Присъда по НЧХД №7504/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	167
Дата:	20 март 2025 г.
Съдия:	Силвия Петкова Георгиева

Дело:	20211110207504
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	28 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 167
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С.П. Г.А
при участието на секретаря Д. ВЛ. Б.
като разгледа докладваното от С.П. Г.А Наказателно дело частен характер №
20211110207504 по описа за 2021 година
Въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия П. Г. З. - роден на *********** ЕГН: **********,
за НЕВИНОВЕН в това, че в гр. С*****, кв. „Ф.“, ул. „Т.“ пред №64 в периода
от около 18:00 часа на 21 април 2021 г. до след 00:00 часа на 22 април 2021 г.
при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите е отправил обидни думи
и жестове на публично място – на улицата към частната тъжителка Р. В. Г., а
именно:
на 21.04.2021 г. около 18:00 ч. отправил обидни думи на публично
място – на улицата в гр. С., кв. „Ф.“, ул. „Т.“ пред №64 към частната
тъжителка Р. В. Г. като я наричал „грозна курва“, крещял й, че „ще я ебе в
устата“, ругаел я на майка, като й крещял: „ще ти еба майката“, които са
засегнали честта и достойнството на Г.;
1

на 21.04.2021 г. срещу 22.04.2021 г. след 00:00 часа в гр. С., кв. „Ф.“, ул.
„Т.“ №64 отправил обидни жестове към частната тъжителка Р. В. Г. като й
показвал среден пръст, след което го пъхал в устата си и го движел напред-
назад, които са засегнали честта и достойнството на Г., поради което и на
основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.

Признава подсъдимия П. Г. З., с посочена по-горе самоличност за
НЕВИНОВЕН в това, че на 21.04.2021 г. около 18:05-18:07 часа в гр. С., кв.
„Ф.“, ул. „Т.“ пред №64 нанесъл побой на частната тъжителка Р. В. Г., като я
сграбчил за ръката, извил я много силно и започнал да я удря с юмруци в
лицето и в областта на носа и устата, дърпал я и я блъскал във всички посоки,
след което я бутнал силно на земята, вследствие на което й причинил
значителен оток на горната устна в средната й трета, с кръвонасядане по ръба
на устната, продължаващо по лигавицата й, където на фона му се виждат
поредица от охлузвания, съответстващи на фронталните горни зъби, което по
своя медикобиологичен признак е причинило болка и страдание, дълбоко
ивичесто охлузване на гръбната повърхност на лявата ръка в областта на втора
метакарпо-фалангеална става, което по своя медикобиологичен признак
причинява болка, оток в областта на предкитково-фалангеалните стави на от
2-ри до 5- ти пръсти, с дифузно кръвонасядане по дланната им повърхност на
ставите, ограничени и болезнени активни и пасивни движения в тези стави,
които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, както и е удрял силно с юмруци в областта на ребрата и в областта
на лявото подребрие, нанасял е и юмручни удари и в останалите части на
тялото на частната тъжителка Л. В. П., вследствие на което й причинил
кръвонасядане по проекцията на лявото подребрие, върху хрущялните части
на 8-мо, 9-то и 10-то ребра, които са реализирали медикобиологичния признак
болка и страдание като по този начин е причинил телесна повреда на повече
от едно лице на частната тъжителка Р. В. Г. и на частната тъжителка Л. В. П.,
поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.III, във вр.
с чл.130, ал.1 от НК.
2

Признава подсъдимия П. Г. З., с посочена по-горе самоличност за
НЕВИНОВЕН в това, че на 21.04.2021 г. около 18:15 часа в гр. С., кв. „Ф.“,
ул.“Т.“ пред №64 отправил обидни думи на публично място – на улицата към
частната тъжителка Л. В. П., докато й нанасял побой, като 4-5 пъти я ругаел
на майка, крещейки й: „ще ти еба майката“, поради което и на основание
чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.148, ал.1 т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Признава подсъдимия П. Г. З., с посочена по-горе самоличност за
НЕВИНОВЕН в това, че в гр. С. кв. „Ф.“, ул. „Т.“ пред №64 в периода от около
18:00 часа на 21 април 2021 г. до след 00:00 часа на 22 април 2021 г. при
условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите е отправил закани с
престъпление против личността на частната тъжителка Р. В. Г., че ще я пребие,
както следва:
на 21.04.2021 г. около 18:00 часа е отправил закани с престъпление
против личността на частната тъжителка Р. В. Г., че ще я пребие, крещейки й
многократно: „ще те пребия, слез долу и ще видиш какво ще ти се случи“ и
на 21.04.2021 г. срещу 22.04.2021 г. след 00:00 часа е отправил закана с
престъпление против личността на частната тъжителка Р. В. Г., като
заканително размахвал пръст към частната тъжителка Р. В. Г. и й отправил
закана: „ще ядеш още бой“, които думи и действия са възбудили основателен
страх у същата за осъществяването им, поради което и на основание чл.304 от
НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.144, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Признава подсъдимата С. Е. З. - родена на ************, ЕГН:
**********, за НЕВИНОВНА в това, че на 21.04.2021 г. около 18:05-18:07
часа в гр. С., кв. „Ф.“, ул. „Т.“ пред №64 е удряла, блъскала и скубала силно
3

коса от главата на частната тъжителка Р. В. Г., вследствие на което й
причинила отскубнати косми в дясна тилно слепоочна област на главата, което
по своя медикобиологичен признак причинява болка, без разстройствона
здравето, както и е хванала за врата частната тъжителка Л. В. П. и й надрала
ръцете и скубала косата й, вследствие на което й причинила отделени и
групирани еднотипични ивичести охлузвания в долните части на двете
предмишници и китките, които са реализирали медикобиологичния признак
болка и страдание, без разстройство на здравето, като по този начин е
причинила лека телесна повреда на повече от едно лице на частната
тъжителка Р. В. Г. и на частната тъжителка Л. В. П., поради което и на
основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.III, във вр. с чл.130, ал.2 от НК.

Признава подсъдимата С. Е. З., със снета по-горе самоличност, ЗА
НЕВИНОВНА в това, че на 30.04.2021 г. след обяд в гр. С., кв. „Ф.“, ул.“Т.“
№64 до оградната мрежа е отправила закана с престъпление против личността
на частната тъжителка Л. В. П., като заканително си въртяла главата, гледала
заплашително в очите частната тъжителка Л. В. П. и правейки страшни
гримаси, които действия са възбудили основателен страх у същата за
осъществяването им, , поради което и на основание чл.304 от НПК Я
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144, ал.1 от
НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК сторените по делото разноски остават
за сметка на частните тъжители Р. В. Г. и Л. В. П., като ГИ ОСЪЖДА да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд солидарно сумата в размер на 5 050, 49 (пет хиляди и петдесет
лева и четиридесет и девет стотинки) лв. за възнаграждения на вещи лица,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК ГИ ОСЪЖДА да заплатят държавна
такса в размер на по 5 (пет лева) лв. при служебно издаване на всеки един
изпълнителен лист.

4

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред
СГС.

Мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2 от НПК, но не
по-късно от шестдесет дни от днес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по присъда от 20.03.2025 г. по НЧХД №7504/2021 г. по описа на
СРС, 19 състав:

Наказателното от частен характер производство е образувано срещу П.
Г. З. и СТ. ЕВЛ. ЗЛ. по тъжба подадена от Р. В. Г. и Л. В. П. по обвинения за
следните престъпления: по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК; по чл.131, ал.1, т.4, пр.III, във вр. с чл.130, ал.1
от НК; по чл.148, ал.1 т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК; по чл.144, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК; по чл.131, ал.1, т.4, пр.III, във вр. с чл.130, ал.2 от
НК; по чл.144, ал.1 от НК.
Частната тъжба се поддържа от поверениците на частните тъжителки. Адв.
Д. поддържа предходната си пледоария, както и прави анализ на
доказателствата като се придържа към показанията на С.ката Г. и С.я Б.,
показанията на служителите на ЧЕЗ и на служителите от 09 РУ-СДВР – Г. и
Б., които намира, че не са в противоречие. Счита, че най-голямото
доказателство се намира между кориците на прокурорската преписка, в която
има снимки, от които ясно се вижда таблото на улицата. Спира се на съдебно
аудио-техническата експертиза в частта относно казаното на тел.112 т
подсъдимия З., а именно, че иска полицията да дойде да види има ли табло, но
не твърди да е удрян, обиждан, псуван или наричан с нито една от тези думи,
които е казал в обяснения си, като счита, че последните са в противоречие с
казаното от него при подаването на сигнала му на тел.112. Както С.ката Г.,
така и С.ят Б. са категорични, че всеки от своя ръст са имали възможността да
виждат навън, без проблем и да чуват всичко, което те са изложили в
показанията си.Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по всички
обвинения и претендира направените разноски.
Адв. К. поддържа всичко изложено в пледоарията си от 21.11.2024 г.
Предвид извършените съдебно-следствени действия прави допълнение на
първо място да не се кредитират показанията на С.я С., които с нищо не са
допринесли за изясняване на факти и обстоятелства по делото, тъй като не е
бил очевидец на инкриминираното деяние и дата. На следващо акцентира
върху показанията на С.я Б., който е пряк очевидец, възприел е лично както
обидите отправени от подсъдимите към частните тъжителки, така и нанесения
им побой, потвърдил е присъствието и на другият пряк очевидец – С.я Г.,
която им е дошла на гости по-рано през деня и е останала при тях, а и се е
грижела за по-малкия му брат, докато навън се е разигравала цялата сцена,
както и присъствието на служителите на „Енерго“-то и това на С.я В., който
„беше дошъл и прикриваше с телосложението, какво извършват, да не се
вижда от хората“, а не както В. заявява, че ги е разтървавал. Приема, че
твърденията на Б., че е бил онлайн са се потвърдили и от писмото на
директора на 18-то СУ „***** ******“. Счита за неоснователно възражението
на защитата за реторсия, поради приложението на тълкувателно решение №
51 от 16.09.1989 г. по дело № 41 от 1989 г. на ОСНК на ВС. Счита, че
1

института на неизбежната отбрана е неприложим, поради непрекъснатото
противоправно поведение на подсъдимия. Пледира да бъде постановена
присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни за извършеното
от тях престъпление, с които са причинили разстройство на здравето, с кауза
за саморазправа и са изрекли обидни думи и да им бъде наложено наказание в
максимален размер. Претендира разноски, за които е представен списък.
Частната тъжителка П. поддържа пренията на поверениците си, а частната
тъжителка Г. не излага становище, тъй като не присъства в последното
съдебно заседание.
Подсъдимият З. се ползва от правото си да даде обяснения, в които излага,
че въпросният ден са били извикани служители на ЧЕЗ от частните
тъжителки. Когато отишъл до таблото, което се намирало на улицата, за да
види какво става, тъжителката Р.В. отправила през терасата към подсъдимия
З. обиди и псувни. След като се навел да покаже на служителите на ЧЕЗ
откъде минават тръбите за захранването върху му се нахвърлила тъжителката
Р.В., като възрастния служител на ЧЕЗ се оттеглил и тогава тя го наплюла, а
когато я попитал кой ще го пере, тя отправила обидни думи към подсъдимата
З., която била на място, след което Г. го била наплюла втори път, а изпъвайки
си ръцете напред, за да се предпази бил нападнат в гръб от тъжителката Л.П.,
която го удряла по гърба, кръста и тялото му и държала остър предмет,
тъжителката Г., която държала мобилен телефон го ударила с него по дясното
око, бил загубил съзнание и когато се свестил видял, че съпругата му го държи
и правела движение като да е получила епилептичен припадък. С.ят В. бил на
място, извикан да му помогне за ремонт на колата и се бил намесил да му
помогне. Обадил се на тел.112 да иска съдействие и изчакал до 18:50 ч., след
като разговарял с дежурния от 09 РУ-СДВР, последният му заявил да потърси
медицинска помощ и да реши за подаване на жалба в РУ. Притеснен за
здравето си посетил МВР болница, откъдето му били казали да отиде до
ИСУЛ, тъй като нямат дежурен очен кабинет. Отишъл до ИСУЛ където бил
прегледан от дежурен лекар, от невролог и му била направена рентГ. снимка.
Като преди да бъде прегледан от очния лекар се обадил на сина си, който
дошъл при него и подсъдимият З. му разказал, че е бил бит от тъжителките.
Прибрали се след ИСУЛ и чул тъжителката Р.Г. да му се заканва, че всичко
било уредено с адвокати и съдебна медицина, както и да го обижда. По
същество излага, че не са агресивни, че имал спасени човешки животи и че
бил предлагал на тъжителките да закупят тяхната част от имота.
Подсъдимата З. се ползва от правото си даде обяснения, в които излага, че
докато мъжът й си оправял автомобила на улицата пред входната врата,
видяла две непознати лица до електрическото табло. Мъжът й се опитал да им
обясни откъде минават кабелите и тъжителката Р.Г. започнала да ги обижда от
балкона. Техниците излезли и обяснили, че повредата е в къщата, а
подсъдимият З., че нищо не е в електрическото табло и тогава Р.Г. излязла на
улицата и започнала да плюе, да обижда и го ритнала, ударила с телефона З., а
Л.П. го биела по гърба. Докато се притичала да ги разтърве, С.ят В. се опитал
2

отстрани да ги разтърве. След това тя не помнела нищо. Като се свестила
видяла, че лявото й коляно било подуто, била й синя ръката. Не помнела какво
е станало. Тя и В. ги разтървали, имала чувството, че ще убият мъжа й.
Помнела само някои неща за случая. По същество пледира да бъде оправдана
и че продължават да им предлагат тяхната половина от къщата да я купят.
Упълномощеният защитник на подсъдимите адв. М. поддържа
предходната си пледоария, продължавайки да счита, че са налице всички
посочени в нея основания за оправдаването на неговите доверители, така
както го е изложил преди. Относно извършения разпит на С.я Б., който е син
на Р.Г. и внук на Л.П., който се явява пряко заинтересовано лице от изхода на
настоящото производство, счита, че е поредния С., който не е по различен от
С.я Г., набавен за нуждите на това производство. От внука и сина на частните
тъжители, не можело да се очаква друго освен да подкрепи тяхната
обвинителна теза и да бъде закрепено присъствието на Ж. Г., което било доста
емблематично в производството. Счита, че в разпита на този заинтересован С.
Б. се дава описание на външния вид на неговата майка, което няма нищо общо
с представените съдебно-медицински удостоверения и експертизи. П.З. е бил
тежко пребит от тъжителите и удрян с телефон в окото, което обстоятелство
трябва да намери своите юридически последици именно в това наказателно
производство, тъй като телесните увреждания, които е получил З. от Г. и П.,
като медико-биологични характеристики, не се различават от тези, за които се
търси осъждането на подсъдимите. Счита, че са налице основанията, които е
изложил подробно в предходното съдебно заседание, за оневиняването на
подсъдимите З.и, с приложение, включително, ако се приемат фактите по
тъжбата, за установена реторсията, по отношение на неизбежната отбрана, на
противоправните действия, но било важно, че в конкретния случай
подсъдимите не са инициатори на ситуацията, а инициативата се свежда до
поведението на тъжителката Р.Г., която е стартирала конфликта с наплюването
в лицето на П.З..
Другият упълномощен защитник от двамата подсъдими адв. З. в
пледоарията си поддържа предходната си такава и добавя, че не следва да се
кредитират показанията на С.я Б.. Ако е бил наличен, то в прокурорската
преписка, която се намира в кориците на делото е щял да бъде разпитан по
нея. На другия ден частните тъжителки отиват до съдебна медицина и
изкарват, че подзащитни му, които били на възраст са най-големите
побойници и мутри, а срещу тях стояли две млади жени, които са в много по-
млада възраст и по-добро здравословно състояние и нямало как тези две
млади жени да бъдат бити и да ги е страх от двама стари хора.Пледира съдът
да признае подсъдимите за невиновни, тъй като те не са агресивни, а са добри,
стари хора, а и не са се събрали никакви годни доказателствени средства,
които да докажат тяхната вина.

