№ 1897
гр. ***, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430104657 по описа за 2025 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 7000 лв. и чл.2, ал.1, т.3,
предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 4250 лв.
Производството е образувано по подадена искова молба от Е. В. М.,
ЕГН**********, *** против ***, ***, в която се твърди, че на основание чл. 2,
ал.1, т. 2 и т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
предявява иск срещу ответника имуществени и неимуществени вреди,
причинени му вследствие на неоснователно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 235 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, което впоследствие било
отхвърлено от съда, като деянието било преквалифицирано като
административно нарушение по Закона за горите. Твърди, че в Районна
прокуратура гр. *** било образувано Досъдебно производство № 686/2022
год. по описа на същата прокуратура. Твърди, че с Постановление за
привличане в качеството на обвиняем от 03.07.2023 година в присъствието на
адвокат-защитник Е. В. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем, за това
че: от неустановен ден до *** година в частен дом в ***, без редовно
позволително съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал от
горски фонд, а именно: 17,5 пространствени кубически метра дърва за огрев
от Горския фонд от вида „орех“, “черника“ и „акация“ на обща стойност
2444.00 лв.- престъпление по чл. 235 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ и до шест години“ и с глоба от
1000 до 20 000 лева. Твърди, че по досъдебното производство е представено
адвокатско пълномощно от 26.06.2023г. и Договор за правна защита и
съдействие със същата дата, като във връзка с повдигнатото обвинение и
1
защита ищецът е направил разход за адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева. Твърди, че след приключване на досъдебното производство
Районна прокуратура гр. *** повдигнала обвинение срещу ищеца и бил
внесен обвинителен акт в Районен съд гр. ***, за това че: от неустановен ден
до *** година в частен дом в ***, без редовно позволително съхранявал
незаконно добит от другиго дървен материал от горски фонд , а именно . 17,5
пространствени кубически метра дърва за огрев от Горския фонд от вида
„орех“, “черника“ и „акация“ на обща стойност 2444.00 лв,- престъпление по
чл. 235 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. Твърди, че по време на Съдебното
производство пред Районен съд гр. *** ищецът в настоящото производство се
явил с адвокат - защитник с Адвокатско пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 02.10.2023 година, като заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева. Твърди, че съдебното производство
продължило в течение на четири съдебни заседания: на 12.10.2023 год.,
13.10.2023 год.,23.01.2024 год. и 25.01.2024 год., поради което ищецът
доплатил на защитника си с договор за правна помощ и съдействие от
13.03.2023 год. допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева
съгласно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Твърди, че с присъда № 37 от 13.03.2024 година ***ски
Районен съд признал Е. В. М. за НЕВИНЕН в това на *** година, в град ***,
да е съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал, а именно: 17,5
пространствени кубични метра, представляващ дърва за огрев от видовете:
орех, черника и акация на стойност 2 444 лева, поради което и на основание
чл. 304 предложение последно от НПК и го ОПРАВДАЛ по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 235 ал. II във
вр. с ал.1 от НК., ПОРАДИ липса на престъпление, и че поведението му не
съставлява състав по чл. 235, ал. 2 НК. Твърди, че по протест на
прокуратурата делото било разгледано от ***ски Окръжен съд в съдебно
заседание на 03.06.2024 година, който ИЗМЕНИЛ оправдателната присъда в
тази част и приел, че деянието, макар и да не представлява престъпление,
съставлява административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите,
като наложил на ищеца административно наказание : глоба в размер на
2500лв.
Излага съображения, че от правна страна по отношение на ищеца е
проведено наказателно преследване от страна на прокуратурата, като
неоснователно му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
235, ал. 2 от НК, за престъпление което не е извършил и което в крайна сметка
било потвърдено от съда. Въззивният съд не го е признал за виновен в
престъплението, за което е предаден на съд, а само констатирал
административно нарушение, за което била наложена глоба. Счита, че в
резултат на това прокуратурата е извършила незаконосъобразно действие, а
именно: повдигнала е обвинение за престъпление без да са налице достатъчно
доказателства, като е ангажирала наказателна отговорност неоснователно
пред двете инстанции.
