Присъда по НЧХД №193/2025 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 36
Дата: 3 ноември 2025 г. (в сила от 19 ноември 2025 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20255310200193
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 36
гр. Асеновград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Наказателно дело частен
характер № 20255310200193 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. Т.: роден на 01.11.1964 г. в гр. Пловдив,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование,
работещ като управител на *, с ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, бул.
„България“ № 166, ет. 6, ап. 34, за ВИНОВЕН в това, че на 09.01.2025 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, е причинил леки телесни повреди на В. Г. С.,
изразяващи се в частично счупване на коронката на първи горен ляв зъб и
състояние след кръвотечение от дясната ноздра, всяка една поотделно и по
съвкупност, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, поради което на основание чл. 130, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА размер на 1
000 (хиляда) лева в полза на Държавата.

ОСЪЖДА подсъдимия А. А. Т. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител и
граждански ищец В. Г. С. сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за всички претърпени от тъжителя неимуществени вреди в
резултат на извършеното спрямо него на 09.01.2025 г. престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, включително и за травматичните увреждания, причинили му
поотделно и по съвкупност болка и страдание без разстройство на здравето,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането,
1
а именно 09.01.2025 г. до окончателното изплащане на същата, като
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск до пълния му предявен размер за сумата от 5
000 лв. като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимия А. А. Т. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител и
граждански ищец В. Г. С. сумата от 462 /четиристотин шестдесет и два/
лева, представляваща разноски направени от него по водене на делото.

ОСЪЖДА подсъдимия А. А. Т. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 80 /осемдесет/
лева, в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд – Асеновград,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ПОСТАНОВЯВА приложения на л. 52 от съдебното дело 1 брой
компактдиск, ДА ОСТАНЕ по делото, след влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №36/03.11.2025г. по нчхд №193/25г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С подадена на 17.03.2025г. частна тъжба от тъжителят В. Г. С. от гр. Пловдив,
против подсъдимия А. А. Т. също от гр. Пловдив, е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а именно затова, че на 09.01.2025г. в
гр. Асеновград, обл. Пловдивска, му е причинил лека телесна повреда изразяваща се в:
кръвотечение от дясната ноздра, оток и охлузване на лицето, охлузване лигавицата на
устата, частично счупване на коронката на първи горен ляв зъб, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
С подадената частна тъжба от страна на В. С. е предявен и приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от тъжителят против
подсъдимия за общата сума от 5000лв., представляващ обезщетение за причинени на
тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното с частната тъжба за
извършено на 09.01.2025 г. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, предмет на частната
тъжба, ведно със законната лихва от датата на деликта-09.01.2025г., като бе приета и
претенцията на тъжителя за присъждане на направените по делото разноски
Частният тъжител беше конституиран и в качество на граждански ищец по
делото.
В процеса на водено наказателно производство, частният тъжител и
граждански ищец В. Г. С. се явява лично и заедно с упълномощения повереник адв.
С. П. от АК Пловдив.
В хода на съдебните прения, адв. П. изразява становище, с което поддържа
изцяло обвинението против подсъдимия, така както е повдигнато с частната тъжба.
Намира същото за доказано по несъмнен начин, поради и което счита, че подс. Т.
следва да бъде признат за виновен, като изцяло бъде уважен предявеният и приет за
разглеждане граждански иск и да се присъдят направените по делото разноски. По
отношение на вида и размера на наказанието не взема становище.
Частният тъжител и граждански ищец В. С. по същество подържа изразеното от
своя повереник, като счита, че подс. Т. е виновен, за което същия следва да бъде
осъден.
Адв. И. В. в качеството си на защитник на подсъдимия, изразява становище
противоположно на повереника на тъжителят. По същество счита, че обвинението не е
доказано по безсъмнен и категоричен начин, поради което подс. А. Т. следва да бъде
признат за невинен и оправдан, като изцяло бъде отхвърлен предявеният граждански
иск.
Подсъдимият А. А. Т. не се признава за виновен, като по същество счита, че
следва да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички
доказателства по делото, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
както писмените и веществените доказателства приложени по делото, намира за
установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият А. А. Т. е роден на 01.11.1964 г. в гр. Пловдив, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, с ЕГН **********.
1
Подс. Т. работи като управител на фирма „***“ ЕООД – гр. Пловдив. Отделно от
това, той си имал хоби свързано с посещение на бит пазари, където търсел втора
употреба вещи с определена стойност. Подобно хоби имали тъжителя В. С., както и на
свидетелите С.Д.Д., И.Х.Л. и С.Р.У., всички от гр.Пловдив. Покрай тези им занимания,
част от посочените хора се познавали по-добре, а други не толкова. Честото им
посещение на този вид пазари било причината, те да имат представа, кой какъв е и
какви интереси има. Св. Н. Р.Н., който също живеел в гр.Пловдив, ходел от време на
време, на пазара в гр. Асеновград за да си купува различни евтини вещи за домашна
употреба.
На 08.01.2025г. сутринта подс. Т. отишъл на пазара в гр. Пазарджик, където
търсел конкретни порцеланови статуетки, представляващи сет от пет фигурки на
музиканти. Докато обикалял из сергиите, на едно място видял, четири статуетки от
търсения сет. Тъй като същите били изложени на показ, подс. Т. се заинтересувал от
тях и се заприказвал с продавача за цената. В същото момент, иззад подс. Т., внезапно
се появил тъжителя С., който заявил, че статуетките вече са купени от него, но по
простата причина, че не ги е взел със себе си, те все още се намирали на сергията.
