РАЗПОРЕЖДАНЕ
№……..
Гр. София,
25.1.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание в
състав:
Председател:
Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2157 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 22360/19.02.2020 г., подадена от Е.за подпомагане на българския
манастир „Св. Г.З.“ и скита „Д..е.“ в Света Гора – А. срещу Р.К.Т.К. и „К.1.“
ЕООД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
и първите двама ответници са съсобственици на
1.
самостоятелен обект в сграда – втори
етаж от двуетажна масивна сграда с идентификатор 68134.902.281.1.2. и
2.
поземлен имот с идентификатор
68134.902.281 по кадастралната карта на гр. София с площ от 345 кв. м.
Твърди се собствеността да произтича
от решение по гр. дело № 1101/2002 г. на СГС, І-4, като делът на ищците възлиза
на първи етаж от двуетажната сграда ½ ид. чатси от поземления имот, а делът на съсобствениците –
½ ид. части от поземления имот и втори етаж от
построената в имота двуетажна сграда.
Твърди се, че с договори за
покупко-продажба от 30.09.2019 г. и 29.11.2019 г. първите двама ответници са продали на третия ответник съответно 20% ид. части от втори етаж на сградата и принадлежащите
½ ид. част от дворното място, респ. – 10% ид. части от имота, ведно с принадлежащата ½ ид. част от дворното място.
Посочва се, че в нарушение на чл. 33
ЗС ответниците са продали техни съсобствени дялове
без да ги предложат за изкупуване то страна на ищеца. По изложените съображения
се иска постановяване на решение, с което да се допусне изкупуване на:
- 20% ид.
части от втори етаж и принадлежащи ½ ид. част
от дворното място и
- 10% ид.
части от втори етаж и ½ ид. част от дворното
място.
С разпореждане № 24179/26.08.2020 г.,
20.11.2020 г. и 21.12.2020 г. съдът е дал на ищеца указания за уточнение на
исковата молба. В същата не са изложени
твърдения за основанието, на което ищецът твърди да е съсобственик с първия
и втория ответник на втори етаж от
двуетажна масивна сграда с идентификатор 68134.902.281.1.2. Изрично е
посочено, че макар между ищеца и М.П., А.Ж.и Р. констатнтинова
да е налице влязло в сила решение по гр. дело № 1101/2002 г. на СГС, І-4,
основанието на съсобствеността не може да бъде извлечено от уважаване на
положителен установителен иск и същото следва да бъде
изрично посочено от страна на ищците. Наред с това настоящият състав е
акцентирал, че решението касае първи
етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ от общите части на сградата
и ½ от дворното място. Т.е. липсват
изложени твърдения за основанието, на което ищецът твърди да е съсобственик с
ответниците на втори етаж от сградата, предмет на разпореждане по нот. акт № 173, том ІІІ, дело 523/2019 г. и нотариален акт
№ 149, том ІV, дело № 382/2019 г., по отношение на които се иска допускане на
изкупуване на посочените 30% идеални части.
В уточнителна
молба от 28.10.2020 г. се сочи, че вторият етаж, предмет на договорите за
продажба, не следва да е с „брой нива на обекта 2“ и да завзема част от площта
на първия етаж – 13,4 кв. м., а в уточнителна молба
от 10.12.2020 г. ищецът сочи, че твърдението му е заедно с първите двама ответници да е съсобственик на втори етаж, без изрично да
се посочва основанието, от което произтича съсобствеността.
С уточнителна
молба от 14.01.2021 г. ищецът сочи, че на основание саморъчно завещание от
11.12.1986 г. на Н.Д.му е завещан самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.902.281.1.1. – представляващ първи етаж от еднофамилната жилищна
сграда. Ответниците, продавайки идеални части от
обект, находящ се на първи и втори етаж от сградата
са се разпоредили с идеална част от съсобствен
самостоятелен обект.
Съдът намира, че исковата молба е
нередовна, като въпреки трите уточнителни молби
твърденията на ищеца продължават да са неясни, наред с това обстоятелствената
част не съответства на петитума на иска.
Ищецът не твърди да е съсобственик на втори етаж от двуетажна масивна сграда
с идентификатор 68134.902.281.1.2., който е предмет на двата нотариални акта за
продажба на недвижими имоти при съответни ид. части
от правото на собственост върху самостоятелния обект (съответно 20% и 10%).
Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС Съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение. Според ал. 2 на същия член ако декларацията по предходната алинея
е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия,
уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият
съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Искът с правно основание чл. 33, ал. 2
ЗС касае упражняване на потестативното на
съсобственик да изкупи ид. част от недвижим имот,
самостоятелен обект на право на собственост. За упражняване на това право с
облигационен характер ищецът следва да изложи твърдения за основанието, на
което твърди да е съсобственик на недвижимия имот, предмет на прехвърлителната сделка. В конкретния случай в поредицата уточнителни молби ищецът твърди в двуетажна масивна сграда
с идентификатор 98134.902.281.1 да са налице два самостоятелни обекта на право
на собственост:
-
жилище на първи етаж с иденитфикатор 98134.902.281.1.1.,
собственост на ищеца на основание завещание и
-
жилище на втори етаж с идентификатор
98134.902.281.1.2., като 20% и 10% ид. части от този
недвижим имот са предмет на договори за продажба.
Доколкото ищецът не твърди да е съсобственик на жилището на втори етаж и не сочи
основание, на което това право да е възникнало, за отчуждителя
на % ид. части от правото на собственост на втори
етаж не възниква задължение да предложи същите за изкупуване на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 38. (1)
При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици
са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени
между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. По отношение на общите части е приложимо
правилото на чл. 40. (1) ЗС като дяловете на отделните собственици в общите
части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения,
които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.
По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на
дяловете. Същевременно съобразно ал. 3 на чл. 40 ЗС когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от
своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на
отчуждителя в общите части на сградата се определя от
съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на
прехвърлянето. Т.е. отчуждителят не може да
прехвърли повече ид. части от общите части на
сградата в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗС. При евентуално наличен спор между
съсобственици за % притежавани идеални части от общите части на сградата редът
на чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложим.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
Връща
искова молба вх. № 22360/19.02.2020 г. на Е.за подпомагане на българския
манастир „Св. Г.З.“ и скита „Д..е.“ в С.Г.-А., неправителствена организация с
нарочно основание, БУЛСТАТ ****** с която срещу Р.Б.К., Т.Н.К. и „К.1.“ ЕООД е
предявен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
Съдия: