№ 33
гр. Панагюрище, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева
Административно наказателно дело № 20255230200126 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Асарел-транс” ООД против наказателно
постановление № 13-2500258 от 13.06.2025 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ
във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1
от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска “Трудова злополука” във вр. с т. 10 от Заповед № Рд-06-45 от 30.10.2024
г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2025 г.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност
на постановеното НП. Твърди се, че при издаване на НП нито
актосъставителя, нито наказващия орган са притежавали изискуемата от
закона компетентност за образуване и решаване на преписката. Сочи се, че не
са сбрани доказателства по направеното възражение, нито са обсъдени
предпоставките за прилагане на чл. 415в КТ. Сочи се, че жалбоподателя е
създал организация, като е застраховал всички работници в предприятието,
като са були застраховани 153 лица. Моли се да се постанови решение, с което
да се отмени НП, а под евентуалност се иска прилагане на чл. 415в КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч., която
поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на обжалваното НП, а под
евентуалност за приемане на случая за маловажен.
Ответникът по жалбата - АНО, се представлява в съдебно заседание от юрк.
Ш., която оспорва подадената жалба и моли да се постанови решение, с което
1
да се потвърди атакуваното НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
следното:
Жалбоподателят “Асарел- транс” ООД е санкционирана за това, че в
качеството си на работодател по см. на параграф 1, т. 1 ДР КТ не е застраховал
за своя сметка работника Й Л М - служител на дружеството съгласно Трудов
договор № 1487 от 07.01.2025 г. на длъжност “Техник механик КАТ, той е и
ръководител експлоатация и ремонт в “Автоцентър”, който подлежи на
задължително застраховане за риск “трудова злополука”. Приема се, че
нарушението е извършено на 07.01.2025г. и е установено на 21.02.2025.
За извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН №
13-1500258 от 14.04.2025 година. Актът бил съставен след констатиране на
нарушението от свидетеля С. Г., която заедно с Т. Д. извърши ли проверка, за
която проверка бил съставен протокол № ПР2504227 от 24.02.2025 г. В хода на
проверката е установено, че на 07.01.2025 г. е сключен трудов договор № 1487
от 07.01.2025 г. между жалбоподателя “Асарел-транс” ООД, в качеството му
на работодател и Й Л М - служител на длъжност “Техник механик КАТ, той е и
ръководител експлоатация и ремонт в “Автоцентър”, като този служител е бил
намерен да работи на 30.01.2025 г. при извършената проверка, видно от
списък - л. 13 от делото. От приета като доказателство по делото
Застрахователна полица № 0501 400 2024 00006 се установява, че
работодателя “Асарел-транс” ООД за периода от 31.05.2024 г. до 30.05.2024 г.
е застраховал по застраховка “трудова злополука” 153 броя лица, като е
приложен списък със служителите на дружеството - 153 лица. По делото е
приет като доказателство добавък № 7 към застрахователната полица от
21.02.2025 г., с който към застрахованите лица е добавено и лицето Й М, за
което на 22.04.2025 г. е издадено удостоверение от ЗАД “ОЗК- Застраховане”
АД - л. 38 от делото. При извършената проверка инспекторите от ДИТ
Пазарджик са констатирали именно това, че към момента на извършване на
проверката служителят Й М не е бил застрахован от работодателя си по
задължителна застраховка за риск “Трудова злополука”, макар да е полагал
труд при дружеството жалбоподател.
Предвид установеното нарушение бил съставен процесният АУАН, въз
основа на който било издадено атакуваното НП. Издаденото наказателно
постановление било връчено на нарушителя на 25.06.2025 г., видно от
разписката на л. 7 от делото, а жалбата против НП била подадена на
07.07.2025 г. (п.кл.), с оглед на което е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика
въззивен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира.
2
Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Г. и Д., доколкото
същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал. При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е
неоснователна.
Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател е работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Не се оспорва, че лицето Й М е служител в
дружеството жалбоподател, на основание сключен между страните трудов
договор, като същият полагал труд по смисъла на КТ, когато е бил заверен да
полага труд при извършената от контролните органи проверка. Установява се
също, че министърът на труда и социалната политика със Заповед № РД- 06-45
от 30.10.2024 г. е определило коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2025 г., който за извършваната от
дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта е по КИД 4939
“Друг пътнически сухопътен транспорт", за който е определен коефициент на
трудов травматизъм - 1.61, т. е. над средния за страната- 0. 63.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ предвижда, че ”работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се
застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет".
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на
работници и служители за риск "трудова злополука" пък разписва, че "на
задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната".
