№ 782
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Мария Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно
административно наказателно дело № 20251100605044 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 12.06.2024г. по НАХД № 17753/2023г., СРС, НО, 96 състав е признал
обвиняемия Г. Т. Т., за невиновен в това, че на 06.07.2023 г„ около 10.00 часа, в гр. София,
бул. „Сливница“ № 172, на площад „Лъвов мост“, пред магазин „Промаркет“, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - нанесъл два удара с ръка в областта на главата на Л.М.-А., поради което и
на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Срещу решението е постъпил протест, с който се иска да се отмени постановеното
решение и обвиняемия да бъде признат за виновен по внесеното обвинение.
С депозираният протест не се правят доказателствени искания към съда.
В разпоредително заседание на 10.09.2025г.въззивният съд по реда на чл.327 и
следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, представителят на Софийска
Градска Прокуратура изразява становище, че не поддържа въззивния протест. Излагат се
съображения, че решението на Софийски Районен Съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.
Упълномощеният защитник на обв. Т. – адв.Ж. твърди че решението на СРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Обвиняемият Г. Т. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
1
предоставеното му от съда право на последна дума моли да се потвърди решението на СРС.
Софийски Градски Съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваното решение, изложеното във въззивния протест , вкл. и доводите в проведеното
съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл.314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден в срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустим.
Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по
същество протестът е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните: Въззивният
съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата
обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и
не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от първостепенния съд. Фактическата
обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени
мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата инстанция. Въззивната
инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал по
делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са
приети следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че обв. Г. Т. Т. е роден на ****г. в гр.Димитровград, българин, с
българско гражданство, неосъждан, женен, с висше образование, работи като учител във
фирма „ГЕТО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, живущ в гр.****, вход единствен, с ЕГН:
**********.
На 04.01.2023г. бил сключен договор за наем на имот между обв. Г. Т. Т. и св. Т.Х.А.,
по силата на който обв. Т. отдавал под наем за срок от един месец на св. А. гараж № 4,
находящ се в гр.**** срещу месечен наем от 350 лева. При подписване на договора за наем,
св.А. предоставил на обв.Т. и сумата от 350 лева, представляваща депозит съгласно чл.15 от
същия договор.
Наемните отношения между двамата били прекратени, поради което се уговорили да
се видят на 06.07.2023г., в 10.00 часа, в гр.София на площад „Лъвов мост“, за да може обв.Т.
да върне на св.А. сумата по депозита по договора, след приспадане на съответните
консумативи.
На 06.07.2023 г., около 10.00 часа, обв. Г. Т. пристигнал на уговореното място в гр.
София, площад „Лъвов мост“, като малко след него на място дошли св. Т. А. и съпругата му
св. Л.М.- А.а. В хода на разговора си със св. А., обв. Т. обяснил, че следва да удържи сумата
от 25 лева от предоставения депозит по договора, която сума представлява 20 лева за смяна
на патронник на бравата на гаража и 5 лева консумативи за ток. Това обстоятелство
разгневило св. М.-А.а, която започнала безпричинно да блъска обв.Т., избутвала го и го
блъскала с ръка в областта на шията, вкл. го удряла с ръка в дясната част на шията и дясната
ръка. Обв.Т. не реагирал по никакъв начин, а през това време св.А. се опитвал безрезултатно
да успокои жена си, която продължавала с агресивните си действия спрямо обв.Т..
Около 10.05 часа обв.Т. извадил от чантичката си договора за наем от 04.01.2023г., за
да бъде разписан от св.А., че му се връща сумата от 325 лева от първоначално предоставения
депозит от 350 лева. В този момент св. М.-А.а започнала да дърпа договора от ръцете на
обвиняемия, да се блъска в него и да дърпа последния, при което договорът за наем се скъсал
на две. Това ядосало обв.Т., който нанесъл два удара с юмрук с дясната си ръка в областта на
лявата страна на главата на св.М.-А.а. Последната за момент се успокоила, след което отново
започнала да ръкомаха към обв.Т., вкл. му нанесла четири удара с повода на кучето, след
което дърпала тениската на обвиняемия в областта на деколтето.
Свидетели на случая станали свидетелките И.И.М. и А.С.Р., които подали сигнал на
тел.112.
На място пристигнали служители на 05 РУ-СДВР - свидетелите М.Н.М. и И.Г.А.,
които по данни на свидетелите-очевидци задържали за срок до 24 часа по реда на ЗМВР обв.
2
Г. Т., който бил отведен в сградата на 05 РУ-СДВР за изясняване на случая.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че св. Л.М.-А. е получила следните травматични увреждания:охлузване над
лявата вежда,кръвонасядане на лява скулна област и кръвонасядания и охлузвания на горния
ляв крайник, които са реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“ по
смисъла на чл.130, ал.2 НК.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по отношения на
обв. Г. Т. се установява, че последният е получил охлузване на шията по предната й
повърхност и охлузване по задната повърхност на лявата предмишница, които телесни
увреждания са реализирали медико-биологичния признак „болка“ по смисъла на чл.130, ал.2
НК.
От заключението на изготвената видеотехническата експертиза се установява, че св.
М.-А.а е заснета от камерите за видеонаблюдение на намиращия се в непосредствена
близост до процесното място магазин „Промаркет“, как избутва и удря обв.Т., след което
св.А. се опитва да ги разтърве, при което обвиняемият замахва към свидетелката без да се
види както се случва.
От заключението на изготвената аудио-техническата експертиза, се установява, че
обвиняемият е записал с телефона си случая, като на записа ясно се чува как св.М.-А.а му
крещи на руски език, като обв.Т. иска от нея да го остави на мира и да му върне договора,
като не го къса.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства на основание разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК, а именно: обясненията на
обв. Г. Т.; показанията на свидетелите М.Н.М. (л.34 от ДП), И.Г.А. (л.35 от ДП), Т.Х.А.