Появата на тъжителя С. била неочаквана за подс. Т., като в хода на разменените
реплики, последният разбрал, че статуетките дори са вече платени. Поведението и
припряността на тъжителя, подразнили подс. Т., още повече, че според него, били
нарушени някакви неписали правила касаещи покупките на такъв вид стоки от „бит“
пазарите. Подс. Т. продължил да се интересува от статуетките и предложил на
тъжителя по висока цена, за да ги откупи от него. Тъжителя обаче му отказал, което
още повече засилило неприязаността на подс. Т.. Неволен очевидец на получилата се
спорна ситуация станал св. С.Р.У., който обикновено возел подс. Т. със собствената си
лека кола „Опел Астра“ с ДК№ ***. В конкретния случай свързан с пазара в гр.
Пазарджик, св.У. се намирал на известно разстояние и встрани от спорещите, като
разбрал само, че подс. Т. и тъжителя С. се разправят за някакви статуетки.
На 09.01.2025г. било четвъртък, в който ден обичайно се провеждал пазар в
гр.Асеновград. Същия се сформирал в близост до Автогарата и по ул. „Индустриална“
в града, като посочената улица се явявала продължение на ул. „Иларион
Макариополски“.
Тъй като още от предния ден бил решил да отиде на пазара в гр. Асеновград,
тъжителя С. се бил разбрал със св. С.Д.Д., да мине и да го вземе за да отидат заедно.
Според уговорката, около 5.30 часа, с управлявания лек автомобил „Мерцедес“
тъжителя минал през дома на св.Д. в гр. Пловдив, а след като и той са качил, двамата
продължили за гр. Асеновград. Пътуването от гр.Пловдив до гр. Асеновград, отнело
известно време, като около 6.00 часа те пристигнали в района на пазара. Към момента
на тяхното пристигане, навън все още било тъмно. Св. Д. слязъл да си купи закуска, а
тъжителя се заел да търси място където да паркира колата си. След като паркирал
автомобилът си, тъжителя слязъл от него и тръгнал да оглежда изложената стока по
импровизираните сергии, които се намирали по ул. „Индустриална“.
По същото време на пазара в гр. Асеновград пристигнали и подс. Т.. Той отново
се придвижил с автомобила „Опел Астра“ управляван от св. С.У, като двамата също
имали уговорка да тръгнат рано от гр. Пловдив с цел да посетят пазара в Асеновград.
Когато достигнал до района на пазара, св. У. навлязъл в ул. „Индустриална“, като
преминал на бърз ход покрай продавачите, чийто сергии буквално били разположени
на асфалта. По този начин, на светлината на автомобилните фарове, те направили само
бегъл първоначален оглед на сергиите и изложените тях вещи. След като изминал
2
известно разстояние и сергиите представляващи интерес свършили, св.У., обърнал
посоката на движение и тръгнал обратно, като заедно с подсъдимия започнали втори
по-подробен оглед, вече на доста по-ниска скорост. В един момент, подс. Т. слязъл от
автомобила и започнал да се движи пеша между сергиите по улицата, като оглеждал
вещите, на светлината на поставен на главата му „челник“. Зад подсъдимия бавно се
движел с автомобилът си св. У., който освен, че го следвал също оглеждал вещите по
сергиите.
Движейки се в един и същ район на пазара, в един момент, тъжителя С. и подс.
Т. се оказали в близост един друг и се възпрели визуално. Под влияние на спора
възникнал на пазара от предходния ден, подсъдимия извикал на тъжителя „Какви бяха
тези курвенски номера вчера? Да ми платиш зад гърба статуетките!“. Тъжителя С. се
изненадал, като в началото се направил, че това което подс. Т. говори не се отнася за
него. При това тъжителя попитал подс. Т., като го попитал „На мен ли говориш?“ и му
отвърнал заядливо, като му казал, да си гледа работата. В следващия момент, подс. Т.
обидил тъжителя, като го нарекъл „долен мръсник. Тъжителят С. се засегнал, като
отправяйки към подсъдимия израза „Ще ти еба путката майна!“ се засилил рязко към
него. Подс. Т. своя страна, изчакал тъжителя да приближи и без да мисли много, му
нанесъл три последователни юмручни удара в лицето. Тези удари стъписали тъжителя,
който спрял устрема си към подсъдимия. Стоейки на близко разстояние, срещу
подсъдимия, тъжителя го напсувал още на няколко пъти и му заявил, „Ти знаеш ли
сега, какво ще те направя?“ и му предложил да отидат под моста и да се разберат.
Макар, че по това време все още било тъмно, то в района имало хора, които чули
разправията между тъжителя и подсъдимия. Освен от другите случайни минувачи, тя
била възприета от св. С.Р.У. и св. С.Д.Д., а така също и от свидетелите И.Х.Л. и Н.
