Решение по КНАХД №518/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД „С К Г“, [населено място], чрез адв. Д. Д., против решение № 246/03.10.2025 г., постановено па а.н.д. № 442/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление № 10-2500043/22.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], чрез процесуалния си представител ст. юрк. М. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Дупница е потвърдил наказателно постановление № 10-2500043/22.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на ДЗЗД „С К Г“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че с процесното наказателно постановление административнонаказателната отговорност спрямо дружеството касатор е ангажирана за това, че при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство, на 12.02.2025 г. по работни места и на 14.02.2025 г. по документи на ДЗЗД „С К Г“, с обект на контрол: строителен обект „Филиал за спешна медицинска помощ“ в [населено място] дол, УПИ IV, кв. 50, [улица], дружеството в качеството му на работодател е допуснало на работа на 12.02.2025 г. в 11.15 ч. лицето Л. Г. Т. да изпълнява трудовите си задължения като „зидар“ на обекта по сключен трудов договор № 005/12.02.2025 г., регистриран в НАП на 12.02.2025 г. в 16:17 часа, без да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В писмената декларация работникът е декларирал, че извършва трудова дейност като зидар от три дни в обекта на дружеството, с определено работно време и трудово възнаграждение. На 14.02.2025 г. със съдействие на полицията на гърба на декларацията работникът е записал истинските си имена и ЕГН след представяне на лична карта. За констатирано нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ е съставен АУАН № 10 -2500043/14.03.2025 г., а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление.

За да постанови оспорения правен резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на оспореното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Направена е преценката за законосъобразността на наложеното наказание, като е отчетено, че в случая наложената санкция отговаря на извършеното нарушение, правилно е ангажирана отговорността на дружеството, съобразно приложимите разпоредби на материалния закон и е съобразена тежестта на извършеното нарушение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави при постъпване на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Към момента на проверката – 12.02.2025 г. в 11.15 часа безспорно е установено, че лицето Л. Г. Т., работещо като "зидар" не е получило екземпляр от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Съгласно представена пред въззивната инстанция (л. 17 от въззивното дело) справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, уведомлението за сключен трудов договор между работодателя ДЗЗД „С К Г“ и Л. Г. Т. е подадено в НАП на 12.02.2025 г. в 16.17 часа, след извършване на проверката от длъжностните лица.

Правилни са изводите на районния съд за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, както и за доказаност на административното нарушение. В хода на проведеното административнонаказателно производство, АНО е доказал изпълнението на трудови функции по трудово правоотношение от работника на посочената дата, както и непредставянето на същия на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ при постъпването на работа – същото е регистрирано в ТД на НАП след извършване на проверката. В този смисъл правилно е прието, че е извършено нарушение на трудовото законодателство във връзка с нарушаване на забраната работодателят да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличие на специална правосубектност на ДЗЗД само по отношение на данъчното право и по ЗОП, но не и обща такава, каквато е необходима по КТ. Дружеството има качеството на работодател по силата на сключения с работника трудов договор и при действието на правилото по чл. 412а, т. 2 от КТ, което е специална норма спрямо общите правила за създаване и действие на гражданските дружества по ЗЗД. Поради тази причина, същото е предвидено като субект на административнонаказателна отговорност по КТ и като такова носи отговорност за нарушения на трудовото законодателство.

Относно доводите на касатора за липса на деяние на посоченото място, а именно [улица]в [населено място] дол, следва да бъде посочено, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Правилна е и преценката на районния съд за законосъобразен размер на наложената имуществената санкция, която е в предвидения в чл. 414, ал. 3 от КТ минимален размер и не може да се приеме, че е налице маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, с оглед забраната по чл. 415в, ал. 2 от КТ.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.

Водим от горното, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246/03.10.2025 г., постановено па а.н.д. № 442/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА ДЗЗД „С К Г“, [населено място], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лв.

Решението е окончателно.