Р Е Ш Е Н И Е
№ 260167
гр. Русе, 29.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1692 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 109 ЗС.
Постъпила е искова
молба от В.С.Д. срещу Д.Д.Б., К.Й.Б. и Д.Й.Б., в която се твърди, че ищецът е собственик на 5/12 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ****, с административен адрес гр. Русе, *****, заедно с
5/6 ид.ч. от първия етаж на жилищна сграда, построена в имота, представляваща самостоятелен
обект от сграда с идентификатор ****.**. Твърди се, че ответниците са
собственици на втория етаж от сградата, обособен също като самостоятелно
жилище. С решение на Окръжен съд - Русе от 22.06.2009г. по в.гр.д.№***/2009г. е
определено, че подпокривното пространство /тавана/ на жилищната сграда следва
да бъде ползвано от всички страни по делото като обща част и е извършено
разпределение на неговото ползване, като на ищеца е определен дял от
подпокривното пространство, който да може да използва. Ищецът твърди, че
ответниците извършват неправомерни действия спрямо жилищния му имот, като не му
осигуряват достъп до следните общи части на етажната собственост, а именно:
стълбището, което осигурява достъп до 2-рия етаж и до подпокривното
пространство - тавана на сградата, както и до подпокривното пространство, до което
се стига по бетонова стълба с метален парапет, представляваща продължение на
стълбището. Достъпът му до тези общи части е препятстван чрез поставянето на
метална решетъчна врата, която не е била одобрявана в проекта за осъществяване
на строеж на сградата. Въпреки отправеното искане от ищеца до ответниците (включително
и чрез нотариална покана) да му осигурят достъп до тавана, като премахнат
металната врата, евентуално му осигурят ключ за нея, това не било сторено от
тях. С оглед на това се иска да бъде постановено съдебно решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да премахнат металната решетъчна врата на
площадката пред задния вход на първия етаж на сградата, която врата прегражда
стълбището и съответното му продължение – бетонна стълба с метален парапет,
водеща към подпокривното пространство. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците изразяват становище за допустимост, но за неоснователност на
предявеният иск. Твърдят, че в имота няма изграден от тях незаконен строеж.
Също така, че подпокривното пространство е необитаемо и до него ответниците са
изградили стълба от собствения си жилищен етаж, който е със самостоятелен вход
в сградата, в която се намират самостоятелните обекти на страните по делото.
Тъй като тоалетната за жилището на ответниците се намирала извън входната врата,
на самото стълбище, с поставянето на решетъчната врата се осигурявало
възможност за необезпокояваното й ползване. Вратата била поставена на винкел в
зида, без каса и никога не била заключвана през годините. Твърди се, че ищецът
има възможност безпрепятствено да влиза през тази врата и дори е оставял вещи -
вехтории на тавана, които и в момента се намирали там. Ответниците считат, че
ищецът няма право на преминаване през стълбището, водещо до собственото им
жилище, тъй като то е фактическа част от същото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните
по делото са собственици на самостоятелни жилища, в двуетажна сградата намираща
се в гр. Русе, *****, имот с идентификатор ****. Ищецът В.С.Д. е собственик на
обособеното в сградата жилище на първия етаж, а тримата ответници са
съсобственици на обособеното на втория етаж жилище. Над последното има изграден
таван (подпокривно пространство), който е използваем.
Поради спор между
страните по делото, ползването на тавана е било разпределено между тях с
Решение №***/22.06.2009г. по в.гр.д.№***/2009г. на ОС – Русе.
Безспорно се
установява по делото, че достъпа до втория етаж на сградата и до таванското
помещение се осъществява по едно общо стълбище, в началото на което ответниците
са поставили метална решетъчна врата, с монтирана брава и секретен патрон, ключ
за който не са давали на ищеца. Последният има достъп до жилището си на първия
етаж през самостоятелен вход, както и през вход на сградата, който е общ за
първия, втория етаж и избените помещения на сградата. Процесната метална врата
е монтирана в началото на стълбището за втория етаж и няма спор, че за да бъде
достигнато таванското помещение следва да се премине през нея.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Негаторният иск е
вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право,
за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или
косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава
спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава
вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат
на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва
собствения си имот. За основателността на иска по чл. 109 ЗС, ищецът следва да
докаже, че е собственик на имота и, че ответникът е извършил посочените
неоснователни действия върху имота му, с които се пречи на ищеца да владее и
ползва имота си по предназначение.
