№ 47418
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110136024 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, предвид
което следва да бъдат приети по делото.
Следва да бъде уважено искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ищеца, в едноседмичен срок от
съобщението, с препис за ответника, да представи два броя жалби, индивидуализирани
в отговора на исковата молба, и протокол за инсталиране на телевизия и фиксиран
интернет за адрес: гр. София, ж.к. „Люлин-5“, бл. 510.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2026
г. от 10:00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Ищецът „А1 България” ЕАД е предявил против „Дилянали“ ЕООД
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с пр. осн. чл. 79, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата 413,17 лева,
1
представляваща вземане за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
договор *********, ID M6546072 от 19.06.2020 г. за период от 07.01.2024 г. до
07.07.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.10.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 19,17 лева, представляваща мораторна лихва за забава за период от
01.03.2024 г. до 20.10.2024 г., върху главницата за месечни такси и потребление, сумата
1214,45 лева, представляваща вземания за неустойки за неизпълнение на договор
*********, ID M6546072 от 19.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от
21.10.2024 г. до изплащане на вземанията, сумата 29,65 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за период от 13.07.2024 г. до 20.10.2024 г., върху главниците
за неустойки, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
05.11.2024 г. по ч.гр.д. № 63070/2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
Ищецът твърди, че с ответника са били страни по облигационно
правоотношение, по силата на което доставчикът на далекосъобщителната услуга е
предоставял ползването на мрежата, а насрещната страна е следвало да заплати
стойността й във вид на абонаментна такса и цена на ползвани услуги. Поддържа, че
ответникът е неизправна страна по договора, тъй като е просрочил задълженията си.
Излага, че в полза на ищеца в този случай е възникнало право да прекрати договора,
което последният е упражнил на 12.07.2024 г. и в неговия патримониум са възникнали
вземания за неустойки във фиксиран размер, съгласно уговореното между страните, а
именно като сбор от стандартните месечни абонаменти такси за мобилните планове
без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен
номер. Сочи, че е начислена и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на
оператора за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е
върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. Твърди, че за
допуснатата забава в изпълнението му се дължи и мораторно обезщетение в размер на
законната лихва за времето на просрочие. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
Ответникът, редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който поддържа становище за неоснователност на исковете. Признава, че е подписал
договор с ищеца за предоставяне на услуги телевизия с един рутер, мобилен и
фиксиран интернет на адрес в гр. София, ж.к. „Овча Купел 2“, ул. „Земеделска“ № 6,
вх. 2, ет. 1, ап. 2, които е използвала до 06.01.2024 г. Излага твърдения, че за периода
от 07.01.2024 г. до 10.06.2024 г. е живял на друг адрес в гр. София, а именно в ж.к.
„Люлин-5“, бл. 510. Поддържа, че е отправил искане до мобилния оператор за
прехвърляне на пакета за ползване – телевизия и фиксиран интернет, на адреса в гр.
София, ж.к. „Люлин-5“, бл. 510, което е било уважено, но фактически не е било
изпълнено от оператора не по вина на клиента, поради което на практика тези услуги
не са били предоставяни и използвани през процесния период на надлежно заявения
2
нов адрес, но е следвало, въпреки това, да бъдат заплащани. Сочи, че срещу това
неизпълнение на оператора е депозирал пред него две жалби. Поддържа, че
впоследствие е прехвърлил мобилния си телефон от А1 към Йеттел, като е заплатил на
ищеца 624,00 лева за използвани услуги от мобилен телефон и сим карта. Излага
довод, че предвид изложеното, няма вина за прекратяване на договора, следователно и
не дължи начислените от оператора неустойки. Моли за отхвърляне на исковете.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че по силата на валидно сключен договор
с ответника, ищецът е доставил, а ответникът е приел (потребил) далекосъобщителни
услуги за процесния период и в негова тежест е възникнало изискуемо задължение да
плати цената им /включително месечна абонаментна такса/ в претендирания размер и в
определен срок, след изтичането на който е изпаднал в забава.
При доказване съществуването на дълг, в тежест на ответника е да докаже
погасяването му, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че валидно е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение, че е изпълнил задълженията си по
сключения договор, респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна
страна/, че договорът между страните е предсрочно прекратен на твърдяното от
страната основание, като са били налице предпоставките за последното, че са били
уговорени по размер неустойки, дължими при прекратяване на договора по вина на
потребителя.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че е допусната забава в
изпълнение на задължението за стойност на предоставени електронни съобщителни
услуги за процесния период.
При установяване на този факт, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението на падежа, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че е допусната забава в
изпълнение на задълженията за неустойки.
При установяване на този факт, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задълженията на падежа.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3