Определение по адм. дело №212/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 и сл. от АПК.

Образувано е по молба вх. № 2353/ 01.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с искане за допълване на прекратителното определение, постановено по настоящото административно дело, в частта за разноските.

Искането е обосновано с твърдения за наличие на основание за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника – осъществено процесуално представителство и надлежно и своевременно заявено искане за това.

Ответникът по молбата – Г. З. Н., не депозира писмен отговор в срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК.

Съдът, след съобразяване изложените от страните аргументи и представените в тяхна подкрепа доказателства, приема следното:

Молбата е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, поради което и се налага извод за процесуална допустимост на същата. Разгледано по същество, искането е основателно, по следните съображения:

С Определение № 1440/ 25.08.2025 г., постановено по настоящото административно дело е оставена без разглеждане жалбата на Г. З. Н., [ЕГН] с адрес в с. Алваново, [улица]срещу Решение № 2153-25- 53/ 23.04.2024г на Директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо Разпореждане №251-00-737-5/07.03.2024г., с което на осн. чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2024 на Г. З. Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, а съдебното производство е прекратено.

В хипотезата на чл. 176а, ал. 1 АПК са предвидени две възможности, а именно - допълване, когато съдът изобщо не се е произнесъл по поисканите от страната разноски, и изменение на постановеното решение в частта за разноските. В конкретния случай, не е налице произнасяне на съда по въведения спорен предмет, поради което се касае за допълване на определението в тази част.

В случая, възраженията на молителите се свеждат до наличие на всички предпоставки за присъждане в тяхна полза на претендираното възнаграждение.

Представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост на молбата, с която се иска допълване на решението във връзка със заявено искане от страна в процеса за присъждане на разноски, поради което и молбата, е процесуално допустима.

Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако не е дал повод за завеждане на делото, включително и на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Закона за правната помощ.

За да бъдат присъдени разноски в полза на ответника следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК, а именно - съдебен акт, по силата на който производството по предприетото от жалбоподателя оспорване е прекратено, извършване на разноски по делото, отправено искане в тази насока.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК е приложима, независимо от наличието или не на извършени процесуални действия от страната, имаща право на разноски.

В конкретната хипотеза е налице надлежно отправено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, в рамките на проведеното съдебно заседание, както и съдебен акт, по силата на който оспорването е отхвърлено.

При това положение, налага се извод за наличие на предпоставките за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника, чийто размер възлиза на 100 лв. .

Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 1440/ 25.08.2025 г.,постановено по адм. дело № 212 по описа на АдмС- Търговище за 2024 г., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Г. З. Н., [ЕГН] с адрес в с. Алваново, [улица]да заплати на ТП на НОИ - Търговище сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща извършени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен административен съд, в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.