№ 2672
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря А. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110113179 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, чл. 149 СК и чл. 127а,
ал. 2 СК.
Ищецът Ц. Д. В. твърди, че с ответника М. Д. Д. В. са родители на детето
С. М. В., роден от брака им на 17.08.2021 г. в гр. Варна. Излага, че с ответника
се запознали в Б. през 2015 г. чрез мобилно приложение. Комуникацията им
продължила и след като заминала за Б., където работела. След продължителни
настоявания от страна на ответника последният я посетил в Б., където се
срещнали лично за първи път. Малко по-късно ищцата се преместила в
Краков, където двамата продължили да се срещат. Около шест месеца по-
късно ответникът поканил ищцата да напусне работа и да се премести да
живее при него в Брюксел. Тя приела поканата, като на 17.04.2018 г. двамата
сключили граждански брак в Б.. Ищцата поддържа, че семейният им живот
бил труден, като ответникът упражнявал спрямо нея почти ежедневно
домашно насилие – често я лъжел и манипулирал, заплашвал я и я изнудвал,
като използвал факта, че е чужденка и не познава правата си. Пред приятели
той разказвал в подробности за интимните им преживявания. Наред с това
употребявал редовно марихуана. Родителите му изцяло го подкрепяли, а
ищцата игнорирали и пренебрегвали. През 2020 г. прекарали коледните
празници в България, като по това време ищцата установила, че е бременна.
Последното ги мотивирало да останат в България, за да не създават риск за
плода. През следващите месеци отношение на ответника се влошило,
скандалите им зачестили, което не се променило и след прибирането им в Б..
Ищцата твърди, че ответникът е упражнявал физическо насилие спрямо нея и
през време на бременността й. Няколко месеца след като ответникът напуснал
1
жилището им и подал молба за развод, тя взела решение да се завърне в
България. Сочи, че от 15.05.2021 г. живее в собствено жилище, находящо се в
гр. Варна, ул. „К.Н.“ № 23, вх. А, ет. 3, ап. 6. Продължила да работи до
раждането на сина си, като получавала трудово възнаграждение в размер
около 2300 евро.
Ищцата поддържа, че от раждането на С. сама полага грижи за него, като
счита, че в състояние да задоволява нуждите му. Заявява, че може да разчита
на помощ от родителите си и от свои близки приятелки. Изразява желание да
отглежда детето в гр. Варна, като не се противопоставя бащата да гостува, за
да го посещава.
Навежда твърдения, че ответникът работи и реализира годишен доход от
трудово възнаграждения в размер от 68 000 евро, получава постоянен годишен
бонус от 15 000 евро, както и допълнителни бонуси и премии. Поради
изложеното и предвид факта, че ответникът няма алиментни задължения към
други лица, намира, че би могъл да изплаща месечна издръжка в размер на
2000 евро.
Заявява, че в бъдеще възнамерява да продължи да работи Европейската
асоциация на спестовните банки /Световен Институт на спестовните банки-
WSBI-ESBG/, което би наложило чести пътувания до Брюксел. Наред с това
желае да има възможност свободно да планира пътувания и ваканции в
чужбина. С изложеното обосновава правния си интерес от предявяването на
иск по чл. 127а СК.
Отправя следните искания към съда:
1) за предоставяне на родителските права по отношение на детето С. М.
В. на майката Ц. Д. В. и определяне местоживеенето на детето при нея на
адрес: гр. Варна, ул. „К.Н.“ № 23, вх. А, ет. 3, ап. 6; определяне на режим на
личен контакт на бащата М. Д. Д. В. с детето, както следва: всяка нечетна
седмица в годината /като първата седмица от годината се счита за нечетна/ - от
16:00 часа до 18:00 часа в сряда, през коледната ваканция: всяка четна година
– на 24.12 и 25.12 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, а всяка нечетна
година – на 02.01 и 03.01 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, през лятната
ваканция – от 01.07 до 05.07 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, като
режимът се осъществява в присъствието на майката и бащата взема детето и
майката от дома, в който живеят, и ги връща обратно; осъждане на бащата да
заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 2000 евро, считано от
датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане;
2) за осъждане на бащата М. Д. Д. В. да заплати в полза на детето С. М.
