№ 33
гр. Г., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225550100068 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от "Т.Б." ЕАД, гр.С. срещу М. Т. М. от гр.Г.. С исковата молба се
твърди, че между страните има сключени следните договори за мобилни услуги: Договор от
10.01.2019г., по силата на който ответникът е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги и е титуляр по предпочетения мобилен номер ******. Съгласно приложение към
договора на ответника е предоставен мобилен номер ****** с месечна абонаментна такса
26,99лв. с ДДС. Допълнително споразумение от 07.06.2019г. и Договор за лизинг от
07.06.2019г. съгласно които за мобилен номер ****** се дължи месечна абонаментна такса в
размер на 35,99лв. с ДДС и на ответника е предоставен мобилен телефон HUAWEI Y6 2019
Dual Black, с обща цена 217,47лв. на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на 7.39лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от месец юни до месец август
2019г., ищецът е издал: Фактура №**********/15.06.2019г. на обща стойност 120,05лв.,
Фактура №**********/15.07.2019г. на стойност 81,45лв. и Фактура
№**********/15.08.2019г. на стойност 659,78лв., включваща баланс за предходен период с
начислени неустойки по договора за мобилни услуги и лизингови вноски по договора за
лизинг.
Общо дължимото задължение на ответника след приспадане на отрицателните
абонаментни такси възлизало на сумата от 491,38лв.
За сумата за начисленото потребление ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №282/2021г. по описа на РС-Г..
Съдът е издал заповед за изпълнение, но същата била връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което на заявителя било указано да предяви установителен иск. Това породило
за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
1
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 491.38лв. по фактура
№**********/15.06.2019г., фактура №**********/15.07.2019г. и фактура
№**********/15.08.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
настоящото производство и по заповедното производство разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор не представя такъв по смисъла на чл.131 ГПК,
не прави възражение по иска и по представените доказателства. В първото заседание по
делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, при което в подадена в първото заседание молба ищецът е направил искане съдът
да постанови неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице
предпоставките за това.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, след като на
ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в
съдебно заседание.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието
на формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК, както и че искът е вероятно
основателен - с оглед на представените писмени доказателства: копия на Договор за
мобилни услуги от 10.01.2019г., Приложение от 10.01.2019г., Допълнително споразумение
от 07.06.2019г., Договор за лизинг от 07.06.2019г., Приложение от 07.06.2019г., фактура
№**********/15.06.2019г., фактура №**********/15.07.2019г., кредитно известие
№**********/15.08.2019г., намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в
съответствие със заявения петитум.
Основателността на предявените искове се установява и от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда като добросъвестно и компетентно изготвено.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към
същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде
обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.205 ЗЗД, така, както е предявена.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство съдебни разноски,
от които държавна такса в размер на 25,00лв., адвокатско възнаграждение в размер на
360,00лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 250,00лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди
ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
2
Заповед за изпълнение №150/12.08.2021г. по ч.гр.дело №282/2021г. по описа на РС-Г..
Воден от гореизложеното и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Т. М. с адрес: гр.Г., кв.******, ЕГН
**********, дължи на "Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район ******, представлявано от Д.К.К. и М.С., изпълнение на парично задължение в
размер на 491.38лв. (четиристотин деветдесет и един лева и 38 стотинки) по фактура
№**********/15.06.2019г., фактура №**********/15.07.2019г. и фактура
№**********/15.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №150/12.08.2021г. по
ч.гр.дело №282/2021г. по описа на РС-Г..
ОСЪЖДА М. Т. М. с адрес: гр.Г., кв.******, ЕГН ********** да заплати на "Т.Б."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ******, представлявано
от Д.К.К. и М.С. направените разноски по делото в размер на 635,00лв. (шестстотин
тридесет и пет лева, представляващи платената от ищеца държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА М. Т. М. с адрес: гр.Г., кв.******, ЕГН ********** да заплати на "Т.Б."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ******, представлявано
от Д.К.К. и М.С. направените разноски по заповедното производство за държавна такса в
размер на 25,00лв. (двадесет и пет лева) и 268,12лв. (двеста шестдесет и осем лева и 12
стотинки) за адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №150/12.08.2021г. по ч.гр.дело №282/2021г. по описа на РС-
Г..
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
3