№ 256
гр. Тетевен, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100818 по описа за 2025 година
Предявен е иск за прогласяване недействителността на договор за паричен заем,а в
условията на евентуалност искове за прогласяване за недействителни на договорни клаузи.
Ищецът излага,че между ищцата и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, е сключен Договор за паричен
заем Standard 30 plus № кс г. (уточнение: в първото изречение от документа като дата на
сключването му е посочена з г.).
Съгласно чл. 2 от Договора Заемодателят се задължава да предаде в собственост на
Заемателя сумата от 1 050.00 лева. наричана по-долу ЗАЕМНА СУМА, а заемателят се задължава
да върне същата на Заемодателя, при следните условия:
1. Размер на погасителна вноска в лева 139.23 лева, в която са включени част от дължимите
главница, лихва н такса за експресно разглеждане;
2. Срок на заема: 15 месеца
3. Брой вноски: 15
4. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са:
2024. 06.04.2024, 06.05.2024, 05.06.2024, 05.07.2024, 04.08.2024, 03.09.2024,
2024. 02.11.2024, 02.12.2024, 01.01.2025, 31.01.2025, 02.03.2025, 01.04.2025, 01.05.2025
5. Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32%
6. Лихвен процент на ден. приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 %
7. Общ размер на всички плащания е включена такса за експресно разглеждане 2733.64 лв., като
същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети
предвид посочените допускания в т.8.
8. Годишен процент на разходите на заема: 49.49 %
При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за
посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си. съответно
1
няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на
някое от задълженията по настоящия договор.
9. Вид на предоставения заем - потребителски заем.
10. Условия за усвояване на цялата сума по заема — в брой
(2) С подписването на този договор Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя
заемната сума. като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Съгласно чл. 1, ал. 2-4 от Договора (2) Заемателят заявява, че преди подписване на
настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, което
обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или
чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от Кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 734.55 лева. С подписване на
настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от Заемателя
разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
Съгласно чл. 4. ал. 1 от Договора Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по този договор, а именно:
]. Поръчител — физическо лице. което да представи на Заемодателя бележка от
работодателя си. издадена не по — рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст: да работи по безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен
кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус-период на просрочие от 0 до
30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен
заем в качеството си на заемател.
ИЛИ
2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем. в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
За съжаление, ищцата не разполага със страница 3 и страница 4 от процесния дог овор за
потребителски кредит. Видно от представения към настоящата искова молба погасителен план
обаче, който е неразделна част от договор и по-конкретно колона 8 от погасителния план, освен
лихвата и таксата за бързо разглеждане, като разход по кредита е начислена и неустойка за не
предоставя и е на обезпечение (при неизпълнение от страна на Заемодателя на горе цитираната
клауза на чл. 4, ал. 1 от Договора). Съгласно погасителния план тази неустойка е в общ размер от
489.75 лева, като нейното изплащане е разсрочено на равни части към всяка от погасителните
вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4. При това обстоятелство дължимата месечна вноска (видно от
колона 10 на погасителния план към договора) е в размер на 171.88 лева, вместо уговорената в чл.
2. ал. 1 вноска от 139.23 лева, а общото задължение по Договора съответно нараства до сумата от
2578.20 лева.
Видно от представените по делото платежни от ищцата, същата е погасила 688.00 лева към
датата на подаването ма исковата молба.
Ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при
сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Законът за
потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. I. чл. 11, ал. I. т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11. т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
2
годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума. дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19. ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези. дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Договор за паричен заем Standard 30 plus № ц е недействителен на основание чл. 22 във вр. с
чл.11, ал.1. т.10 от ЗПК, поради следните причини:
1) Таксата за експресно разглеждане на документи не е посочена като включена в ГПР,
поради което има неправилно посочване на ГПР.
Изискваната от ищцата такса за експресно разглеждане на документи представлява пряк
разход по кредита и следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите
(чл. 11, ал. 1, т. 10. вр. чл. 19. ал. 1 ЗПК), което очевидно не е извършено тъй като никъде в Договора
не е посочено таксата да е част от ГПР, а оттук следва, че по този начин императивно заложения в
чл. 19. ал. 4 ЗПК лимит се надвишава. Тоест, налице е пълно разминаване между посочения в
договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния
период. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се
явява и в директно противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка е кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР. но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Въпреки че в договора изрично е посочено, че изборът и закупуването на този пакет
допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита, на практика
уговарянето му е наложено и обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо
икономически по-слабата страна в правоотношението. Иначе няма логика кредитополучателят да
поеме допълнителна тежест и да заплати възнаграждение по пакета от допълнителни услуги, което
е около една пета от размера на отпуснатия кредит, и то за услуги, представляващи една евентуална
възможност /не е сигурно, че кредитополучателят ще се възползва от тях/, а не реално
предоставени такива.
В заключение, таксата за експресно разглеждане на документите се явява скрито
възнаграждение за креднтодателя. поради което е следвало да се включи в ГПР. В случая това не е
3
направено, поради което е налице неправилно посочен ГПР, което съдебната практика приравнява
на липсващ ГПР/ виж в този смисъл разсъжденията на Решение № 29 от 16.02.2023 г. на ОС - Враца
по в. гр. д. № 518/2022 г.; Решение № 2954 от 10.08.2022 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 20462/2021
г.; Решение № 14680 от 16.12.2022 г. на СРС по гр. д. № 29937/2022 г./.
Същите изводи се споделят и от СЕС в решение по дело С-714/22, в което се приема
следното:
,.75 От това следва, че в настоящия случай запитващата юрисдикция трябва да определи дали
клаузата, която позволява па съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането па
месечните вноски по кредита среше заплащането на допълнителни разходи, независимо дали
потребителят действително прибягва до такива услуги, трябва да се счита за неравноправна с
оглед на всички обстоятелства, довети до сключването на договора за кредит.
76. За тази цел както изискваната от член 5 от Директива 93/13 прозрачност на тази
договорна клауза (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г.. BNP Paribas Personal
Finance, С-609/19. EU:C:2021:469, т. 62 и цитираната съдебна практика), така и
свободата па преценка, с която разполага кредиторът при искане за изменение па
погасителния план на кредита, представляват критерии, които следва да се вземат
преовид при преценката на неравноправния характер на посочената may за. и по- специално
па евентуачната договорна неравнопоставеност, създадена от пея.
77. Във връзка с последното запитващата юрисдикция следва също така да съпостави пашепа
на допълнителните разходи за закупуването на съответната услуга и размера на
отпуснатия кредит, като вземе предвид и всички разходи, свързани с разглеждания в
главното производство договор за кредит Всъщност Съдът вече е постановил, че когото
съответното количествена икономическа преценка разкрие значителна
неравнопоставеност, последната може да се констатира, без да е нужно да се проверяват
други елементи. При договора за кредит такава констатация може по-специално да се
направи, ако за услугите. предоставени като насрещна престация за разходите . различни
от лихвите, не може разумно да се приеме. че попадат сред престациите. извършени в
рамките на сключването или управлението на този договор, или ако сумите, за които е
задължен потребителят, като такси за отпускане и за управление на заем, се явяват явно
пепропорииопалпи спряно заетата сума {,решение от 23 ноември 2023 г., Provident Polska, С-
321/22. EU:C:2023:911, т. 47 и цитираната съдебна практика).
78 С оглед на изложените съображения на петия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф
1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за потребителски кредит,
която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните
вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този
потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер,
когото по-спеииално тези разходи са явно непропориионални спряно размера на отпуснатия заем/'.
В процесния случай е очевидно, че изискваната от ищцата такса за експресно разглеждане в
общ размер от 734.55 лева е явно непропорционална на отпуснатия кредит в размер от 1050.00
лева. тъй като представлява 70 % от главницата по кредита.
В допълнение кьм гореизложеното по дело С-453/10 се използват следните аргументи:
,.40 Накрая, от член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 следва, че заблуждаваща е тази търговска
практика, която съдържа невярна информация и следователно е измамна ти по някакъв начин,
включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на един или няколко от посочените в член 6, точка 1 аспекти и във
всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка,
което в противен случаи не би взел. Между посочените в тази разпоредба аспекти е именно цената
или начинът на изчисляване на цената.
41 Впрочем търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, изразяваща
4
се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член
6, параграф 1. буква г) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или
може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би
взел, което обстоятелство националният съд трябва да провери, тази невярна информация трябва
да се окачестви като „ заблуждаваща “ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива.
43 При тези обстоятелства, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 125 от
заключението си, установяването на нелоялния характер на дадена търговска практика е един от
елементите, на които компетентният съд може да основе преценката си относно неравноправния
характер на договори шпе клаузи по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13.
45 Що се отнася до последиците, които трябва да има констатацията, че грешното посочване на
ГПР представлява нелоялна търговска практика, при преценката на действителността на
съответния договор в неговата цялост от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13...
47 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че
търговска практика като разглежданата по делото в главното производсзпво, състояща се в
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, доколкото подтиква или е
възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел... “
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" но смисъла па чл.
68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите» както е и в настоящия случай.
Предвид и а горното, нищожен се явява целия договор за кредит на основание чл.22 ЗПК
във вр. с чл. 1 1 т. 10 от ЗПК / в този смисъл е константната съдебна, в частност и срещу ..ВИВА
КРЕДИТ' ООД (чийто правоприемник е ..В ИВА КРЕДИТ' А ДУ когато в договора са включени
такси за експресно разглеждане на документите - Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC-Бургас по
гр.д. № 6370/2018 г., Решение № 260251/15.12.2020 година на PC - Пещера по гр.д. № 700/2020 г..
Решение № 92 ог 29.03.2023 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 758/2022 г.; Решение № 1519 от
1.12.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2516/2022 г.; Решение № 1473 от 24.11.2022 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2433/2022 г.; Решение № 521 от 12.01.2023 г. иа СРС по гр. д. № 11037/2022
г.; Решение № 3399 от 6.03.2023 г. на СРС по гр. д. № 51426/2022 г.; Решение № 119 от 8.06.2022 г.
на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 159/2022 г.; Решение № 371 от 22.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 42/2023 г./.
2) Не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР
формира.
В съдебната практика се приема (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д.
№ 2218/2022 г.), че за да отговаря па изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК),
договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР. получена след приложение
на формулата по чл. 19. ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи
изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възиаградителна лихва и такси и
пи н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи
Формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване
на ГПР е нарупиено не само когато величината не е посочена в точен процент, по така съгцо и
когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от
20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 23 март 2024 г. по дело С-714/22).
Решение С-714/22 има следната мотивировка:
..53 Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за
потребителя, Съдът е постановил, че националният съд може служебно да прилага национална
правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за
освободен от лихви и разноски (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., PohoiovosC,
5
С-76110, EU.C:2910:685, т. 77).
54. Съдът е постановил също, че когато в договор за кредит е посочен очакваният ГПР, като
точният му размер подлежи на уточнение след отпускането на кредита, подобна санкциия,
изразяваща се в загуба от кредитодателя на правото му на лихви и разноски. трябва да се
счита за пропорционалпа по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж, в този смисъл
решение от 9 ноември 2016 г.. Home Credit Slovakia, С-42/15, EU:C:2016:842, т. 18 и 69—71),
55. В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48. следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи. лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по съшия начин както
непосочването на този процент. Следователно санкциия, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР,[ който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпираш и
пропорционален характер.
56. С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включваш всички предвидени
в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор
да се счита за освободен от лихви и разноски. така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. “
Решение С-448-17 има следната мотивировка:
т. 64 Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за кредит трябва да се
изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи 777Р. както и условията, при които
последният може да бъде променян. В член 1а от тази директива се определят условията за
изчистване на ГПР. а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли,. в момента,
в който кредитният договор е сключен Така това информиране на потребителите относно общия
разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има
съществено значение (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г.. Pohotovost, С 76/10.
EU:C:2010:685, т. 69 и 70). “
Т.66 „Следва да се добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа
формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. “
По дело С-448-17 се използват следните аргу менти:
68 Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори. че член 4,
параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че договор за
потребителски кредит, от една страна, и е посочва
ГПР. а съдържа само математическа формула за изчисляването му, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни, и от друга страна, не посочва лихвения процент, е
решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това дачи
клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по
смисъла на посочената разпоредба.
Според заключението на генералния адвокат по дело ОР-С-453-Ю:
117. По отношение на възможността за причисляване към изброените в член 4. параграф 2 от
Директива 93/13 предмети следва да се отбележи, че законодателят на Съюза счита
посочването на годишния процент на разходите за важно, защо то в крайна сметка то засяга
основен предмет на договора за кредит. Всъщност то дава информация за разходите, които
кредитополучателят трябва да възстанови на креди тодателя за отпуснатия кредит. Така в
6
цялостната структура на правата и задълженията на страните по договора за кредит
годишният процент на разходите представлява полагаща се на кредипюдателя основна
престация. Ето защо клауза, която съдържа невярна информация за разходите, например
поради погрешно изчислен годишен процент, подлежи на контрол по член 4, параграф 2 от
Директива 93/13, при условие че не е изразена на ясен и разбираем език
118. Основания за подобно заключение се откриват в Решение на Съда по дело Pohotovost', което
показва известни сходства с настоящото дело. В това дело Съдът inter alia е разгледал
въпроса дали непосочването на годишния процент на разходите в договор за кредит може да
бъде решаващ фактор в рамките на анализа на националната юрисдикция за това дали клауза
от договор за кредит, която се отнася до неговите разходи и в която не е посочен годишният
процент на разходите, е изразена на ясен и разбираем език по смисъла па член 4 от
Директива 93/13. Съдът е дал утвърдителен отговор на този въпрос(ЗЗ), като е възложил на
националната юрисдикция в рамките па оценката на конкретния случай да провери дачи
въпросната клауза отговаря на споменатите по-горе условия да бъде изразена на ясен и
разбираем език.
В горния смисъл е съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит не
съдържа компонентите от които се състои ГПР. това поставя потребителя в неравностойно
положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него
задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021 г. по в. гр. д. М 57/21 г. на ОС-Търговище. Решение
М 1- 272 or 15.01.2021 г. по в. гр. д. М 2669/20201. на ОС- Бургас, 2-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни. възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се
изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да
не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в зова
именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе.
В процесния договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е
посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК.
7
При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал.1. предложение първо
ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК,моли да се разгледат и уважат евентуално предявените искове с правно
основание:
1/Чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД, с
който иска съда да прогласи за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем
Standard 30 plus № ц.
2/чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26. ал. 4 ЗЗД, с който искаме от съда да
прогласи за недействителна неустойката за непредоставяне на обезпечение по Договор за паричен
заем Standd 30 plus № ц.
Съгласно чл.10а. ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Съгласно чл10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в пакета
услуги действия на практика обслужват усвояването и управлението на кредита, поради което не
може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги,
по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на
кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, респ.
евентуалната възможност за неговото отсрочване и разсрочване, което по своята същност са
действия по усвояването и управлението на кредита, за които разпоредбата на чл, 10а. ал. 2 от ЗПК
забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. С оглед на това се налага извод, че целта
на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградт елна лихва/, уговорена в противоречие с
добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да се
включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет
услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. доколкото начисляването
и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига
до надхвърлян е на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата е
недействителна и на основание чл. 19, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗПК/ виж в този смисъл Решение №
371 от 22.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 42/2023 Y.I
По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД във вр. с чл.
26, ал. 4 ЗЗД за обявяване за недействителна клаузата, уреждаща неу стойката по Договор за
паричен заем Standard 30 plus № ц.
Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в размер
на цялата дължима сума по договора - главница и лихви /чл. 4, ал. 1 от Договора/, съдържа
множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид
броя им и изключително краткия срок. в който следва да се предоставят - тридневен срок от
усвояване на сумата по Договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде
кратък и за потребителя се създава значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или да
осигури поръчител, който да отговаря на всички изисквания на Заемодателя, тъй като за
учредяването на банкова гаранция се изисква набавяне на документ, одобрение и пр., т. е. все
действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При зова положение и
имайки предвид изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните
вноски, при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ следва извод, че тя води единствено до
скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на
договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин
8
към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя. Предвид обстоятелството, че договорите на
1
дружеството-кредитодател са уговорени при общи условия и неустойката се начислява при
непредоставянето от страна на заемополучателя на някое от предвидените в чл. 4, ал. 1 от Договора
обезпечения, то клаузата за неустойката обичайно е предвидена в чл. 4. ал. 2 от договорите за
потребителски кредити, кредитодател по които е Вива кредит. Твърдим, че посочената клауза на чл.
4. ал. 2 от Договора, уреждаща неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се
съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - когато е
уговорена извън присъщите й обезпечите л на, обезщетителна и
санкц
ионна
функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР. за спазването на добрите нрави по иск за
дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката
задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението
между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по
волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така. както е
уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемате ля за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума.
Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26. ал. 1.
предл. 3 ЗЗД. тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните й функции, които законодателят определя. Действително няма пречка размерът й
да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на
това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на
главното задължение. Т. е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със
значителен размер, което е в контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя
нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т.
см. Решение 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 2882 от
31.07.2022 г. на PC - Пловдив по гр. д.№ 9322/2021 г./
В допълнение към гореизложеното, допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с
която е уговорена тази неустойка, може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в
случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата
в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът
е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
9
кредитоспособността на кредитополучателя. доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48/ЕО. която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта иа потребителските кредити на пълна п наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури
на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на зашита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело С- 565/12 на СЕС
по повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, кояго предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряване на поръчител или байкова гаранция, е в пряко противоречие с
целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институ ция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигу ри обезпечение
след като кредита е отпуснат, като ако не го капри, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето
му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за
потребителския кредит. Всички национални юрисдикции имат задължение да се придържа
към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и е оглед целите на директивата. Оттук следва, че клаузата, уреждаща
дължимата неустойка е недействителна и на основание чл. 26. ал. 1. предложение първо ЗЗД
във вр. с чл. 8. пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО във вр. с чл. 16 от ЗПК. /в този смисъл
Решение № 168 от 6.03.2023 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 2477/2022 г./.
Според чл. 143. т. 19 от ЗЗП е неравноправна клауза, която ограничава необосновано
средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване,
която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора.
В заключение - типовите клаузи от ОУ и договора не могат да докажат, че приемането на
клаузата за таксата за експресно разглеждане на документите и клаузата за неустойката не са били
задължително условие за сключването на договора. В тежест на ответника е да докаже това
обстоятелство.
Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи за недействителен Договор за
паричен заем Standard 30 plus As ц, сключен между П. В. И., ЕГН: **********, в качеството й на
Кредитополучател и "ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, в качеството му на Кредитодател на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
При условие, че се отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД,
моли да се прогласи за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard
30 plus № ц, сключен между П. В. И., ЕГН: **********, в качеството й на Кредитополучател и
"ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, в качеството му на Кредитодател на основание чл.10а, ал.2
от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД.
При условие, че се отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД моли да се прогласи за недействителна клаузата на чл. 4, ал. 2 от
Договор за паричен заем Standard 30 plus № ц, сключен между П. В. И., ЕГН: **********, в
качеството му на Кредитополучател н "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, на основание
10
чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който е
изразено становище както за нередовност на същата,така и за неоснователност на
исковете,като доводите на ответника не се споделят от състава на съда.Като ирелавантни за
спора не са уважени и доказателствените искания на ответника,раздел Доказателствени
искания-т.4.1 и т.4.2.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за паричен заем Standart 30 plus №ц-з,сключен на зг.,,подписан
от заемодателя,по силата на който ответникът се е задължил да предаде в собственост на
ищцата сума в размер на 1050.00 лева.
Договорът съгласно заключението на съд.-счетоводната експертиза е при следните
параметри: срок на кредита-01.05.2025г,срок на заема 15 месеца брой вноски 15,годишен
лихвен процент 40.32%,годишен процент на разходите 49.49%,обща дължима сума 2 088.45
лева,дата на първа вноска-07.03.2024г дата на последна вноска 01.05.2025 година.
В чл.1,ал.3 от договора е предвидено ,че ищцата дължи за извършена допълнителна
услуга такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 734.55 лева.
В чл.4,ал.1 от договора е отразено задължение на заемателя в 3-дневен срок от
усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от посочени обезпечения-поръчител
или банкова гаранция.
От представения към договора погасителен план и заключението на съд.-
счетоводната експертиза се установява,че неустойката за непредставяне на обезпечение е в
размер на 489.75 лева.
Както от представената справка от ответника,така и от съд.-счетоводната
експертиза се установява,че по договора за заем ищцата е заплатила следните суми:обща
сума в размер на 860.00 лева,от които отнесена от заемодателя за погасяване на главница
294.01 лева,за лихва 157.29 лева,за неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на
163,25 лева и такса за експресно разглеждане 245.45 лева.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Трайно установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно за
нищожност на договора или на клаузи в него, дори и да липсва надлежно възражение в този
смисъл, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; когато нищожността се отнася до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; когато е налице противоречие с
добрите нрави / решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС,
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/; когато е налице неравноправна клауза,
11
както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани
с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради
изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е
необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение. В случая обаче, при така уговорена неустойка, съдът намира, че
същата противоречи на добрите нрави, по следните съображения:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите □ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка във фиксиран размер от 489.75 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл.
21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
12
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част, договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Съдът счита за нищожна и клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че
заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане
на заема в размер на 734.55 лева, поради нейната неравноправност Тази такса е уговорена в
договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на
договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и
как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер или в случая повече от 1/2 от размера
на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената
услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП, неравноправни са клаузи, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално
уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит на документи в предвидения в договора размер.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен
характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса,
представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса
преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
При изложеното, Тетевенският районен съд намира, че и неустойката, и таксата
съставляват общ разход по кредита, поради което и следва да се включат в ГПР. По делото е
отделено за безспорно, че ако, аритметично, която и да е сума – за такса за експресно
разглеждане, или за неустойка, се включи в ГПР, то същият ще надвиши 50 % /по
заключението на съд.-счетоводната експертиза,при включване в ГПК на таксата за експресно
разглеждане ГПР е в размер на 219.01%,а при включване на таксата и неустойката за
13
непредставяне на обезпечение,ГПР е в размер на 387.34%/, посоченият в договора ГПР е по
– нисък от действително предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на
закона – предвижда се, чрез въвеждане на института на неустойката и таксата – позволено от
закона правно средство, да се постигне забранен от закона резултат – нарушаване на
разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо,
поради заобикаляне на закона, целият договор е нищожен.
По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се
замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да се замести от
съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то нищожната разпоредба на
договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил
сключен от ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща неустойката и такса
за експресно разглеждане, от договора, така и без ГПР.
В предвид горните съображения главният иск следва да бъде уважен,като
основателен и доказан,при който изход съдът не дължи произнасяне по съединените в
условията на евентуалност установителни искове,за недействителност на отделни договорни
клаузи.
При този изход на делото и съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие/стр.31 от делото/,на пълномощника на ищцата-адвокат М.,следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.Правото на
адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 600.00 лева с ДДС,на основание
чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да
определи този размер на При съобразяване на адвокатското възнаграждение съдът
съобразява
действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че защитата не
изисква множество процесуални действия, защита по доводи, поради което и при условие,
че разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание / без
присъствие на страните/, по един спорен и то правен въпрос, следва да се определи
възнаграждение от общо 600.00 лева. Съдът намира, че по този начин се спазва Решение по
съединени дела C-427/16 и C428/16 ЧЕЗ Електро България и Решение по дело C‑438/22 , че
съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, а възнаграждението се определя с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
На ищцата ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на
14
312.00 лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по предявения от П. В. И.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл., против „Вива Кредит“-,АД,с ЕИК: *********,със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл.Силвър Център, етаж
2, ап.73Г, установителен иск, че договор за паричен заем Standart 30 Plus №ц-з,сключен на з
година в град Ловеч, е нищожен, на основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД,във в-ка с чл.11,ал.1,т.10
от ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“-АД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл.Силвър Център, етаж 2, ап.73Г,
да
заплати на адвокат А. З. Д.,член на САК,със съделен адрес и адрес за призоваване град д
сумата 600.00/шестстотин/лева с ДДС, лева за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
15