2
Твърди, че Вследствие на това обвинение и воденото срещу дищеца
наказателно преследване, той претърпял сериозни морални и психически
вреди, изразяващи се в: продължителен стрес и тревожност, свързани с
наказателното преследване; срам, обществено порицание и накърнено име в
средата, в която живее; напрежение в личния и семеен живот; необходимост
от разходи и време за защита по едно неоснователно дело. Твърди, че тези
обстоятелства представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени. Твърди, че от повдигането на неоснователното обвинение в
престъпление до окончателното прекратяване на делото срещу ищеца, той е
претърпял сериозни неимуществени вреди, включително продължителен
стрес, страх от уволнение, срам пред работодателя и близките си, както и
притеснение от публичността на делото. Особено болезнен за ищецът бил и
фактът, че лично кметът на Общината, при която работел по временна
програма, бил призоваван в производството, което засилило усещането му за
обществено порицание и застрашена репутация. Твърди, че причинените
неимуществени вреди ищецът оценява на 7 000 лева.
Твърди, че в резултат на неоснователното обвинение, повдигнато срещу
ищеца за престъпление по чл. 235, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, се наложило
да потърси и ползва професионална адвокатска защита по време на
наказателното производство. В тази връзка е направил разход в размер на 4
250 лева , платени като възнаграждение по договори за правна защита и
съдействие за цялото наказателно производство с адвокат В. П., вписана в АК
гр. ***. Твърди, че разходът е реален, необходим и пряко обусловен от
действията на прокуратурата, довели до образуване и разглеждане на делото.
Моли *** да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на
въззивния съд до окончателното изплащане; Моли на основание чл. 8, ал. 1 от
ЗОДОВ *** да бъде осъдена да възстанови на ищеца направения разход за
адвокатско възнаграждение в размер на 4250 лева, ведно със законната лихва
от датата на постановяване на Решение на ***ски Окръжен съд, с което е
изменена присъдата на първоинстанционния съд. Претендира направените по
делото разноски, както и ответника да бъде осъден на осн. чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение с оглед уважения размер
на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който
взема становище, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3
от ЗОДОВ е допустим, тъй като съобразно твърденията по исковата молба е
налице обвинение в извършване на престъпление срещу Е. В. М. като същият
е бил признат за невинен в извършване на престъплението по чл.235, ал.2 вр.
ал.1 от НК от Районен съд-*** по НОХД №20234430201566/2023г. като
присъдата е била изменена от Окръжен съд-*** по ВНОХД №202444006003
63/2024г. като било прието, че извършеното от Е. В. М. деяние съставлява
административно нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, за което и
3
на основание чл.266, ал.1 от ЗГ му наложил административно наказание глоба
в размер на 2500лв. При тези данни от формална гледна точка е осъществен
фактическият състав за отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Оспорва изцяло предявените искове като недоказани по основание и
размер. Счита, че ищецът не е представил годни доказателства в подкрепа на
твърденията си за постановена спрямо него оправдателна присъда, която да е
влязла в сила, поради което не може да се направи преценка налице ли е
основание за предявяване на исковите претенции. Приложените към исковата
молба копия на Присъда №37/13.03.2024г. по НОХД №1566/2023г. на РС-*** и
Решение №169/05.07.2024г. по ВНОХД №363/2024г. на Окръжен съд-*** не
съставляват доказателства за наличие на влязъл в сила съдебен акт, тъй като
не отговарят на изискванията на чл. 179 от ГПК. Твърди, че изложените в
исковата молба твърдения са общи и не са подкрепени с конкретни
доказателства. В тежест на ищеца е да докаже наличието на претърпени
имуществени и неимуществени вреди, тяхната пряка и непосредствена връзка
с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния
размер. Твърди, че по делото не са представени медицински документи,
касаещи здравословното състояние на ищеца, които да дават индиция за
преживян стрес, както и документи, от които да е видно каква е била
трудовата ангажираност на ищеца през периода на воденото наказателно
производство, както и документи, от които да е видно дали и как воденият
процес се е отразил върху сферата на трудовото му правоотношение. Не е
конкретизирано в какво, кога и къде се е изразила и публичността на процеса.
Следва да се посочи, че прокуратурата не е разпространявала информация за
разследването и в този смисъл не следва да носи отговорност, ако е имало
разгласяване на такава информация. Счита, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 000лв. е завишено по размер и не отговаря
на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България по времето, през
което се твърди, че са претърпени вредите, на съдебната практика по
аналогични казуси и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл.52
от ЗЗД. Развива съображения, че в случаите на причинени неимуществени
вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от значение за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди е как обвинението в извършване на
престъплението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта
и достойнството на увредения като се вземат предвид тежестта на
обвинението, продължителността на наказателния процес, постановените в
хода на процеса ограничения за увредения, взетата спрямо него мярка за
неотклонение. Твърди, че М. е бил привлечен в качеството на обвиняем на
03.07.2023г. като окончателният съдебен акт е от 03.06.2024г., което означава,
че той е имал качеството обвиняем/подсъдим за срок от 11/единадесет/ месеца,
в рамките на които се е развило досъдебно и съдебно производство на две
инстанции. Не е имал взета мярка за неотклонение или мярка за процесуална
принуда. Ищецът е осъждан по НОХД №3218/2006г. по описа на РС-*** с
влязло в законна сила на 17.10.2006г. определение, с което е одобрено
4
споразумение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, като му е било
наложено наказание „Обществено порицание“. Реабилитиран е за това
осъждане като същото следва да бъде взето предвид като данна за личността
му. Твърди, че с Решение по НАХД №2759/2006г., влязло в законна сила на
18.05.2007г., РС-*** е осъдил ищеца за извършено престъпление по чл.325,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК като го е освободил от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и му е наложил административно наказание обществено
порицание. Реабилитиран е за това осъждане като същото следва да бъде
взето предвид като данна за личността му. Описаните осъждания на ищеца
сочат по-нисък интензитет на търпени вреди от незаконното обвинение.
Всички тези обстоятелства сочат ниска степен на увреждане и изключват
присъждане на обезщетение в претендирания завишен размер. Не са налице
твърдения, нито са представени доказателства за извършвани интензивни
процесуално-следствени действия с участието на ищеца, поради което следва
да се приеме, че не са му причинени притеснения и неудобства, повече от
обичайните, свързани с многократно призоваване и явяване пред органите на
досъдебното производство и съда. Твърдените вреди не надхвърлят житейски
обичайните в подобни случаи като липсват твърдения за настъпили трайни
вреди върху физическото или психичното здраве на ищеца, както и върху
трудовата му заетост.
Прави възражение на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ за причиняване на
увреждането по изключителна вина на ищеца, алтернативно на основание
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ за съпричиняването му от негова страна. Окръжен съд-
*** е приел, че извършеното от дееца, макар да не съставлява престъпление,
представлява административно нарушение като съответно е ангажирал
административно-наказателната отговорност на ищеца като му е наложил
наказание глоба в размер на 2500лв., т.е. дори ищецът да е търпял вреди от
обвинението, то тези вреди са настъпили единствено и изцяло вследствие на
виновното му поведение и обезщетение не му се дължи. Ищецът не следва да
черпи права от собственото си противоправно поведение. В случай, че бъде
прието, че не са налице основанията на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, моли да бъде
приложена разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ като бъде присъдено
обезщетение в размер, значително по-нисък от претендирания, тъй като с
неправомерното си поведение ищецът е допринесъл за настъпването на
вредите.
Оспорва и претенцията за обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за адвокатско възнаграждение в хода на
наказателното производство. Твърди, че не са приложени доказателства за
дължимо адвокатско възнаграждение, от които да са видно: уговорено и
реално изплатено адвокатско възнаграждение, обема на извършените
процесуални действия с участието на упълномощения защитник. Уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в
5
тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна
връзка с неговото поведение като за платеното в повече държавата не дължи
обезщетение.