(дадени в хода на съдебното следствие и депозирани на л.36 от ДП), Л.М.-А. (л.37 от ДП),
И.И.М. (л.41-42, л.43-44 и л.89 от ДП) и А.С.Р. (л.45 и л.86 от ДП); договор за наем на имот
от 04.01.2023г. (л. 28-30 от ДП); протокол за освидетелстване на обв. Г. Т. (л.58-59 от ДП);
протокол за доброволно предаване (л.80 от ДП); протокол за доброволно предаване (л.81 от
ДП); протокол за разпознаване на лица (л.87 от ДП); протокол за разпознаване на лица (л.90
от ДП); заключението на съдебномедицинска експертиза (л.49 от ДП); заключението на
съдебномедицинска експертиза (л.54-56 от ДП);заключението на ВТЕ (л.67-69 от ДП);
заключението на аудио-техническа експертиза (л.73-75 от ДП) и справка за съдимост на
обвиняемия.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото - напр. решение № 372 от
01.10.2012г., постановено по Н.Д. № 1158 по описа на ВКС за 2012г., Наказателна колегия,
ІІІ Наказателно Отделение; решение № 181 от 2012г., постановено на ВКС, І Н.О.; решение
№ 513 от 2013г. на ВКС, І Н.О.; решение № 371 от 2016г. на ВКС, ІІІ Н.О. В подадения
въззивен протест няма съществени съображения или възражения, които вече да не са
получили своя изчерпателен отговор в мотивите на проверяваната инстанция, които напълно
се споделят от този съдебен състав. Следва да се отбележи, че представителят от Софийска
Градска Прокуратура в проведеното съдебно заседание пред настоящия съдебен състав
заяви, че не поддържа протеста и се солидаризира със съображенията на проверяваната
инстанция.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
3
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване и липсата на вина по
отношение на обвиняемия. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват
на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като
по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития .
Правото на справедлив съдебен процес, прогласено в чл.6 от Европейската
конвенция за правата на човека е от фундаментално значение за съвременното демократично
общество. Още в решението си от 17.01.1970г. по делото Delcourt Съдът посочва, че
"Правото на справедливо правораздаване по смисъла на Конвенцията заема толкова важно
място в едно демократично общество, че ограничителното тълкуване на чл.6§1 не би
съответствало на целта и предмета на тази разпоредба". При така очертаните данни, с
особена острота се поставя и въпросът доколко при така реализираната си процесуална
дейност, държавното обвинение действително е осъществило функциите си на
независимост, обективност и безпристрастност при използване на конституционното право
за повдигане на обвинение при стриктно съблюдаване органите на досъдебното
производство да са спазили процесуалния закон и да не се допускат каквито и да било опити
да бъдат заобиколени процесуалните разпоредби с незаконосъобразно наблюдение и
проследяване. Съдът, който е призван и му е вменено задължение да охранява с всички
средства правото, ще следва със своите актове всякак да се противопоставя на такива
процесуални нарушения.Налице е недоказаност по отношение главния факт по делото,
поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл.304 НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението
по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на
обективните и субективните признаци за деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен
само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303, ал.2 НПК/,
което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и
прокламирана в чл.16 НПК.
Съдът в мотивите си към присъдата е обсъдил и съобразил съдебната практика за
този вид престъпление - чл.325, ал.1 НК, като правилно очевидно е съобразено
постановление № 2 от 29.06.1974г. по Н.Д. № 4 по описа за 1974г. на Пленума ВС. В този
смисъл е и по нова съдебна практика например - решение № 158 от 04.02.2019г.,
постановено по Н.Д. № 574 по описа на ВКС за 2018г., 3-то НО, както и ТР № 1 от
28.09.2017г. по Т.Д. № 1 на ВКС, ОСНК. Не е доказано предизвикателно демонстративна
непристойност на поведението, нарушаваща обществения ред, морала, общественото
приличие, спокойствието на гражданите и явно манифестираща незачитане на общо
приетите правила за ред и приличие в обществото. Инкриминираните действия на обв.Т. са
били отговор на първоначално проявената агресия от страна на св.М.-А.а, като не се явяват
непристойни и хулигански по своя характер, макар и да са довели до възмущение у
свидетелите-очевидци. С оглед на това, съдът счита, че деянието на обв.Т. е несъставомерно
от обективна и субективна страна, тъй като последният нито е нарушавал целенасочено
4
обществения ред, нито е искал да демонстрира с действията си явното си неуважение към
обществото, доколкото обвиняемият се е защитавал срещу агресивното поведение на св.М.-
А.а.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът намира, че не
следва да се обсъжда субективната му страна и не следва да се обсъждат изложените
аргументи във въззивния протест в тази връзка.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че обвиняемото
лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение
на основание чл.304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен
само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.6 КЗПЧОС и чл.14, т.2 от Международния пакт за граждански и политически права
(ратифициран с Указ на Народното събарние от 23.07.1970г.). От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за
невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза, поради
което и правилно Софийски Районен Съд е постановил оправдателно решение за това
повдигнато обвинение. Съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения
относно деянието, за което подс. Г. Т. е признат за невиновен, като на същите е даден ясен
отговор в мотивите на районния съд и доколкото настоящата инстанция се солидаризира с
тях, не е налице необходимост същите да се преповтарят от въззивната инстанция.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения,
допуснати от първоинстанционният съд, които да водят до отмяна или изменение на
решението.
Воден от горните мотиви и на основание чл.338 вр. с чл.334, т.6 НПК, Софийски
Градски Съд, Наказателно Отделение, XVII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.06.2024г., постановено по НАХД № 17753/2023г., по
описа на СРС, НО,96-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6