№ 6638
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100502618 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Частна детска градина Славейче“ ЕООД срещу решение № 23066 от
18.12.2024 г., постановено по гр. дело № 27259/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е
отхвърлен предявеният срещу И. Д. И. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в уронване на престижа и доброто име на ищеца и причинени от това, че в периода от
10.05.2022 г. до 18.05.2022 г. И. Д. И. е разпространил сред неустановен брой родители,
взимащи децата си от „Частна детска градина Славейче” ЕООД, неверни и позорящи
обстоятелства, че в Частна детска градина „Славейче“ „постоянно губели деца”, „не гледали
добре децата”, „биели децата”, „нанасяли удари на децата”, „не хранели децата” и
„причинили изгаряния на дете”, ведно със законна лихва, считано от 25.05.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила
и необоснованост, като са изложени твърдения, че съдът неправилно е квалифицирал
изказванията на ответника като оценъчни съждения, а не като твърдения за неверни,
1
позорящи доброто име на ищеца факти. Въззивникът намира, че обсъдената от
първоинстанционния съд липса на спад в печалбата на дружеството е неотносима предвид
обстоятелството, че се претендира обезщетение за неимуществени, а не за имуществени
вреди. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не е
допуснал поисканите от ищеца допълнителни свидетели за установяване на
разпространените от ответника твърдения, поради което същите останали недоказани.
Поддържа, че неверността на разпространяваните от ответника негативни твърдения по
отношение на начина на отглеждане на децата в детската градина се доказва от показанията
на свидетеля Н.Т., които неправилно не са били обсъдени от СРС. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Въззиваемият И. Д. И. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно поради
следните съображения:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
претърпял твърдените неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в описаните клевети, отправени в
периода 10.05.2022 г. – 18.05.2022 г. към неограничен кръг родители по отношение на начина
на гледане на децата в детската градина.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че към процесния период синът на ответника О. е посещавал Частна детска
градина „Славейче“, като на 10.05.2022 г. при завеждане на детето си на градина И. Д. И. е
станал свидетел на инцидент, свързан с друго дете, което е било оставено без надзор от
служителите в градината и в продължение на около 5 минути се е разхождало само извън
градината, след което е било намерено на съседната улица от трето лице и върнато обратно в
2
детското заведение. Ищецът поддържа, че ответникът преекспонирал този изолиран случай,
като в продължение на седмица след това, в периода 10.05.2022 г. – 18.05.2022 г.,
разпространявал сред родителите на деца от градината неверни позорящи факти, които не
отговарят на обективната действителност – че в градината „постоянно губели деца”, „не
гледали добре децата”, „биели децата”, „нанасяли удари на децата”, „не хранели децата” и
„причинили изгаряния на дете”.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета“ от обективна страна
се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Деянието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че действително в
по-голямата си част цитираните клеветничеки твърдения, на които се основава претенцията
за обезщетение за вреди, представляват клевети, тъй като съдържат твърдения за определени
обективни факти – че в детската градина биели децата, губели ги, не ги хранели, причинили
изгаряне на едно дете. В случай че бъде доказано разпространението на тези твърдения, те
са от естество да накърнят престижа и търговската репутация на юридическото лице, тъй
като излагат позоряща информация сред неограничен кръг лица относно лошата грижа,
която служителите полагат за децата в детската градина. Единствено твърдението, че „не
гледали добре децата“, обективно не разкрива характеристиките на клевета, тъй като
представлява субективна оценка на автора относно полаганата грижа – с това изявление не
се излагат конкретни фактически твърдения, а се прави общо оценъчно съждение,
интерпретация на автора въз основа на собствената му субективна психична дейност, която
не подлежи на проверка за вярност, тъй като представлява лично индивидуална оценка за
дейността на ищеца.
3
За основателността на предявената искова претенция ищецът следва да докаже пълно и
главно, че ответникът действително е изрекъл пред неограничен кръг трети лице описаните
клеветнически твърдения, но по делото не са събрани достатъчно доказателства в тази
насока. Доведената от ищеца свидетелка П.Е.К., бивша служителка на детската градина,
разказва, че И. И. е разпространил сред други родители информация за инцидента с
изгубеното дете на 10.05.2022 г., като го е виждала да разговаря с тях на тази тема вечер при
взимане на децата от детското заведение. Гласните доказателства в тази насока не доказват
ищцовата претенция, доколкото разпространяваните от ответника твърдения за инцидента от
10.05.2022 г. несъмнено са верни и не представляват клевета. Свидетелката Г.Х.К.-П.,
педагог в ЧДГ „Славейче“, разказва, че И. И. постоянно е имал изисквания към персонала на
градината и комуникацията с него често била напрегната и стресираща за колегите й, като от
някои родители знаела, че г-н И. обсъжда качеството на отглеждане на децата в градината и
се изразява негативно в тази насока. Показанията на свидетелката П. в тази част са
неконкретизирани и не установяват изявления на ответника в посочения в исковата молба
точен смисъл, а негативната оценка на полаганите грижи в детското заведение представлява
субективно оценъчно съждение, което не може да се характеризира като клеветническо (в
какъвто смисъл са и изложените по-горе мотиви на съда).
Свидетелката П. споделя, че след случая от 10.05.2022 г. ответникът твърдял пред много
родители, че това не е първият случай за детската градина, но не става ясно как свидетелката
е узнала за това поведение на ответника, дали сама е чула неговите изказвания, кога и къде
ги е казал или възпроизвежда косвено узнати от трети лица твърдения, като в този смисъл
изложеното от свидетелката не може да се характеризира с висока степен на достоверност.
По-нататък в показанията си свидетелката изяснява, че майката на М. й е казала, че според
бащата на О. имало и други случаи в градината (с изгубени деца), т.е. гласните
доказателства в тази част са косвени, същите остават изолирани и при липса на други
доказателства относно конкретно изречени от ответника клевети пред множество лица,
твърденията за описаното в исковата молба деликтно поведение остават недоказани. В
останалата част показанията на Г. П. се отнасят до изказвания на И. И., извършени пред
самата свидетелка, но те касаят грижите на персонала към собственото на ответника дете
(получено изгаряне, синка или раничка на детето му) и не са разпространени пред други
лица (свидетелката заявява, че ответникът се е оплаквал лично пред нея за качеството на
храната), поради което не могат да бъдат окачествени като клеветнически. Свидетелката
допълва, че е виждала ответника да причаква други родители пред детската градина и да
разговаря с тях, но не изяснява за какво точно са си говорили лицата, като е видно, че
свидетелката не е чула разговорите и не е наясно с техния предмет.
Свидетелката Н. И.а Т., чието дете посещава ЧДГ „Славейче“ от 2019 г. и към момента на
разпита й, разказва, че впечатленията й от начина на гледане на децата там са изцяло
положителни и никога не е имала оплаквания за битовите условия, храната или полаганите
грижи, а синът й се чувствал щастлив да посещава детската градина. Изложените показания
разколебават евентуални твърдения за нанасяни удари върху деца, изгаряния или лишаване
4
от храна, но предвид изричното оспорване от ответника, че той е разпространявал подобни
позорящи твърдения сред неограничен кръг лица и липсата на доказателства за
действително изказване от негова страна на подобни факти сред други родители на деца от
градината, показанията се явяват неотносими, а твърдяното в исковата молба деликтно
поведение – недоказано.
Твърдения на ответника за нараняване на деца и лишаването им от храна се съдържат в
негови електронни писма (изпратени от имейл адрес на съпругата му К.Д., но подписани и
от двамата родители) от 18.05.2022 г. и от 20.05.2022 г., но те касаят единствено
констатирана рана на собственото му дете О., респ. споделени от това дете твърдения, че е
бил удрян и лишен от храна, като същевременно тези твърдения не са разпространени сред
трети лица, а са адресирани единствено до управителя на ищцовата детска градина, поради
което не биха могли да представляват клевета, от която да бъдат причинени неимуществени
вреди на юридическото лице. Свидетелите В.Г.Д. и К.В.Д.-И. излагат твърдения основно по
отношение на безспорния между страните инцидент от 10.05.2022 г., но не съдържат данни
за конкретни изказвания на ответника по адрес на ищеца, поради което обсъждането на тези
гласни доказателства в цялост се явява безпредметно.
