№ 6399
гр. София, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско
дело № 20251100500931 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13679/10.07.2024 г. по гр.д. № 931 по описа за 2025 г. на Софийски
районен съд, 30 състав ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на ЗАД
„Алианц България“ сумите, както следва: на основание чл. 411 КЗ сумата от 80 лв.,
представляваща част от претендиран незаплатен остатък по регресно вземане в общ размер
10 775,95 лв. по щета 0300/21/777/500923, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2022
г., като частичният иск е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 100 лева, както
и сумата в размер на 208,65 лв., представляваща регресно вземане по щета
0300/21/777/500923 във връзка със заплатени суми за транспортиране на автомобила и
изготвяне на калкулация по щета, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2022 г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълният претендиран
размер от 260,81 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
250003/01.08.2024 г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 31.07.2024 г. от ответника
по исковете – ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в частта, в която исковете са уважени над
сумата 50 лв. по частичния иск за присъждане на обезщетение за уврежданията по
застрахования при ищеца автомобил и над сумата 130,41 лв. за репатрирането на
автомобила. Излага съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Счита, че при съвкупна преценка
1
на събраните по делото доказателства, се установява наличие на съвина в размер на 50 % за
всеки от водачите. Сочи, че водача на застрахования при ищеца лек автомобил „Пежо“, е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП с МПС „Мерцедес“ при условие, че
не се е намирал в крайна дясна лента. Претендира разноски.
Въззиваемият-ищец ЗАД „Алианц България“ е оспорил жалбата. Излага съображения,
че решението е правилно. Сочи, че приетите доказателства – Констативен протокол №
К242/02.02.2021 г., показанията на разпитания по делото свидетел, заключението на приетата
повторна автотехническа експертиза и изготвената от органите на МВР
административнонаказателна преписка установяват механизма на ПТП и съвина на двамата
водачи. Счита за безспорно установено по делото, че навлизането в дясна лента от страна на
водача на л.а. „Пежо“ е предприето с цел да избегне настъпването на пътнотранспортно
произшествие, поради което намира така определения принос в размер на 20 % за правилен.
Претендира разноски.
При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в
изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата
правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се
предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от
застрахователя му по „Гражданска отговорност“, след плащането на застрахователното
обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само
застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите
лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл.
411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл
да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото
лице на застрахования.
Основателността на иска предпоставя установяване на всички елементи от
фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно
и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по гражданска
отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
2
Между страните не е спорно, а и от представената по делото Застрахователна полица
№ 20-0300/303/5001667 от 31.05.2020 г. се установява наличието на валиден договор за
имуществено застраховане за л.а. „Пежо 2008“, рег.№ ********, в изпълнение на който,
видно от преводно нареждане от 04.03.2021 г. ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер /24 451,10 лв./, както и наличието на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Мерцедес“, рег. №
********.
Съдът приема за установено по делото, че при настъпило на 02.02.2021 г. в гр. София,
на кръстовището на ул. „Владимир Балан“ и ул. „Асен Йорданов“ ПТП, при участието на
застрахованото при ответника МПС „Мерцедес“, застрахованият при ищеца автомобил
„Пежо“ е бил увреден по предна броня, преден десен калник, преден ляв калник, преден
десен фар за мъгла, предни фарове, преден капак, предно стъкло, предни врати, предни
решетки в облицовка на броня, предни подкалници, предни въздуховоди на радиатор,
предни въздушни възглавници, предни предпазни колани, радиатор климатик, лайсна върху
декоративна решетка, преден десен ТАС, предно арматурно табло, омекотител урад предна
броня, рамка радиатор, комплект лепило предно стъкло, водач въздушна възглавница.
Установено е, че средната пазарна стойност за отстраняването на вредите по автомобил
„Пежо“ към дата на ПТП са повече от 13690,15 лв., която сума въззивното дружество е
заплатило по регресната претенция, след отправена от страна на въззиваемия покана за
възстановяване. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото документи от
преписка по застрахователна щета и заключенията по съдебно-автотехническите експертизи,
които съдът кредитира като обосновани и задълбочени, неопровергани от останалите
доказателства по делото. С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу
извода на районния съд за размера на вредите, при обосноваване на същите не е допуснато
нарушение на императивна материално-правна норма.
Спорен в настоящата инстанция е механизмът на произшествието и по – конкретно
какъв е приносът на всеки от водачите за настъпване на процесното ПТП.
От представените по делото административно-наказателни преписки на СДВР, отдел
„Пътна полиция”, се установява, че с наказателно постановление № 21-4332-002812 от
24.02.2021 г., влязло в сила на 11.05.2021 г. на М.М., управлявал МПС „Мерцедес“ е
наложено административно наказание за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за това, че при
наличието на пътен знак „Б-2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!/,
навлиза в кръстовище без да пропусне движещия се срещу пътен знак „Б-3“ л.а. „Пежо“. С
наказателно постановление № 21-4332-002728/23.02.2021 г., влязло в сила на 10.03.2021 г.,
на водачът на л.а. „Пежо“ е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП затова, че не е съобразил поведението си като водач на МПС с пътните
знаци и маркировка, като също е станал причина за процесното ПТП, тъй като при наличие
на пътна лента предназначена за движение надясно, той продължава направо и реализира
ПТП с МПС „Мерцесес“. Така реализираното ПТП е отразено в нарочен протокол за ПТП от
02.02.2021 г., съставен от дежурен служител при ОДП МВР – София, след посещение на
мястото на инцидента. В съшия е отразено, че МПС „Мерцедес“ се е движил срещу пътен
знак „Б-2“ в гр. София, по ул. „Без име“ с посока на движение от ул. „Владимир Балан“ към
бул. „Асен Йорданов“ и в района на кръстовището с последната не пропуска и реализира
ПТП с движещия се от дясно по бул. „Асен Йорданов“ срещу пътен знак Б3, но преминаващ
направо от лента, предназначена за завиване надясно, лек автомобил „Пежо“.
