Решение по адм. дело №1462/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. В. Х. от [населено място], [улица], с [ЕГН], против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-4635-000109/29.07.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, С. О., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“ и са отнети документи СРМПС №*********. С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения и такива на материалния закон, поради което се отправя искане за нейната отмяна, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от адв.К., който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Не сочи доказателства. Пледира заповедта да бъде отменена. Изрично заявява, че непретендира разноски.

Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, С. О., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Бургас, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 29.07.2025 г., видно от отбелязването върху разписката в самата заповед, а жалбата против същата е подадена на 06.08.2025 г., поради което жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000109/29.07.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, С. О., на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“ на основание чл.171, т.2, б."м" от ЗДвП. За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че оспорващият е собственик на лек автомобил Фолксваген, модел Б., с рег.№ [рег. номер] и го е предоставил за управление на лицето А. В. Х., което използва пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като извършва демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, преплъзване на предни колела и поднасяне в ляво и дясно на задната част на автомобила по посока на движението, което създава опасност на останалите участници в движението.

В заповедта е направено позоваване на АУАН от 26.07.2025 г. (л.16 от преписката), съставен на А. В. Х. - син на жалбоподателката, за извършено нарушение на ЗДвП, квалифицирано като такова по чл.104 б, т.2 от ЗДвП.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 251з-5636/10.102023 г. директорът на ОДМВР – Бургас е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и по чл. 171, т. 2 от закона, между които е и издателят на оспорения в настоящото производство акт, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Като правно основание за налагане на ПАМ органът се е позовал на разпоредбата на чл.171, т.2, б. "м" от ЗДвП, съгласно която ПАМ от вида на процесната за срок от три месеца се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В заповедта са описани релевантните факти, обосноваващи възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка в хипотезата на предоставяне от собственика /адресата на процесната заповед/ на собствения му лек автомобил на третото лице А. Х.-син на жалбоподателката, което го е използвало по пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Обстоятелството, че третото лице е използвало пътя не по предназначение, се установява от съставения АУАН за административно нарушение по чл.104 б, ал.2 от ЗДвП. Актът е редовно съставен /съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП/ и има доказателствена сила досежно удостоверените в него факти, релевантни за настоящото производство и съставляващи основание за прилагане на ПАМ. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните в хода протеклото административно производство писмени доказателства.

Налице са материалноправните предпоставки за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл.171, т.2, б. "м" от ЗДвП, като при налагането й административният орган действа при условията на обвързана компетентност.Ирелевантно за законосъобразността на мярката е дали собственикът на превозното средство е знаел за намерението за ползване му от третото лице не по предназначението му, респ. дали изрично той е допуснал или е предоставил управлението на третото лице за това. Субект на принудителната административна мярка по чл.171, т.2, б. "м" от ЗДвП е всеки собственик на моторно превозно средство, чието средство е управлявано от лице в несъответствие с предназначението на пътя. Следователно, за да бъде едно лице адресат на ПАМ от вида на процесната, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – неправомерното управление /по горепосочения начин/ на моторно превозно средство от третото лице и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС. В случая и двата елемента са налице. Субективното отношение на адресата на мярката към установеното нарушение е ирелевантно.

Срокът на действие на мярката е фиксиран от законовата разпоредба на три месеца, без възможност за корекция от административния орган и от съда.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона и на принципите за съразмерност по чл.6 от АПК. Нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП и принудителната административна мярка по чл.171, т.2, б. "м" от ЗДвП са разпоредби, въведени в една и съща редакция на закона. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуалноправни предпоставки. Временното спиране от движението на МПС препятства възможността да се управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение с него. Срокът на мярката е постановен в съответствие на предвидения в закона – три месеца, като за административния орган не съществува оперативна самостоятелност за определяне на продължителността на мярката, тъй като срокът законодателно е посочен като абсолютна величина.

С оглед изложеното, процесната заповед е законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, поради което и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, оспорването следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. Х. от [населено място], [улица], с [ЕГН], против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-4635-000109/29.07.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, С. О., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“.

Решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл.172, ал.5, изречение последно от ЗДвП.