Радомиров. Последните двама също били дошли на пазара от гр. Пловдив, като всеки
един се придвижил до Асеновград отделно и независимо от другите очевидци. В един
момент, подс. Т. се отдалечил като продължил да обикаля из сергиите. Тъжителя
останал сам, като освен кръвта, която течала от носът му, той установил, че има и
счупване на коронката на първи горен ляв зъб. Във връзка с възникналата разправия с
подс. Т. и нанесените му удари, тъжителя решил да подаде сигнал и да извика на
мястото екип на полицията. В 06:11:39 часа, на 09.01.2025г. чрез мобилен телефон №
***, тъжителя реализирал обаждане до ЕЕН-Спешен номер 112 /справка лист 50 от
съд.дело/. Разговора на тъжителят бил приет от оператор от РЦ Кърджали, като
продължил 02.01 минути. В хода на същия, тъжителят обяснил, че се намира в
началото на пазара в гр. Асеновград, като се оплакал, че бил нападнат без причина от
подсъдимия, който му нанесъл юмручни удари. В хода на разговора с оператора,
тъжителя, заявил също така, че му е счупен зъба, както и че има кръв по носа, като
помолил да бъде изпратен полицейски екип.
Постъпилия сигнал от тъжителя С. бил пре-предаден на дежурния в РУ
Асеновград, като за вземане на отношение на пазара бил изпратен полицейски патрул-
АП 522 в състав- св. Г. Д. Д. и св. Д. В. В.. Освен това, от страна на дежурния в РУ
Асеновград, в 06.18 часа бил подаден сигнал и в ЦСМП Филиал Асеновград, от
където бил изпратен екип с реаномобил. В състава на същия били шофьора и св. Н. Е.
М. – медицински фелдшер в центъра. /справка листи 54 до 56 от съд.дело/
До идването на полицейските служител и екипа от ФЦСМП, в 06:23:57 часа, на
09.01.2025г. чрез мобилен телефон № ***, последвало ново обаждане от тъжителя до
ЕЕН-Спешен номер 112 /справка лист 50 от съд.дело/. Разговора на тъжителят бил
приет от оператор от РЦ Кърджали, като продължил 02.24 минути. В хода на същия,
3
тъжителят обяснил, че се обажда за втори път, като освен обстоятелствата свързани с
първото обаждане заявил, на оператора, че нападналия го мъж, го е заплашил и с нож.
В хода на разговора с оператора, тъжителя поискал информация относно изпратения
полицейски екип, като от проведената аудиоконферентна връзка с ОДЧ в РУ
Асеновград се установило, че екипа вече е бил изпратен на мястото.
Изпратения полицейския патрул дошъл на мястото, преди екипа на ФСМП
Асеновград. Свидетелите Г. Д. и Д. В., установили местонахождението на тъжителя и
провели разговор с него. Същия им обяснил каква е причината да се намира на пазара,
като им казал,че се е скарал подсъдимия, който му нанесъл и юмручни удари. Докато
разговаряли с тъжителя, на двамата полицейски служители не направило впечатление
той да има видими травматични увреждания или кръв по лицето, като същия не се
оплакал, че има счупване на зъба. С цел извършване на по-обстойна проверка, със
съдействието на тъжителя бил установен и подс. Т., който пред полицаите не отрекъл,
че са се скарали с тъжителя. Докато двамата полицейски служители вземали писмени
обяснения от тъжителя и подсъдимия, на мястото дошъл е екипа на ФЦСМП
Асеновград. Св. Н. Е. М. провел разговор с тъжителя С., като същия заявил, че е бил
ударен от познати по физиономия хора, но отказал да му бъде извършен медицински
преглед. Във връзка с установеното св. М. съставил карта-фиш за Спешна помощ №
1622310/09.01.2025г. /лист 35 от съд.дело/. След потегляне на екипа на спешна помощ,
полицейските служители също напуснали пазара, като междувременно спрямо
тъжителя и подсъдимия били съставени протоколи за предупреждение по чл.65 от
ЗМВР. Във връзка с посетения сигнал свидетелите Г. Д. и Д. В., съставили докладна
записка /листи към пр.пр. № 1619/2025г. на РУ Асеновград/.
Още същия ден-09.01.2025г., след прибирането си в гр. Пловдив, тъжителят С.
посетил Отделението по „Съдебна медицина” при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр.Пловдив,
където след извършен му преглед било издадено СМУ №39/2025г. Във връзка с
инцидента от 09.01.2025г., тъжителя ангажирал адв. П., която на 14.0.2025г. депозирала
молба д РПУ Асеновград. Освен прилагането на СМУ №39/2025г., с молбата се искало,
на страната да бъде предоставена съответна информация касаещи личните данни на
подсъдимия Т.. При това се установило, че в резултат на посетения на 09.01.2025г.
сигнал от служителите на РУ, има образувана преписка за предварителна проверка рег.
№ 239р-516/10.01.2025г. В хода на същата били снети допълнителни обяснения от
страна на тъжителя и подсъдимия, както и първоначални такива от свидетелите С.Д.Д.,
И.Х.Л. и С.Р.У.. Полицейската проверка приключила с докладна записка от
31.01.2025г. ,като материалите били изпратени по компетентност РП Пловдив, ТО
Асеновград. Там същите били заведени с №1619/2025г. С постановление от
12.02.2025г. на прокурор от същата прокуратура, било отказано образуването на
досъдебно производство предвид липсата на данни за извършени престъпления по чл.
131, ал.1, т.12 от НК.
