№ 118
гр. Кюстендил, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251500600176 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда №9, постановена на 17.02.2025 г. по НЧХД № 329/2024 г. по
описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подсъдимия П. А. В. от
гр.София за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2
НК вр. чл.147, ал.1 НК- затова, че на 22.10.2023 г. по друг начин- в интервю
публикувано в интернет, във видеоканала на „4 Власт информационна
агенция“ е приписал престъпление на Г. Д. А. от с. с. *****, като е заявил, че
същият: „…е измамил съселяните си, като е съставил и използвал пред ДФ
„Земеделие“ към МЗХ документи, въз основа на които в продължение на 7
години получавал субсидии за 7 хиляди декара земеделска земя, по 52 лева на
декар…“. На основание чл. 54 НК подс.В. е осъден на наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева, както и "обществено порицание", което да се изпълни
чрез обявяване на присъдата на информационното табло в кметството на с. с.
****, общ. **** за срок от 1 месец. Със същата присъда подс.В. е оправдан по
обвинението в частта, че по същото място, по същото време и по същия начин
е разгласил и позорно обстоятелство за Г. Д. А., като го е нарекъл
„престъпник“, тъй като е доказал истинността на това разгласено
обстоятелство, поради което и на основание чл. 147, ал. 2 от НК същият не е
наказан. На подсъдимия са възложени и разноските по делото.
Присъдата се обжалва от защитника на подс.П. А. В.-адв.Б..Б..
Изтъкнати са съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, за необоснованост и неправилност на присъдата,
1
респ. изтъкват се доводи за липса на престъпно деяние от обективна и
субективна страна. Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване
на нова, оправдателна присъда.
Повереникът на въззиваемата страна Г. Д. А.- адв.А..Р. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира за
потвърждаване на присъдата на Дупнишкия районен съд.
Същото становище се изразява и от въззиваемата страна Г. Д. А..
Защитникът на подс.В.- адв.Б..Б. поддържа писмено въззивната си жалба
и иска същата да бъде уважена по изтъкнатите в нея съображения.
Претендира и разноски.
Подсъдимият П. А. В. не се явява пред КнОС и не взема становище по
жалбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след като прецени доводите и
становищата на страните, и при пределите на въззивната проверка,
установени от чл.314 НПК, намира въззивната жалба за допустима, доколкото
е предявена от надлежна страна с право и интерес от търсената защита и в
срока по чл.319 НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а
постановената присъда е обоснована и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена в обжалваната част на осн. чл.338 НПК по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства,
имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на съд. следствие, проверен и приобщен от
съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено,
поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество. ДнРС е направил подробен, задълбочен и пълен анализ на
събраните доказателства, като е приета следната фактическа обстановка,
която изцяло се споделя от КнОС:
Подс. П. А. В. е пенсионер, живущ в с. ****, община *****, не е
осъждан, реабилитиран е. Освобождаван е от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба по
НЧХД № 1391/15 г. на ДнРС, потвърдено с решение № 42/04.06.2018 г. по
ВНЧХД № 197/2018 г. на КнОС за престъпление от частен характер по чл. 148,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Наложената му глоба не е заплатена.
Въззиваемата страна Г. Д. А. е от същото село; повече от 20 години е
бил *** **. *****, общ. *****, като наред с това е бил в миналото и *****,
както и на *******.. Същият е неосъждан, но е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, с налагане на административно
наказание глоба, с влязло в сила на 03.05.2022 г. Решение № 58/03.05.2022 г. по
ВНАД № 86/2022 г. на описа на ОС-Кюстендил за престъпление от общ
характер по чл. 311, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. По посоченото производство А. е
бил подсъдим във връзка с извършени в качеството му на *** **. ******
нотариални удостоверявания /заверки на подписи/ в пълномощни, на които
бил придаден вид, че са били подписани от жители на с. ******, във връзка с
отдаване на техни земеделски имоти под аренда на дружеството „ФАРМ БИО
2
КОНСУЛТ“ ООД и вписани договори за аренда. На част от съдебните
заседания по това дело присъствал като гражданин и подс. П. В..
Страните се познават от дълги години, живеят в едно населено място – с.
****** и са били насрещни страни в съда по цитираното по-горе НЧХД №
1391/15 г. на ДнРС, по което В. бил подсъдим, а А.- частен тъжител.
Последният понастоящем не заема длъжността *** **. ******.
Подс.В. е бил многократено участник в различни политически местни и
национални избори от различни политически партии. В хода на поредната
предизборна кампания на 22.10.2023 г. решил да даде интервю, публикувано и
излъчено в интернет- във видеоканала на „4 Власт информационна агенция“
пред св. Л. П. – журналист в същата агенция.
Интервюто е било свързано с различни теми от икономиката и
политиката в региона на Община *****. Около 09:35 минути след началото
му, св.П. насочила с въпрос разговора към предходно приключило съдебно
производство, в което участие взел подс.В.. Тя го помолила да разкаже за
победата си над един бивш *** **. ******. Същият започнал да разказва, като
потвърдил, че има такава победа в съда. След това споменал и първото име на
този кмет, като заявил, че в с. ****** кмет повече от 20 години е бил Г..
Поради прекъсването от страна на св.П., не успял да довърши изричането
изцяло на името и фамилията на лицето. В разговора продължил да пояснява,
че именно този бивш кмет, за който говори, е бил ********** и на *******.. В
хода на интервюто подс.В. казал за същия в кадър думите: „той си е
престъпник“. По-нататък заявил пред св.П., същият този кмет е измамил
съселяните си, като е съставил и използвал пред ДФ „Земеделие“ към МЗХ
документи, въз основа на които в продължение на 7 години получавал
субсидии за 7 хиляди декара земеделска земя, по 52 лева на декар. Заявил, че
същият кмет е бил осъден за 5 години условно и призовал жителите на
с.****** да си потърсят правата и да го осъдят, за да си върнат земята, като
споделил, че бившият кмет бил осъден от учителка на име Р..
Св. Л. П. също добре познавала отдавна и лично частния тъжител
поради заеманата от него в миналото през продължителен период от време
длъжност *** **. ****** и новините около него, които е отразявала
многократно. Същата възприела думите на интервюирания, като насочени
именно спрямо частния тъжител Г. А., а не към някой друг.Същата лично
публикувала и излъчила интервюто с подсъдимия във видеоканала в интернет.
Интервюто било изгледано на 22.10.2023 г. следобед от приятел на св.И.
А. (син на тъжителя). Последният заедно със св. Е. С. изгледали по интернет
чрез „Фейсбук“ откъс от видеото във видеоканала на „4 Власт информационна
агенция“ и веднага разбрали, че в интервюто П. В. говори за Г. А..
Св. И. А. отишъл в дома си при баща му и му показал на телефона си
частта от интервюто на подсъдимия, в която заявява горепосочените
обстоятелства. По- късно го свалил диск и го пускал отново на частния
тъжител от компютъра си.
Междувременно много хора от селото гледали записа. Започнали да
звънят и да питат за изнесеното в него частния тъжител или негови близки,
като някои от тях- като св. Р.Г. имали и претенции към него във връзка с
изнесеното за ползвани от него субсидии от ДФ „Земеделие“.
3
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд
е събрал всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото.
ДнРС е подходил с изключително внимание към доказателствения материал
по делото във връзка с преценка на всяко от посочените спорни
обстоятелства; детайлно е анализирал гласните доказателства и ги е
съпоставил помежду им. Провел е пълен и подробен разпит на посочените
по- горе свидетели Л. П., И. А. и Е. С., Р. Х., Р. Д. и Р. Г. (показанията на
последните трима имат производен характер), изискал е и е събрал писмени
доказателства с цел изясняване на обективната истина; извършил е оглед на
вещественото доказателство- оптичен носител, дал е възможност на
подсъдимия да даде обяснения, което същият не е сторил. При провеждане на
съдебното производство ДнРС не е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на мотивите си този съд е
обсъдил подробно доказателствения материал, обосновал в коя част и защо го
кредитира, като при тази си дейност не го е подложил на превратно
тълкуване, нито пък е игнорирал или изопачил част от него. С особено
внимание съдът е подходил към показанията на св.Л.П., в които е съзрял
известни противоречия в частта им относно използваната дума “престъпник”
и в частта им относно опита й да отрече, че именно частния тъжител е
адресата на изявлението на подс.В.. В тази им част първостепенният съд е
изтъкнал подробни и задълбочени доводи за причините, поради които ги
отхвърля, които напълно се споделят от настоящата инстанция и се приемат
като опит на посочената свидетелка поради дългогодишното си познанство с
подсъдимия, да оневини поведението му. От друга страна показанията на
същата свидетелка тази им част са вътрешно противоречиви с потвърденото
съдържание на интервюто, заявено по- рано от нея. В този аспект съдът е
спазил изискванията на чл.305, ал.3 НПК да сочи причините, поради които е
взел решенията си. Те са взети по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като ДнРС се е ръководел от закона и е положил максимални усилия за
събиране на пълния обем от доказателства, необходими за цялостно и
всестранно решаване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
стриктно спазване на надлежния процесуален ред, гарантиращ тяхната
процесуална годност и възможността върху тях да изгради фактическите си и
правни изводи. Вярната интерпретация на доказателствената съвкупност е
позволила на решаващия съд да достигне до верни логически изводи относно
фактите, имащи значение за обвинението. Към този подробен, задълбочен и
детайлен доказателствен анализ настоящата инстанция се присъединява и не
намира за необходимо да преповтаря.
Всъщност спор по фактите в случая не е налице; такъв е налице по
приложимото право. В тази връзка и с доводите във въззивната жалба следва
да се посочи, че ДнРС правилно е преценил, че с тъжбата е въведено
обвинение по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 НК, като подробно е
разгледал цитираните по- горе изрази и обосновано ги е квалифицирал под
нормата на посочения престъпен състав. Въз основа на логичния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал, първоинстанционният
съд обосновано е приел, че събраните доказателства установяват авторството
на деянието от страна на подсъдимия, респ. че същият е автор на процесните
изявления в интервюта от видеоидеоканала на „4 Власт информационна
4
агенция“, установено категорично от пок. на св.Л.П. и потвърдено от същата
при оглед на веществено доказателство -възпроизвеждане пред ДнРС на
заснетия и излъчен от същата видео файл, наличен като копие на 1 брой CD-R
диск. Преценката – дали е налице виновно извършено от В. деяние, имащо по
своето съдържание клеветнически характер, недвусмислено навежда на
извода, че такова е осъществено от дееца. В тази насока следва да се отбележи
следното:
В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се
приема, че предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство,
време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Това обстоятелство
следва да бъде позорно, т. е. недостойно от гледна точка на общоприетите
морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка на
обществото, или в частност - да представлява приписване на престъпление. (В
случая е налице втората форма на клеветата по чл.147, ал.1 НК). На следващо
място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не - да се извеждат
чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. И не на последно място следва да се
подчертае изрично, че Конституцията на РБългария регламентира правото на
всеки гражданин да изразява мнение и да го разпространява чрез слова- чл.
39, ал.1, като разбира се, същото е ограничено- не следва да води до
накърняване на доброто име на другите лица- ал.2 на същата разпоредба.
Необходимо е следователно да се постигне баланс при упражняване на тези
конституционно регламентирани права на гражданите, но не и за сметка на
всяко едно от тях. Третирането на съдържанието на всеки коментар на
граждани в РБългария по повод важни обществени събития или действия на
такива лица като клеветническо твърдение, може да доведе до ограничаване,
респ.невъзможност на отделния гражданин да упражнява конституционно
регламентираното си право на мнение, провъзгласено в посочения чл. 39 от
Конституцията, но то не следва да уронва престижа на лицата, особено ако
има позорен характер или е свързано с приписване на неизвършени престъпни
деяния.
В светлината на тези разсъждения, следва да се прецени дали
изявленията на подсъдимия осъществяват състава на клеветата по чл.147 от
НК. За да е съставомерно деянието „ клевета” е необходимо от обективна
страна да е налице пострадал. Това трябва да е конкретно физическо лице.
Ако пострадалият не е конкретно назован, съставът на престъплението не е
осъществен – в същия см. и пр. теория Ал. С., „НП на РБългария”, изд. „Св.
Сл.Охридски, 1995г., с. 33). В настоящия случай в интервюто на подсъдимия
тъжителят фигурира с малкото си име и заеманите от него длъжности (***
*************)т, което обстоятелство несъмнено води до индивидуализация
на личността му и което веднага е било възприето от слушателите на
интервюто. На следващо място- за да са налице втората форма на
изпълнителното деяние по чл. 147, ал.1 НК- „приписване на престъпление”, е
необходимо деецът да твърди пред трето лице, в настоящия случай- в
интервю, излъчвано във видео канал, че съответното пострадало лице е
извършило конкретно престъпление, което в действителност то не е
извършило. В случая подс.В. е посочил в интервюто, че тъжителят е
5
осъществил престъпление “измама” чрез съставяне на документи с невярно
съдържание и използването им пред ДФ “Земеделие” в продължение на 7
години бил получавал субсидии за 7 000 лева по 52 лева за декар.
Независимо, че престъпното деяние не е правно формулирано (а това и не е
необходимо), несъмнено е налице втората форма на изпълнителното деяние
по чл.147, ал.1 НК- “приписване на престъпление”. Такова престъпление
обективно действително не е извършено от пострадалия, доколкото по делото
са приети писмени доказателства, установяващи липсата изобщо на данни за
извършване на твърдяното престъпление от страна на А..
Налице и по- тежко наказуемия състав на чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НК, като то е осъществено от подсъдимия „по друг начин“, каквото
безспорно е налице в случая- чрез аудио-визуално средство, каквото
представлява интернет като средство за масово осведомяване, във
видеоканала на „4 Власт информационна агенция“ .Това е сторено пред трети
лица, (присъствието на оклеветения не е необходимо за съставомерността на
деянието), но същият своевременно е узнал за поведението на подсъдимия,
респ.постигната е целта на подсъдимия за злепоставяне на личността на
оклеветения пред обществото чрез засягане на неговата чест и достойнство.
Деянието е осъществено и от субективна страна - при пряк умисъл,
свидетелство за което са конкретните действия на подс.В.- същият е съзнавал
клеветническия характер на употребените изрази и съзнателно ги е употребил,
с цел да достигнат до адресата си, което е и сторено, и с намерението да
засегне доброто име и обществената оценка за въззиваемата страна. Подс.В. е
съзнавал позорния характер на разгласяваните обстоятелства, както и тяхната
неистинност и независимо от това е употребил горните изрази, като е целял
твърденията му да стигнат до знанието на неограничен кръг лица, да получат
публичност чрез излъчването на интервто, да злепостави обекта на клеветата.
Изтъкнатите в тази насока доводи от страна на ДнРС изцяло се споделят..
В другата част на обвинението- че по същото време и място подс.В. е
разгласил и позорно обстоятелство за тъжителя, като го е нарекъл
„престъпник“, ДнРС е приел, че същото е несъставомерно от обективна и
субективна страна с оглед привилегирования състав по чл. 147, ал.2 от НК, и
доказване на истинността на разгласеното обстоятелство в светлината на
предходното осъждане на подсъдимия В.. В тази част не е постъпила жалба,
оправдателната присъда е влязла в сила, поради което съдът не дължи
произнасяне по това обвинение.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд при
определяне на наказанието на подс.В.. За престъплението по чл. 148, ал. 2, вр.
с ал.1, т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, законът предвижда кумулативно
наказанията - глоба от хиляда лева до петнадесет хиляди лева и обществено
порицание. Съобразено е, че спрямо В. е била прилагана разпоредбата на
чл.78а от НК, че същият не е заплатил определената му административна
санкция и е изведен правилен правен извод, че спрямо същия не са налице
предпоставките по чл.78а от НК. При определяне на наказанието са
съобразени всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
а именно: чистото му съдебно минало, възрастта му-78 години, липсата на
значителни доходи, като е съобразено и провокиращото поведение на
насочването на разговора към личността на пострадалия от страна провелия
6
интервюто журналист – св. Л. П.. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство правилно са отчетени и други идентични прояви на подс.В.
спрямо този пострадал. В заключение законосъобразно ДнРС е определил
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е
съобразил имущественото му положение, като обосновано е определил
размера на наказанието глоба в минимума, предвиден от закона- 1 000 лева,
както и кумулативното наказание “обществено порицание”.Така определените
наказания в пълна степен ще способстват за постигане целите на
наказателната репресия.
Присъдата следва да се потвърди в частта за разноските, доколкото
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК правилно е приложена спрямо подсъдимия
В. и същият законосъобразно е осъден да заплати разноските на тъжителя
пред ДнРС в размер на 1012 лева.
В оправдателната й част, в която спрямо подс.В. е приложена
разпоредбата на чл.147, ал.2 НК присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
По тези съображения и на осн. чл. 334 т. 6 вр.чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9, постановена на 17.02.2025г. от
Дупнишкия районен съд по НЧХД № 329/2024 г. по описа на същия съд.
В оправдателната й част, в която е приложена разпоредбата на чл.147,
ал.2 НК, присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7