В. сумата от 1600 евро, представляваща издръжка за минало време – за
периода от 17.08.2021 г. до 08.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението;
3) за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено
2
разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Д. Д. В., за пътуването на
детето С. М. В., придружавано от неговата майка Ц. Д. В. до държави-членки
на Европейския съюз, САЩ, Турция, Сърбия, Северна Македония, Египет,
Дубай, Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия,
Йордания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания
и Руската федерация, неограничен брой пъти за срок до 30 дни от всяко
заминаване до навършване на десетгодишна възраст от детето, както и за
издаване на паспорт на детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Д. Д. В. е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за частична основателност на
предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения досежно отношенията му с ищцата. Изтъква, че самият той е
инициирал дело за прекратяване на брака между страните, мотивиран от
упражнено от ищцата физическо и психическо насилие спрямо него. Заявява,
че в Б. е постановено решение за развод, поради което отношенията между
съпрузите не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Ответникът не се противопоставя родителските права по отношение на
детето С. да бъдат предоставени на майката и местоживеенето му да бъде
определено при нея предвид ниската му възраст.
Оспорва предложения с исковата молба режим на лични отношения с
детето, като счита, че той обективно не би могъл да се реализира предвид че
местоживеенето му е на територията на Б.. Предлага да бъде определен режим
на лични контакти, както следва: до навършване на тригодишна възраст от
детето – чрез видео връзка или лично всяка втора и четвърта събота или
неделя за времето от 12:00 часа до 14:00 часа или от 16:00 часа до 18:00 часа;
след навършване на тригодишна възраст от детето – на четна календарна
година всяка втора и четвърта седмица през месеците април, юли и октомври,
а не нечетна календарна година всяка първа и трета седмица през месеците
март, юни и септември – по една седмица /от 10:00 часа в понеделник до 10:00
часа в понеделник/, с преспиване, като детето се взема и връща от дома на
майката; през коледната ваканция всяка четна година за периода от 10:00 часа
на 23.12 до 18:00 часа на 26.12, всяка нечетна година за периода от 10:00 часа
на 30.12 до 18:00 часа на 02.01; през великденската ваканция всяка нечетна
година за първата половина на определената от МОН ваканция, всяка четна
година – за втората половина, за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00
часа на последния, като детето се взема и връща от дома на майката; за
лятната ваканция за срок от един месец, разделен на два периода – на четна
година от 10:00 часа на 01.07 до 18:00 часа на 15.07 и от 10:00 часа на 01.08 до
18:00 часа на 15.08, на нечетна година от 10:00 часа на 16.07 до 18:00 часа на
31.07 и от 10:00 часа на 16.08 до 18:00 часа на 31.08.
Оспорва като прекомерно завишен претендирания размер на
издръжката. Счита, че самата майка следва да поеме по-голяма част от
финансовата тежест за отглеждане на детето предвид размера на получаваните
от нея доходи. Твърди, че няма възможност да заплаща толкова висока
издръжка, тъй като понастоящем не работи. Заявява, че за дете на възрастта на
С. издръжката в Б. е около 250 евро. Изразява готовност да заплаща издръжка
3
в размер на 300 лева, който според него отговаря на нуждите на детето.
Оспорва предявения иск с правно основание чл. 127а СК. Счита, че
разрешението следва да бъде дадено за срок от 5 години, като майката следва
да бъде задължена при поискване да предоставя издадения на детето паспорт
на бащата. Навежда доводи, че следва да бъде ограничен периодът на
пътуване до 30 дни през летните месеци с оглед възрастта на детето и така че
да не се лиши бащата от лични срещи с него. Не се противопоставя
разрешението да бъде дадено за пътуване до държавите членки на ЕС, като
оспорва претенцията по отношение на всички останали държави, изброени в
исковата молба.
Предявява насрещен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на майката Ц. Д. В., за пътуването на детето С. М. В.,
придружавано от неговия баща М. Д. Д. В., до държави-членки на
Европейския съюз, неограничен брой пъти за срок до 30 дни от всяко
заминаване за срок от 5 години, както и за задължаване на майката да
предоставя при поискване издадения на детето паспорт на бащата в 7-дневен
срок. В условията на евентуалност, в случай че на майката бъде дадено
разрешение на пътува до всички изброени от нея държави, моли на него да
бъде дадено разрешение със същото съдържание.
На ответната страна по насрещния иск – Ц. Д. В., е изпратен препис от
насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок същата депозира
писмен отговор, в който оспорва насрещния иск. Твърди, че ответникът не се
интересува от сина си и не е контактувал с него, поради което детето не го
познава, а и до момента не се е отделяло от майка си.
В проведеното на 17.11.2023 г. съдебно заседание е допуснато изменение
на предявените от майката искове за присъждане на издръжка, както следва: за
в бъдеще – чрез намаляването му от сума в размер на 2000 евро на сума в
размер на 1100 евро, за минало време – чрез намаляването му от сума в размер
на 1600 евро на сума в размер на 1100 евро. За разликата над намаления
размер до първоначално предявения производството по делото е прекратено
на основание чл. 232 ГПК.
С протоколно определение от 13.06.2025 г. производството по гр.д. №
13179/2021г. по описа на ВРС, 18 състав, е прекратено в следните части:
- по исканията за определяне на мерки относно родителските права,
местоживеенето и режима на лични отношения с малолетното дете С. М. В.;
- по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, предявен от майката Ц.
Д. В. против бащата М. Д. Д. В., за постановяване на съдебно решение, с което
да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Д. Д. В., за
пътуването на детето С. М. В. извън границите на Република България,
придружавано от неговата майка;
- по насрещния иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, предявен от
бащата М. Д. Д. В. против майката Ц. Д. В., за постановяване на съдебно
решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
майката Ц. Д. В., за пътуването на детето С. М. В., придружавано от неговия
4
баща М. Д. Д. В., до държавичленки на Европейския съюз, неограничен брой
пъти за срок до 30 дни от всяко заминаване за срок от 5 години.
Предвид частичното прекратяване на производството предмет на
разглеждане са останали предявените от Ц. Д. В., в качеството на майка и
законен представител на детето С. М. В., против М. Д. Д. В. искове, както
следва:
- с правно основание чл. 143 СК осъждане на бащата да заплаща в полза
на детето месечна издръжка в размер на 1100 евро, считано от датата на
предявяване на иска – 09.09.2021 г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното
й изплащане.
- с правно основание чл. 149 СК за осъждане на бащата да заплати в
полза на детето сумата от 1100 евро, представляваща издръжка за минало
време – за периода от 17.08.2021 г. до 08.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че са родители на детето
С. М. В., роден на 17.08.2021 г., че от раждането на детето майката полага
непосредствените грижи за него, като понастоящем детето живее при майката
в гр. Варна, а бащата живее в Б..
По силата на съдебно решение от 15.12.2022 г., постановено от
белгийски съд, бракът между родителите е прекратен /л. 481-491/.
С Решение № 616/24.02.2025 г., постановено по гр. д. № 16467 по описа
за 2023 г. на ВРС /л. 635-648/, влязло в сила на 01.04.2025 г., ответникът е
лишен от родителски права по отношение на сина си.
По делото е изготвен социален доклад /л. 501-503/, от съдържанието на
който се потвърждава, че детето С. се отглежда от своята майка, която
адекватно задоволява неговите битови, здравословни, социални и
емоционални потребности. Ищцата и детето живеят в общо домакинство с
бабата по майчина линия. Отразено е, че С. не страда от хронични
заболявания нито следва да спазва специален хранителен режим. Пред
социалните работници майката е заявила, че месечният доход на семейството
възлиза на около 5000 лева.
На л. 416 и сл. от делото са приложени доказателства относно доходите
на ответника за 2021, 2022 г. и 2023 г. Видно от съдържанието на
представените от ищеца фишове, за 2021 г. ответникът е реализирал нетен
доход в размер на 48 213.81 евро, равняващи се на средно 4017.82 евро
месечно, а за 2022 г. – в размер на 42162.90 евро, равняващи се на средно
5
3513.58 евро месечно. Съгласно прилжоения на л. 454 от делото фиш за
м.01.2023 г. основната месечна заплата на ответника е била 5742.82 евро, а
общо изплатената му сума възлиза на 48 923.76 евро.
Съгласно представените на л. 438-451 от делото документи трудовият
договор на ответника е прекратен на 20.01.2023 г.
Видно от представена от ищеца справка /л. 653-656/, ответникът е
регистрирал търговско дружество в края на 2023 г. В справката обаче не са
отразени данни за реализирания от търговската му дейност финансов резултат.
Ответникът е ангажирал писмени доказателства за това, че на 26.03.2024
г. му се е родило второ дете /л. 679/.
От приложената на л. 657 от делото служебна бележка е видно, че
считано от м.03.2025 г. месечната такса за посещаваната от С. частна детска
градина е в размер на 680 лева, като допълнително месечно се заплаща сума за
храна, варираща между 100 и 200 лева, както и сума от средно 54 лева за
допълнителни занимания.
От ищеца са представени писмени доказателства относно извършени
разходи за нуждите на детето, в т. ч. за бебешки принадлежности, дрехи,
книги, играчки, лекарства, образователни занимания и пр. /л. 254-413 и л. 658-
678/.