В случая няма спор
относно първата предпоставка за основателността на иска, а именно, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект в процесната сграда (двуетажна къща) и като
такъв има право на достъп до общите части на сградата, каквото се явява
подпокривното пространство. Характера на последното като обща част и правото на
достъп до него изрично е признато на ищеца с постановеното Решение №***/22.06.2009г.
по в.гр.д.№***/2009г. на ОС – Русе.
Всяко действие на
ответниците, което ограничава достъпа на ищеца до общи части на сградата, в
която се намира жилището му е действие, което му пречи да упражнява правото си
на собственост в пълен обем. За основателността на иска по чл.109 ЗС е без
значение дали това действие е законосъобразно извършено или не, т.е. дали
процесната метална врата е предвидена в архитектурен проект, дали същата е
монтиране след съответни разрешителни, как е монтирана, как се отразява на
пожарната безопасност на сградата и пр. От значение за основателността на
изхода е дали това действие пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост. Както е отбелязано и в Определение №***/30.03.2010г. по гр.д.№***/2009г.
по описа на І г.о. на ВКС, постановено по спора между същите страни относно
разпределението на процесното подпокривно пространство, единственото стълбище
водещо до него е обща част на сградата по предназначение - чл. 38 ЗС и за него
не се иска да е учредено право на преминаване в полза на ищеца.
Обстоятелството, че тоалетната към жилището на втория етаж е изнесена на
стълбището не променя този извод. Обратното разбиране (застъпено в становището
на ответниците), че ищецът няма право на достъп до стълбището водещо към втория
етаж и тавана (тъй като е част само от самостоятелното жилище на втория етаж)
би означавало, че ищецът ще е лишен от възможност за достъп до използваема обща
част на сградата (подпокривното пространство), чието ползване му е предоставено
(разпределено) по силата на съдебно решение постановено на основание чл. 32,
ал.2 ЗС.
Поставената метална
врата в началото на стълбището водещо към втория етаж и тавана на сградата
безспорно препятства свободния достъп до него на ищеца. Монтирането на
процесната врата в случая е извършено за възпрепятстване достъпа до стълбището
(до общи части на сградата) преди всичко на собствениците на първия етаж
(ищеца), доколкото тази врата се намира във вътрешността на сградата, където
поначало достъп имат само собствениците и ползвателите на двете самостоятелни
жилища. Процесната метална врата е монтирана по начин за ограничаване достъпа
не на външни за собствеността лица, а за съсобствениците от първия етаж. Ако
това не беше така, а целта й е допълнителна защита срещу незаконно проникване
от трети лица, то следваше ответниците да предоставят ключ за нея на ищеца,
което те безспорно не са направили и категорично отказват да направят. Поради
тази причина следва да се приеме, че исковата претенция за премахване на
вратата се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена. Без значение е
обстоятелството дали процесната врата се заключва или не, доколкото разпитаните
по делото свидетели в тази връзка установяват различни обстоятелства. Всяка
врата, независимо как е монтирана се поставя с цел за ограничаване на достъп,
още повече, когато тя е приспособена не само за затваряне, а и за заключване,
каквато е процесната.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответниците следва да се
възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на
680лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.Б. с ЕГН**********, К.Й.Б.
ЕГН********** и Д.Й.Б. ЕГН********** и
тримата с адрес *** да осигурят достъп
на В.С.
Д. ЕГН********** с адрес *** до стълбището и съответното му
продължение – бетонна стълба с метален парапет, водещи към подпокривното
пространство (тавана) на жилищна сграда
намираща се на адрес гр. Русе, *****, с идентификатор *****, като премахнат метална решетъчна врата на
площадката пред задния вход на първия етаж на сградата, която прегражда
стълбището и съответното му продължение, водещо към подпокривното пространство
(тавана) на сградата.
ОСЪЖДА Д.Д.Б. с ЕГН**********, К.Й.Б. ЕГН********** и Д.Й.Б. ЕГН**********
и тримата с адрес *** да заплатят на В.С.
Д. ЕГН********** с адрес *** сумата от 680лв. разноски за настоящото
производство.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен
съдия: