Решение по адм. дело №1550/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. Х. К. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0351-000106 от 24.08.2025г. издадена от мл.автоконтрольор към Ру Свиленград при ОДМВР-Хасково(Б. П. Б.).

В жалбата се твърди,че не са налице фактическите и правни основания санкциониращият орган да издаде оспорената заповед. Последната противоречи на материалния закон и е с неясно и неразбираемо съдържание . Сочи се също, че не е обективиран срок на мярката. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й и същата не съответства на целта на закона.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът - Младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОДМВР-Хасково (Б. П. Б.), редовно призован не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.08.2025г. мл. автоконтрольор при РУ Свиленград към ОДМВР-Хасково, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение сер. GА, с бл. № 3863369, за това, че на 24.08.2025г. около 23.05ч. по ПП-I-8 при км. 366+000 до бензиностанцията в посока кръстовище с ул. Княз Борис, управлява личния си лек автомобил С. Б. с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол - в 23.12ч. водача е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ ARDN 0088, който е отчел 0.55 промила алкохол. Отбелязано е че е издаден талон за медицинско изследване с № 279301, както и че водача е заявил, че е изпил 100 грама водка.

В акта било отразено, че с деянието си К. е нарушил чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП. АУАН е бил предявен и връчен на адресата си на 24.08.2025г.

На база съставения АУАН, на същата дата - 24.05.2025г. ответникът е приложил, с оспорената заповед, спрямо М. К. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на 26.08.2025г. Жалбата срещу административният акт била подадена до съда на 27.08.2025г. и регистрирана с вх. № 10582 от същата дата.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е приета като писмено доказателство Заповед №272з - 199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т. 1 от ЗДвП, между които в т.12 са посочени и държавните служители от звената „Охранителна полиция“, както и сектори и групи “Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР-Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи. Съобразно удостовереното от Началник РУ Свиленград, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда издателят на акта заема длъжността младши автоконтрольор и осъществява дейността си към ОДМВР-Хасково, именно в група“Охранителна полиция“ в РУ – Свиленград. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.

Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.1,б.”б” от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция, временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.4 установените стойности са определящи. Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда , а именно 0.55 на хиляда.

Предпоставките за прилагането на ПАМ в тази хипотеза следователно са на посочените дата и място в заповедта адресатът на заповедта да е бил водач на м.п.с. и при тестване за употреба на алкохол техническото средство да е отчело концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.50 на хиляда.

Установяването на материалната законосъобразност на оспорен административен акт, предполага пълно и главно доказване на всички изложени в него фактически основания за издаването му .

За доказване изложените в заповедта обстоятелства по делото е представен и приет като писмено доказателство АУАН серия GA, с бл. № 3863369 от 24.08.2025г. издаден от мл.автоконтрольор при РУ - Свиленград.

В производствата по АПК актовете за установяване на административно нарушение представляват, официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила касателно лично възприетите от актосъставителя и отразени в тях факти. Съдържанието на представения по делото АУАН не е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, съответно същият обвързва съда да приеме, за установени обективираните в него обстоятелства касаещи поведението на оспорващия.

Обстоятелството, че жалбоподателят е бил тестван с техническо средство - дрегер, който е отчел наличие на алкохол в издишания въздух от 0.55 на хиляда се установява и от извлечението от извършения със същото тест, прието като писмено доказателство по делото.

Видно е от приложената справка от 28.04.2025г., че процесното техническо средство е преминало последваща проверка и към датата на деянието е било годно да бъде използвано.

По делото не са събрани писмени доказателства, като не се и твърди от жалбоподателя, че същия е предоставил кръвна проба за изследване и установяване наличие на алкохол в кръвта.

Ето защо съдът намира за доказани обективираните в издадената от ответника Заповед за прилагане на принудителна административна мярка факти, а именно, че на посочените в нея дата и място жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на м.п.с както и че с годно техническо средство е установено наличие на алкохол в кръвта му над законоустановения минимум. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице всички законоустановени предпоставки и органът е бил длъжен да приложи процесната ПАМ, тъй като при наличието на предпоставките на нормата, на чл.171,т.1 б.”б”, същият действа при условията на обвързана компетентност.

Въпреки това обжалваната заповед подлежи на отмяна, като незаконосъобразна.

Срокът на действие на принудителна административна мярка от приложения в процесния случай вид не е неограничен. Законът обвързва налагането й със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от осемнадесет месеца. Под израза „до решаване на въпроса за отговорността му”, употребен в чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, законодателят има предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на санкционният акт, с влязло в сила съдебно решение.

В представената по делото от административният орган заповед, липсва определен срок за приложение на принудителната административна мярка. Посочено е само, че временно се отнема свидетелството за управление на пътно превозно средство. Обективирана по този начин волята на органа е неопределена и не отговаря на изискванията на закона, тъй като както вече се посочи, изрично в чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП е обективирано, че мярката се прилага за определен срок - който е до решаване въпроса с отговорността на водача, но при всички случай не може да е по-дълъг от 18 месеца. Това законово изискване налага, при издаване на акта си на това правно основание, административният орган да индивидуализира, в рамките на закона, надлежно времевия период за прилагането на ПАМ. Това е необходимо, защото в противен случай би могло да се стигне до положение, при което и след решаване на въпроса за отговорността мярката би продължила да действа, или пък при начина на обективиране на срока като в настоящата хипотеза, мярката би продължила да действа дори след изтичане на законоустановените 18 месеца, поради това, че въпросът за решаване отговорността на водача – с влизане в сила или отмяна на издаденото НП, не е решен. По този начин безспорно се засяга и то съществено правото на защита на лицето спрямо което същата се прилага, тъй като то се поставя в невъзможност да разбере волята на органа относно това за какъв срок спрямо него се въвеждат неблагоприятните последици на акта, респ. съдът е поставен в невъзможност да установи в законоустановените рамки ли е приложена ПАМ. Съответно представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваният индивидуален административен акт.

Ето защо жалбата се явява основателна, а оспорената заповед като незаконосъобразно следва да бъде отменена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски, възлизащи общо на сумата 1010.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 1000.00 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 27.08.2025г.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0351-000106 от 24.08.2025г. издадена от мл.автоконтрольор към РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(Б. П. Б.).

ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на М. Х. К. с ЕГН *********, от [населено място], разноски по делото в размер на 1010.00(хиляда и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.