Твърди, че настоящето производство не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което не би следвало при уважаване на предявения
иск да се определи възнаграждение за адвокат, надвишаващо предвиденото
минимално възнаграждение н Наредба №1/2004г. на ВАС. Освен това с оглед
даденото разрешение в постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело
№С-438/2022г./задължително за съдилищата съгласно чл.633 от ГПК/ по
преюдициално запитване на СРС, при определяне на размера на подлежащите
за възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.38 от Закон
за адвокатурата съдът не е обвързан с посочените в Наредба №1/24г.
минимални размери на възнаграждението. Възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и
действително извършената работа.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се Уведомление от ***г., че в Районна прокуратура гр. *** на
основание чл.212, ал.3 НПК е било образувано Досъдебно производство ЗМ№
686/2022 год. по описа на същата прокуратура.
С Постановление за привличане в качеството на обвиняем от
03.07.2023 година в присъствието на адвокат-защитник Е. В. М. е бил
привлечен в качеството на обвиняем, за това че: от неустановен ден до ***
година в частен дом в ***, без редовно позволително съхранявал незаконно
добит от другиго дървен материал от горски фонд, а именно: 17,5
пространствени кубически метра дърва за огрев от Горския фонд от вида
„орех“, “черника“ и „акация“ на обща стойност 2444.00 лв.- престъпление по
чл. 235 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ и до шест години“ и с глоба от 1000 до 20 000 лева.
По досъдебното производство е представено адвокатско пълномощно от
26.06.2023г. и Договор за правна защита и съдействие със същата дата, с
уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 1500 лв.
След приключване на досъдебното производство Районна прокуратура гр.
*** е повдигнато обвинение срещу ищеца и внесен обвинителен акт в Районен
съд гр. ***, за това че: от неустановен ден до *** година в частен дом в ***,
без редовно позволително съхранявал незаконно добит от другиго дървен
6
материал от горски фонд , а именно . 17,5 пространствени кубически метра
дърва за огрев от Горския фонд от вида „орех“, “черника“ и „акация“ на обща
стойност 2444.00 лв,- престъпление по чл. 235 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
В Съдебното производство пред Районен съд гр. *** ищецът в
настоящото производство е представляван от адвокат - защитник с Адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 02.10.2023 година,
със заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, както и
допълнително възнаграждение от 250 лв. за допълнително адвокатско
възнаграждение.
В съдебното производство в РС-*** са проведени четири открити съдебни
заседания: на 12.10.2023 год., 13.10.2023 год.,23.01.2024 год. и 25.01.2024 год.,
в които ищецът се е явявал лично и с упълномощения си адвокат.
С присъда № 37 от 13.03.2024 година ***ски Районен съд признал Е. В.
М. за НЕВИНЕН в това на *** година, в град ***, да е съхранявал незаконно
добит от другиго дървен материал, а именно: 17,5 пространствени кубични
метра, представляващ дърва за огрев от видовете: орех, черника и акация на
стойност 2 444 лева, поради което и на основание чл. 304 предложение
последно от НПК и го ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 235 ал. II във вр. с ал.1 от НК.,
ПОРАДИ липса на престъпление, и че поведението му не съставлява състав по
чл. 235, ал. 2 НК.
По протест на РП-*** делото е разгледано от ***ски Окръжен съд в
съдебно заседание на 03.06.2024 година, който ИЗМЕНИЛ оправдателната
присъда в тази част и приел, че деянието, макар и да не представлява
престъпление, съставлява административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от
Закона за горите, като наложил на ищеца административно наказание: глоба в
размер на 2500лв.
Видно от Договор за правна защита и съдействие по ВНОХД
20244400600363 по описа на ОС-***, ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. за процесуално представителство по
делото.
Установява се от справка за съдимост от 09.10.2023г., че ищецът е
осъждан по НОХД №3218/2006г. по описа на РС-*** с влязло в законна сила
на 17.10.2006г. определение, с което е одобрено споразумение за престъпление
7
по чл.195, ал.1, т.3 от НК, като му е било наложено наказание „Обществено
порицание“. Реабилитиран е. С Решение по НАХД №2759/2006г., влязло в
законна сила на 18.05.2007г., РС-*** е признал ищеца за виновен за извършено
престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК като го е освободил от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложил
административно наказание обществено порицание. Реабилитиран е.
