№ 6436
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100507616 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД срещу решение №
2124/10.02.2025 г. по гр.д. № 30873/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение № 3738/05.03.2025 г. по гр.д. № 30873/2024 г. по описа
на СРС, 177 състав, и решение № 8558/13.05.2025 г. по гр.д. № 30873/2024 г. по описа
на СРС, 177 състав, с което са уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 КТ, предявени от Л. И. П. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД, като е отменено
уволнението на ищеца от длъжността „отговорник спомагателни дейности“,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-
Изх.-4/27.03.2024 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
и в негова полза е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 20882,04
лв. за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024
г. до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят – „Булгартрансгаз“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно.
Сочи, че уволнението на ищеца е било законосъобразно, поради което исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са неоснователни. Освен това, счита, че
1
по делото е доказано, че в полза на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ в размер на 3480,34 лв., поради което неправилно районният съд е отхвърлил
релевираното възражение за съдебно прихващане с посочената сума. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Л. И. П., не изразява становище по подадената
въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. И. П. с конститутивни искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата в размер на 20882,04 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г.
Ищецът – Л. И. П., твърди, че е уволнен незаконосъобразно, тъй като не са били
налице основанията за прекратяване на трудовото му правоотношение на посоченото
уволнително основание. Сочи, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е
заемал длъжността „отговорник спомагателни дейности“ при „Булгартрансгаз“ ЕАД,
ЮЗЕР Ихтиман, КС Ихтиман, съгласно допълнително споразумение от 17.01.2014 г.
към трудовия му договор от 20.03.2000 г. Трудовото му правоотношение е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-
Изх.-4/27.03.2024 г. – поради факта, че не притежава необходимото образование за
изпълнение на длъжността. Счита, че уволнението е незакосъобразно, тъй като не са
били налице предпоставките на уволнителното основание, не е спазена разпоредбата
на чл. 333 КТ, доколкото работодателят е следвало да поиска предварително
разрешение от инспекцията по труда преди уволнението на ищеца, което не е
направено, а освен това е налице злоупотреба с право и осъществена дискриминация
от страна на работодателя при прекратяването на трудовото му правоотношение на
ищеца.
С обжалваното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
3738/05.03.2025 г. по гр.д. № 30873/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, и решение №
8558/13.05.2025 г. по гр.д. № 30873/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, е отменено
уволнението на ищеца от длъжността „отговорник спомагателни дейности“,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-
Изх.-4/27.03.2024 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
и в негова полза е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 20882,04
лв. за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024
г. до окончателното изплащане на вземането.
2
Осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 20882,04 лв. до пълния предявен размер от 21962,04
лв.
Решението е обжалвана само от ответника в частта, с която са уважени
предявените искове.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Във връзка с извършването на преценка относно правилността на решението от
фактическа и правна страна се налагат следните изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на работодателя е да докаже законност на уволнението, а именно, че
между страните е било налице трудово правоотношение, че са променени
изискванията за образование на заеманата от работника длъжност, на които същият не
отговаря.
На основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в случаите,
когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Правото на уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ представлява преобразуващо право, уредено в полза на
работодателя, което се упражнява с едностранно негово волеизявление. На основание
чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено, като съгласно ал. 2, т. 1 на
същия законов текст, когато се прекратява трудов договор с предизвестие, той се счита
прекратен с изтичане на срока на предизвестието.
В конкретния случай, видно от трудов договор от 20.03.2000 г., сключен между
страните, ищецът Л. И. П. е бил назначен на длъжността „Счетоводител, той и личен
състав“ при ответното дружество. Трудовото правоотношение на работника е било
изменяно с допълнителни споразумения, сключени между страните, като с такова от
17.01.2014 г. работникът е приел да изпълнява длъжността „Отговорник спомагателни
дейности“ при „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЮЗЕР Ихтиман, КС Ихтиман.
С влязло в сила на 11.03.2024 г. решение № 3123/13.06.2023 г. по в.гр.д. №
12334/2022 г. по описа на СГС, IV-Б състав, предходното уволнение на работника,
извършено с акт за прекратяване БТГ-ЕИ/ЧР – Зап.-4/24.02.2022 г., е било отменено,
като е бил възстановен на длъжността „Отговорник спомагателни дейности“ при
„Булгартрансгаз“ ЕАД. Няма спор между страните, че след отмяната на уволнението
му и възстановяване на заеманата до уволнението длъжност работникът се е явил на
работа, като с процесния акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-4/27.03.2024 г.
трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено отново, този път на основание
3
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради факта, че не притежава необходимото образование за
изпълнение на длъжността „Отговорник спомагателни дейности" в РЗ ЮЗЕР Ихтиман,
а именно – „средно специално или професионално по професии от направление
„Електротехника и енергетика“/„Строителство“ или висше електротехническо с
професионална квалификация електроинженер“, което изискване е залегнало в
длъжностната характеристика за длъжността „Отговорник спомагателни дейности“ от
27.03.2024 г.
Следва да се установи, дали са осъществени предпоставките на уволнителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а именно – изменение на изискванията за
образование за заемане на длъжността „Отговорник спомагателни дейности“ в РЗ
ЮЗЕР Ихтиман при „Булгартрансгаз“ ЕАД, от която е бил уволнен ищецът, при
запазване на същата трудова функция на длъжността. В тази връзка следва да се
посочи, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ - изменението на изискванията за образование и/или квалификация,
предполага запазване на трудовите функции на заеманата по трудовия договор
длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или
професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността
(изцяло или отчасти) работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото
правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ (така решение № 730/28.11.2010 г. по гр.д. №
28/2010 г. на ВКС, III ГО, решение № 79/01.06.2018 г. по гр.д. № 3365/2017 г. на ВКС,
III ГО, и др.).
Съгласно приложените по делото длъжности характеристики за длъжността
„отговорник спомагателни дейности“ от 27.03.2024 г. и от 16.01.2014 г., се установява,
че двете длъжности се намират на едно и също място в структурата на организацията
на работодателя. Основните трудови функции на длъжността „отговорник
спомагателни дейности“ по длъжностната характеристика от 16.01.2014 г. е да
подпомага и да организира административната дейност на ЮЗЕР Ихтиман, а по
длъжностната характеристика от 27.03.2024 г. наред с посоченото е включена и изцяло
нова функция, а именно – да отговаря за поддръжката на административната сграда на
ЮЗЕР Ихтиман. Основните задължения на длъжността „отговорник спомагателни
дейности“ по длъжностната характеристика от 16.01.2014 г. са следните: да отговаря за
„Учебен център“ при ЮЗЕР Ихтиман и да участва в организацията на всички
мероприятия, провеждащи се в него; да познава и използва програмата „Складово
стопанство“ и модул „Каса“, предназначен за работнически стол, и да следи за
безпроблемното им прилагане; да следи за стриктно спазване на графика за
почистване на административната сграда и работните помещения; да организира и
следи за своевременното косене и обработка с пестициди на тревните площи и
почистването на районите, зачислени към съответните отдели на територията на КС
4
Ихтиман; да прави заявки за нужните канцеларски материали и да осигурява
доставката им. Съгласно посочената длъжностна характеристика от 16.01.2014 г.,
необходимото образование за заемане на длъжността „отговорник спомагателни
дейности“ е средно/висше.
Наред с тези задължения, по длъжностната характеристика от 27.03.2014 г. са
включени и следните задължение на длъжността „отговорник спомагателни дейности“,
а именно: да отговаря за поддръжката на административната сграда на ЮЗЕР Ихтиман
и прилежащите площи; да следи за изправност и да извършва текущи ремонти и
поддръжка на електрическите мрежи, съоръжения и осветителни тела; да извършва
текущи ремонти на работните помещения, входните врати и обзавеждането; да
извършва дейности по косене и обработка с пестициди на тревните площи и
почистването на районите, зачислени към съответните отдели на територията на КС
Ихтиман; да изпълнява задълженията на длъжността „Касиер, домакин на стол“, при
отсъствие на съответния служител; да следи за състоянието и правилното
функциониране на „ВиК“ инсталациите и на отоплителните инсталации във всички
сгради на ЮЗЕР Ихтиман. Съгласно посочената длъжностна характеристика от
27.03.2024 г., необходимото образование за заемане на длъжността „отговорник
спомагателни дейности“ е средно специално или професионално по професии от
направление „Електротехника и енергетика“/„Строителство“ или висше
електротехническо с професионална квалификация електроинженер“.