3

От фактическа страна
От събраните по делото доказателства, обсъдени на основание чл.14 и чл.18
от НПК и проверени внимателно съгласно чл.107, ал.5 от НПК, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П. Г. З. е роден на ********* г. в с. Б., български гражданин,
със средно техническо образование, пенсионер, с адрес гр.С., кв. ******, ул.
„******“ №64 ЕГН: **********. Същият е неосъждан.
Подсъдимата СТ. ЕВЛ. ЗЛ. е родена на ****** г. в гр. Б., българска
гражданка, със средно образование, пенсионерка, с адрес гр.С., кв. ******, ул.
„******“ №64, ЕГН: **********. Същата е неосъждана.
Подсъдимите П. и С. З.и живеели в къща близнак, долепена до тази на
частните тъжителки Л. В. П. и нейната дъщеря Р. В. Г., находяща се в гр. С., кв.
„******“, ул. „***** *****“№64. Тъжителката Г. живеела с двете си деца,
едното от които е С.я Б.. Къщата била закупена от П. през 2013 г. Като
отношенията между З.и от една страна и Г. и П. се влошили драстично след
2016 г. Възниквали непрекъснати конфликти между тях от битов характер.
Така например тъжителките смятали, че повишението в сметките им за ток се
дължало на незаконно присъединяване от страна на З.и към техния
електромер. Същият се намирал на улицата пред къщите на двете семейства.
Предвид тези подозрения били подавани неколкократно сигнали до ЧЕЗ, като
проверяващите на място служители на компанията не били установили
истинност в тези твърдения, а именно неправомерно присъединяване към
електромера на П. от страна на З.и. Също така тъжителката П. смятала, че
градинските й растения изсъхват поради злоумишлени действия от страна на
З.и. Многократно били подавани сигнали и от двете страни до 09 РУ-СДВР. В
това полицейско управление семействата им били известни по повод на тези
междусъседски спорове, както и адресът им бил посещаван многократно от
полицейски служители. П. и Г. считали, че техните сигнали не били
разследвани задълбочено и оставали неудовлетворени, считайки, че причината
за това е, че подсъдимият З. е бивш служител на МВР, а синът на З.и е
настоящ служител на МВР. Всяка една от страните П. и Г. от една и З.и от
друга, считали, че са подложени на психически тормоз от другите.
На 21.04.2021 г. около 18:00 ч. П. и Г. били в дома си. Децата на Г. също
били там, като С.ят Б., който бил ученик в 6-ти клас в 18 СУ „***** ******“
през учебната 2020/2021 г. имал на същата дата онлайн часове (ОРЕС),
съгласно Заповед на министъра на образованието и науката № РД-09-
856/09.04.2021 г. Той бил втора смяна с начален час 13:30 ч. и краен час 18:25
ч. За датата С.ят Б. нямал отсъствия.
Малко преди този час, а именно към 17:30 ч. токът в дома на П. и Г. спрял.
Те решили да повикат аварийна група на ЧЕЗ, която да установи причината за
спирането на електрозахранването. Получен е в „ЧЕЗ България“ ЕАД сигнал
№525007 на 21.04.2021 г. в 17:38 ч. На адреса били изпратени служители на
„ЕРМ-Запад“ АД, аварийна служба-2, екип в състав С.ите Г. В. и И. Ф..
4

Същите пристигнали на адреса около 18:00 часа със служебен автомобил, с
ДК № СВ 4614 АС. Посрещнала ги частната тъжителка П., която била подала
сигнала. След като проверили, намиращото се монтирано на стълб на улицата
табло, в което били двата електромера за къщата близнак, те не установили
повреда, която да е свързана с подаването на електричество от доставчика на
услугата. През това време на терасата на втория етаж частната тъжителка Г.
наблюдавала случващото се на улицата и как протича проверката, извършвана
от служителите на ЧЕЗ. Изходящият предпазител отвън имал ток. П. ги
помолила да влязат в дома и да видят и там има ли проблем. С неохота С.ят Ф.
се съгласил и влязъл с П. в къщата. През това време другият служител на
„ЕРМ-Запад“АД С.ят В. останал отвън. С.ят Ф. премерил таблото на етажа и
установил, че там ток няма и има вътрешна повреда.
Подсъдимият З. бил на улицата, тъй като по това време си оправял
автомобила, който бил отвън. Имал уговорка със С.я В., който бил
автомонтьор след работа да мине да види колата му. Като междувременно С.ят
В. бил дошъл и спрял автомобила си зад този на служителите на ЧЕЗ.
Вписаното в писмото на „ЧЕЗ България“ЕАД до 09 РУ-СДВР (по пр. пр.
№18544/2021 г. на СРП) е за констатация на екипа за повреда на изходящия
кабел на клиента, за което абоната бил уведомен, но нередности не са
констатирани. От справката на „ЧЕЗ България“ до 09 РУ-СДВР по пр. пр.
№18544/2021 г. на СРП се установява, че по сигнали за адрес: гр. С., ул. „*****
*****“№64 същият е бил посещаван на 04.04.2017 г., на 07.04.2017 г., на
19.06.2017 г.
В писмото на „ЕРМ-Запад“ АД до съда е отразено, че адреса: гр. С., ул.
„***** *****“№64 е посещаван на 21.04.2021 г. от аварийна група на „ЕРМ-
Запад“ АД по силата на постъпило обаждане на същата дата в 17:32 ч. от лице,
което се е представило за Р.Г. и е приет в 17:44 ч. сигнал. Констатирана е
повредена изходяща линия и събитието е приключено в 18:20 ч., за което е
информирано специализираното диспечерско звено.
Частната тъжителка Г. като видяла З. на улицата до служителя на ЧЕЗ
започнала да вика по него и да го обижда от терасата. След като С.ят Ф.
установил, че повредата не от тяхната компетентност излязъл от дома на П. с
нея. Подсъдимият З. посочил, че поввредата не е в електрическото табло. В
този момент тъжителката Г. излязла също на улицата и се нахвърлила
словесно с обиди към подсъдимият З., неудовлетворена от констатациите на
служителите на ЧЕЗ, че относно повредата не са замесени подсъдимите,
респективно, че не са се присъединили към техния електромер
нерегламентирано. В това време настъпила свадата между частните тъжителки
и подсъдимите относно електрозахранването. Частната тъжителка Г. наплюла
подсъдимият З., който й отговорил. Тя нарекла подсъдимата З. „грозотия“ и
втори път наплюла З.. Служителите на „ЕРМ –ЗАПАД“ АД бързо се
отправили към служебния си автомобил и впоследствие си тръгнали. Частната
тъжителка Г. ритнала З.. Тя носела в ръка телефона си, с който искала да
5

