№ 1300
гр. Благоевград, 04.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500871 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на
въззиваемия А. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.**
с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
раноските, като се претендира присъждане на пълния размер на заплатения от
нея адвокатски хонорар във въззивното производство.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е уважил възражението на
въззивника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Обръща се
внимание на извършените от адвоката действия по процесуално
представителство и защита на доверителя му пред Окръжен съд Благоевград.
Освен това се отбелязва, че адвокатът има редица разходи за дейността си,
които следва да покрива с получените възнаграждения.
В срока за отговор на молбата, насрещната страна Д. Н. М. е депозирал
такъв, с който оспорва молбата. Поддържа се, че съдът правилно е намалил
хонорара на пълномощника на въззиваемата.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира
следното:
Молбата за изменение на постановеното по делото решение за
извършените от ищеца разноски, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от
страна с правен интерес. Същата се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество обаче молбата се явява неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
7983/13.12.2024 г., подадена от Д. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. **,
срещу Решение № 299/29.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 1000/2023 г. по
описа на РС – **, в частта, с която първоинстанционният съд e: 1/ прекратил
брака между А. И. М., ЕГН ********** и Д. Н. М., поради дълбоко и
непоправимо разстройство, по вина на ответника; 2/ предоставил за ползване
на А. И. М., ЕГН **********, семейното жилище представляващо:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.1696.1.13 по КККР
на гр.**, общ.**, обл.Благоевград, одобрен със заповед № РД-18 71/02.10.2009
година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от 01.02.2010 г., с адрес на самостоятелния обект: гр.**, ул.„** и 3/
осъдил Д. Н. М., да заплати на А. И. М., ЕГН **********, разноски в размер
на 1 225 лв.
По делото е постановено решение № 483/29.09.2025 г., с което
първоинстанционното решение е изцяло потвърдено. С оглед на това,
разноски са присъдени единствено на въззиваемата, като съдът при
определянето им е отчел направеното от въззивника възражение за
прекомерност и намирайки го за основателно е намалил разхода за адвокатско
възнаграждение до размера от 600.00 лв., който е и присъден с решението.
За да достигне до този извод, съдът е взел предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото, броя предявени искове, броя
проведени съдебни заседания, реално предприетите действия по процесуално
представителство и защита на страна, както и обема събран доказателствен
материал. Във връзка с конкретно изложените в молбата по чл.248 от ГПК
оплаквания, следва да се допълни единствено, че в случая доколкото се касае
за въззивно производство, то действията по провеждане на срещи между
адвоката и клиента, изграждане на защитна теза, запознаване с актуална
съдебна практика и др., не са решаващи за определяне извършената от
адвоката работа, тъй като в основната си част, тя е изпълнена в
първоинстанционното производство.
С оглед на това, настоящият състав намира, че изцяло е съобразил
2
данните по делото и е определил правилно разноските на въззиваемата страна
за адвокатско възнаграждение, поради което няма основане да ревизира
становището си.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. И. К., ЕГН **********, с
адрес гр.** с която се иска изменение на постановеното по делото решение №
483/29.09.2025 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда за обжалване
на решението – в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3