С оглед изложеното съдът счита, че уволнителното основание по чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ в случая не е било налице, тъй като длъжността, заемана от работника до
промяната в изискванията за образование с длъжностната характеристика от
27.03.2024 г., не е запазила основните си, характеризиращи я трудови функции. След
промяната с длъжностната характеристика от 27.03.2024 г. за длъжността „отговорник
спомагателни дейности“ е предвидена изцяло нова основна трудова функция, а именно
- да отговаря за поддръжката на административната сграда на ЮЗЕР Ихтиман,
вследствие на което са включени и нови задължения, свързани поемането на
отговорности, свързани с цялостната поддръжка на сградата на ЮЗЕР Ихтиман, в това
число – извършване на ремонти, както и контрол по отношение на състоянието на
„ВиК“ инсталациите и на отоплителните инсталации във всички сгради на ЮЗЕР
Ихтиман. Във връзка с изложеното се налага извод, че съгласно длъжностната
характеристика от 27.03.2024 г. за длъжността „отговорник спомагателни дейности“,
са налице изцяло нови трудови функции и задължения, наред с промяната в
изискването за образование, поради което не е налице уволнителното основание по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, а съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Длъжността е
запазила само наименованието си, като е налице съществена промяна в определящите
я трудови функции и задължение, поради което може да се направи извод, че се касае
за изцяло нова длъжност след промяната от 27.03.2024 г.
5
Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд споделя извода, формиран в
обжалваното решение, че при упражняването на правото си да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателя е нарушил забраната
за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ. Според установената практика, съдът не е
компетентен да се произнася какво точно образование налага нуждата на работодателя
и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се
нарушават императивни правни норми, включително забраната за злоупотреба с право
по чл. 8, ал. 1 КТ (решение № 58/30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. ВКС ІV ГО,
решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. ВКС ІV ГО, решение №
192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. ВКС ІV ГО). В случая обаче, при съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал следва извод, че промяната в
изискването за образование за заемане на длъжността, на която е бил възстановен
ищецът, е било с цел трудовото му правоотношение да бъде прекратено отново, а не с
оглед нуждите на работодателя. Това е така, тъй като промяната в длъжностната
характеристика за длъжността „отговорник спомагателни дейности“ е извършена
веднага след възстановяване на ищеца на работа с решение № 3123/13.06.2023 г. по
в.гр.д. № 12334/2022 г. по описа на СГС, IV-Б състав, явяването на работника на работа
и последвал изричен отказ от негова страна да заеме друга предложена му длъжност
„Работник кухня“, вместо длъжността, на която е възстановен със съдебното решение -
„отговорник спомагателни дейности“. Също така, видно от приложената длъжностна
характеристика за същата длъжност, но в друго териториално поделение на
работодателя, нито е извършено изменение на изискването за образование, нито на
трудовите функции, подобно на извършеното изменение, засягащо длъжността,
заемана от ищеца. Изложеното несъмнено води до извод за злоупотреба с право от
страна на работодателя, което представлява самостоятелно основание за отмяна на
извършеното уволнение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до
какъвто извод достигна и настоящият съдебен състав. Установява се също, че
трудовото правоотношение между страните е имало безсрочен характер. Ето защо,
искът е основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа
за посочения период, че оставането му без работа е в причинна връзка с уволнението,
както и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за
последния пълен отработен месец.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
6
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. Работодателят не е оспорил твърдението на ищеца за оставането му
без работа по трудово правоотношение, което се доказва и от извършения оглед на
трудовата книжка на ищеца. Ето защо, в полза на ищцата е възникнало вземане за
обезщетение за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г., което възлиза на сумата в
размер на 20882,04 лв., формирано от брутното трудово възнаграждение за последния
отработен месец.