Съдът дава вяра на показанията на св.К.Ф.М. и Б.А.А., въпреки че те са
заинтересовани от изхода на делото като живеща на съпружески начала с
ищеца и негов колега и познат. Показанията им са преки, житейски логични,
еднопосочни и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства.
От тях се установява, че когато е извършена проверката в дома на ищеца от
служителите на полицията и държавно горско стопанство, той е работел като
общинска охрана към Община-***. Той се занимава със строителни дейности
и хора от града го наемат да им извършва такива. Станало известно в града, че
в домът им има проверка. Ищецът се притеснил, какво ще си кажат хората за
него. Не искал в онзи период да излиза сред хората в града. Нарушил му се
съня и храненето. Бил много притеснен за това какво ще се случи. Първо бил
разпитван в полицията като свидетел, а после като обвиняем и тогава той
отново се притеснил, като не знаел дали няма да влезе в затвора. Затворил се в
себе си и не контактувал много с околните. Чувствал се зле, когато бил
призован в съда, тъй като градът е малък и считал, че хората ще разберат.
Проведени са 3-4 съдебни заседания по делото. Ищецът се ползва с добро име
в гр.***. За психическото си състояние не е ползвал медицинска помощ.
Призовките по досъдебното и съдебните производства са връчвани лично на
ищеца. Лично ищецът е споделил в Община-*** с кмета и заместник- кмета за
случващото се с дървата. Делото е приключило и на ищеца е наложена глоба,
която той е заплатил.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
какъвто е настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
8
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т.2 /сега т.3/, изр.1
ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реализиране отговорността на Държавата.
Както се установи в настоящия случай, ищецът е бил оправдан с влязла в
сила присъда по повдигнатото му и поддържано обвинение по досъдебно
производство ЗМ№686/2021г. по описа на РП-*** по чл. 235 ал. II във вр. с
ал.1 от НК. Поради това са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 от
ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетението
за претърпени неимуществени вреди следва да се определи по справедливост.
Съдебната практика е в насока, че понятието "справедливост" не е абстрактно,
а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят обективно
настъпилите обстоятелства /тежестта на повдигнатото и поддържано срещу
ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на
наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на
обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията
му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване
на вредите и др./. Наказателното производство срещу ищеца Е. М. е започнало
на 03.07.2023 година и е приключило на 05.07.2024 г., когато е влязла в
законна сила присъдата, с която той е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. По време на производството спрямо ищеца не е
била вземана мярка за неотклонение. В хода на съдебното дирене са събрани
гласни доказателства, от които е установено, че ищеца е понесъл тежко
обвинението. Изпитвал притеснение, ограничил социалните си контакти,
притеснявал се какво ще си помислят хората в града. Криел от децата си.
Наказателно производство продължило около една година. Съдът намира, че
това е довело до определени негативни психични преживявания за него и
неговото семейство. С повдигнатото обвинение са били засегнати
9
достойнството и доброто име на ищеца в обществото, същият е бил
злепоставен пред своите близки, съседи и колеги.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че може да се презюмира и без
доказателства по отношение на всеки нормален човек, срещу който се води
наказателен процес, че същия е претърпял неимуществени вреди.
Доказателствата са, за да се установи спецификата и интензитета на
психическите преживявания на конкретния човек, поставен в
неблагоприятната ситуация. Житейски логично е като свидетели да бъдат
разпитани лица от близкото обкръжение на ищеца, тъй като именно те знаят
какво е било нервно-психичното му състояние и как е преживявал водения
срещу него наказателен процес. Съгласно решение № 239-2009-ІІ гр.отд. на
ВКС, вида и интензитета на психическите страдания на едно лице могат да
бъдат установени само чрез разпита на негови близки хора, такива с които
тези дълбоко лични преживявания могат да бъдат споделени. Съдът приема,
че преживените от Е. М. негативни емоции са около обичайните за
ситуацията, тъй като той е неосъждан/реабилитиран/. Същия има работа и
установено място в обществото и сред приятелите и близките си. От друга
страна, видно от свидетелските показания след постановяване на
оправдателната присъда той се е успокоил. Има подобрение и в отношенията с
близките.
Същевременно с гореизложеното следва да бъде съобразен и факта, че
продължителността на наказателното производство по обвинението, по което
ищецът е оправдан, е в размер на около една година, т.е. делото е разгледано и
е приключило в разумен срок. Отделно от това следва да бъде взето под
внимание, че ищеца твърди, че част от неимуществените вреди, които е
понесъл са в резултат на ставането известно за извършената проверка в дома
муq както в обществото, така и на работното му място в Община-*** и
личното узнаване от кмета и заместник-кмета на общината. Видно е, обаче от
свидетелските показания, че в обществото са се разпространили данни за
извършената проверка в дома на ищеца от полицията, както и от горски
служители, а ПРБ няма принос в оповестяването. На работното място в
Община-*** е станало известно лично от ищеца, който е уведомил Кмета и
Заместник-кмета на общината, а призовките по досъдебното и съдебните
производства са му връчвани лично на него. Това води до извод, че степента на
10
увреждане на ищеца и интензитетът на неимуществените вреди, които са в
пряка връзка с обвинението, предмет на настоящата претенция е по-малък,
тъй като вредите са в резултат и на дейности, за които прокуратурата не
отговаря, а в тази си част, се твърди ищеца да е претърпял съществени
неимуществени вреди поради ставане достояние на обществото на
извършилата се в дома му полицейска и от горски служители проверка.
Вярно е, че съдът е изменил постановената оправдателна присъда, като е
приел, че извършеното от ищеца деяние съставлява административно
нарушение и му е наложил административно наказание глоба, но
неимуществените вреди се предполагат да са настъпили като резултат от
незаконно повдигнато обвинение от общ характер по което същият е признат
за невиновен и е оправдан с влязъл в сила акт за наказателния съд за
повдигнатото му обвинение, независимо, че му е наложено след
оправдаването му административно наказание глоба за извършено
административно нарушение, но не и престъпление по смисъла на НК. В тази
съдът не споделя доводите на *** за причиняване на увреждането по
изключителна вина на ищеца на основание чл.5, ал.1 ЗОДОВ, или евентуално
за съпричиняване от негова страна на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Не може
да се постави знак за равенство между наказателната репресия осъществявана
по реда на НК и НПК и приключваща с налагане на съответното наказание
предвидено в Наказателния кодекс или в хипотеза на приложение на чл. 78А
от НК, в която/втората/ деецът се признава за виновен да е извършил
престъпление от общ характер, но предвид личността му и на другите
посочени в нормата на закона условия, не му се налага наказание по НК, а се
освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Въпреки това и в тази хипотеза обвиняемият се признава за
виновен да е извършил вменено му престъпление, визирано в наказателни
закон. Признаването на обвиняемия /подсъдимия/ за невиновен и
оправдаването му да е извършил престъпление било при внесен обвинителен
акт или споразумение или при внесено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
елиминира наличието на законно проведено и при спазване на всички
процесуални правила наказателно производство-досъдебно и в съдебната фаза
на процеса, като и в двата случая при признаването му за невиновен същият
може да претендира по реда на ЗОДОВ овъзмездяване на причинените му от
11
незаконното наказателно преследване претърпени имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на оправдаването му да е извършил
престъпление от общ характер и независимо от наложеното му
административно наказание за извършено административно нарушение, не го
лишава от тази правна възможност, защото нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 предл.
първо от ЗОДОВ касае всички хипотези, когато на ищеца е повдигнато
обвинение за извършено престъпление и лицето бъде оправдано със съдебен
акт на наказателен съд. Наказателната и административната репресия нямат
общо по между си освен, че и в двата случая обвиняемият /нарушителят/
търпи негативни емоции, като тези от наказателната репресия принципно са с
по-голям интензитет, продължителност и по-дълбоко навлизане в личната
сфера на обвиняемия в сравнение с административната репресия, която е с
изключително нисък интензитет на проявление и развитие. За
административна репресия в наказателния процес, не е предвидена
отговорност на държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като
оправдания за наказателна отговорност обвиняем и налагането му на
административно наказание за извършено административно нарушение не
води на извод, че не е налице незаконосъобразно развило се наказателно
производство, приключило с оправдаване на обвиняемия, доколкото същият е
наказан по административен ред за извършено административно нарушение.
