Решение по КНАХД №722/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. „Сердика“, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от изпълнителния директор Е. К. П., чрез адв. Я. Н. от Адвокатска колегия – гр. София, Адвокатско дружество „К. и Г.“ срещу решение № 365 от 02.07.2025 г., постановено по АНД № 980/2025 г. на Районен съд – гр. Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, както и при липсата на мотиви по направените възражения – касационни отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК. Излагат се доводи, че не е налице извършено от дружеството съставомерно нарушение на чл. 29, ал. 6, вр. с ал. 7 от ЗПК, тъй като правото на потребителя да се откаже от договора възниква при наличието на две кумулативни предпоставки – да е подал писмено заявление за отказ и да е възстановил на кредитора главницата и да е заплатил лихвата от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата. Твърди се, че второ условие не е било изпълнено, поради което към 19.03.2024г. договорът за стоков кредит не е бил прекратен, а потребителят се е възползвал от правото си за пълно предсрочно погасяване на кредита. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че потребителя не е получил надлежни указания къде и каква сума следва да внесе и че УККФ не било разяснило на потребителя по разбираем за него начин правата и задълженията му по този договор. Излагат се и доводи във връзка с това, че дружеството е възстановило на потребителя недължимо събраните суми. Правят се възражения, че за едно и също нарушение против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД са издадени две НП в нарушение на чл.17 от ЗАНН. Счита се, че предвид, че на потребителя е възстановена сумата от 529.46 лв., както и поради това, че поведението на потребителя се е изразявало във взаимоизключващи се действия, от които не е могла да се установи действителната му воля, дори да се приеме, че е налице извършено нарушение, настоящият случай представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и § 1, т.4 и 5 от ДР на ЗАНН. Моли се за отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София, редовно призован, не се представлява.

Ответникът – директор на Регионална дирекция към Комисия за защита на потребителите, е представил по делото писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като ангажира съображения за правилност на оспорения съдебен акт, идентични с тези в НП. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, ако същият надвишава минимално предвидените размери по Наредба № 1/2004г. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено в този му вид.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-005943/14.06.2024г., издадено от Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 49, ал. 1 от Закон за потребителския кредит е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв., за извършено нарушение на чл. 29, ал.6 във вр. с чл. 29, ал.7 от ЗПК, затова че потребителят В. е изпратил уведомление до кредитора на 05.03.2024 г., като е изпълнил условията на чл. 29, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК, като кредиторът е потвърдил на 06.03.2024 г., че е получил уведомлението. На 14.03.2024 г. потребителят е внесъл дължимата първа вноска в размер на 127,00 лева, за да не изпадне в просрочие, а на 19.03.2024 г. е погасил кредита в срока по чл. 29, ал. 4 от ЗПК като е внесъл 3 301,14 лева. Сумата, която е следвало да бъде заплатена от потребителя към 05.03.2024 г. за отказ от договора е в размер на 2898,68 лева, но кредиторът е изискал и събрал от потребителя обезщетение – такса в размер на 1% за предсрочно погасяване на кредита 32,59 лв., както и сумата за допълнителна услуга застраховка „Защита Макс“ в размер на 454,61 лв. и недължима лихва в размер на 42,23 лв., вместо да изиска главницата и дължимата лихва за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата, а именно – 2898,68 лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД при изпълнение на договор за стоков кредит № 6062417/27.02.2024г. е допуснал нарушение на чл.29, ал.6 на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който гласи, че при упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване вр. чл.29 ал.7 ЗПК и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора, свързани с обстоятелството, че неправилно РС е приел, че на 19.03.2024г. е настъпило прекратяване на процесния договор за стоков кредит № 6062417/27.02.2024г.. Предпоставките на чл.29 ал.4 ЗПК са били изпълнени от кредитополучателя, а именно – да направи изявление, че се отказва от договора и да е върнал на кредитора главницата и дължимата лихва – първата предпоставка е изпълнена на 05.03.2024г., а втората на 19.03.2024г., а от доказателствата по делото става ясна волята на кредитополучателя за отказ от сключения договор за кредит, а не предсрочно погасяване, както се твърди от касатора.

Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора, както и тези свързани с неуважаване на искания до РС за присъединяване на производството към производството по обжалване на НП №5941/14.06.2024г. или спиране на производството до приключване на обжалваното НП, тъй посоченото НП №5941/14.06.2024г. е за извършено различно нарушение от Наказателно постановление № Р-005943/14.06.2024г., първото НП е за нарушение по по чл. 29, ал.4 вр. ал. 1 от ЗПК, а второто НП по чл. 29, ал.6 във вр. с чл. 29, ал.7 от ЗПК.

Съдът не споделя изложените от касатора доводи за наличие на маловажност на извършеното нарушение, доколкото нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Напротив, нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите и правилно РС е преценил, че случаят не е маловажен.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Предвид изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е основателна и следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365 от 02.07.2025 г., постановено по АНД № 980/2025 г. на Районен съд – гр. Плевен.

ОСЪЖДА „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ж.к. „Сердика“, ул. „Гюешево“ № 14 да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.