Във връзка с изложените във въззивната жалба и в писмената защита на въззивника пред
настоящата инстанция възражения за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, въззивният състав намира за необходимо да потвърди
становището си от определението по чл. 267 ГПК, че такива не са били допуснати от СРС
във връзка със събирането на гласни доказателства по делото. С исковата молба ищецът е
направил искане за допускане на разпит на трима свидетели, като само един от тях е бил за
установяване на противоправното поведение на ответника и разпространяваните от него
твърдения (другите двама свидетели са поискани за установяване на различни обстоятелства
– за фактите около инцидента на 10.05.2022 г. и за реалните условия на отглеждане на децата
в детската градина). Искането е било изцяло уважено, като с определението по чл. 140 ГПК е
допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит и на тримата поискани от ищеца
свидетели. В първото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за допускане на
четвърти свидетел за установяване, че ответникът е разпространявал клеветническите
твърдения с користна цел – за да постигне отстъпка от месечните такси, които плаща в
градината за собственото си дете. Искането правилно е оставено без уважение, като според
настоящия въззивен състав установяването на посочената користна цел е неотносимо към
основния правен спор, а и твърдения за подобни намерения на ответника се навеждат за
пръв път в откритото съдебно заседание и не са били изложени в исковата молба, респ. не са
част от деликтното поведение, на което се основава исковата претенция. Доколкото искането
за разпит на четвърти свидетел е било отхвърлено в откритото съдебно заседание от
28.09.2023 г., СРС погрешно е посочил, че четвърти свидетел може да бъде допуснат при
условията на чл. 159, ал. 2 ГПК – първоинстанционният съд вече се е произнесъл по това
доказателствено искане в откритото съдебно заседание, като го е оставил без уважение,
поради което нормата на чл. 159, ал. 2 ГПК в случая се явява неприложима. Същевременно,
5
твърдения за разпространявани от ответника клевети са изложени от двама от общо тримата
допуснати свидетели на ищеца (П.Е.К. и Г.Х.К.-П.), т.е. на практика искането на ищеца за
разпит на двама свидетели за тези обстоятелства е било уважено и правото му на защита не е
било нарушено.
Що се отнася до свидетелите, поискани от ищеца във второто открито съдебно заседание –
майките на децата от градината С. и М., настоящият въззивен състав също намира, че това
искане към този етап от производството вече е било преклудирано. Ищцовата страна е
поискала разпит на тези лица с довод, че е разбрала за тях едва от разпита на свидетелите
П.К. и Г. П., но това твърдение не може да бъде споделено – видно от показанията на
свидетелката К., родителите на М. са го отписали от детската градина след инцидента от
10.05.2022 г., т.е. несъмнено ищцовото дружество е било наясно още преди завеждане на
делото, че тези родители са разговаряли с ответника за обстоятелствата около процесния
инцидент и грижите за децата в градината, в какъвто смисъл са и показанията на Г. П., която
е педагог в детското заведение. Изложеното се отнася и до родителите на С., за които
свидетелката К. твърди, че са били разубедени да отписват детето си от градината след
дълги разговори и убеждения, че всичко с детето им ще бъде наред, т.е. управителят на
детското заведение несъмнено е бил наясно, че майката на С., чийто разпит се иска, е била
информирана за настъпили инциденти в градината, които са породили и съмнения в нея
дали детето й да продължи да посещава частното детско заведение. В този смисъл, видно е,
че ищецът като юридическо лице, чрез своите органни представители и служители, е имал
данни за разрива в отношенията между детската градина и родителите на М. и С., породен
от инцидента на 10.05.2022 г. и евентуално заявени други твърдения от ответника, респ.
страната е имала възможност да релевира искане за разпит на майките на тези деца още с
исковата молба или най-късно в първото открито съдебно заседание преди обявяване на
окончателния доклад по делото, но след този момент доказателственото искане се явява
преклудирано и правилно е било оставено без уважение от първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
въззивният съд намира, че по делото не се установява твърдяното от ищеца противоправно
поведение на ответника – конкретни изказвания на И. И., разпространени в периода
10.05.2022 г. – 18.05.2022 г. сред неограничен кръг лица и накърняващи престижа и
търговската репутация на ищеца – че в градината „постоянно губели деца”, „не гледали
добре децата”, „биели децата”, „нанасяли удари на децата”, „не хранели децата” и
„причинили изгаряния на дете”. Следователно, при липсата на елемент от фактическия
състав на спорното право – противоправно поведение на ответника, предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като обсъждането на въпроса дали е допустимо
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице, респ. в
какъв размер, се явява безпредметно.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
6
направените от него разноски във въззивното производство в размер на 1000 лв., платено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23066 от 18.12.2024 г., постановено по гр. дело № 27259/2022
г. по описа на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА ЧАСТНА ДЕТСКА ГРАДИНА „СЛАВЕЙЧЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Росица“ № 12, да плати на И. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лв., разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7