Като свидетел по делото е разпитана Снежанка Цонева Дечева-Денчева,
майка на ищцата. Съдът, след извършване на преценка съобразно чл. 172 ГПК
в пълнота кредитира нейните показания, като логични, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. От тях става
ясно, че от раждането на С. неговата майка полага непосредствените грижи за
него и му осигурява нужната издръжка, като св. Денчева я подпомага, вкл. и
финансово. Сочи, че ищцата се е стремяла да съдейства за развитието на
детето, като го е водила на плуване и различни групови занимания. Излага, че
С. посещава частно детско заведение, тъй като не е бил приет в общинско.
Сочи, че месечните разходи за детето възлизат на сума около 3000 лева, в т.ч.
таксата за детското заведение и разходите за транспорт от жилището им до
детското заведение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Настоящото дело е с международен елемент, доколкото ищецът и
ответникът са граждани на различни държави-членки на Европейския съюз.
Поради изложеното приложимото право в случая следва да бъде определено
съобразно разпоредбата на чл. 3 от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г.
относно приложимото право към задълженията за издръжка, съгласно който
задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайното
място на пребиваване на кредитора. Следователно в случая приложимо към
спора е българското право.
Съгласно чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
6
необходими за развитието на детето. Ал. 2 повелява родителите да заплащат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно задължението за заплащане на издръжка в полза на
ненавършило пълнолетие дете има безусловен характер. Такова задължение
имат и двамата родители, независимо дали живеят съвместно или са
разделени.
Доколкото майката полага непосредствените грижи за ненавършилото
пълнолетие дете С., бащата следва да бъде осъден да заплаща в полза на
детето издръжка, като конкретният й размер следва да бъде определен
съобразно критериите на чл. 142 СК, а именно – нуждите на детето, от една
страна, и възможностите на дължащия издръжка родител, от друга.
При преценката относно конкретните нужди на детето съдът следва да
вземе предвид данните за неговата възраст, образование, обективни условия
на живот и специфични потребности. С. след месец ще навърши 4 години.
Понастоящем същият посещава частно детско заведение, разходите за което са
приблизително 900 лева месечно, като не се установява понастоящем да има
други потребности, надвишаващи обичайните за неговата възраст.
Съгласно данните на Националния статистически институт за първото
тримесечие на 2025 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер
на 2 860.56 лв. След изключване на групите разходи, които обичайно не са
необходими за дете на възрастта на С. /за алкохолни напитки, тютюневи
изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други
домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход
за тримесечие възлиза на 1947.11 лева или 649.04 лева за месец, като това са
средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.
След съобразяване на горепосочените официални данни, както и на
гореописаните обстоятелства, касаещи конкретните потребности на детето С.,
съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде му
осигурена от двамата му родители, е в размер на 1600 лева.
Така определеният общ размер на необходимата на детето издръжка
следва да бъде разпределен между двамата родители, като се съобразят
техните възможности и материално състояние /чл. 143, ал. 1 СК/. Съгласно
трайната съдебна практика възможността на дължащия издръжка родител се
преценява въз основа на получавания доход, квалификацията, имотното
състояние и обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа
и издръжка.
По делото липсват доказателства относно актуалните доходи на
ответника. Същевременно, следва да се съобрази, че ответникът е в
работоспособна възраст и при полагане на дължимите усилия би могъл да
реализира доходи поне в среден размер. Съгласно официалните данни,
публикувани от Евростат, към януари 2025 г. минималната работна заплата в
държавата по обичайното му местопребиваване – Б., възлиза на 2070 евро.
При това са налице писмени доказателства, че в периода 2021-2023 г. /т.е. до
преди две години/ М. Д. Д. В. е получавал месечен доход между 3500 и 5500
7
евро, което е индиция, че същият, въз основа на притежаваната квалификация,
би могъл да реализира доход, значително надвишаващ минималния за
страната. Действително същият в хода на настоящото производство е станал
баща и на второ дете, на което също следва да осигурява издръжка.
Независимо от изложеното, предвид коментираните данни относно
възможностите на бащата, съдът намира, че той без затруднение би могъл да
продължи да отделя месечно сума в размер на 1000 лева /равняваща се на
приблизително 510 евро/ за издръжката на С.. Посоченият размер е съобразен
и със задължителното тълкуване, дадено с т. 1 на Постановление № 5 от
30.11.1981 г. на Пленума на ВС, съгласно която „размерът на по-голямата
индивидуална заплата на дължащия издръжката трябва да служи за по-
пълното задоволяване потребностите на децата му и когато поради различни
обстоятелства, преди всичко поради развод, той не живее заедно с другия
родител.“
За разликата над тази сума до пълния претендиран размер на
издръжката от 1100 евро /равняващи се на 2151.41 лева/ искът следва да бъде
отхвърлен.