С оглед изложеното се установява по несъмнен начин, че служителите на
дружеството жалбоподател какъвто е Й М подлежат на задължително
застраховане “трудова злополука”. Единствено спорен по делото въпрос е
дали лицето към дата на извършване на проверката 30.01.2024 г. е било
застраховано. По отношение на този факт, настоящият съдебен състав не
споделя доводи изложени от жалбоподателя, че с представената полица се
доказва застраховането на всички служители на дружеството. При груповите
застраховки, каквато е настоящата, има два основни начина за
идентифициране на лицата, които са застраховани- чрез списък - именен
принцип, при който се съставя и се поддържа списък на лицата включени в
застраховката, който списък се актуализира - включват се и се изключват
определени лица, които са застраховани. Вторият начин за индивидуализиране
на лицата, които са застраховани с групова застраховка е чрез посочване на
обективен критерий, чрез който да се идентифицират-принадлежност към
определена група. В конкретния случай, видно от записаното в самата полица
приложение намира първия подход, а именно застрахованите лица да се
индивидуализират чрез поименен списък, това е записано в самата
застрахователна полица “застрахова служителите по приложен /поименен/
3
списък”, който списък е приложен към самата полица и в който не фигурира
служителят Й М. За същия е сключена застраховка трудова злополука на
21.02.2025 г., когато е съставен Добавък № 7 към полицата, т.е. към дата на
проверката 30.01.2025 г. служителят М е бил без сключена задължителна
застраховка трудова злополука - нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ. Ето защо
съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната
административнонаказателна отговорност на дружеството по реда на чл. 413,
ал. 2 от КТ, която предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при положение, че
не подлежи на по-тежко наказание.
При определяне размера на наказанието АНО е взел предвид целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН и съобразил изискванията на чл. 27
от ЗАНН, като е отчел че нарушението е извършено за първи път, че не са
настъпили вреди за служителя и че все пак е сключена застраховка- 20 дни
след започналата на 30.01.2025 г. проверка в дружеството. Всичко това е
отчетено от наказващия орган при определяне размера на наложената
имуществена санкция, която е в минималния размер предвиден в закона.
Според настоящия съдебен състав в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 415в ал. 1 от КТ, за което пледира и пълномощника на дружеството
жалбоподател. Извършеното административно нарушение не представлява и
"маловажен случай" по смисъла на цитираната разпоредба. Разпоредбата на
чл. 415в от КТ урежда привилегирован състав спрямо всички нарушения по
КТ, включително и тези, описани в чл. 413, ал. 2 от КТ, като предвижда две
кумулативно изискуеми предпоставки, за да може нарушение на трудовото
законодателство да бъде прието за маловажно: да е отстранено веднага след
установяването му по надлежния ред; и от нарушението да не са произтекли
вредни последици за работници или служители. Липсата на което и да е от
визираните условия води до неприложимост на тази разпоредба.
В конкретния случай, по несъмнен начин е установено обстоятелството, че
няколко седмици дни след започналата проверка в дружеството, работодателят
е представил изискуемата застраховка по отношение на служителя М, като
задължителната застраховка е сключена повече от месец, след започване на
работа от М. В случая работодателят има задължение да застрахова
работниците, което е предвидено с цел да осигури безопасните условия на
труд, а с неизпълнение на това задължение работодателят поставя
работниците в необоснован риск, в случай на събитие, увреждащо здравето на
работника, което не би могло да бъде обезщетено при липсата на сключена
застраховка за риска "трудова злополука". Следователно в случая
разпоредбата на чл. 415в от КТ не може да намери приложение, тъй като не са
налице кумулативно предвидените предпоставки за това. Допълнителни
аргументи в тази насока е, че нарушения от този род увреждат обществените
отношения, осигуряващи условията на труд на работниците, поради което и
деянието разкрива висока степен на обществена опасност. Обстоятелството, че
4
нарушението е отстранено веднага след констатирането му, не може да
игнорира всички тези обстоятелства. Затова и съдебната практика през
годините се е наложил извода за неприложимост на тази разпоредба в
идентични случаи. За пример биха могли да се посочат Решение №
4823/13.12.2024 г. по КАНД № 1203/2024 г. на Административен съд-
Пазарджик, Решение № 846 от 12.11.2021 г. на АдмС- Пазарджик по КАНД №
998/2021 г., Решение № 240 от 9.02.2016 г. на АдмС- Пловдив по КАНД №
3201/2015 г., Решение № 224 от 13.04.2021 г. на РС- Пазарджик по АНД №
1371/2020 г.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, първо защото
специалният състав по глава 19 раздел ІІ от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба. Това разрешение е постановено в ТР № 3 от 10.05.2011 г.
по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС, съгласно което специалният състав по
глава 19, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.
415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от
ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът не констатира да са допуснати процесуални
нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Посочени са дата и място
на нарушението, посочени са правилно нарушените разпоредби, описано е
подробно и точно извършеното нарушение съгласно съставомерните му
признаци. АНП е започнало със съставяне на АУАН, който е предявен и
връчен надлежно. АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове и от
компетентни лица.
При този изход на делото в полза на АНО следва да се присъдят разноски,
койот се дължат в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", към която структурно принадлежи органът издал НП- Директорът на
ДИТ - Пазарджик, като следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, като при определянето му съдът взима
предвид, че делото не е с висока фактическата и правна сложност, разгледано
е в едно открито съдебно заседание, с разпит на двама свидетели като взе
предвид и участието на юрисконсулта в него.
Мотивиран от изложеното Районен съд - Панагюрище в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2500258 от 13.06.2025 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на
5
“Асарел-транс” ООД ЕИК: *********, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка
с чл. 413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1
от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска “Трудова злополука” във вр. с т. 10 от Заповед № Рд-06-45 от 30.10.2024
г. е наложена глоба в размер на 1 500 (хиляда и пет стотин) лева.
ОСЪЖДА “Асарел-транс” ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Панагюрище, пл. “Асарел” № 10 да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, разноски в размер на 80 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6