снима, но З. не й разрешавал и се сборичкали като се опитал да вземе
телефона й и причинил наранявания по лявата ръка. В суматохата тя
замахнала и с него ударила по дясното око подсъдимият З.. Същият се опитал
да се предпази. В това време частната тъжителка П. започнала да нанася удари
в гърба на подсъдимия, в тила, отзад. Тя носела неустановен остър предмет в
ръцете си. Настанала суматоха, в която помежду си си причинили различни
наранявания. Подсъдимата З. се опитала да отдалечи частните тъжителки от
мъжа си, при което Г. била оскубана от нея. В разтърваването, тъй като си
налитали помежду си се включил и С.я В.. Частната тъжителка П. получила
наранявания по ръцете си. След като С.ят В. успял да ги разтърве частните
тъжителки се прибрали в дома си, а подсъдимите и В. останали на улицата.
След като се прибрала в дома си Г. подала сигнал от телефон ********** на
тел.112 в 18:17 ч., че комшията й налетял на бой и има кръв по носа, по устата,
по ръката, по майка й. На запитване дали се нуждае от спешна медицинска
помощ Г. отвърнала, че не, но искала да дойде полицейски екип, който да
напише протокол. Отговорили й че ще бъде отправен предупредителен
протокол да не се саморазправят и ако иска да отиде в Съдебна медицина,
където да се оС.ства. Тя отговорила, че ще изчака екипа, тъй като й е
необходим протокола за делото.
Частната тъжителка Г. се отправила към Съдебна медицина, както я
посъветвали по телефона и напуснала домашния си адрес. На същия останала
нейната майка С.ката П..
В 18:18 часа от телефон ********** се обадил подсъдимият З. на тел.112 и
заявил, че се намира на улицата и е пострадал от побой нанесен му от съседи.
Поискал да дойде патрул от 09 РУ на място, за да се изясни случая, тъй като
имал и С.. Отговорили му от дежурната част на 09 РУ-СДВР да отиде до
същото, за да си подаде писмено заявление. Но след като бил настоятелен му
отговорили, че ще изпратят екип като се освободи такъв на адреса. След като
изчакал известно време, но екип не дошъл С.ят В. си тръгнал, а З.и се упътили
към болнично заведение. Първоначално посетили МВР болница, но били
насочени към ИСУЛ, където имало спешен очен лекар. Те се упътили към това
болнично заведение. З. бил прегледан в УМБАЛ „Царица Й.-ИСУЛ“, тъй като
дясното му око било зачервено и полупритворено. Първият му преглед бил
извършен от дежурен лекар д-р С. К. в 23:07 ч. и изпратен за ренгенография,
при която не са установени данни за травматични промени. Като диагноза е
вписано, че има контузия на клепача и окоолочната област. Бил прегледан и от
д-р Д. К. в 23:19 ч. и изпратен за рентгенография. Като диагноза в
амбулаторния лист било вписано, че е с контузия на очната ябълка и
околоочната област и е насочен за оглед с голдман в планов порядък,
предписана му е терапия.
На 21.04.2021 г. в 19:12 часа бил подаден повторен сигнал, този път от
частната тъжителка П. от телефон ********** относно първият подаден
сигнал до тел.112 от тъжителката Г., за да попита дали ще бъде изпратен екип
на адреса.
6

По подадения сигнал за междусъседската свада в 19:15 ч. е предаден на
служителите от нощна смяна и е изпратен АП-900/1 в състав ПИ М. Р. Б. и мл.
експерт Л. В. Г. и мл. инспектор С. И. Г., които пристигнали на адреса: гр. С.,
ул. „***** *****“№64 в 19:20 ч. В доклада и информационната карта за
наряда на АП-900/1 е посочено, че се касае за междусъседски скандал, който
не е потвърден.
Дошлите на място полицейски служители установили на адреса само
частната тъжителка П.. Провели разговор с нея. Тя им показала по ръцете си,
че има охлузвания, одрасквания, които не налагали намеса на медицински
екип. Тя споделила, че скандала е станал в присъствието на служители на ЧЕЗ
и се е оплакала от съседа си, както и че имало физическо посягане.
Посъветвали я да подаде писмено заявление за случая в районното
управление, за да бъдат установени и други лица. С.ите Б. и Г. познавали
подсъдимият З. като техен бивш колега. Те били ходели и друг път на адреса
на тъжителките, като С.ят Б. си спомня, че е било по повод сигнал за скандал
между майка, дъщеря и баба, а С.ят Г., че е бил по повод на сигнал за дъщерята
на частната тъжителка П. за скандал с нейния приятел за бебето й.
На 21.04.2021 г. подсъдимият З. се обадил по телефона на сина си С.я Евг.
З. към 21:00 ч. и му казал за случилото се, както и че са потърсили медицинска
помощ първо в МВР болница, но от там били препратени към ИСУЛ. След
като чул за споделеното от баща му С.я З. се отправил към УМБАЛ „Царица
Й. - ИСУЛ“ където към 21:30 ч. установил родителите си, които чакали З. да
бъде прегледан във връзка с травмата на окото му. С.ят З. установил, че по
якето на баща му – подсъдимият З. имало следи от кал и по гърба, все едно е
ритан, рисунък от подметка, по дясната подбедрица, бил с разкъсано яке в
областта на корема в дясно. След прегледите тримата З.и се върнали с
автомобил в дома си. Слизайки С.ят З. видял, че първият етаж от къщата на П.
и Г. свети и видял силует на жена, която пушела и впоследствие разпознал
частната тъжителка Г., която отправила обидни, цинични и вулгарни думи към
подсъдимите, а впоследствие като видяла С.я З. и към него, след като
установила, че снима.
На следващата сутрин З.и, Г. и П. се засекли пред кабинета по Съдебна
медицина където П.З., Р.Г. и Л.П. се оС.ствали.
За оС.стването на 22.04.2021 г. в 10:45 ч. на частната тъжителка Л.П. било
издадено съдебномедицинско удостоверение от съдебен лекар в Клиника по
съдебна медицина и деонтология с №225/2021 г., в което било отразено
следното заключение за констатирани увреждания по П.: контузия на гръдната
стена отпред в ляво, в долната част, ивичести охлузвания по двете китки и
предмишниците, които са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Относно оС.стването на 22.04.2021 г. в 10:15 ч. на частната тъжителка
Р.Г. било издадено съдебномедицинско удостоверение от съдебен лекар в
Клиника по съдебна медицина и деонтология с №224/2021 г., в което било
7

