№ 246
гр. Козлодуй, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20251440100588 по описа за 2025 година
Съдебното производство е образувано е по искова молба на А. Й. Я.,
ЕГН ********** с адрес в ............................. действаща чрез пълномощник
адвокат Д. М., с която са предявени против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище в гр.София, иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД за обявяване
нищожността на договор за потребителски кредит № 1084528 от 09.11.2021г.
изцяло, а при условие на евентуалност на клаузата по чл. 5 от същия договор,
като нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД - сключена при
неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключен договор за кредит № 1084528 с ответника,
по силата на който е получила в заем сумата от 800 лв. с ГПР 49.85%. В чл. 5
от договора било уговорено да сключи договор за гаранция и то с
предварително посочено от кредитодателя дружество, конкретно с „Фератум
Банк“ с цел да бъде обезпечен сключения договор. Съгласно договора за
кредит и договора за поръчителство, ищцата следва да заплати такса
„гарант/поръчител“ в размер на 236.96 лв. Ищецът твърди, че договорът за
кредит е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22
от ЗПК, както и по чл. 68а, чл. 143, ал.1 и чл. 147 от ЗЗП, а при условие на
евентуалност, че клаузата по чл. 5 договора е нищожна на основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на чл. 10а, чл. 11 и чл.
19, ал.4 от ДПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 68а, чл. 143, ал.1 и чл. 147 от ЗЗП.
Според ищеца договорът е нищожен поради това, че сумата за гарант не
е включена в ГПР и ГЛП, с което е нарушен чл. 19, ал.4 от ЗПК. Нарушена
била разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Посочването на ГПР в нереален
размер било заблуждаваща търговска практика, нарушение на чл. 68д, а1 и
ал.2, т.1 от ЗЗП и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
1
Нарушена била Директива 2005/29/ ЕО относно недопускането на нелоялна и
заблуждаваща практика.
Ищецът твърди нарушение на чл. 3 от Директива 93/13/ЕО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи. Твърди и, че е нарушен и чл.
10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, забраняваща заплащането от потребителя на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
клаузата по чл. 5 от договора била такава. Счита, че клаузата по чл. 5 от
договора е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 26, ал.1, т. 3 от ЗЗД
и чл. 143 от ЗЗП. Стига се до значителна нееквивалетност на насрещните
престации по договора, с цел извличане на полза за кредитора, което прави
договореното неравноправна клауза по см.на чл. 143, т.19 от ЗЗП. Ищецът
моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи договор за
кредит № 1084528 изцяло за нищожен, а при условие на евентуалност само
клаузата по чл. 5 от договора, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД, като сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19,
ал. 4 от ЗЗД. Претендира разноските направени по делото.
Ответникът е подал редовен писмен отговор на исковата молба. С
писмения отговор оспорва твърденията за нищожност на договорената
неустойка, тъй като сключването на договора е по инициатива на ищцата,
която се е съгласила с предложените от кредитора условия и го е изразила в
съответната електронна форма. Твърди, че ищцата сама е избрала
сключването на договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от
кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи
поръчител, избран от него. Ответникът сочи, че сключването на договора за
поръчителство не е задължително условие от договора за кредит. Избраната от
ищцата възможност е посочена в чл. 5 от договора за кредит, като същата е
резултат на личния избор на кредитополучателя, което я прави индивидуално
договорена по избор на потребителя. Предвид на това ответникът сочи, че не е
налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП, както
и че са неоснователни твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Оспорва
твърдението за нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като договореното
заплащане по договора за гаранция не влиза в общия разход по кредита,
поради това, че е услуга предоставена от трето лице. Посочения ГПР е
съобразен с нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не го нарушава, а
възнаграждението за предоставената гаранция не се включва в ГПР.
Ответникът сочи, че ищцата е можела да не приеме сключването на договора
или да се откаже от него в 14 -дневен срок, но това не е сторено, поради което
тя се е съгласила с всички условия на договора, в т.ч. и със заплащането на
посочената по договора за гаранция сума. Ответникът моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат
пълномощници (за ответника юридическо лице не се явява представляващ,
нито пълномощник).
По делото са събрани писмени доказателства – процесния договор за
потребителски кредит № 1084528 от 09.11.2021г., сключен между страните.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между
тях е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние с
№ 1084528 от 09.11.2021г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца заем в размер на 800,00 лева, погасим в 1-но месечен
срок, при ГПР в размер на 49,85 % и лихвен процент – 41.12%, както и че част
от съдържанието на договора е клауза – чл.5, предвиждаща предоставяне на
обезпечение – поръчителство, във връзка с която е предоставено
поръчителство на Ferratum Bank срещу възнаграждение, платимо от
кредитополучателя в размер на 236.96 лева.
В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се
обезпечава с поръчителството предоставено от Ferratum Bank в полза на
Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.
По делото е представена и преддоговорна информация, в която
кредиторът изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по
гаранционна сделка, а очакваните разходи, свързани с гаранционната сделка
ще бъдат в размер на 236.96 лева.
По делото са представени и общи условия, уреждащи отношенията
между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за
потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
3
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит
от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и
настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за
финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При
сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на
услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски
формуляр съгласно приложение на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ
писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на авторството му.
В случая между страните не се спори относно сключването на
договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за
сключването му, като по делото е представена е разменената
преддоговорна информация.
По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът
не е могъл да предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от
кредитодателя в лицето на Ferratum Bank, за което се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 236.96 лева, видно от преддоговорната
информация, като по делото липсват данни да е начислено възнаграждение по
гаранционната сделка в по-голям размер.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност
според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
4
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да
тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ,
L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р
България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C
686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за
потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10
ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
Съобразно конкретиката на казуса може да се обоснове извод, че
процесното възнаграждение по обезпечителната сделка представлява именно
разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Същевременно
са налице и другите допълнителни изисквания, а именно сключването на този
договор за допълнителна услуга да е задължително условие за получаване на
кредита и същевременно да е бил известен на кредитора.
Съдът не споделя доводите на ответника, че кредитополучателят има
право да избере друг вид обезпечение – поръчител, доколкото видно от
съдържанието на чл. 5 от договора, такава възможност не е предвидена, като е
посочено изрично, че договорът за кредит се обезпечава единствено чрез
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank.
Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете обезпечения в
Общите условия е единствено с цел да се създаде впечатление, че
кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да
предостави, но на практика този избор е напълно привиден, особени при
невъзможността на кредитоискателят да кандидатства без обезпечение.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото
възнаграждение за поръчителство и след като е било известно на кредитора
при кандидатстването за кредита, следва да бъде включено като разход по
кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на
5
общата сума, дължима от потребителя (в този смисъл са Решение № 24 от
10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това не е
сторено, като видно от информацията, посочена в чл. 3 от договора общата
сума, дължима от заемателя е в размер на 827.04 лева и се състои от размера
на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в
нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не
е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите,
видно от разпоредбата на чл.4 от договора, а при допълнително въвеждане на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на
кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера,
посочен в договора.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за
свързаността между кредитодателя „Фератум България“ и гарната/поръчител
Ferratum Bank (Малта), доколкото при извършена справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Фератум
България“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“, което наименование е идентично със
сегашното наименование „Мултитюд Банк“ (преди Ferratum Bank). Това
обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя,
въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита –предоставянето
на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително
възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.
В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че размерът на
възнаграждението за поръчителството – 236.96 лева надвишава многократно
размера на дължимата лихва за целия на срок на договора – 27.04 лева, което
налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително по-
висок от обявения в него от 49,85 %, в който е включена само
възнаградителната лихва от 27.04 лева.
При това положение се налага изводът, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран
избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в
този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г.
по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по
6
в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като
доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни. Доколкото тази
порок се покрива с противоречие на закона и същият е най-тежкия,
уважаването на иска за нищожност на договора за кредит на това основание,
не предполага произнасяне по останалите евентуално предявени искове за
нищожност на друго основание, както и евентуалния иск за прогласяване
нищожността на неустоечната клауза.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК и от данните по делото е видно,
че същият е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева с включено ДДС.
Съдът намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е
прекомерно и като съобрази сложността на действително извършеното от
упълномощения адвокат по делото - само изготвянето на бланкетна искова
молба (без явяване в съда и участие в открито съдебно заседание и без
събиране на доказателства), намира, че следва да намали адвокатското
възнаграждение в минималния размер предвиден в Наредба за
възнагражденията за адвокатска работа от 400 лева, а с ДДС - 480 лева.
На ответника не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.чл.
22 ЗПК Договор за потребителски кредит № 1084528 от 09.11.2021г., сключен
между А. Й. Я., ЕГН ********** с адрес в ............................. -
кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище в гр.София –кредитор, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България“ ЕООД,
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София да заплати на А. Й.
Я., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на общо 530.00
(петстотин и тридесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7