Едната отговорност на държавата-наказателната, при оправдаване на
обвиняемия да е извършил престъплението не може да се елиминира поради
наложено му административно наказание за извършено административно
нарушение, дори и да има връзка между деянията, защото същите имат
различен смисъл, характер, същност и политика-наказателноправна и
административноправна. Държавата продължава да отговаря за вредите,
нанесени на обвиняемия за извършено престъпление за което същият е
признат за невиновен и оправдан със съдебен акт, независимо от
административното му наказание наложено за извършено административно
нарушение.
Както в общия закон така и в ЗОДОВ – чл. 5, ал. 1 е предвидено, че ако
увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи, а според ал. 2 -когато пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Обстоятелството, че
за същото деяние е ангажирана административна наказателна отговорност на
12
ищцата не сочи на съпричиняване. Волята на законодателя във връзка с
прилагане нормата на чл. 5 ЗОДОВ е предмет на анализ в съдебната практика,
като с решение от 14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. ІV г. о., IV г. о. ВКС и
решение № 244/25.07.2013 г. по гр. д. № 1205/2012 г. на IV г. о. на ВКС е
прието, че в случаите, когато пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение (дал е недобросъвестно
неистински обяснения; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел
да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи
разследването на престъпление), то дължимото обезщетение следва да бъде
намалено на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като настъпилия от
наказателното преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена
връзка и с поведението на пострадалия. Като обстоятелство по чл. 5, ал. 2 от
ЗОДОВ намиращо се в причинно- следствена връзка с проведеното
наказателното преследване в решение № 169/2022 г. на Апелативен съд –
Бургас - напускането на първоначалния му адрес без да бъде уведомен
органът по разследване. За да се свърже това обстоятелство с прекомерната
продължителност на наказателното производство обаче и да обоснове принос
на ищеца в по-голямо съотношение, според въззивната инстанция следва по
делото да е установено, че единствено или особено съществено, това негово
поведение е препятствало ефективното разследване и е довело до удължаване
срока на разследването. Такова възражение е разгледано и в решение № 60245
от 18.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 996/2021 г., III г. о., ГК - съпричиняването
по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не може да се извежда от друга правна оценка на
фактите, дали основание на разследващите органи да квалифицират
действията на обвиняемия като състав на извършено от него престъпление по
НК, след като наказателното производство е прекратено поради
несъставомерност на деянието( ТР № 3/22.04.2005 г ОСГК, както и с решение
№ 112 от 2011 г по гр. д № 372/2010 г ІV г, о, реш. по гр. д № 2226/2016 г на
Трето г. о на Върховен касационен съд) Действия или бездействия на лицата
разследвани във връзка с обвинение могат да са недобросъвестни в
гражданско-правен смисъл, морално укорими според утвърдени в обществото
разбирания, да са административно нарушение или деликт, което не означава,
че с осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако
не е извършил престъпление. При повдигане на обвинение *** носи пълна
13
отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими
действия. Когато при подлежащо единствено на друга правна санкция, или
неподлежащо на правна санкция поведение, спрямо лицето бъде предявено
незаконно обвинение, това не води до прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Отговорността на Прокуратурата се свързва с наличието на образувано
досъдебно производство и акт за прекратяването му, поради това, че деянието
не съставлява престъпление. Прогласяването на определено деяние за
престъпление или административно нарушение, се свързва непременно с
преценка за вина на дееца – изключено е такава преценка в настоящия
съдебен, предвид специално установения с НПК и ЗАНН ред за установяване
и наказване на престъпни деяния респ. административни нарушения. В този
смисъл съдът не би могъл въз основа на събраните по делото доказателства да
признае извършването на административно нарушение, още по – малко да
приеме, че след като е извършено административно нарушение деецът е
станал причина за иницииране на наказателно производство или поради това
за намаляване на отговорността на прокуратурата за съпричиняване. Във
втория случай би се стигнало до ангажиране на отговорността му по начин
който не е указан нито в НПК нито в ЗАНН, с които са определени следващите
се при извършване на престъпление или административно нарушение
наказания. Предвид изложеното Прокуратурата на Р България на общо
основание отговаря в конкретната хипотеза, която осъществява състава на чл.
