РЕШЕНИЕ №
гр.ВРАЦА, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 22.02.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря С. Р. в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 136 по описа на 2020г.
за да се произнесе взе предвид следното:
„ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София 1680, общ.Красно село, чрез пълномощника М. В. Ш. е предявила искове
против И.К.К., ЕГН - **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1680,
общ.Красно село, чрез пълномощника М. В. Ш. ,с които иска да се признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 58,65 лева, представляваща главница за реално потребена топлинна
енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2016 г. за периода от
м.05.2015 г. до м.08.2015 г.; сумата от 18,78
лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 14.09.2016 г. до
05.06.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата за периода от дата на
завеждане на настоящото заявление в съда – 17.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 25,00
лева платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
Вземането произтича от следните обстоятелства:
неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.****.
Исковите
претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
Предявените искове са с правно основание
чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422,ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата чрез
назначения особен представител адв.К. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва исковите претенции с искане за отхвърлянето им като неоснователни и
- 2 -
недоказани
по съображения подробно изложени в отговора
като се прави и възражение за изтекла погасителна давност.Като съдът не
споделя възраженията за нередовност на исковата молба.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Към настоящото дело е приложено ч.гр.дело №3144/2019г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК .С оглед връчване на съдебните книжа по реда на чл.47, ал.5 ГПК , на осн.чл.415, ал.1 ,т.2 от ГПК заявителя - ищеца по настоящото дело е предявил горевизираните искови претенции,при което същите са допустими.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,като писмената форма се предвижда само за допълнителните споразумения,установяващи конкретни уговорки,различни от тези в общите условия.В разпоредбата на чл.112в от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ отм./,в редакцията му Дв бр.108 от 2001г. е предвидено,че количеството топлинна енергия за отопление по чл.112б се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване.Аналогична е уредбата и в чл.142,ал.2 от сега действащия ЗЕ,който предвижда,че топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя от топлинната енергия отдадена от сградната инсталация,топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите,както и в чл.143, ал.3 топлинната енергия по ал.1 и 2 се разпределя между всички потребители порпорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Топлоенергия отдадена от сградна инсталация в търговско помещение, които се дължат от всички потребители в сградата независимо от това дали в отделните имоти се ползва отопление или не-чл.145,ал.3 във вр.с чл.153,ал.6 от ЗЕ.
Видно от представения по делото в заверено фотокопие Нотариален акт №40, том.В1, рег.№831, дело №037 от 2012т. на нотариус С. П.,считано от 23.04.2012г. ответницата е собственик на процесния имот.
По делото е направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл.111,б.в ЗЗД,а именно,че вземанията са погасени по давност с оглед законоустановения 3 годишен давностен срок за периодично вземане каквото е настоящото отчетена от изискуемостта на вземането до депозиране на заявлението по чл.410 ГПК пред съд.
В случая се периода на неиздължението е м.05.2015. до м.08.2015г.изискуемостта на вземането настъпва след изтичане на 30 дневен срок от начисляването му или за целия исков период е изтекла към м.09.2018г.Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано във Софийски районен съд на 17.06.2019г. ,при
- 3 -
което исковите претенции следва да се отхвърлят като погасени по давност както по отношение на главницата така и по отношение на претендираната лихва за периода 14.09.2016 г. до 05.06.2019 без да се разглежда спора по същество.
С оглед отхвърляне на исковите претенции на ищеца не се следват разноски по заповедното и исковото производство.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София , ул.”Ястреб”№23Б искове против И.К.К., ЕГН - **********, постоянен адрес: ***,с които
иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 58,65 лева, представляваща главница за
реално потребена топлинна енергия, отразена в обща фактура №
**********/31.07.2016 г. за периода от м.05.2015 г. до м.08.2015 г.; сумата от 18,78 лева, представляваща лихва върху
главницата за периода от 14.09.2016 г. до 05.06.2019 г. КАТО ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: