№ 1935
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110116339 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЯН. Д. ИВ.
срещу „* иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в
отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ
размер от 8847.79 лева, от които главница по Договор за потребителски
кредит № * от 03.06.2009 г. в размер на 7056.10 лева; договорна лихва за
периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011 г. в размер на 1567.65 лева; наказателна
лихва за периода от 03.08.2010 г. до 19.12.2011 г. в размер на 224.04 лева,
предмет на принудително изпълнение по изп. дело № * по описа на ЧСИ *,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 184 по
описа за 2012 г. на Районен съд - Варна.
Ищецът ЯН. Д. ИВ. твърди, че в полза на „* е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 184/2012 г. на ВРС, по силата на които е
осъден да заплати на заявителя следните суми: 7056.10 лева - главница по
Договор за потребителски кредит № * от 03.06.2009 г.; 1567.65 лева -
договорна лихва за периода от 03.07.2009г. до 19.12.2011 г.; 224.04 лева -
наказателна лихва за периода от 03.08.2010 г. до 19.12.2011 г. В исковата
молба се излага, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба
на „*, е образувано изп. дело № * по описа на ЧСИ *. С молба от 21.03.2014 г.
взискателят поискал да бъде извършен опис на движими вещи на * И.. Въз
основа на молба от 06.04.2016 г. „* е конституирано като взискател поради
сключен договор за цесия с „*. Ответното дружество е подало молба за
справка от БНБ и запор на банкови сметки на длъжника на 04.04.2018 г., като
на 13.04.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „* и „*. Ищецът
поддържа, че за периода от 21.03.2014 г. до 21.03.2016 г. взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, които да прекъснат
давността за вземането. Поради изложеното намира, че на 22.03.2016 г. по
горепосоченото изпълнително дело е настъпила перемпция и производството
е прекратено по право. Счита, че предприетите след тази дата изпълнителни
действия не са валидни и не са прекъснали давността, като същата е изтекла
на 22.03.2019 г. Отправя искане до съда за приемане за установено в
отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ
размер от 8847.79 лева, от които главница по Договор за потребителски
1
кредит № * от 03.06.2009 г. в размер на 7056.10 лева; договорна лихва за
периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011 г. в размер на 1567.65 лева; наказателна
лихва за периода от 03.08.2010 г. до 19.12.2011 г. в размер на 224.04 лева,
предмет на принудително изпълнение по изп. дело № * по описа на ЧСИ *,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 184 по
описа за 2012 г. на Районен съд - Варна. Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа от ищеца чрез процесуален
представител и се моли за уважаването му. Настоява се, че от приобщените
доказателства по делото се установява основателността на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
развива подробни съображения за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че последното изпълнително действие е извършено на 13.04.2018
г. с налагането на запор върху банкови сметки на длъжника, а предходното
валидно изпълнително действие е от 21.03.2014 г., когато е отправено искане
за насрочване на опис на движими вещи. Счита, че посочените действия са
прекъснали давността. Навежда доводи, че с изтичане на давностния срок не
се погасява вземането, а единствено правото на принудително изпълнение.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване с окончателния
доклад по делото: че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
184/2012 г. на ВРС в полза на „*" АД /понастоящем „*/ за следните суми:
7056.10 лева - главница по Договор за потребителски кредит № * от
03.06.2009 г.; 1567.65 лева - договорна лихва за периода от 03.07.2009 г. до
19.12.2011 г.; 224.04 лева - наказателна лихва за периода от 03.08.2010г. до
19.12.2011 г.; че въз основа на същия е образувано изп. дело № * по описа на
ЧСИ *; че ответното дружество е конституирано като взискател по
изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен с „*, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Приобщено в цялост в настоящото производство изп. дело № * по
описа на ЧСИ *, видно от които същото е образувано на 06.03.2012 г. по
молба на „*" АД.
С разпореждане от 30.03.2012 г. на ЧСИ * е постановено изпращане на
покана за доброволно изпълнение до длъжника с дата за опис.
В представената покана за доброволно изпълнение /л.51 от делото/ е
посочено, че при неизпълнение на задължението за 29.08.2012 г. от 14:00 часа
се насрочва опис на движими вещи на адрес гр. *, видно от която същата не е
връчена на длъжника, поради ненамиране на адреса.
С молба от 21.03.2014 г. на „*" АД е поискано от съдебния изпълнител
да се насочи изпълнението срещу движими вещи на длъжника, да опишат и
да се продадат по реда на ГПК. Изпратени са писма до ТД НАП за проучване
на имущество /л.58/ и покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Въз основа на молба от 06.04.2016 г. ответникът „* е конституиран като
взискател по изпълнителното дело срещу Я.И.. Представени са договора за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., в които под № 4109723 е вписано
2
задължение на ищеца, пълномощни и потвъурждения за извършената цесия.
С молба от 25.07.2016 г. са представени доказателства от
новоконституирания взискател за привнесени разноски по изпълнителното
дело /л.70/.
С молба от 04.04.2018 г. е поискано от новия взискател предприемане
на изпълнителни действия спрямо длъжника чрез извършване на справка за
банкови сметки и налагане на запори върху банковите сметки.
Изпратено е запорно съобщение от 13.04.2018 г. до *, получено на
20.04.2018 г.; до *, получено на 25.04.2018 г., до *, получено на 20.04.2018 г.
Съобщението за налагане на запор върху банковите сметки е изпратено и на
длъжника, като видно от отбелязването /л. 90/ същото е върнато като
непотърсено.
Видно от писмо от „* от 02.05.2018 г. /л. 95/ сметките на длъжника са
блокирани, като няма наличен авоар за изпълнение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.439, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на
пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика съобразно
която докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява
самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона
правен интерес да го оспори с иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение
№ 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение
№ 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на
ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г.). С иска по чл. 439 от ГПК
не се оспорва процесуалната законосъобразност на изпълнителното
производство, за да е поставен същият в зависимост от висящността на
изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на
разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена
„оспорване на вземането“, т.е. не се оспорва самото изпълнително
производство като такова, а неговата материална законосъобразност –
изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна.
Налице е съществено различие между института на погасителната давност и
перемирането на изпълнителното производство.
По тази причина прекратяването или не на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което
ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че
давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл, поради
което предявеният иск е допустим за разглеждане.
3
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.439
от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за
прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на
изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен
срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни
изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по
изпълнителния титул.
Не е спорно между страните, а от приобщеното изпълнително дело се
установява, че е налице образувано изпълнително производство с предмет
оспорените вземания. Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното
производство. Взискател по това дело е ответникът след конституирането му
по изпълнителното дело с молба от 06.04.2016 г., който факт не е спорен
между страните.
За да се прецени основателността на така предявения иск, съдът
съобразява дадените задължителни указания с т.10 на ТР 2/26.06.2015г. по
т.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС, съгласно които, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването
на изпълнителното производство става по право.
В горецитираното тълкувателно решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Новата
давност започва да тече от последното прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Съгласно трайната съдебна практика, когато молбата за изпълнение
съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то
също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният
запор – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно /в този
смисъл е и решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV
г.о./.
От друга страна, съгласно съдебната практика, в т.ч. цитираното по-
4
горе решение на ВКС, дали е перемирано изпълнителното дело е без правно
значение, с оглед предмета на предявения иск с правно основание чл. 439 от
ГПК. Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана
прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването
на ново дело значение има също, кога е направено искането. Дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане
в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Когато молбата
за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за
която взискателят отговаря.
В случая от анализа на ангажираните по делото доказателства се
установява, че с молба от 21.03.2014 г. първоначалният взискател „*" АД е
поискал от съдебния изпълнител да се насочи изпълнението срещу движими
вещи на длъжника, да опишат и да се продадат по реда на ГПК.
Изпратени са писма до ТД НАП за проучване на имущество /л.58/ и
покана за доброволно изпълнение до длъжника, които обаче няма данни да са
връчени и да са предприети някакви изпълнителни действия въз основа на
тях. Разноски за извършване на тези изпълнителни действия не са привнесени
от взискателя.
Предвид неизвършване на каквито да е действия по изпълнение не
може да се приеме, че с тази молба от 21.03.2014 г. след образуването на
изпълнително дело на 06.09.2012 г. е прекъсната давността. Същият е
останала без резултат и не е предприето какво е действие нито от взискателя,
нито от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес, годни да
прекъснат давността.
Същевременно обаче, изпълнително производство за принудителното
събиране на вземането е образувано на 06.12.2012 г., т.е. при действието на
ППВС № 3/80 г., според което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Разпоредбата на чл. 116, б. „в“ разпорежда, че давността се
прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Следователно с образуването на изпълнителното дело, давността се счита
освен за прекъсната и за спряла. Доколкото с приетото на 26.06.2015 г. ТР №
2/2015 г., ППВС № 3/80 г. е обявено за изгубило сила, то ефекта на
спирането и прекъсването на давността е отпаднал и считано от 26.06.2015 г.
е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок за вземането.
Постъпилата молбата за конституиране на нов взискател от 2016 г. не
съставлява действие, годно да прекъсне давността, доколкото ТР
2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС визира сред такива действия
присъединяването на нов взискател, а не заместване на вече съществуващия
такъв при цедиране на вземането.
5
От друга страна обаче молбата на взискателя от 04.04.2018 г. е
действие, прекъсващо давността и то с ефект от поискването. Въз основа на
нея съдебният изпълнител е предприел действия по събиране на вземането
чрез налагане на запор на банковите сметки и макар същият да е останал без
резултат /поради липса на парични средства по банковата сметка/, същият е
годен изпълнителен способ, прекъсващ давността. Независимо дали
поискания изпълнителен способ е реализиран и е бил успешен, давността се
счита за прекъсната и започва да тече нова давност, както и независимо от
перемпцията и неизпълнение на задължението на съдебния изпълнител да
отдели молбата от 04.04.2018г. в отделно канцеларско дело, същата е годна
да прекъсне давността за вземането /така и решение №37 от 24.02.2021г. на
ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о./.
При липса на прекъсване, давностния срок е следвало да изтече на
04.04.2023 г. или към датата на предявяване на иска - 10.11.2021 г., правото
на принудително изпълнение на ищеца не е било погасено.
По изложените съображения предявения иск е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Ответникът не е претендирал разноски и не е представил доказателства
за извършването на такива, поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЯН. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. *
срещу „* иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в
отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ
размер от 8847.79 лева, от които главница по Договор за потребителски
кредит № * от 03.06.2009 г. в размер на 7056.10 лева; договорна лихва за
периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011 г. в размер на 1567.65 лева; наказателна
лихва за периода от 03.08.2010 г. до 19.12.2011 г. в размер на 224.04 лева,
предмет на принудително изпълнение по изп. дело № * по описа на ЧСИ *,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 184 по
описа за 2012 г. на Районен съд – Варна, поради изтекла давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6