отразено следното заключение за констатирани увреждания по Г.: отскубнати
косми от лявата тилно-слепоочна област на главата, контузия на носа, спряло
кръвотечение от носа, контузия на горната устна, охлузвания по лигавицата на
горната устна, данни за контузия на лявата раменна става, контузия на
метакарпо-фалангеалните стави на пръстите от 2-и до 5-ти на лявата ръка,
охлузване на лявата ръка, които са й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
За оС.стването на 22.04.2021 г. в 08:45 ч. на подсъдимия П.З. било
издадено съдебномедицинско удостоверение от съдебен лекар в Клиника по
съдебна медицина и деонтология с №222/2021 г., в което било отразено
следното заключение за констатирани увреждания по З.: контузия на дясната
орбитална област, изразена с оток и кръвонасядане на меките тъкани,
контузия на дясната очна ябълка, изразена с кръвоизлив под конюктивата на
склерата, минимална разкъсно-контузна рана между първи и втори пръст на
дясната ръка, контузия на дясната подбедрица, изразена с оток и
кръвонасядане.
Подсъдимите и техния син С.я Е. З. са били предупредени с протоколи по
ЗМВР да спазват законосъобразно поведение спрямо Л. В. П. и нейното
семейство.
Частните тъжителки също били предупредени с протоколи по ЗМВР да
спазват законосъобразно поведение.
Установява се от писмо на 09 РУ-СДВР, че по пр. пр. №18544/2021 г. по
описа на СРП са извършени действия по справочни мероприятия в АИС на
МВР, призоваване, снемане на обяснения, изискване, връчване на протоколи
спрямо протичащи по случая лица, изискване и получаване на различни по
преписката документи, инициране, организиране и провеждане на съвместна
проверка със служители на ЧЕЗ Разпределение от водещия проверката
служител – инсп. А. Т. М. – разузнавач при 09 РУ-СДВР. Като в тази насока, а
именно, че е извършвал конкретната проверка, а именно с характер на
предварителна проверка по подадена жалба до главния прокурор от страна на
частните тъжителки са и неговите показания, както и че се е ръководел от
дадените му указания.
От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Т. К. и психолог Г. Г. по отношение на частната
тъжителка Р. В. Г. се установява, че възприетите от нея действия от страна на
подсъдимия П.З. на 21.04.2021 г. и на 21.04.2021 г. срещу 22.04.2021 г.
преживява в контекста на формиралите се конфликтни отношения със
съседите и са възбудили у нея реален страх от осъществяване на вербално и
физическо насилие.
Установява се от комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Т. К. и психолог Г. Г. по отношение
на частната тъжителка Л. В. П., че същата преживява инкриминираните
действия от страна на подсъдимата СТ. ЕВЛ. ЗЛ. в контекста на формиралите
8

се конфликтни отношения със съседите и предишни агресивни действия
спрямо нея, които са възбудили реален страх от осъществяване на вербално и
физическо насилие.
Видно от съдебно-аудиотехническата експертиза, обективирана в
Протокол №22/ИДИ-112, чието съдържание е свалено изцяло в писмен вид в
„текст на звукозаписите“ е, че представеният за изследване оптичен носител
CD-R, марка „hp“, с надпис: „21.04.21 г.“ съдържа три аудиофайла във формат
wav, с имена:**********.wav; **********.wav; 0876199983_второ.wav и
четири графични файла с имена **********.jpg; **********. jpg;
0876199983_второ. jpg и Полиция.jpg.При изследването им експертите не са
открили признаци за изменения, предизвикани от манипулация и монтаж на
звукозаписите.
Установява се от съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д. Н.а, по отношение на частната тъжителка Л. В. П., че същата при
инцидент на 21.04.2021 г. е получила следните наранявания: кръвонасядане по
проекцията на лявото подбедрие, върху общите хрущялни части на 8-мо, 9-то
и 10-то ребра, причинявайки й болка и страдание.Възстановяването е за 7-10
дни и е пълно, мекотъканната травма на площ от 3/5 см, независимо дали е
болезнена при палпация или не, не изпълва критериите на медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а отделени и
групирани еднотипните ивичести охлузвания в долните части на двете
предмишници и китките са й причинили болка и страдание, чието
възстановяване е за 7-10 дни и е пълно. Травмите в областта на гръдния кош са
резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактна
повърхност по механизма на удари с такива и могат да се получат при
нанасяне на удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци
ръце, а травмите по двете ръце са резултат от действието на твърди
тъпоръбести предмети и могат да се получени от действието на човешки
нокти.
Видно от съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р
Д. Н., по отношение на часттната тъжителка Р. В. Г. е, че при инцидент на
21.04.2021 г. тъжителката Р. В. Г. е получила следните увреждания: зона с
отскубнати косми в дясна слепоочна област на главата, което й е причинило
болка, с възстановяване за 5-7 дни напълно; оток и кръвонасядане на гърба на
носа в горната му половина, засъхнала кръв в носните проходи, което й е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
възстановяването е за 10-14 дни и е пълно; значителен оток на горната устна в
средната й трета, с кръвонасядане по ръба на устната, продължаващо по
лигавицата й, където на фона му се виждат поредица от охлузвания,
съответстващи на фронталните горни зъби, което й причинило болка и
страдание и възстановяването е за 7-10 дни напълно; дълбоко ивичесто
охлузване по гръбната повърхност на лявата ръка в областта на втората
метакарпо-фалангеална става, което й е причинило болка, с възстановяване за
7-10 дни и е пълно; оток в областта на предкитково-фалангеалните стави на 2-
9

ри до 5-ти пръсти, с дифузно кръвонасядане по дланната им повърхност на
ставите, ограничени и болезнени активни и пасивни движения в тези стави,
които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
и възстановяването е за 10-14 дни и е пълно. Относно начина на получаването
им се отбелязва, че травмата в дясната тилно-слепоочна област на главата е
при действие „скубане“, а травмите на носа и горната устна са резултат от
действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактна повърхност по
механизма на удари с такива и могат да са получени при нанасяне на два
отделни удара с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце,
като травмите на лявата ръка са резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и могат да са получени при действие тип „обръщане на
пръсти към гърба на ръката“.
От съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещите лица д-р Ал. М.
и д-р В. М., относно подсъдимата С.З. се установява, че З. е страдала от
епилептично заболяване, дебютирало през 2011 г. и протичащо с чести
пристъпи, поради което й е определена от ТЕЛК ТНР 74 %, като на 21.04.2021
г. не е регистриран генерализиран пристъп, поради което няма причина З. да
не може да има физическа дейност или да извършва активни движения на
21.04.2021 г. по време на процесното събитие. Относно описаното, че на
30.04.2021 г. С.З. стояла на оградната мрежа, въртяла си заканително главата,
гледала заплашително и правела страшни гримаси, доколкото страда от
епилепсия с различни по вид епи пристъпи описаното поведение на С.З.
можело да касае и комплексен парциален пристъп, при който болните са в
безсъзнание, но имат различни прости или по-сложни движения като
мляскане, мимики, жестикулации, дъвчене или движения на различни части от
тялото, при което пристъпите могат да отзвучат или да преминат във вторично
генерализирани тонично клонични припадъци, но в конкретния случай нямало
подобно развитие и поради това нямало категорични доказателства, че е епи
пристъп.
Видно от съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещите лица д-р
Ал. М. и д-р Р. Д. относно подсъдимия П.З. е, че при прегледа на З. на
21.04.2021 г. в 21:57 ч. на същият е поставена диагноза: контузия на клепача и
околоочната област, а при съдебномедицинското оС.стване на 22.04.2021 г. в
08:15 ч. е описано: „Дясната орбитална област е обхваната от набелязан разлят
оток, по-силно изразен във външните половини на горния и долния орбитални
костни ръбове, където е съчетан с бледомораво кръвонасядане, поради отока
дясната очна цепка е принудително частично притворена, наблюдава се
кръвоизлив под конюктивата на склерата на дясното око, повсеместен във
външния, вътрешния и долния сектори. Между първи и втори пръст на
дясната ръка, по близо до дланната повърхност има напречно разположена
цепковидна рана, с дължина 6 мм, с неравни и минимално охлузени кожни
ръбове, покрита със засъхнала кръв. Върху предния ръб на големия пищял, в
средата на дясната подбедрица има пъстровато моравосинкаво кръвонасядане,
съчетано с ограничен оток, на площ около 3,5/2,5 см. Панталонът на същото
10

място е с кално зацапване, с вид на отпечатък от подметка на обувка. Якето, с
което е облечен пациента е разкъсано в дясната част, в областта на корема…“,
като така описаните травматични увреждания могат да бъдат получени на
датата на процесния инцидент на 21.04.2021 г. около 18 ч. и по своята
медикобиологична характеристика реализират признака временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети, каквито са човешки
крайници, телефон и др. Същите следва да преминат за период от около две до
три седмици от момента на получаването им. Нямало обективни данни, че П.З.
на 21.04.2021 г. е бил с поставени помощни средства на снагата. След престоя
му в МИ-МВР от 15.08.2020 г. до 20.08.2020 г. е отразено, че е поставен
лумбостат – еластичен колан на кръста с висока стабилизация, но при прегледа
в УМБАЛ „Царица Й.“ след инцидента и при съдебномедицинското оС.стване
на следващия ден не е отразено, че има такъв колан. Като дори и да е бил с
такъв, същият не ограничава с практическа степен движението на индивида и
особено в крайниците.
Установява се от съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Ал. М. по отношение на подсъдимия П.З., че З. е пролежал в периода
01.06.24 г. до 05.06.24 г. в Клиника по Нервни болести при МИ-МВР с
поставена диагноза: исхемичен мозъчен инсулт в басейна на вертебро-
базиларната система, лека статична и локомоторна атаксия, като е изписан с
подобрение и същата не пречи на личното участие на З. в по-нататъшен
процес, не е поставена диагноза, която да пречи на личното участие на З.,
високото кръвно налягане, което практически провокира симптомите,
свързани с диагнозите не е лекувано, а диагнозата: артериална хипертония е
от 2019 г. Очаквало се след проведеното лечение през м. юни и приемане на
изписаната терапия състоянието да е подобрено.
Подадена била жалба от Л. В. П. и Р. В. Г. срещу П.З., С.З. и Е. З. до 09
РУ-СДВР и до СРП относно процесния случай на 21.04.2021 г., както и
относно самоуправни действия от страна на З.и, както и други като
увреждания на растения, „кражба на ток“. Образувана била пр. пр.
№18544/2021 г. по описа на СРП. След извършената предварителна проверка с
постановление на СРП от 18.08.2021 г. е постановен отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като са налице основания по чл.24, ал.1, т.1 от
НПК. Същото е било потвърдено с постановление на СГП от 14.10.2021 г.
Подадена била жалба от П. Г. З. до СРП във връзка с процесния случай от
21.04.2021 г. В хода на образуваната предварителна проверка по пр.пр.
№18176/2021 г. по описа на СРП се установило, че липсват данни за
извършено престъпление от общ характер, поради което бил постановен отказ
от образуване на ДП с постановление на прокурор при СРП от 26.07.2021 г.
Същото било потвърдено с Постановление на СГП от 27.08.2021 г. като
правилно и законосъобразно. Постановлението на СГП е било потвърдено с
Постановление на САП от 01.10.2021 г. като правилно и законосъобразно. С
Постановление от 15.12.2021 г. на ВКП е потвърдено постановлението на САП
11

като правилно и законосъобразно.
Образувана била пр. пр. №612/2022 г. по описа на СГП, по повод на
постъпила в СГП по компетентност пр. пр. №5183/2022 г. на СРП за преценка
относно осъществен състав на престъпление по чл.282, ал.1 от НК. С
постановление от 19.05.2022 г. на прокурор при СГП е постановен отказ от
образуване на ДП.
Подсъдимата С.З. е с установена диагноза: епилепсия от 2011 г., с вид на
пристъпите – промяна на възприятието, миоклонни по време на сън, тонично-
клонични, тонични. Същата е лекувана и хоспитализирана неколкократно във
връзка с това си заболяване. Установена е 74 % ТНР на З. с последно решние
на ТЕЛК от 04.12.2023 г. за срок от три години, предвид поставена й диагноза:
гранд мал припадъци, неуточнени.
Подсъдимият П. Г. З. бил лекуван, видно от издадената му епикриза от МИ-
МВР-ЦКБ от 15.08.2020 г. до 20.08.2020 г. с диагноза: фрактура на Л1, травма
на гръбначен стълб, вертебрален и болков синдром, спондилоза,
остеохондроза.
Частната тъжителка Л. В. П. е била временно неработоспособна с 95 %
ТНР без чужда помощ за срок от две години до 01.02.2022 г., съгласно
експертно решение №0501 от 12.02.20 г., с диагноза: злокачествено
новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче.
Частната тъжителка Р. В. Г. била лекувана през м. септември 2020 г. в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с диагноза: травма на нервните коренчета
на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, медианна дискова протрузия
на ниво Р5-Ес1, с краниална миграция, лумбосакрална радикулопатия Л5, Ес1
коренчета двустранно.
С.ката П. познава частните тъжителки. Като след смъртта на съпруга на
тъжителката П. е чувала, че двете с дъщеря й са подложени на психически
тормоз от съседите си. Не е била С., но й било разказано, че П. и Г. са били
пострадали през месец април 2021 г.Частната тъжителка П. й показала синини
по ръцете и тялото, синини в областта на ребрата, оплакала се, че е била
оскубана, дъщеря й Р. също била пострадала, даже повече от Л.. Случилото се
довело до травма у големия син на Р., който говорел за случилото се. С.ката П.
не е виждала дъщерята на Л. и не са комуникирали. Частната тъжителка П. й
казала, че са имали сериозен проблем със съседите си и са викали специалисти
от енергото за кражба на ток, имали са проблем с В и К, заливали ги с вода,
заливали им градината. Ситуацията за двете жени била нетърпима и търсели
купувач за имота си и друго жилище, за да си решат проблема.
С.ката Г. била научила от частната тъжителка П., че седмица след 21
април 2021 г. е била в градината с двете си внучета, когато подсъдимата З.
дошла към тях, гледала я в очите, клатила си главата. Синът на З. бил в този
момент и снимал децата, което травмирало внука на частната тъжителка П..
Била извършена рентгенография на подсъдимата З. на 27.04.2021 г. на
12

лява колянна става, при която е установено, че е налице лекостепенно стеснена
медиално ставна междина.
С.ят С. е съсед на З.и и П. и Г., като ги дели ограда. Присъствал е на
разправии между тях, на свади. Бил викан в 09 РУ-СДВР веднъж да пише
обяснения. Със З.и се поздравяват и си помагат, а с тъжителките не се
поздравяват и не поддържа никакви отношения.

