Р Е Ш Е Н И Е
944/17.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На петнадесети
октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател:
Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1250 описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.Х.Б.
и Г.Н.П., чрез адв. И.Л.АК-София срещу П.В.И. с ЕГН ********** с адрес ***. С
исковата молба се предявяват положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 103.84 лв.,
представляващо незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № *********
от 07.07.2016г., която сума е заплатена от заявителя в качеството му на
поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014г.,
както и сума в размер на 2.00 лв. – мораторна лихва за забава за периода от
28.12.2018г. – датата на заплащане на сумата до 20.03.2019г. – датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно
със законната лихва, считано от 03.05.2019г. до окончателното изплащане на
вземането .
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
На 07.07.2016г. между „А1 България“ ЕАД
и ответника бил сключен Договор за продажба на изплащане № *********.
Предмет на договора била продажбата на “Handset
Huawei P9 lite DS Gold“ със сериен № 869398023928813. Съгласно
договора П.И. следвало да заплаща устройството съгласно погасителен план. Поради неплащането на две поредни погасителни
вноски, договора бил прекратен предсрочно от мобилния оператор, като
непогасената сума била в размер на 103.84 лв.
На 07.11.2014г. между ищеца и „А 1 България“ ЕАД бил сключен Договор за поръчителство, по
силата на който ищецът в качеството си на поръчител обезпечавал задълженията на
абонати, сключили с „А 1 България“ ЕАД
договори за продажба на изплащане. На 28.12.2018г. сумата била заплатена
от поръчителя – заявител. Предвид неизпълнението по договора по инициатива на ищеца било учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 851/2019г. по описа на ШРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 451/21.03.2019г. Срещу така
издадената заповед за изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради
което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
Претендира и разноски.
На 31.05.2019г. във връзка с дадени указания от съда е
постъпила молба, с която ищецът оттегля на основание чл.232 от ГПК иска по чл.
422 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на претенцията за
мораторна лихва в размер на 2.00 лв. Съдът с Определение № 2094/12.07.2019г. е
прекратил частично производството в тази му част.
Въпреки
предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на
предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил
възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като е депозирано становище по хода на делото. В него се прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане
и за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като
взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето
защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за
наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на
спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски,
подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в настоящото
производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските, направени
в заповедното производство в размер на 325 лв., от които 25 лв. заплатена
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, както и в настоящото в
размер на 325 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса за образуване на
делото и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “СЪСТЕЙНЪБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., чрез адв. И.Л.АК-София СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от П.В.И. с ЕГН ********** с настоящ
адрес *** за сумата от 103.84 лв. (сто и три
лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща главница по Договор за продажба
на изплащане № ********* от 07.07.2016г., сключен между ответника и «А 1
България» ЕАД, която сума е заплатена от ищеца в качеството му на поръчител по
Договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.03.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 541/21.03.2019г. по ч.гр.д. № 851/2019г. на ШРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.В.И. с ЕГН ********** да заплати на “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК *********, сторените от ищеца разноски в
заповедното производство в общ размер на 325
лв. (триста двадесет и пет лева), както и разноските в исковото
производство в общ размер на 325 лв.(триста
двадесет и пет лева), представляваща държавни
такси за образуване на делата, както и адвокатски
възнаграждения, съгласно представен списък на разноските.
На
основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: