№ 243
гр....., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –...., СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. П.а
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20253600500345 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №110 от 17.02.2025г. по гр.д.№1400/2024г., допълнено с решение
№245/27.03.2025г. и с определение №1293/29.04.2025г. в частта за разноските, ШРС е осъдил
Министерството на отбраната на РБългария да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, на П. В. П. сумата от 2 121.66лв., представляваща обезщетение за причинена на
ищеца имуществена вреда, настъпила вследствие на трудова злополука, претърпяна на
10.08.1999г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо
разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена
пенсия за инвалидност, считано от 01.07.2021г. до 30.06.2024г., ведно с обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска - 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 18 216.96лв., поради извършено плащане.
Министерството е осъдено да заплати на П. и сумата от 3 412.91лв., представляваща
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
07.12.2021г. до деня на предявяване на иска 04.06.2024г., като искът в останалата му част, до
пълния предявен размер от 6 103.99лв., е отхвърлен, поради извършено плащане. Със
същото решение Министерство на отбраната на РБългария е осъдено да заплаща на П., на
основание чл. 124, ал. 2 от ГПК, обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда,
настъпила вследствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ
при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена пенсия за инвалидност, в
1
размер на 609.91лв., месечно, считано от 01.07.2024г. до настъпване на нов юридически
факт, съставляващ основание за изменение или погасяване на правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО, ведно със законната лихва за забава за всяка
една просрочена вноска, с падеж на плащане на всяко месечно обезщетение 7-мо число на
текущия месец. Присъдени са и следващите се разноски и държавна такса /271.39лв.-
държавна такса и 400лв. възнаграждение на вещото лице/.
С определение №2343/08.08.2025г. по гр.д.№1400/2024г., ШРС е оставил без уважение
искането на министерството за изменение на определение №1293/29.04.2025г., с което е
осъдено да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 671.39лв. от които
271.39лв.-държавна такса и 400лв. възнаграждение на вещото лице.
Недоволна от решението останала ответната страна, която го обжалва в частта, с която
са уважени предявените срещу нея искове с правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД и е
осъдена да заплати на П. сумата от 2 121.66лв., представляваща обезщетение за причинена
на ищеца имуществена вреда, настъпила вследствие на трудова злополука, претърпяна на
10.08.1999г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо
разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена
пенсия за инвалидност, считано от 01.07.2021г. до 30.06.2024г., сумата от 3 412.91лв.,
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 07.12.2021г. до деня на предявяване на иска 04.06.2024г., както и 609.91лв.,
месечно, считано от 01.07.2024г. до настъпване на нов юридически факт, съставляващ
основание за изменение или погасяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 69 КСО. Сочи, че решението се явявало неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон, по изложени в жалбата съображения.
Министерството на отбраната било заплатило на П. всички плащания по изпълнителен лист
от 28.04.2022г., както и претендираните такива в настоящото производство. Заявените
искове се явявали неоснователни и недоказани. Не били налице всички елементи на
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД и в частност не била доказана вина от страна на
министерството. Вещото лице по ССЕ не било взело под внимание датата на падежа на
следващите се суми., поради което и съдът не следвало да възприема заключението. Същото
противоречало и на събраните по делото доказателства. Съдът приложил и неправилно
нормите на КСО, като приел, че е налице основание за изплащане на разликата между двата
вида пенсии. Законодателят не предвиждал механизъм за компенсирането на тази разлика.
Моли решението да бъде отменено в отхвърлителната част и вместо него постановено
друго, с което претенциите бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от П. В. П. Взема становище по
неоснователността на жалбата, което поддържа в съдебно заседание.
Министерството на отбраната на РБългария е депозирало и частна жалба вх.
№5348/01.09.2025г. срещу определение №2343/08.08.2025г.. Неправилно съдът приел, че
ищецът не дължи държавна такса и разноски за производството, съгласо чл.83, ал.1,т.1 от
ГПК, поради което и е присъдил тези разноски в тежест на министерството. Сочи, че
2
съпоставката между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по
чл.83 от ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК налагала извод, че
законодателят не бил изключил лицето, освободено от внасяне на разноски, направени от
другата страна, независимо от наличието на предпоставките по чл.83, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи
също, че съдът бил попуснал за определи и събере държавна такса и разноски, като
определение №1293/29.04.2025г. било постановено след изтичане на законоустановения
срок. Моли за отмяната на атакуваното определение и постановяване на друго, с което бъде
отменено определение №1293/29.04.2025г., с което министерството е осъдено да заплати в
полза на държавата по сметка на ШРС държавна такса и разноски за вещо лице.
Настрежната страна не е депозирала отговор и взела становище по частната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
....ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното: Не е спорно между страните, че ищецът при изпълнение на задълженията му
като военнослужещ на кадрова военна служба със звание „старшина“ при ВВУАПВО”....-
гр...., при изпълнение на поставена му задача, на 10.08.1999г., паднал от височина и
получил наранявания в областта на главата, гръбнака и гръдния кош, със счупване на л2.
Инцидентът бил обявен за трудова злополука със заповед № 528/15.11.2000 г. на
началника на ВВУАПВО, като със заповед № КВ-301/28.04.2001г. на Министъра на
отбраната ищецът бил освободен от заеманата длъжност, а с последваща заповед №
266/30.05.2001г. на началника на ВВУАПВО бил уволнен поради негодност за военна
служба, считано от 30.05.2001г..
През 2001г. ищецът бил освидетелстван и му била отпусната пенсия за инвалидност
поради трудова злополука. Видно от сочените съдебни решения, на ищеца са му присъдени
обезщетения за претърпени вследствие на процесната злополука имуществени вреди,
съставляващи разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получавал и
получаваната пенсия за инвалидност, за периода от 2006-2016г.. С решение
№260265/09.06.2021г. по гр.д. № 2782/2020г. на ШРС, Министерство на отбраната на
РБългария било осъдено да заплати на ищеца П. сумата от 13 939.85лв., представляваща
обезщетение за причинена на ищеца трудова злополука, съставляващо разликата между
неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО и получена пенсия за
инвалидност за периода от 07.12.2017 г. до 07.12.2020 г., ведно с обезщетение за забава,
считано от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4 247.77 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 07.12.2017 г. до 07.12.2020 г., както и да
заплаща обезщетение на ищеца, вследствие настъпилата на 10.08.1999 г. трудова злополука,
съставляващо разликата между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст и
получената пенсия за инвалидност в размер на 412.70 лв. за периода от 01.01.2021 г. до
настъпването на нов юридически факт, представляващ основание за изменение размера или
отпадане на задължението и сума от 319.51лв., съставляваща разликата между неполучена
3
пенсия за осигурителен стаж и възраст и получена пенсия за инвалидност за периода от
08.12.2020 г. до 31.12.2020г..
Няма спор, че на 07.12.2017 г. ищецът е навършил 53 годишна възраст, от който момент
би придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 9, вр. с ал. 1 от
КСО, като военнослужещ.
С експертно решение № 92639 от 198/17.10.2023 г., на ищеца била определена 56%
трайно намалена работоспособност /ТНР/, със срок – 3 години, като видно от разпореждане
от 29.11.2023г., издадено от НОИ ТП.... , същият получавал инвалидна пенсия поради
трудова злополука и професионална болест в следните размери, както следва: от 02.04.2021
г. – 320.43 лв.; от 01.07.2021 – 336.45 лв.; от 25.12.202021 г. – 370.00 лв.; от 01.07.2022 г. –
490.77 лв.; от 01.10.2022 г. – 556.18 лв.; от 01.07.2023 г. - 622.92 лв.. Видно от разпореждане
№27242042321/30.06.2024 г., издадено от НОИ ТП...., на П. е определена инвалидна пенсия
поради трудова злополука и професионална болест в размер на 691.44 лв., считано от
01.07.2024 г..
Във връзка с отправено от ответника до НОИ и НАП запитване, с писмо рег.№ 13-00-
1188 от 22.12.2022г., ищецът бил уведомен, че следва да представи документ от НОИ по
отношение на размера на получаваната от него пенсия, предвид необходимостта от
деклариране на всеки новонастъпил юридически факт във връзка с пенсията му. В отговор
ищецът изпратил документа на 05.03.2023г..
Приложена е и кореспондеция между страните, във връзка с изплащане на
претендираното обзещетение и неговия размер.
Междувременно, след образуване на настоящото дело, с бюджетно нареждане №
Е00540 от 01.07.2024г., ответникът изплатил на ищеца и сума от 17 546.41 лв., която
съгласно представена в табличен вид информация включвала обезщетение за имуществена
вреда от трудова злополука, претърпяна като военослужещ при изпълнение на служебните
задължения, съставляваща разлика между неполучената пенсия по чл. 69 от КСО и пенсията
му за инвалидност за периода от м. юли 2021г. до м.юни 2024г., в общ размер от 14 857.20
лв., ведно с мораторната лихва за всяка сума в размер на 2 689.21лв..
С платежно нареждане №Е00861 от 13.08.2024г., ответникът изплатил на ищеца сума от
414.57 лв., представляваща дължимата разлика по изпълнителния лист за м. юли 2024 г. в
размер на 412.70 лева и съответната лихва в размер на 1.87 лв. , с платежно нареждане №
Е01237 от 29.08.2024 г. - сума в размер на 412.70 лв. за м. август 2024г., а с платежно
нареждане № Е02864 от 26.09.2024г.- сума от 412.70 лв. за м.септември 2024 г..
По делото е представена декларация от ищец, с дата 31.05.2024г., че след уволнението му
като негоден за военна служба със заповед № 266/30.05.2001г. на началника на ВВУЕАПВО
„....“- гр....1 не е получавал доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения и
изобщо каквито и да е доходи от положен труд.
Съгласно заключението на назначените в хода на първоинстанциноното производство
ССЕ и допълнителна ССЕ, размерът на неполучаваната от ищеца пенсия по чл. 69 от КСО
4
съобразно осигурителния му стаж и възраст и съобразно актуализациите на пенсиите след
30.06.2021 г., за периода от 01.07.2021 до 30.06.2024 г. се определя, както следва: 769.79 лева,
считано от 01.07.2021 г.; 873.14 лева, считано от 01.01.2022 г.; 1046.78 лева, считано от
01.10.2022 г.; 1 172.39 лева, считано от 01.07.2023 г. и 1 301.35 лева, считано от 01.07.2024г..
Разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и изчисления месечен размер на
пенсия за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2024 г. свъзлиза общо на 18 216.96лв., а
размерът на законната лихва мърху разликата между неполучаваната пенсия и получаваната
от ищеца инвалидна пенсия, считано от 7-мо число на всеки месец от датата на исковата
молба – 04.06.2024 г. - на 3 134.88 лева. Разликата между неполучаваната пенсия по чл. 69 от
КСО на ищеца и определената инвалидна пенсия, считано от 01.07.2024 г. била 609.91лв..
След завеждане на настоящото дело на ищеца били изплатени следните суми, а именно: на
01.07.2024 г. – 17 546.41лв; на 13.08.2024 г. – 414.57лв.; на 29.08.2024 г. – 412.50лв. и на
26.09.2024 г. – 412.70лв., от които: сумата в общ размер 16 095.30лв., представляваща
разликата между неполучаваната пенсия по чл. 69 от КСО на ищеца и определената
инвалидна пенсия и 2 691.08лв., представляваща обезщетение за забава.
Съгласно заключението на назначената в хода на въззивното производство ССЕ, размерът
на законната лихва върху обезщетението, формирано като разлика между пенсията по чл.69
от КСО и получаваната пенсия за инвалидност от ищеца и сумата 412.70лв. за периода
07.12.2021г. до 04.06.2024г. при падеж на месечната вноска 7-мо число на съответни ямесец
до 04.06.2024г. е общо 450.08лв., а размерът на следващата се законна лихва върху месечна
вноска от 412.70лв., считано от последния ден на месеца, за който се отнася същата за
периода 07.12.2021г.-04.06.2024г. възлиза на 1907.17лв..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу
решението в частта, с която Министерството на отбраната на РБългария е осъдено да
заплати на основание чл. 9 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на П. В. П. сумата от 2 121.66лв.,
представляваща обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила
вследствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999г., като военнослужещ при
изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена пенсия за инвалидност, считано от
01.07.2021г. до 30.06.2024г., сумата от 3 412.91лв., представляваща обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 07.12.2021 г. до деня на
предявяване на иска 04.06.2024г., както и е осъдено да заплаща на П., обезщетение за
причинената на ищеца имуществена вреда, настъпила вследствие на горепосочената
злополука, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 69 КСО и получена пенсия за инвалидност, в размер на 609.91лв., месечно, считано от
01.07.2024г. до настъпване на нов юридически факт, съставляващ основание за изменение
или погасяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО.
В останалата част, с която претенциите са отхвърлени в размера над 2 121.66лв., до 18
216.96лв.-главница и над 3 412.91лв. до 6 103.99лв.-мораторна лихва, поради погасяване,
5
решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Заявени са обективно съединени претенции с правно основание чл.233, ал.5 от
ЗОВСРБ, вр. с чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение
за вреди, претърпени от ищеца като военнослужещ, поради изпълнение на възложена му от
ответника работа, за уважаването на които е необходимо наличието, в кумулативна
даденост, на следните предпоставки: възлагане на работа от ответника на ищеца, увреждане
на здравето на последния, при изпълнение на възложената му работа, наличие на причинна
връзка между увреждането на здравето вследствие на изпълнението на възложеното и
неработоспособността и наличието на претърпени вреди-имуществени или неимуществени.
Правото на обезщетение по чл. 233 от ЗОВСРБ изисква и наличие на доказана по
съответния ред средна или тежка телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение
на военна служба.
В настоящия случай безспорно е установено, че при изпълнение на възложената му
работа, като военнослужещ, ищецът е претърпял инцидент –паднал от височина, вследствие
на което е налице увреждане на здравето му, изразяващо се в средна телесна повреда.
Претендираните от ищеца имуществени вреди са такива под формата на пропуснати
ползи и представляват разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 69 КСО и получена пенсия за инвалидност, като ищецът твърди нов юридически факт-
отпусната му инвалидна пенсия в нов размер и увеличен размер на пенсията за осигурителен
стаж и възраст, която би получил, ако не бе увреждането му.
Настоящата инстанция споделя практиката, според която вредата от причинена трайна
нетрудоспособност не включва разликата в пенсиите - тази, която е определена, поради
полученото професионално заболяване и тази, която лицето би получило за осигурителен
стаж и възраст, тъй като тя не се явява пряка и непосредствена последица от увреждането.
Крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащаното преди
непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия, се дължи
до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст,
тъй като именно разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца, ако
бе останал здрав и бе продължил да работи и отпуснатата пенсия, поради заболяването му,
се явява компенсация за претърпените от него имуществени вреди, които се явяват пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В случая е налице увреждането на здравето на ищеца вследствие на изпълнението на
възложеното, установено по надлежния ред, което е довело до инвалидизирането му, налице
е и вреда, изразяваща се в невъзможността му да получава по-висок размер на
пенсия/разлика между получаваната пенсия за инвалидност и неполучената пенсия за
осигурителен стаж и възраст/, но не е налице причинна връзка между претендираната вреда
и увреждането на ищеца, наличието на което е задължително да се установи кумулативно с
останалите две предпоставки, за да се обуслови основателност на предявения иск. Това е
така, тъй като в случая пряка и непосредствена последици от увреждането е оставането му
6
без работа, а не неполучаване на пенсия в по-висок размер. Определянето на такава пенсия
не е пряка и непосредствена последица от увреждането, а производна такава, тъй като не
зависи пряко от факта на увреждането, а от други факти - прослужен трудов стаж,
осигурителен стаж, пол, възраст и др., които формират пенсията, още повече, че определяне
размера на пенсията е от компетентността на осигурителните органи, а не на работодателя/
виж в този смисъл решение № 90 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 797/2012 г., III г. о./.
Въпреки, че сочената практика касае случай на обезщетение по чл.200 от КТ, тя е
приложима и в разглежданата хипотеза на отговорност по чл.233, ал.5 от ЗОВСРБ, вр. с
чл.49 от ЗЗД, доколкото обезщетими са все вреди от увреждане на здравето,
причинени/настъпили при или по повод на дейност, извършена в чужд интерес – съответно
на възложителя, на работодателя и на обществото и отговорността на възложителя,
работодателя е обективна.
Предвид изложеното, съдът намира, че заявените претенции за заплащане на
имуществени вреди и акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва се явяват
неоснователи и недоказани. Доколокто предмет на настоящото производство е въззивна
жалба срещу решението само в неговата осъдителна част и с оглед обхвата на въззивната
проверка, то решението следва да бъде отменено само в частта с която Министерството на
отбраната на РБългария е осъдено да заплати на П. В. П. сумата сумата от 2 121.66лв.,
представляваща обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила
вследствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999г., като военнослужещ при
изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена пенсия за инвалидност, считано от
01.07.2021г. до 30.06.2024г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 04.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 3 412.91лв., представляваща обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 07.12.2021 г. до деня на
предявяване на иска 04.06.2024г. и е осъдено да заплаща на П., обезщетение за причинена на
ищеца имуществена вреда, настъпила вследствие на трудова злополука, претърпяна на
10.08.1999г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо
разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена
пенсия за инвалидност, в размер на 609.91лв., месечно, считано от 01.07.2024г. до
настъпване на нов юридически факт, съставляващ основание за изменение или погасяване
на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО, ведно със законната
лихва за забава за всяка една просрочена вноска, като бъде постановено друго, с което
сочените претенции бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на депозираната частна жалба на Министерството на отбраната на
РБългария вх.№5348/01.09.2025г. срещу определение №2343/08.08.2025г., постановено по
реда на чл.248, ал.3 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на определение №1293/29.04.2025г., с което министерството е осъдено да заплати
в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 671.39лв.:271.39лв.-държавна такса и
7
400лв. възнаграждение на вещото лице. Видно от съдържанието на
определение№1293/29.04.2025г./мотиви и диспозитив/, следващата се държавна такса и
разноски в тежест на жалбоподателя са изчислени само с оглед размера на претенциите
предмет на въззивното производство /не и върху размера на претенциите, по отношение на
които е налице отхвърлителен диспозитив поради погасяването им след завеждане на
исковата молба/, поради това и с оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция/отхвърляне на претенциите/ същите не се следва и частната жалба се явява
безпредметна.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,....ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №110 от 17.02.2025г. по гр.д.№1400/2024г. на ШРС, допълнено с
решение №245/27.03.2025г. и определение №1293/29.04.2025г., с което Министерството на
отбраната на РБългария е осъдено да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на
П. В. П. сумата от 2 121.66лв., представляваща обезщетение за причинена на ищеца
имуществена вреда, настъпила вследствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999г.,
като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика
между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена пенсия
за инвалидност, считано от 01.07.2021г. до 30.06.2024г., ведно с обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -
04.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 412.91лв.,
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 07.12.2021 г. до деня на предявяване на иска 04.06.2024г., както и обезщетение за
причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила вследствие на трудова злополука,
претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения,
съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69
КСО и получена пенсия за инвалидност, в размер на 609.91лв., месечно, считано от
01.07.2024г. до настъпване на нов юридически факт, съставляващ основание за изменение
или погасяване на правото на пенсия за осигурителен стаж, както и по сметка на ШРС
сумата от 671.39лв..
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългярия в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9