По чл.305, ал.3, изр.1 и 2 от НПК:
По отношение на обстоятелствата от предмет на доказване, които са от
значение за правилното решаване на делото, съдът кредитира писмени
доказателства, които са приети по делото и имат отношение към предмета на
делото, както и съдебното минало на подсъдимите, телесните увреждания на
двете тъжителки и на подсъдимия З., заболяванията на страните, както и за
отношенията между страните, които са изцяло безпротиворечиви и не е
необходимо да се обсъждат и да се посочва, защо се възприемат едни или
други от съда. Голяма част от писмените документи, които са събрани по
прокурорските преписки са били събрани и в хода на настоящето съдебно
производство, а именно справките от ЧЕЗ България ЕАД, от тел.112 и др.
Липсват индиции и относно тяхната недостоверност, както и оспорване от
страните. Съдът не взел предвид и не кредитира тези от писмените
доказателства, които са в страни от предмета на делото и не водят до факти
относими към обвиненията, които са повдигнати с настоящата тъжба, каквото
е напр. психологичното изследване на К. Д..
Относно експертните заключения:
Съдът е взел предвид и кредитира СМЕ, касаещи двете тъжителки и
двамата подсъдими като обективни и отговорили на поставените им въпроси.
Те са били изготвени въз основа на медицинските документи, налични по
делото и обстойното им обсъждане.
Кредитира се и изготвената съдебно-аудиотехническата експертиза,
обективирана в Протокол №22/ИДИ-112, като компетентна и отговорила на
поставените й въпроси.
Относно двете КСППЕ съдът не ги е взе предвид и не ги кредитира, тъй
като липсва компетентна оценка на фактите и по конкретно в аспекта на
многогодишните конфликтни отношения между страните, при което не е
направена съпоставка налице ли са били критериите за основателен страх, с
данни за тревожно състояние с чувство на витална застрашеност, вегетативни
явления, отбягващо поведение и нарушения в социалното функциониране на
лицата или е налице непрекъснат психичен дискомфорт и безсилие,
вследствие на продължаващ психичен тормоз. На следващо място вещите
лица не са се задълбочили да изследват цялостното здравословно състояние на
всяка една от страните и дали не са налице и странични влияния върху
психиката им и емоциите им, респективно възприятията им.
13

При преценка на гласните доказателства съдът ги е съотнасял с
кредитираните писмени такива и цени само тези от тях, които имат отношение
към конкретните обвинения и не са компроментирани от кредитираните
писмени.
Те следва да се обсъждат обстойно и прецизно, при съблюдаване на
вътрешното им съдържание и чрез съпоставка с цялата доказателствена
съвкупност, в обсега на които се формира и обосновава убеждение за тяхната
достоверност или липса на такава, респективно наличие на тенденциозност.
На първо място съдът е взел предвид и кредитира изцяло показанията на
С.ите Б. и Г., които са изцяло непредубедени С.и, без родствени и приятелски
отношения с която й да е от страните. Убедително, логично, пълно и житейски
правдиво са изложените от тях показания по делото, независимо от изминалия
период от време и еднотипността на работата, която извършват като
полицейски служители. Като следва да се посочи изрично, че по-пълни
относно фактологията и констатациите са показанията на С.я Г., който описва
и видените от него наранявания по ръцете на частната тъжителка П., като в
тази им част показанията му са в синхрон и допълват и СМУ и СМЕ за П.. По
различен начин са структурирани показанията на другия непредубеден
полицейски служител С.я Г., от чиито показания не може да се извлече
никаква относима по делото информация, тъй като същият твърди, че не си
спомня.
Относно другата група непредубедени С.и Ф. и В. съдът ги е взел предвид
в тази част, в която същите са непротиворечиви с останалите кредитирани
писмени и гласни доказателства. Като това са в частта, в която обясняват за
причината за посещението си на адреса на частните тъжителки, което е
свързано с техните служебни задължения и какво са констатирали. Относно
факта, че не са присъствали по време на разигралите се събития между двете
съседски семейства на улицата, преди да си тръгнат, съдът не ги е взел
предвид и не ги кредитира. Обяснимо е, че те случайно са попаднали на
случилото се и в този смисъл се явяват всички кредитирани доказателства,
които са еднопосочни относно присъствието на двамата на по-голямата част
от случилото се. За да стигне до този извод съдът се позовава както на
кредитираните гласни доказателства, а именно това са показанията на С.я В. и
обясненията на подсъдимите, така и на писмените: писмото от „ЕРМ-
Запад“АД, в което е отразено, че ремонтния екип е напуснал обекта в 18:20 ч.,
както и съпоставено с часовете по справките от тел.112, относно първото
обаждане от страна на тъжителката Г. в 18:17 ч., след като конфликта е бил
преустановен и същата се е намирала в дома си и изготвената съдебно-
аудиотехническата експертиза, обективирана в Протокол №22/ИДИ-112.
Предвид което съдът не дава вяра на отразеното в техните показания, че не са
били очевидци на скандала между З.и и П. и Г..
Относно показанията на С.ите З. и Б.: Касае се предубедени С.и, тъй като
същите са в близки родствени отношения с една от страните – първият е син
14

на подсъдимите, както и се установи, че има дела с частните тъжителки, а
вторият е син на тъжителката Г. и внук на тъжителката П.. Съдът е взел
предвид показанията на С.я Б. в частта, в която същият твърди, че е бил
процесния ден 21.04.2021 г. в дома си между 17:30 -18:30 ч., тъй като се
установи, че по това време е бил ученик в 6 клас, втора смяна и е провеждал
онлайн обучение ОРЕС, съгласно Заповед на министъра на образованието и
науката № РД-09-856/09.04.2021 г. Но доколкото същият е бил ангажиран с
учебния процес, установява се от писмото на директора на 18 СУ, в което се е
обучавал през учебната 2020/2021 г., че не е имал отсъствия за деня 21.04.2021
г., а учебните му занятия са приключили след като събитията, които са се
случили на улицата вече са били отминали. Т.е. същият по време на събитията
няма как да е бил едновременно на онлайн обучение, без да е отразено негово
отсъствие и в същото време да се е разхождал из къщата, а именно да е бил в
кухнята, да се е качвал на втория етаж и да е излизал на терасата, а след това
да е слизал до хола, за да посреща баба си и майка си, които са се прибрали, в
каквато насока са неговите показания. Следва да се има предвид и че същите
относно състоянието на майка му и баба му се разминават с отразеното в СМЕ
и СМУ относно констатациите. Така например С.ят Б. излага, че майка му е
била цялата в кръв, а баба му е била скубана от подсъдимата З., факти, за
които липсват констатации в медицинските документи и експертизите за тях.
На следващо място същият излага, че майка му се е обадила на полицията
отвън на улицата, а след това, че е чул какво са я посъветвали от полицията,
което е нелогично да бъде чуто, с оглед разстоянието между двамата. Този С.
твърди, че е бил вътре в къщата, а майка му отвън на улицата. Като същото се
явява и опровергано от сваления на хартиен носител запис от обаждането на Г.
до тел.112, където самата тя съобщава на оператора, че се е прибрала и вече не
е на улицата. Като в този смисъл е отразено и в обаждането на подсъдимия З.
до тел.112, че съседите му са се прибрали. Разговорите на двамата с тел.112 са
били обект на съдебно-аудиотехническата експертиза.
Изолирани и неподкрепени с каквито й да било други писмени и гласни
доказателства са неговите показания и в частта, в която твърди, че същата
вечер докато е бил на терасата с майка си, подсъдимият и неговият син се
били прибрали от някъде с колата и показвали нецензурни знаци с пръсти.
Тези негови показания частично съвпадат с тези на С.я З. и подсъдимите, че
З.и са се прибрали късно вечерта след прегледите на З. в ИСУЛ, които видно
от амбулаторните листове са се състояли след 23:00 часа, както и че
тъжителката Г. е била на терасата, но се явяват изолирани, в частта, в която на
терасата е бил и С.ят Б. и че подсъдимият З. и С.ят З. са показвали нецензурни
знаци с пръсти.
Съдът е взел предвид и кредитира показанията на С.я З. в частта, в която
същите не са в противоречие с кредитираните от съда останали доказателства,
а именно относно споделеното от неговите родители за случилото се
процесният следобяд на 21.04.2021 г., както и състоянието, в което е установил
баща си, извършените му прегледи в ИСУЛ, които се припокриват като време
15