Изложеното се потвърждава от заключението на приетата по делото първоначална
съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е отговорило мотивирано и
подробно на въпросите, свързани с механизма на произшествието. Експертът изяснява, че от
техническа гледна точка действията на водача на л.а. „Пежо“ със сигурност са допринесли за
увеличението на риска от възникване на ПТП. Той е бил участника с по – висока скорост,
3
който се е отклонил в най – дясна лента. В същото време водачът на МПС „Мерцедес“ е
пресякъл 3 ленти, които са били в състояние на зелена светлина, преди да достигне мястото
на удара в четвъртата по ред лента. Всички ленти са били за движение по тях с предимство.
В съответствие с представената от Столична община информация за пътнотранспортната
уредба на процесното кръстовище, вещото лице е дало заключение, че водачът на МПС
„Мерцедес“ е разполагал с изключително малка техническа възможност да пресече
кръстовището по начина, по който го е направил, без да създаде предпоставки за
местопроизшествие. Траекторията, която той е следвал е била допустима, без създаване на
рискове за другите участници, само в ситуация на празно кръстовище. Процесното МПС
„Пежо“ също е бил носител на риск, тъй като скоростта, с която се е движил не му е
позволила да спре в рамките на лентата, в която е трябвало да остане, а по – късно да спре,
за да избегне удара. Предвид гореизложеното експертът е дал становище, че водачът на л.а.
„Пежо“ е този, който е допринесъл в по – малка степен за възникването на процесното ПТП.
За изясняване механизма на процесното ПТП първоинстранционният съд е събрал и
гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. Р., в качеството му на водач на л.а.
„Пежо“ и разпит по делегация на свид. М., в качеството му на водач на МПС „Мерцедес“.
Не се установяват с категоричност твърденията на свид. Р., че се е движел в лентата за
направо, но тъй като е искал да избегне удар с движещите се пред него коли е отбил в
дясната лента за движение. Описаните действия на водача на л.а. „Пежо“ не кореспондират с
житейски логичната последователност на събитията и нормалната човешка реакция при
описания механизъм на произшествието и в същото време са квалифицирани като
„технически неправилни“ от вещото лице по приетата експертиза. В представените на л. 86
от делото на СРС сведения на Н. Р. по АНП, същият е посочил, че от лента за надясно е
преминал направо и се е ударил в друг автомобил. Съобразявайки изложеното, съдът
приема, че водачът на л.а. „Пежо“, движейки се в лентата за десен завой, е продължил
направо, за което нарушение именно е издадено и влязло в сила наказателно постановление
№ 21-4332-002728 от 23.02.2021 г. Безспорно установено по делото е и че същият се е
движил с по-висока скорост спрямо останалите участници на пътя, която е и причината МПС
„Мерцедес“ да се удари именно в него, а не в преминаващите в предходните ленти
автомобили.
Свидетелите дават противоречиви сведения и по отношение на факта дали
светофарната уредба по бул. „Асен Йорданов“ е светела червено или зелено при навлизането
на МПС „Мерцедес“ на пътното платно. В същото време, след анализ на предприетите от
водачите маневри от техническа гледна точка и във връзка с предоставената от Столична
община информация, вещото лице е изложило становище, че водачът на МПС „Мерцедес“
на практика е пресякъл всички ленти на бул. „Асен Йорданов“, като в 2 от тях е имало други
МПС, а 3 от тях са били в режим на пропускане. Предвид изложеното, следва да се приеме,
че водачът на МПС „Мерцедес“ е навлязъл в кръстовището и е предприел действия по
пресичане на булевард „Асен Йорданов“ при наличие на зелена светофарна уредба за
преминаващите по същия коли. С тези действия, същият е създал предпоставка за
настъпване на пътнотранспортното произшествие и е поставил преминаващите в този
момент с предимство автомобили в ситуация, изискваща предприемането на аварийно
спиране или спасителни маневри.
Знакът Б2 „Стоп“ е сред най-важните задължителни предписания в системата на
пътната сигнализация. Неговото предназначение е да осигури абсолютен приоритет на
участниците, движещи се по пътя с предимство, и да предотврати високорискови точки на
конфликт между направленията на движение. Неспирането на този знак демонстрира
пренебрегване на основно правило за безопасност, поставящо под непосредствена опасност
останалите участници в движението. В случая нарушението е утежнено от конкретната
пътна обстановка – движението по булеварда се е осъществявало в три активни ленти и при
4
разрешаващ зелен сигнал на светофара. Това означава, че водачите в тази посока са имали
основание да се движат с нормална или дори повишена скорост, без да очакват навлизане на
друго превозно средство в тяхното трасе. Предвид изложеното и при сравнение на
поведението на двамата водачи – брой на нарушения и тежестта на същите, то съдът приема,
че СРС правилно е разпределил отговорността на водачите за настъпването на процесното
ПТП, като е определил принос в размер на 80 % за водача на МПС „Мерцедес“ и в размер на
20 % за управлявалия л.а. „Пежо“, поради което решението на районния съд в обжалваната
част е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата от 480 лв., представляваща разноски за възнаграждение за адвокат за въззивното
производство, съобразно представения на лист 32 от делото списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13679/10.07.2024 г. по гр. д. № 27269 по описа за 2022
г. на Софийски районен съд, 30 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
„Алианц България“, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 480 лв.,
представляващи съдебни разноски по делото пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5