От заключението на изготвената от д-р М. П. С. спрямо тъжителят В. Г. С. СМЕ
/на листи от 81 до 101 от съд. дело/, както и от разпита на вещото лице извършен в
хода на съдебното следствие, се установява, че при инцидента станал на 09.01.2025г.
на пострадалия са били причинени: частично счупване на коронката на първи горен
ляв зъб и състояние след кръвотечение от дясната ноздра, две точковидни охлузвания
в областта на носа с размер на 0.1см.х 0.1 см., оток на клепачите на дясното око и
охлузване на лигавицата на устната кухина в областта на вътрешната повърхност на
горната устна. Според вещото лице, тези травматични увреждания са получени по
механизма на удар или притискане с/или върху твърд предмет или неговото
4
тангенциално действие, като е възможно да се получат по начин, който се посочва от
пострадалия в тъжбата, а именно при нанасяне на минимум два юмручни удара в
областта на главата. Според експерта, причинените на пострадалия травматични
увреждания изразяващи се в частично счупване на коронката на първи горен ляв зъб и
състояние след кръвотечение от дясната ноздра, са довели сами по себе си, всяко едно
от тях до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/. Останалите травматични
наранявания са причинили на пострадалия болка и страдания, без разстройство на
здравето /по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК/. Изпитаните болки са били умерени по
сила и продължителност, със затихващ характер. Оздравителните процеси са
протекли без усложнения и периодът на оздравяване е бил около 10-12 дни, до
пълното им изчезване след приключване на посочения времеви интервал.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията
на подс. А. А. Т., показанията на свидетелите- С.Д.Д., И.Х.Л., С.Р.У., Н. Р.Н., Г. Д. Д., Д.
В. В. и Н. Е. М., писмените и веществените доказателства събрани и приложени по
делото, както и експертното заключение по назначената СМЕ.
Съдът кредитира показанията на св. С.Д.Д., като отчете, че същия е близък
приятел на тъжителят С., като тяхното дългогодишни познанство и поддържани добри
отношения го правят заинтересован от изхода на делото. Като отчете тези
обстоятелства и прецени неговите показания, предвид тяхната изчерпателност и
последователност, то съдът счете, че съвсем малки изключения няма основателна
причина да не кредитира същите. От показанията на св. Д. безспорно се установява, че
във връзка с договорката им,на 09.01.2025г. сутринта тъжителят е минал през домът
му с лекият си автомобил „Мерцедес Ц 320“, за да го вземе, след което двамата са
продължили за пазара в гр. Асеновград. От показанията му се установява и това, че
докато тъжителят е паркирал, св. Д. е отишъл да си купува храна. Впоследствие
двамата са тръгнали до обикалят по разположените на ул. „Индустриална“ сергии, като
св. Д. е вървял по тези отляво, а тъжителя по тези, разположени от дясно. От
показанията на св. Д. се установява безспорно и това, че в един момент, той е
възприел и кавгата между тъжителя и подсъдимия, като имено тя е привлякла и
вниманието му към двамата, които се намирали на близка дистанция. Според него, той
най-напред е чул мъжки гласове, като в последствие е забелязал подсъдимия, който е
нарекъл тъжителя с обидна дума, която свидетелят не запомнил с точност. Тъжителят
пък от своя страна му отвърнал да си гледа работата и го напсувал, след което подс. Т.
нанесъл два или три последователни удара с ръце в главата на тъжителя. От
показанията му се установява и това, че след оттеглянето на подсъдимия, св.Д.
забелязал кръв по лицето на тъжителя, като се виждало, че той има наранявания по
носа и горното устна. Според показанията на същия свидетел, той се бил
заинтересувал от състоянието на тъжителя С., но той му отвърнал, че щял да се
оправи сам. От показанията му се установява и това, че след като разбрал, че тъжителя
разговаря по телефона с оператора на телефон 112, като на мястото се очаквали
изпратените екипи на Спешна помощ и на полицията, св. Д. продължил да обикаля из
сергиите. Едва на по-късен етап той отново се свързал с тъжителя, като при това се
разбрало, че е време да се прибират в гр. Пловдив. От показанията на същия свидетел
се установява и това, че на връщане той отново е пътувал в автомобила на тъжителя,
като при това, той му разказал, че предния ден имал друго спречкване с подсъдимия
на пазара в гр.Пазарджик, което било за някакви статуетки. При пътуването си към гр.
Пловдив, тъжителя С. се оплакал, че му е причинено счупване на зъба, а на св.Д.
5
направило впечатление, че той има леки отоци по дясното око и в областта на горната
устна. В действителност от показанията на св. Д. не става ясно, кое точно е
мотивирало подс. Т. да нанесе юмручните удари в главата на тъжителя. Тази празнота
обаче в неговите показния се преодолява от показанията на св. С.У и обясненията на
самия подсъдим. От тях се установява, че непосредствено с отправената псувня към
подс. Т., тъжителя е предприел рязка „маневра“, описана като засилване към опонента
му, като това именно действие е довело и до внезапното решение на Т. да му нанесе
серията от удари с ръце. В действителност, това не оправдава извършителя, но
установеното от съда доказва, че у подс.Т., макар и внезапен, е бил наличен мотив да
извърши престъплението предмет на делото. Мълчанието на св. Д. по отношение на
конкретните действия на тъжителя спрямо подс. Т., довели и до неговата ответна
реакция, е съвсем обяснимо предвид приятелските отношения между Д. и В. С.. В тази
насока,съдът поставя под съмнение показанията на св. С. Д., защото ако същия е видял
тъжителя и подсъдимия непосредствено преди отправените от последния юмручни
удари, и ако е чул отправените между тях реплики, то няма как не е видял и
внезапното засилване на тъжителя към подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на св. И.Х.Л., като отчете, че същия макар и да не
е близък приятел на тъжителят С., то изграденото у него недобро мнение за личността
на подсъдимия, може да се приеме за обстоятелство правещо го заинтересован от
изхода на делото. Като отчете това обстоятелства и прецени неговите показания, съдът
счете, че с някои изключения няма пречка да кредитира неговите показания. От
показанията на св.Л. се установява, че хобито на същия е да ходи по пазарите и да
търси вещи втора употреба. Доколкото същия свидетел твърди, че преди инцидента е
познавал по физиономия тъжителя и подсъдимия, като последния дори ходел
въоръжен с нож, няма как да се приемат за достоверни показанията му, че той бил
посещавал само пазара в гр. Асеновград. Едва ли човек би могъл изградил такава
подробна престава за друг човек, ако го среща един път седмично и то рано сутринта
в тъмното, на едно такова място каквото се явява импровизирания уличен бит пазар в
гр.Асеновград. В тази насока съдът не кредитира показанията на св.Иван Л., като
нелогични и недостоверни. Същите се явяват недостоверни и по отношение на
извършените спрямо тъжителя манипулации от дошлия екип на Спешна помощ. Както
се установи от показанията на мед. фелдшер св. Н. М. при неговото идване на мястото,
той лично е провел разговор с тъжителя С. който заявил, че няма нужда от оказване на
медицинска помощ. Факта, че такава не била оказана на тъжителя С., се установява, не
само от показанията на св. М., но и от съставения фиш за Спешна помощ №
1622310/09.01.2025г. /лист 35 от съд.дело/. По отношение на разменените между подс.
Т. и тъжителя С. реплики и последвалите юмручни удари, показанията на св. Л. се
покриват с тези на св. С. Д., като съдът ги кредитира в пълна степен. По отношение на
причината която се явява и мотив за подс. Т. да нанесе тези удари в пълна степен важи
и казаното по-горе във връзка с показанията на св. С. Д.. Въз основа на кредитираните
от съда доказателства, съдът прие, че наред с изречената псувня към подс. Т.,
тъжителя е предприел и конкретно рязко телодвижение насочено към него, определено
от подс.Т. и св. У. като „засилване“. Именно това е станало и причина за внезапно
възникналия умисъл за възпиране на тъжителя, чрез нанасяне на ударите в главата от
страна на подс. Т.. Предвид хронологичната и логична връзка в гласните
доказателства, които съдът кредитира, мълчанието на св. И.Х. в тази насока, не се
явява достатъчно съдът да игнорира тази версия като недостоверна. По същество,
твърдението на св. Л. относно това, че на 09.01.2025г. е бил на ул. „Индустриална“ в
гр. Асеновград, където всеки четвъртък се е формирал „бит“ пазар, както и че е бил
6
очевидец на разправията между подсъдимия и тъжителя, се установява от събраните
по делото доказателства, като то няма как да се приеме, за недостоверно. От
показанията му се установява и това, че след тръгването на екипа на Спешна помощ
св. Л. и тъжителя са си разменили телефонните номера, като в последствие са
подържали известна комуникация по телефона. Това доказва, че тъжителя е бил
наясно, че св.Л. е станал очевидец на случката, като в тази връзка следва да се
кредитират и снетите на 15.01.2025г. обяснения по водената преписка за
предварителна проверка рег. № 239р-516/10.01.2025г.
Съдът кредитира показанията и на св. Н. Р.Н., като отчете и това, че неговата
самоличност му и факта, че той е бил на случката, са станали достояние, след повече
от пет месеца след датата на инцидента. Въпреки,че тези обстоятелства поставят под
известно съмнение достоверността на неговите показания, а и заинтересоваността от
изхода на делото на този свидетел, то съдът кредитира и неговите показания. От
показанията на св. Н. се установява, че въпреки сравнително честото му посещение на
пазара в гр. Асеновград, до датата на инцидента, той не е познавал нито тъжителя,
нито пък подсъдимия. По отношение на 09.01.2025г. същия свидетел заявява, че както
обикновено тръгнал от гр. Пловдив и дошъл рано на пазара в гр. Асеновград. Същия
твърди, че след като от една сергия си купил разни вещи за домашна употреба, св. Н.
чул наблизо разправия, като видял, че тя се води между двама мъже, по късно
разпознати от него в лицето на подсъдимия и тъжителя. Според твърденията на св.
Н.,той чул как подс. Т. нарекъл тъжителя „Долен мръсник“. Последния му отвърнал с
израза „Ти на мен ли говориш?, след което двамата тръгнали един към друг. При това
изпреварвайки тъжителя, подс. Т. му нанесъл последователно два-три юмручни удара в
главата. Според св. Н. макар и той да се бил изплашил от видяното все пак се
приближил до тъжителя С., с който към онзи момент били непознати, като видял, че
същия има кръв по носа и по устата. С цел да помогне по някакъв начин, св. Н.
