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 373,
ал. 1 от ТЗ, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4
207,06 лева, представляващи остатък от дължима сума поради липси при извършена
доставка, съгласно фактура № 8097/07.02.2025 г., ведно със законната лихва от завеждане на
делото (13.06.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника формален Договор за транспортни услуги
№ 11834/06.11.2024 г. Съглашението включвало основните моменти при извършване на
транспортната услуга. На определената за товарене дата (06.11.2024 г.) бил натоварен
товарът, а именно „8 + 1“ европалета – техника. Толкова трябвало и да бъдат разтоварени на
адреса за разтоварване на определената за това дата, а именно 11.11.2024 г. При извършване
на доставката на процесната заявка и съгласно данните от представена ЧМР товарителница с
товарен автомобил № СВ 4008 ТА, е установена липса, изразяваща се в разтоварване на едва
„7+1“ европалета – техника или не е доставен (липсва) един европалет – техника. Към
момента на установяване на липсата, шофьорът не е възразил в ЧМР относно
констатираната липса, което представлява съгласие с нейното съществуване, предвид което
последната е надлежно отразена в документацията. Поради наличната липса, ищецът
следвало да заплати на дружеството възложител FlashSped s.r.o. сума в размер на 6 207,30
лева. След извършено прихващане ответникът следва да заплати сума в размер на исковата
претенция – 4 207,06 лева, за което би надлежно уведомен, но престация и до момента
нямало. С оглед въведените твърдения, моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от "Бул Логистик"
ЕООД, чрез адв. Й.. Ответникът лаконично заявява следното. Първо – исковата молба е
нередовна, тъй като й липсват изискуеми реквизити – не е посочена банкова сметка или друг
1
начин за плащане, съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК. Второ – уведомява съда, че в изминалия
месечен срок отправял покана за извънсъдебна спогодба до ищеца, но последният му
отказвал, поради което му се наложило да генерира допълнителни разходи във връзка с
ангажирането на адвокат. Моли съда да прекрати делото поради нередовност, респ.
недопустимост на иска, а в условията на алтернативност – моли съда да постанови
удовлетворително решение за ищеца. Моли да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.
С нарочна молба с вх. № 303456/17.09.2025 г. от ответника „Бул Логистик“ ЕООД,
ЕИК *********, се уточнява, че същият прави изрично признание на иска, като
потвърждава, че претендира да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и нему да се
присъдят сторените в хода на производството разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
373, ал. 1 от ТЗ.
По иска с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 373, ал. 1 от ТЗ
в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в облигационно отношение с ответника по силата на
сключен с него Договор за транспортни услуги № 11834/06.11.2024 г., по който ищецът е
престирал надлежно, а ответникът като превозвач отговаря за установената липса от 1
европакет – техника, както и размерът на твърдяната липса.
При доказване на тези предпоставки в тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземанията.
След дадени указания от съда, ответникът в нарочна молба заявява признание на иска
по реда на чл. 237 от ГПК, моли за прекратяване на съдебното дирене.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено
при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск,
но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена
само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от
него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по
смисъла на съдебната практика – "Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. " – в този смисъл и Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
2
с което страната – ответникът може да се разпорежда.
Ето защо и с оглед представените като доказателство по делото и приобщени
писмени доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника
по признание на иска, заявеният в настоящето производство осъдителен иск е допустим, а по
същество – основателен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на
делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът
с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска – чл. 78,
ал. 2 от ГПК. По приложението на цитираната норма е налице установена съдебна практика,
споделяна и от настоящия съдебен състав и постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК
/например Определения № 500 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2326/13 г. на I т. о. и № 709 от
28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/12 г. на I гр. о. на ВКС/, която приема, че първата
предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективните права на ищеца. Действията на ответника преди
предявяването на иска се преценяват с оглед всяка една хипотеза, като видно от процесната
фактология – липсата на надлежна и срочна престация на ответното дружество за
неотречени, а по-късно и признати от него парични задължения, могат да се приемат като
даване на повод за предявяване на иск, по смисъла на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ето
защо хипотезата на коментираната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, по мнение на настоящия
съдебен състав, се явява неприложима в случая.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 168,30 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 720 лв. Предвид приложения от ищеца по делото договор за правна
защита и съдействие от 29.10.2025 г., указващ действително плащане на сумата от 720 лева,
и удовлетворяване на стандартите, заложени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че тази сума следва да бъде възложена като
разноска в тежест на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
сторените от ищеца разноски в общ размер на 888,30 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бул Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дървеница“, бл. 50, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Изток“,
ул. „Тинтява“ № 13Б, ет. 6, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
373, ал. 1 от ТЗ, на „Радослава транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „Река лева“ № 20, сумата в размер на 4 207,06 лева,
представляващи остатък от дължима сума поради липси при извършена доставка, съгласно
фактура № 8097/07.02.2025 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото (13.06.2025
г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Бул Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дървеница“, бл. 50, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Изток“,
ул. „Тинтява“ № 13Б, ет. 6, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Радослава транс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Река лева“ №
20, сумата в размер на 888,30 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4