Решение по КНАХД №415/2025 на Административен съд - Перник

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Перник, срещу Решение № 39 от 25.06.2025 г., постановено по АНД № 78/2025 г. по описа на Районен съд - Р., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №313-а-47/01.11.2024 г. на Директор на ОДМВР- Перник.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му [жк], както и за неправилно определен в случая субект на административно-наказателната отговорност. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт В., която моли за уважаване на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба – Г. А. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С депозирано по делото писмено становище от процесуалния му представител адв. С., жалбата се оспорва като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд с присъждане на направените разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Перник пледира първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Р. е отменил Наказателно постановление /НП/ №313а-47/01.11.2024 г. на Директор на ОДМВР - Перник, с което на Г. А. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл.Перник, ул.“***“ № ***, е наложено административно наказание по чл.45, ал.2 вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето- „глоба“ в размер на 2 000 лв.

Въззивният съд, след обсъждане на събраните доказателства, е приел за установено, че на 03.08.2024 г. около 22:40ч. била извършена проверка на търговски обект - кафе – аперитив „***“, находящо се в [населено място], пл.“С.“ № 5, стопанисвано от „***“ ЕООД, с управител Г. А. Б.. В заведението било установено непълнолетно лице - М. М. Г., [ЕГН], заедно с други, непълнолетни лица. Съставен бил по-късно акт за установяване на административно нарушение бл. № 264406/18.09.2024г., като актосъставителят подвел констатираното нарушение под текста на чл. 45, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗДет. Актът бил връчен на управителя на заведението Г. А. Б., същият не се възползвал от възможността да представи писмено възражение. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено процесното НП.

С въззивното решение НП е отменено.

За да постанови този резултат районният съд е приел, че фактът, че едно лице действително е управител на дружеството, което стопанисва търговския обект, в който е установено нарушението, не го прави автоматично субект на нарушението по чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето, доколкото не се доказва същият да е присъствал на датата на установеното нарушение в обекта на контрол. Приел е, че от разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДетето следва, че изпълнителното деяние на нарушението се изразява в действие, а именно „допусне“. След като към момента на констатиране на нарушението жалбоподателят, като управител на търговско дружество стопанисващо обекта, не е присъствал в търговския обект, то няма как да носи отговорност за „допускане на определено лице в обекта“.

Решението е неправилно.

На първо място следва да се посочи, че изводите на РС – Радомир за неправилно определен в случая субект на отговорността, противоречат на закона и събраните по делото доказателства. Не се оспорва и е видно от събраните доказателства, включително сведение от Г. Б. /л.2 от административно-наказателната преписка/, че същият е управител на „***“ ЕООД, което стопанисва кафе „***“, находящо се в [населено място], пл. „С.“ № 5. Наред с горното, при направена справка в ТР към АВ се установи, че към датата на извършване на нарушението, а и към настоящия момент, управител на цитираното по-горе търговско дружество е именно Г. Б.. При това положение, по случая липсва всякакво съмнение, че в разглеждания случай е санкциониран именно законният представител на дружеството, стопанисващо процесния обект.

Относно обстоятелството дали законен представител на дружеството, стопанисващ даден обект, е административнонаказателно отговорно лице по см. на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет., следва да бъде посочено следното:

При действащата нормативна уредба, уреждаща обществените отношения, свързани с принципите и мерките за закрила на детето следва, че съблюдаването и изпълнението на императивното правило по чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет., е възложено на лицата, които действително извършват дейности в търговските обекти, които ги стопанисват. От друга страна това задължение касае организацията в обекта, т. е. има вътрешно-организационен характер, поради което в хипотеза като настоящата, при която обектът се стопанисва от юридическо лице, същото дължи изпълнение на това задължение чрез назначеният управител на дружеството, който представлява и ръководи дружеството по силата на закона, в т. ч. ръководи и организира дейността му. Именно този смисъл е вложен от законодателя в разпоредбата чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. и по-конкретно в частта "в управляван от него търговски обект". По аргумент на изложеното, да се държи сметка дали за конкретен търговски обект е назначено лице на длъжност "управител" на обекта /различно от управител на търговско дружество по см. на чл. 135, ал. 1, т. 2 от ТЗ/ е лишено от всякаква правна логика, доколкото това не е нормативно изискване, а е изцяло по усмотрение на търговеца. При това положение, ако на такива се признае качеството административнонаказателно отговорни лица в хипотеза на нарушение по чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет., би се стигало до парадоксален момент, в който не може да се търси отговорност за нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет., поради липса на назначен за конкретен обект управител. Предвид всичко изложено по-горе, в конкретния случай законосъобразно за неизпълнение на това задължение отговорност е понесъл законният представител на дружеството – неговият управител.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет., който допусне от 22, 00 ч. до 6, 00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5 000 до 8 000 лв. При безспорно установена фактическа обстановка от районния съд, че на 03.08.2024г., около 22.40 ч., непълнолетната М. М. Г., на 15 години, пребивава в заведението без да е придружена от родител, настойник, попечител или други лица, които полагат грижи за нея или от осигурено от него пълнолетно дееспособно лице като негов придружител на обществени места след 22:00 ч., следва да се приеме, че осъществено нарушението на чл. 45, ал.2 ЗЗДет. Противно на приетото от въззивния съд, че изпълнителното деяние се изразява чрез действие, процесното нарушение е осъществено чрез бездействие, при установено в закона задължение за действие от страна на представляващия дружеството, комуто принадлежат контролно – организационните функции при осъществяване дейността на дружеството. Като изключение от принципа, че административнонаказателната отговорност е лична, с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН е регламентиран института на допустителството, а с нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. в тази връзка е предвиден и конкретен състав на нарушение. В тази хипотеза субект на наказуемо деяние е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в заведението да присъстват, респ. не е отстранило лица под [възраст] възраст, а управителят - представляващият търговеца, който стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица. Деянието се осъществява чрез бездействие при установено в закона задължение за ръководителя на стопанисвания търговски обект да осъществява контрол при управлението му и който обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на този вид деяния. Ето защо върху управителя на дружеството тежи задължението да контролира извършваната дейност в същия и като не е осигурил ефективни мерки за контрол, не е възпрепятствал извършването на нарушение, произтичащо от осъществяваната от търговеца дейност, той носи съответната отговорност. Именно в неосъществения от страна на управителя контрол и невземане на мерки за недопускане на лица под 16 г. в стопанисвания от него обект се изразява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Перник, изразена напр. в Решение № 59 от 5.02.2015 г. на АдмС - Перник по к. н. а. х. д. № 17/2015 г.

И на последно място следва да се посочи, че процесното НП е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидените от закона форма и съдържание, а визираното в същото нарушение и неговото авторство са безспорно доказани, при липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който НП да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора касаторът има право на разноски. Касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР- Перник разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 160 лв. / по 80 лева за всяка инстанция/, определени в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, I касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 39 от 25.06.2025 г., постановено по АНД № 78/2025 г. по описа на Районен съд - Радомир, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №313а-47/01.11.2024 г., издадено от Директора на ОДМВР - Перник, с което на Г. А. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл.Перник, ул.“***“ № ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000. 00 /две хиляди/ лева по чл.45, ал.2 вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.

ОСЪЖДА Г. А. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл.Перник, ул.“***“ № *** да заплати на ОДМВР – Перник деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 (сто и шестдесет) лева за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.