заговорил тъжителя, който му заявил, че може ми има счупен зъб, но нямало проблем.
Все пак, св.Н. решил да си тръгва от пазара, но преди това, с цел по късна
комуникация си разменили телефонните номера с тъжителя В. С..
Съдът, с известни забележки, кредитира и показанията на св. С.Р.У., като макар и
същия да твърди, че в личните си отношения е равноотдалечен с всяка от страните по
делото, то все пак приятелството му с подс. Тенев, го прави заинтересован от изхода
на процеса. Като отчете тези обстоятелства и прецени неговите показания, предвид
тяхната изчерпателност и последователност, то съдът счете, че със съвсем малки
изключения няма как да не кредитира същите. От показанията на св. У. безспорно се
установява, че 08.01.2025г. между тъжителя и подсъдимия е имало среща на пазара в
гр. Пазарджик, като по повод на харесаните там от двамата порцеланови статуетки е
имало известен спор. Това се установява и от обясненията на подс. Т., като
показанията на св. У., макар и не толкова обстоятелствени няма как да не се
кредитират като достоверни.От показанията на св. У. се установява, че по повод на
споделяните общи интереси и хоби с подс. Т., то и на следващия ден-09.01.2025г.
двамата са имали уговорка да отидат заедно на пазара в гр. Асеновград. Безспорно от
неговите показания се установява, че двамата са се придвижили до гр. Асеновград с
автомобила на св.У.. Установява се и това, че при пристигането им на пазара, св.У. е
минал по сергиите намиращи се по ул. „Индустриална“ след което е направил обратен
завой и вече връщайки се по-бавно, заедно с подс. Т. за започнали по внимателен
оглед на предлаганите вещи. От показанията на същия свидетел се установява и това,
че в един момент подсъдимия Т. бил слезнал от автомобила и тръгнал пеша с „челник“
7
на главата да оглежда вещите, а св.У. и бил зад него и е гледал от купето на
автомобила. Според св. У., тъй като времето било студено, стъклата на автомобила
били вдигнати и той не чувал какво точно става отвън. Доколкото обаче той познавал
тъжителя от преди това, в един момент, св. У. видял, че между него и подсъдимия Т.
има размяна на реплики. В последствие, св. У. научил от тъжителя, че в този момент
бил упрекнат от подсъдимия, който му бил казал, че прави „курвенски номера“.
Според св. У. непосредствено след размяната на реплики, тъжителя „налетял“ над
подс. Т., като въпреки затворените стъкла на колата, успял да чуе и репликите на В. С.,
който казал на подсъдимия „Ще ти еба путката майна“. При това тъжителя и
подсъдимия започнали да се бутат, като с цел саморазправа, тъжителя казал на
подсъдимия да отидат под моста и там да се разберат. От показанията на св. У. се
установява, че двамата продължили да се бутат известно време, но до размяна на удари
между тях така или иначе не се било стигнало, като след разделянето им никой от тях
нямал нито кръв, нито отоци по лицето. В действителност от показанията на св. У. не
се установява подс. Т. да е нанесял юмручните удари в главата на тъжителя. Тази
празнота обаче в неговите показния се преодолява от показанията на свидетелите Д.,
Н. и Л.. От показанията на св.У. безспорно се установява, че подс. Т. е имал мотив за
това, като нанесените удари са били следствие на отправената псувня към подс. Т. и
факта, че тъжителя е тръгнал рязко към него, като това именно действие е довело и до
внезапното решение на Т. да му нанесе серията от удари с ръце. Както бе посочено и
по-горе, това не оправдава извършителя, но установеното от съда доказва, че у подс.
Т., макар и внезапен, е бил наличен мотив да извърши престъплението предмет на
делото. Мълчанието на св. У. по отношение на конкретните действия на тъжителя
спрямо подс. Т., довели и до неговата ответна реакция, е съвсем обяснимо предвид
приятелските отношения между С.У и подс. А. Т.. В тази насока,съдът също поставя
под известно съмнение показанията на св. С.У, защото ако същия е възприел
отправените между тъжителя и подсъдимия реплики и това, че между двамата е имало
бутане, то няма как да не е възприел отправените от подс. Т. серия от юмручни удари
попаднали в главата на тъжителя.
Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелите Г. Д. Д. и Д. В. В., от
които става ясно, че двамата работят, като полицейски служители в РУ на МВР
Асеновград. От техните показания и от писмените доказателства приложени към
преписка за предварителна проверка рег. № 239р-516/10.01.2025г., се установява, че в
качеството им на полицаи от състава на АП-522, във връзка с получен сигнал на
тел.112 за възникнал скандал на пазара, на 09.01.2025г. около 06.15 часа, те са
посетили ул. „Индустриална“ в гр. Асеновград. Отивайки там, служителите
установили замесените в разправията лица, като им снели обяснения и съставили
протоколи за предупреждение на подс. Т. и тъжителя С..
Съдът кредитира в пълнота и показанията на свидетеля Н. Е. М., от които става
ясно, че същия работи като медицински фелдшер към ЦСМП Пловдив, Филиал
Асеновград. От техните показания и от писмените доказателства приложени към
писмо с вх. № 7775/07.05.2025г. на Директора на ЦСМП Пловдив /листи от 34 до 36 от
съд.дело/ се установява, че на 09.01.2025г. св. М. е бил работа във Филиала в гр.
Асеновград. Около 06.18 часа във връзка с получен сигнал по телефон 112, екипа на
Спешна помощ е бил изпратен на пазара в гр. Асеновград. При отиването му на място,
св. М. е бил информиран в някаква степен, какво се е случило, като тъжителя С.,
който се е явявал и пострадалото в случая лице, отказал да бъде прегледан. В тази
насока показанията на св. М. в пълна степен съответстват на отразеното от него в
8
съставения фиш за Спешна помощ № 1622310/09.01.2025г. /лист 35 от съд.дело/.
Съдът кредитира в голяма част обясненията на подс. Т., като същия по същество
не отрича, че между него и тъжителя В. С. е имало размяна на реплики, но пък
заявява, че не му е нанасял удари в главата. Събраните обаче по делото гласни и
писмени доказателства, наред със заключението на вещото лице по СМЕ, напълно
опровергават неговите твърдения, че имало само сбутване със тъжителят С. и на
същия не са били нанасяни удари с ръце. Вида и характера на причинените му
наранявания, дават основание да се направи извод, че подс. Т. е нанесъл серия от три
сравнително умерени по сила юмручни удари. На това му поведение няма как да се
погледне безкритично и същото да бъде оправдано с това, че едва ли не е бил
предизвикан, в каквато линия е и неговата защитна позиция. След като тъжителя пръв
е напсувал подсъдимия, същия до някаква степен е имал основание за някаква обратна
реакция. Само по себе си обаче, то не обяснява последвалите юмручни удари.
Незабавната реакция, последвала отправената псувня от страна тъжителя, се обяснява
само с рязкото скъсяване на дистанцията от страна на тъжителя спрямо подсъдимия.
Именно това обстоятелство, се приема от съда за мотив, обясняващ последвалата
серия от удари нанесени спрямо тъжителят. Естествено това не оправдава извършеното
от подс. Т.. Обстоятелствата по делото по делото сочат, че за него е имало няколко
алтернативи, като една от тях е била да избегне всякакъв контакт с тъжителя В. С.. Под
влияние на възникналия с тъжителя спор от предния ден, случил се на пазара в
гр.Пазарджик, подс. Т. обаче е избрал съвсем друг подход като той е търсил развитие
на разправията с В. С.. За това говорят събраните по делото доказателства, от които се
установяват какви реплики точно са били разменени между двамата, в каква
последователност и това, че се е стигнало до нанасяне на удари. В тази насока
твърдението на подс. Т., че целта му при срещата му с тъжителя С. била да му
предложи да купи на изгодна цена някаква порцеланова фигурка, която се явява част
от сета фигурки станал повод за спор на пазара в гр.Пазарджик, се явява недостоверна
и явно израз на неговата защитна позиция. В този смисъл съдът не кредитира н тази
им част обясненията на подс.Т..В останалата им част съдът кредитира неговите
обяснения,тъй като те се подкрепят и останалите събрани по делото доказателства,
които съдът кредитира.
Съдът кредитира заключението на експерта и допълнението към него, в хода на
разпита му в съдебно заседание,по отношение на назначената спрямо тъжителят СМЕ,
тъй като същото е компетентно изготвено, с необходимите знания, не оспорено от
страните, подкрепено и от другите доказателства по делото.
По отношение на подадения от тъжителя В. С. сигнал на ЕЕН 112, съдът
кредитира съдържанието на приложения на лист 52 от съд дело CD-R носител. В
случая съдът счете, че няма пречка, самия диск да бъде кредитиран, като веществено
доказателство по смисъла на чл.109 от НПК, който представлява електронен носител,
изпратен за нуждите на производството с писмо вх.№8295/04.06.2025г. от Районен
център 112 гр.Кърджали /лист 50 от съд.дело/, както и да се кредитират съдържащите
се върху този носител 4 бр. файлове със запис. Диска има качеството на предмет,
върху който има следи, които макар и в не пряка, то са във връзка,с обстоятелствата
по делото, поради което без съмнение могат да се ползват за нуждите на
наказателното производство, включително и с оглед разпоредбата на чл.102 от НПК,
като при съмнение за достоверността, то безспорно може да се проверява чрез
различни процесуални способи, включително и експертиза. От съдържанието на диска
се установява, че на същия има записани два звукови и два графични файла. От
9
записите се установят конкретни обстоятелства, чрез които се проверяват събраните
доказателства, които са в пряка връзка с твърденията относно извършените обаждания
от страна на тъжителя и съдържанието на сигналите които той подал към оператора..
В своята цялост, съдът кредитира и събраните по делото писмени
доказателства, които кореспондират с установената и приета от съда фактическа
обстановка.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. А. А. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК, а именно това, че на 09.01.2025 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е
причинил леки телесни повреди на В. Г. С., изразяващи се в частично счупване на
коронката на първи горен ляв зъб и състояние след кръвотечение от дясната ноздра,
всяка една поотделно и по съвкупност, причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
По тази правна квалификация съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 09.01.2025г.