Ето защо, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е
основателен.
С оглед формираните правни изводи за основателност на иска по чл. 225, ал. 1
КТ се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по възражението за
прихващане.
Противно на изложеното в обжалваното решение, в отговора на исковата молба
ответникът е релевирал възражение за съдебно прихващане със сумата в размер на
3480,34 лв., представляваща заплатено от работодателя обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение.
Дължимостта на посоченото обезщетение е определена по основание в акта за
прекратяване на трудовото правоотношение, като не се оспорва от ищеца фактът, че
същото е заплатено в негова полза от страна на работодателя.
Следователно, работодателят е заплатил в полза на работника обезщетение за
неспазен срок на предизвествие при прекратяване на трудовия договор в размер на
3480,34 лв., което обаче вземане включва във фактическия си състав законно
уволнение. Само при законно прекратяване на трудовия договор служителят има право
да бъде обезщетен за неспазване на отправеното предизвестие. Когато уволнението
бъде признато за незаконно, отпада основанието за изплащане на тази сума (тя не
може да се кумулира с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ). Ето защо с оглед
формираните изводи за незаконност на процесното уволнение, полученото от ищеца
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ подлежи на връщане.
Поради изложеното искът по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен до сумата
от 17401,70 лв., а за разликата до 20882,04 лв. бъде отхвърлен като погасен чрез
съдебно прихващане с подлежащо на връщане обезщетение за неспазено предизвестие.
Ето защо, първоинстанционното решение в посочената част следва да бъде
7
отменено.
Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата над 1322,22 лв. до
1369,19 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и в полза на СРС
сумата над 696,07 лв. до сумата в размер на 835,28 лв. – държавна такса за
първоинстанционното производство.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 83,49 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно
уважената част от жалбата, както и сумата в размер на 1,28 лв., представляваща
допълнителни разноски за първоинстанционното производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на
1322,22 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство съобразно отхвърлената част от жалбата. Същото не е прекомерно,
предвид фактическата и правно сложност на делото и факта, че е под размера,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2124/10.02.2025 г. по гр.д. № 30873/2024 г. по описа на
СРС, 177 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3738/05.03.2025 г. по
гр.д. № 30873/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, и решение № 8558/13.05.2025 г. по
гр.д. № 30873/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта, с която „Булгартрансгаз“
ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в полза
на Л. И. П. сумата над 17401,70 лв. до 20882,04 лв., ведно със законната лихва от
27.05.2024 г. до погасяването, представляваща обезщетение за оставане без работа за
период от шест месеца, считано от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г., и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата над 1322,22 лв. до сумата в размер на 1369,19 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, както и в полза на СРС сумата над 696,07 лв. до
сумата в размер на 835,28 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. П., ЕГН ********** срещу „Булгартрансгаз“
ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата над 17401,70 лв. до
8
20882,04 лв., ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. до погасяването,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 28.03.2024 г. до
28.09.2024 г., като погасен чрез прихващане с вземане на „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК
********* с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в размер на 3480,34 лв.,
представляващо платено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2124/10.02.2025 г. по гр.д. № 30873/2024 г. по
описа на СРС, 177 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
3738/05.03.2025 г. по гр.д. № 30873/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, и решение №
8558/13.05.2025 г. по гр.д. № 30873/2024 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта, в
частта, с която са уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ,
предявени от Л. И. П. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД, като е отменено уволнението на
ищеца от длъжността „отговорник спомагателни дейности“, извършено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-4/27.03.2024 г., ищецът
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и в негова полза е присъдено
обезщетение за оставане без работа в размер на 17401,70 лв. за периода от 28.03.2024 г.
до 28.09.2024 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л. И. П., ЕГН ********** да заплати в полза на „Булгартрансгаз“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 83,49 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1,28 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на Л. И.
П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1322,22 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9