2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ- за обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
При съобразяване на горните обстоятелства съдът намира, че
обезщетение в размер на 2000 лв. би обезщетило претърпените морални вреди
от ищеца. С оглед на това предявената искова претенция за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следва да се уважи в размер на сумата от
2000 лв., като върху нея се присъди и законната лихва, считано от 05.07.2024
г., датата, когато е влязло в законна сила оправдателната присъда / т. 4 от ТР
№ 3 от 22. 04. 2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 год на ОСГК на ВКС на РБ/.
Исковата претенция в останалата й част до пълния й предявен размер от 7000
лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С исковата си молба предявена и претенция за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди. Видно е от описаните по-
горе договори за правна защита и съдействие, че ищецът е заплатил в хода на
14
досъдебното производство 1500 лв. адвокатско възнаграждение, в съдебното
производство пред първата инстанция- 1750 лв., 250 лв. от които за явяване в
следващо заседание и 1000 лв. във въззивната инстанция. Така извършените
деловодни разноски са намират в пряка причинна връзка с неправомерните
действия на прокуратурата и следва да бъдат репарирани от последната. Тук
следва да се отбележи, че новата задължителна практика на ВКС на РБ /срв.
решение № 55- 2009- ІV г. о., решение № 433- 2010- ІV г. о., решение № 457-
2010- ІV г. о. и др./ е категорична, че непредвидената в раздел ІІІ от глава ХV
на сега действащия НПК процесуална възможност претенцията за разноски,
изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване
на защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда,
да се упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски
представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 4 от
ЗОДОВ. В този смисъл предявеният осъдителен иск за имуществени вреди се
явява процесуално допустим, а по същество и основателен и следва да бъде
уважен изцяло. Неоснователно е възражението за прекомерност на
заплатеното в досъдебното и съдебното наказателно производство адвокатско
възнаграждение. Същото е в предвидения минимум съгласно Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което искът се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер
от 4250,00 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр.чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 20 лв.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размера по
Наредба №1/2004, а именно 1412,50 лв., съобразно направеното възражение
на ответника и вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото.
Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2 НВАР определя правила за
изчисление на размерите на адвокатските възнаграждения съобразно
материалния интерес, т.е. като сбор от цената на предявените искове, а не
поотделно съобразно цената на отделните претенции. В този смисъл може да
бъде посочено и определение № 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето
гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и
15
постановено по друг спорен въпрос, съдът е приел, че възнаграждението на
адвоката е единно, като база за определянето му е единствено материалния
интерес по правния спор, а не броя на предявените искове и броя на
ответниците.
Отделно от гореизложеното при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 размери на адвокатски възнаграждения. За да достигне до това становище
съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по
обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно горното решение
делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски съвет – на
правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще
бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС – орган
16
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./.
Като се вземе изхода на спора и гореизложеното, адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 784,72 лв. съразмерно с
уважената част на исковете.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД *** да
заплати на Е. В. М., ЕГН**********, *** сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение
в извършване на престъпление по чл. 235 ал. II във вр. с ал.1 от НК, за което е
оправдан по НОХД 1566/23 на РС-***, ведно със законната лихва върху
главницата от 2000 лева, считано от 05.07.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 7000 лв., отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ *** да заплати
на Е. В. М., ЕГН**********, *** сумата от 4250 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнато обвинение в
17
извършване на престъпление по чл. 235 ал. II във вр. с ал.1 от НК, за което е
оправдан по НОХД 1566/23 на РС-***, ведно със законната лихва върху
главницата от 4250 лева, считано от 05.07.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал.3
ЗОДОВ *** да заплати на Е. В. М., ЕГН**********, *** разноски по делото в
размер на 20 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от *** ДА ПЛАТИ на адвокат В.
П.- АК-***, като процесуален представител на Е. В. М., сумата от 784,72 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
18