подсъдимият А. А. Т., осъществил спрямо тъжителят В. Г. С. изпълнителното деяние
на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че чрез нанасяна на
юмручни удари му е причинил леки телесни повреди, изразяващи се в частично
счупване на коронката на първи горен ляв зъб и състояние след кръвотечение от
дясната ноздра, всяка една поотделно и по съвкупност, причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По делото се установи, също така, че в резултат на нанесените от страна на
подс. Т. спрямо тъжителят С. юмручни, то на пострадалия са били причинени и друг
вид леки телесни повреди, и именно: две точковидни охлузвания в областта на носа с
размер на 0.1см.х 0.1 см., оток на клепачите на дясното око и охлузване на лигавицата
на устната кухина в областта на вътрешната повърхност на горната устна, всички
представляващи причинени на тъжителят болки и страдания без разстройство на
здравето или леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Безспорно с
извършеното на 09.01.2025г. деяние от подсъдимия Т. на тъжителят С. са били
причинени две групи различни по вид телесни повреди. В случая обаче,
престъплението е едно, като съдът го квалифицира с оглед по причинения по-тежък
резултат, какъвто за тъжителят С. се явяват причинените леки телесни повреди по
смисъла на чл.130,ал.1 от НК. Причинените на тъжителят по-леки наранявания, обаче
бяха взети предвид при произнасянето по отношение на предявеният гражданския иск
и преценката относно размера на обезщетенията за неимуществените вреди.
Престъплението за което подс.Т. бе признат за виновен е извършено от него при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.

По наказанието:
Предвид това, че подс. Т. бе признат за виновен в извършено престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК, то съдът прецени, че няма пречка спрямо него да намери
приложение текста на чл.78а, ал.1 от НК. С оглед на което, след като бе признат за
виновен за това престъпление, на основание разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, той бе
10
освободен от наказателна отговорност и му бе наложено административно наказание –
глоба в размер на 1000 лева, тъй като са налице условията на посочения текст -
подсъдимият е пълнолетен, за престъплението по чл.130,ал.1 от НК, което е извършил
умишлено, в случая се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или
пробация, той не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред, от това деяние няма причинени имуществени
вреди.
При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази на първо място с
характера и вида на извършеното престъпление, начина по който е било извършено,
както и вида, броя и характера на причинените от страна на подс. Т. телесни повреди.
Определеното наказание бе съобразено и с доходите на подсъдимия, семейното му и
материално положение, данните за личността му, трудовата ангажираност,
поведението му спрямо тъжителят и това, че до нанасянето на ударите се е стигнало,
след размяната на остри реплики, включително и отправена от страна на тъжителя
псувня, както и следствие на неговото рязко тръгване към подсъдимия. Доколкото по
делото се установи безспорно, че причина за реакцията на тъжителя С. е било
първоначално изразеното провокативно поведение на самия подсъдим, то няма как да
се приеме, че той се е намирал в състояние на физиологичен афект. В случая
безспорно не са налице и условията на чл.9, ал.2 от НК, като извършеното от подс.Т.
спрямо тъжителя,нито може да се охарактеризира, като маловажно или
малозначително, нито като такова с ниска степен на обществена опасност или явно
незначителна такава.
Предявеният граждански иск е с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД.
Относно извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, Съдът намира същият за
основателен.
Установи се, че в резултат на извършеното от подс. Т. на 09.01.2025г. спрямо
тъжителят В. Г. С. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, той е претърпяла
неимуществени вреди. В този смисъл подс. Т. бе осъден да заплати на частния
тъжител и граждански ищец В. Г. С. общата сума от 2000 лева, представляваща
обезщетение за всички претърпени от тъжителя неимуществени вреди в резултат на
извършеното спрямо него на 09.01.2025 г. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
включително и за травматичните увреждания, причини поотделно и по съвкупност
болка и страдание без разстройство на здравето, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането, а именно 09.01.2025 г. до окончателното
изплащане на същата, като за разликата над уважения размер до претендирания размер
от 5000лв. гражданския иск бе отхвърлен като недоказан. При отчитане на болките и
страданията които е претърпял пострадалия, предявеният граждански иск бе уважен в
размер на 2000 лева, като Съдът намира, че по този начин е спазен принципа за
справедливост при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
като са съобразени конкретно претърпените болки и страдания и създадените с тях
затруднения и неудобства, това, че за един период от време, тъжителят се е
възстановявал и е изпитвал срам от видимите по лицето му синини, както и че не са
останали трайни увреждания на здравето му.
С оглед постановената присъда, съдът осъди подсъдимият А. А. Т. да заплати на
частния тъжител и граждански ищец В. Г. С., сумата от 462 лева, представляващи
направени от него разноски по водене на делото. Същите включват платената по
сметка на АРС такса за завеждане на делото, депозита в размер на 250лв. изплатен на
вещото лице за извършената СМЕ, както и сумата от 200лв. изплатена на адв.С. П.
11
съгласно отразеното в намиращия се на лист 6 от съд.дело договор за правна помощ
С оглед постановената присъда, съдът осъди подсъдимият А. А. Т. да заплати в
полза на държавния бюджет по сметка на Районен съд – Асеновград, сумата от 80лв.,
представляваща държавна такси върху уважения размер на гражданския иск.
С оглед постановената присъда, съдът постанови приложения на л. 52 от
съдебното дело 1 брой компактдиск, да остане по делото, след влизане на присъдата в
сила.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, Съдът постанови
присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12
Съобщи за изтекли лични данни