№ 57
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500593 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от „Агротехремонт“ АД, ЕИК: ********* гр.
Попово, представлявано от изпълнителния директор Л.С.К. чрез
процесуалния си представител адв. М.С. С. от АК София срещу решение №
58/20.09.2021 год по гр. д. № 20213500100054 на Окръжен съд Търговище, с
което е отхвърлен предявения срещу „Елена груп“ ЕООД, ЕИК: ********* гр.
Попово иск с правно осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване в размер на 34 600 лв. за ползване на газопровод в
имота му с идентификатор 57649.503.3085 по КККР на гр. Попово в периода
от 01.01.2019 до 01.03.2021 год, ведно със законната лихва върху главницата
от завеждането на иска до окончателното изплащане. По съображения за
незаконосъобразност и неправилност на решението въззивникът моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
уважен с присъждане на разноските за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор от „Елена груп“ ЕООД, представлявано от
управителя И.Ц. И. чрез процесуалния му представител адв. И.И. И. от АК
Търговище, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната
1
жалба и за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на
разноски.
Съставът на Апелативен съд Варна, намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет на разглеждане е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 59 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 36 400 лв., с която
ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без
правно основание газопровод, изграден в имот, собственост на ищеца.
От доказателствата по делото е установено от фактическа страна
следното:
На 31.03.2010 год между страните е сключен договор, по силата на
който ищецът учредил в полза на ответника правото да изгради в собствения
му имот, намиращ се в промишлената зона на гр. Попово с идентификатор
57649.503.3085, отклонение от общата мрежа на техническата
инфраструктура, представляващо газопровод с дължина 275 м и широчина на
сервитутната ивица 220 кв.м. Газопроводното отклонение е било необходимо
за захранване на обект „Лакировъчен цех” в съседния имот с идентификатор
57649.503.3109, собственост на ответника. За учреденото сервитутно право
собственикът на господстващия имот се задължил да заплати на собственика
на служещия имот еднократно обезщетение в размер на 7000 лв, както и
ежемесечно възнаграждение в размер на 2,5 минимални работни заплати за
страната. Срокът на отстъпеното право съгласно договора е 2 години. С
последващи анекси срокът му е продължен до 31.03.2016 год. Съгласно чл.
25.1.5 от договора при прекратяване на същия по някоя от причините,
изброени в т.1.1 до т.1.4 включително, изграденият газопровод, заедно с
принадлежностите към него, остават в полза на собственика на служещия
имот.
По твърдения на ищеца след изтичане срока на договора ответникът
продължил да заплаща ежемесечно възнаграждение в размер на 2,5
минимални работни заплати до 01.01.2019 год, след което преустановил
плащанията.
2
От приложения към отговора на исковата молба акт за първоначален
технически преглед от 21.04.2010 год на Регионалния отдел „Инспекция за
държавен технически надзор” гр. Шумен се установява, че изграденият от
„Елена груп” ЕООД промишлен газопровод, захранващ „Бояджийски цех” гр.
Попово, е изпълнен в съответствие с техническата документация.
На територията на гр. Попово освен процесния имот с изградения в него
лакировъчен цех, ответникът е притежавал и друг имот – зърносушилня и
силозна база. И за двата имота има сключени договори за присъединяване
към газопреносната мрежа. Договорът за присъединяване на процесния
газопровод № 43/29.04.2010 год е сключен между „Овергаз Север” АД и
„Лакираща къща” ЕООД.
По делото са приети заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертизи, като и двете са категорични, че през исковия период
от 01.01.2019 до 01.03.2021 год по газопровода не е подаван природен газ до
обекта на ответника. В подкрепа на това са приложените фактури, които
отразяват само таксата в размер на 3,13 лв и нулева консумация.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на
определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното
наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да
се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта;
настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и съответно
обогатяване на ответника.
Първата от тези предпоставки е налице. Ищецът е собственик на имота,
в който е изградено процесното съоръжение.
Дали е възможно обаче обогатяване на ответника чрез спестяване на
разход, корелативно на пропуснатата полза от ищеца е въпрос, за чието
изясняване трябва да се съобразят и специалните норми, уреждащи режима на
собственост, изграждане и експлоатация на съоръжението. То представлява
отклонение от съществуващата газопреносна мрежа, предназначено за
доставка и пренос на природен газ от съответното енергийно предприятие до
имота на ответника. Като такова то има статут на енергиен обект по смисъла
на §1, т.23 от ДР към ЗЕ и по отношение на него е приложима правната
3
регламентация, съдържаща се в специалния закон. По силата на чл. 166 и
следващите от Закона за енергетиката, преносът на природен газ и
експлоатацията на газопреносната мрежа се извършват от оператора на
мрежата, получил лицензия по чл. 39 ал. 1 и 2 от закона.
Твърдението на ищеца, че ответникът ползва газопровода е обосновано
с факта, че посредством това съоръжение на него му се доставя газ,
необходим за функционирането на собствената му дейност в обекта
„Лакировъчен цех”. Съгласно Закона за енергетиката, всички дейности,
свързани с енергийните източници, в т.ч. доставката и преноса на природен
газ, са предоставени на точно определени правни субекти – енергийни
предприятия според дефиницията на §1, т.24 от ДР на ЗЕ. Следователно, като
съоръжения, предназначени за осъществяването на тези дейности
газопроводите се експлоатират единствено от енергийните предприятия, а не
от крайните потребители.
Ищецът, който също се явява потребител, не разполага с нормативно
установена възможност да реализира приходи от преноса на природен газ
чрез процесното съоръжение. Ето защо не е налице обедняване на ищеца,
както и обогатяване на ответника за негова сметка. Поради това, не би могла
да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на претендираното
обезщетение за ползването на това съоръжение. (в този смисъл решение №
198/26.11.2020 год по т.д. № 1025/2009 год на ВКС на РБ, ІІ т.о.)
Разпоредбата на чл.64 от Закона за енергетиката е неприложима в
случая. Тя урежда учредяването на сервитутни права при разширение на
съществуващи или изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират такива обекти. Имат се предвид
именно енергийните оператори, на които след съответно лицензиране е
предоставено правото да прокарват и обслужват обектите на енергийната
инфраструктура. Затова в закона е предвиден специален ред за възникване и
упражняване на сервитутните права, както и за определяне на обезщетенията,
дължими на собствениците на служещите имоти.
Не на последно място следва да се отбележи, че в конкретния случай не
е доказано, че ответникът е ползвал процесното газопроводно отклонение
през исковия период. От заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-
техническата експертиза се установява, че през този период съоръжението не
4
е било експлоатирано и по него не е бил подаван природен газ до имота на
ответника. Този извод се подкрепя и от представените фактури, издадени от
доставчика на природен газ, отразяващи само месечната такса за
присъединяване и нулева консумация.
Поради съвпадение на крайния резултат, макар и с различни мотиви,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение претендираните от въззиваемата страна разноски, съдът
намира, че същите се присъждат единствено при тяхното надлежно доказване
(така т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). В
настоящото производство не са представени доказателства за реално
направени разноски в срока по чл. 80 ГПК, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/20.09.2021 год по гр. д. № 54/2021 год
на Окръжен съд Търговище, г.о., с което е отхвърлен предявения срещу
„Елена груп“ ЕООД гр. Попово иск с правно осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 34 600
лв. за ползване на газопровод в имота му с идентификатор 57649.503.3085 по
КККР на гр. Попово в периода от 01.01.2019 до 01.03.2021 год, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното
изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5