При определяне на началния момент, от който се дължи така
определената издръжка, следва да бъде съобразено обстоятелството, че по
делото е присъдена издръжка по реда на чл. 127, ал. 3 СК. Съгласно
разясненията, дадени с ППВС № 5/1970 г., ежемесечните плащания в
изпълнение на определението за привременна издръжка погасяват
задължението за издръжка за времето, за което се отнасят. Когато с решението
се присъди издръжка в по-голям или по-малък размер на издръжка за бъдеще
време, по-големият или по-малкият размер на окончателната издръжка не е
основание нито за доплащане, нито за прихващане. При така даденото
разрешение следва да се приеме, че определеният размер на издръжката ще се
дължи от датата на постановяване на настоящото решение, до който момент се
дължи определеният с привременните мерки размер на същата.
За периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2021 г.
до датата на постановяване на определението за привременни мерки, а
именно: до 26.07.2024 г. вкл. /изрично в определението по реда на чл. 127, ал.
3 ГПК е посочено, че издръжка се дължи, считано от датата на постановяване
на привременните мерки/, при съобразяване на гореизложените обстоятелства
и конкретно - доходите на бащата в този период, съдът намира, че издръжката,
която следва да заплати бащата в полза на детето е в размер на 1000 лева, като
за разликата над тази сума до претендираните 1100 евро исковата претенция
за издръжка за този период е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
В случая се претендира и издръжка за минало време – за периода от
раждането на детето /17.08.2021 г./ до предявяване на иска /08.09.2021 г./, при
определяне размера на която следва да бъдат отчетени значителните разходи,
извършени от майката преди раждането за осигуряване на всичко нужно за
детето в първите му месеци /в т.ч. детско креватче, количка, бутилки и пр. –
виж напр. л. 255 – 969 лв., 257 – 249 лв., 259 – 325 лв., 277 – 465 лв./, както и
по повод раждането /л. 285 – 1620 лева/. При отчитането на така
коментираните доказателства за реално извършени разходи от майката съдът
8
намира за изцяло основателен предявеният иск за присъждане на издръжка за
минало време.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
По разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете по чл. 143 и 149 СК, като
разноски за прекратената част от производството не се следват. Поради
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от
извършените разноски за превод на книжа в размер на 590.04 лева, както и
част от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 976.55 лева.
Разноски за държавна такса не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца,
тъй като такава не се дължи по исковете за издръжка и заплатената по делото е
във връзка с прекратените претенции.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като такива
не са претендирани.
Предвид частичното уважаване на предявените искове и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна държавна такса
в размер на 1526.06 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Д. В., род. на 18.01.1987 г., гражданин на Б., ДА
ЗАПЛАЩА на С. М. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Ц. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „К.Н.“ № 23, вх. А, ет. 3, ап. 6, месечна издръжка в размер от 1000 /хиляда/
лева, считано от постановяване на настоящото решение - 14.07.2025 г., до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
задължението, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, на
основание чл. 143 СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
1000 /хиляда/ лева до предявения размер от 1100 /хиляда и сто/ евро,
равняващи се на 2151.41 лева /две хиляди сто петдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА М. Д. Д. В., род. на 18.01.1987 г., гражданин на Б., ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Ц. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „К.Н.“ № 23, вх. А, ет. 3, ап. 6, месечна издръжка в размер от 1000 /хиляда/
9
лева, за периода от подаване на исковата молба в съда – 09.09.2021 г. до
постановяване на привременните мерки, а именно до 26.07.2024 г., с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 1000 /хиляда/ лева до предявения размер от 1100
/хиляда и сто/ евро, равняващи се на 2151.41 лева /две хиляди сто петдесет и
един лева и четиридесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА М. Д. Д. В., род. на 18.01.1987 г., гражданин на Б., ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Ц. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „К.Н.“ № 23, вх. А, ет. 3, ап. 6, СУМАТА ОТ 2151.41 лева /две хиляди сто
петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, равняваща се на 1100
/хиляда и сто/ евро, представляваща издръжка за минало време – за периода от
17.08.2021 г. до 08.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 149 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. Д. В., род. на 18.01.1987 г., гражданин на Б., ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Ц. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „К.Н.“ № 23, вх. А, ет. 3, ап. 6, СУМАТА ОТ 1566.59 лева /хиляда
петстотин шестдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. Д. В., род. на 18.01.1987 г., гражданин на Б., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 1526.06 лева /хиляда петстотин двадесет и шест лева и
шест стотинки/, представляваща дължимата държавна такса и разноски за
производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10