и като описание на констатираното от лекарите и от медицинската
документация за подсъдимия З., включително и от издаденото му на другата
сутрин СМУ и изготвената за него СМЕ. В останалата част съдът счита, че се
явяват неотносими относно предмета на доказване, а именно относно имота
на З.и и този на тъжителките, предходната делба и т.н.
Съдът е взел предвид показанията на З. и тези на Б., в частта, в която
същите излагат конкретика относно влошените отношения между двете им
семейства, като в тази им част показанията им се явяват подкрепени от
писмените доказателства, които отразяват многобройните подавани сигнали
до различни институции, включително полиция и прокуратура.
Относно показанията на С.я В., който се установи, че е непредубеден
такъв, съдът е взел предвид неговите показания относно споделеното във
връзка със случилото се на 21.04.2021 г на улицата между З.и и частните
тъжителки, както и че това е станало в присъствието на служителите на ЕРМ-
Запад. Следва да се има предвид, че показанията му не се явяват изолирани, а
допълват писмените такива, както и гласните, в частта относно обясненията на
подсъдимите и показанията на С.я З. за случилото се на този ден. Относно
неговата безпристрастност съдът е отчел факта, че същият не игнорира
поведението на двамата подсъдими като изрично твърди, че: „аз гледах да ги
разтърва, защото налитат и едните, и другите.“ От неговите показания се
установява причината за възникналия между страните конфликт и развоя на
събитията до момента, в който З.и са тръгнали към болнично заведение, което
се потвърждава и от записите, свалени на хартиен носител от тел.112, предмет
на съдебно-аудиотехническата експертиза, обективирана в Протокол
№22/ИДИ-112. Същият С.ства и за констатираните от него наранявания по З.,
които съвпадат с отразеното в СМУ и СМЕ за него. Налице са определени
противоречия относно детайлите, което с оглед изминалия период от време от
датата на събитията до депозирането на неговите показания (разпит и
преразпит в хода на съдебното следствие) е житейски приемливо. Така
например твърди, че двете тъжителки са излезли заедно със служителя на
ЕРМ – Запад на улицата, а след това, че тъжителката Г. е излязла сама.
Кредитират се от съда показанията на С.я М. в частта, в която са
подкрепени от писмените такива, че е бил водещ на предварителната проверка
по пр. пр. №18544/2021 г. по описа на СРП, сред което е и за оплакване за
нанесен побой от страна на З.и на 21.04.2021 г.
От показанията на С.я С. се установява само в какви отношения е с всяка
една от страните, но не и релевантни факти от предмета на доказване, тъй като
се установи, че същият не е бил очевидец на нито едно от инкриминираните
деяния.
Съдът е взел предвид и кредитира показанията на С.я П. в частта, в която
същите са непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите кредитирани
от съда доказателства. Като същите са взети предвид относно споделеното от
нея за изключително влошените във времето отношенията между страните,
16

както и за показаните й от тъжителката П. наранявания относно случилото се
на 21.04.2021 г., които съответстват на отразените в медицинската
документация за същата и СМЕ. Следва да се посочи изрично, че тази С.ка
обърква фамилиите на двете тъжителки, което е видно от хода на целия й
разпит. Това се установява още в началото на показанията й, когато се обръща
към присъстващата в залата частна тъжителка П., като за: „Познавам Г. повече
от двадесет години…“.
Относно показанията на С.ката Г., която е основен такъв на обвинението,
следва да се посочи следното:
Съдът не кредитира и не е взел предвид нейните показания в частта, в
която същата твърди, че е била очевидец на случилото се на 21.04.2021 г., като
е наблюдавала от терасата на втория етаж от къщата, в която живеят двете
тъжителки. Не се установи от събраните и кредитирани доказателства по
несъмнен начин, че по време на случилото се между 18:00 и 18:17 ч. на
21.04.2021 г. тази С.ка е била в дома на частните тъжителки. На първо място се
установи, че единственият, който излага твърдения в тази посока е С.ят Б., но
в по-голямата част неговите показания се явяват компроментирани, тъй като
са в противоречие с кредитираните от съда доказателства. Нещо повече
същият заявява, че С.ката Г. е дошла у тях на обяд по към следобяда. Но това
обстоятелство е в противоречие с постъпилите справки от ЦПЗ –П. ЕООД,
който е работодател към този момент на С.ката Г.. От същите се установява, че
Ж. Г. Г. е била на смяна на 21.04.2021 г. в ЦПЗ-П. ЕООД, „Метадонова
програма“ от 07:00 ч. до 14:00 ч. Предвид което житейски нелогично е да
пристигне на обяд в гр. С. от гр. П., при приключване на работния ден в 14:00
ч. в гр. П.. На следващо място не се установиха каквито й да било индикации
от разпитаните по делото, извън С.я Б. С.и, че някой от тях я е видял. Нито
С.ят В., нито Ф., а последният е бил и вътре в дома на тъжителките, не
споделят за присъствието на Г. в процесния времеви отрязък в дома на П. и Г..
Тази С.ката не са я видели и полицейските служители, които са дошли на
място във връзка с подадения сигнал от Г. и повторното обаждане от П. до
тел.112. Нещо повече същата не е посочена и при обаждането на двете
тъжителки на тел.112, за разлика от съобщеното от подсъдимия З. при
подадения от него сигнал на този телефон, че има С. и се притеснява, че ще си
тръгне при забавянето на полицията да дойде на място. Предвид което
липсват сигурни и несъмнени доказателства относно факта, че Г. е
присъствала по време на случилото се следобяда на 21.04.2021 г. и в тази
връзка не се кредитират нейните показания в тази им част. В останалата
относно влошените отношения между страните съдът ги е взел предвид, както
и за споделеното пред нея от частната тъжителка П. за случай седмица след
21.04.2021 г., при който подсъдимата З. дошла към тях, гледала я в очите,
клатила си главата. Относно поведение, при което подсъдимата З. извършва
такъв вид действия с оглед данните, че страда от епилепсия, както и
отразеното в СМЕ за тази подсъдима, че макар за конкретната дата да няма
данни, че е получила епи припадък, но предвид различните по вид епи
17

пристъпи описаното поведение на С.З. може и да касае пристъп, при който да
извършва мимики, жестикулации, дъвчене или движения на различни части от
тялото.
Съдът е взел предвид и цени обясненията направени от подсъдимите З.
и З. по делото, като намира, че същите освен средство за защита се явяват и
доказателствено такова в частта, в която не са в противоречие с кредитираните
писмени и гласни доказателства.
От така установената фактическа обстановка, въз основа на
кредитираните писмени и гласни доказателства, съдът стига до следните
правни изводи:
Подсъдимият П. Г. З. не е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, поради което същият е признат за невиновен и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение, че в гр. С., кв. „******“, ул. „***** *****“ пред №64 в периода от
около 18:00 часа на 21 април 2021 г. до след 00:00 часа на 22 април 2021 г. при
условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите е отправил обидни думи
и жестове на публично място – на улицата към частната тъжителка Р. В. Г., а
именно:
на 21.04.2021 г. около 18:00 ч. отправил обидни думи на публично място –
на улицата в гр. С., кв. „******“, ул. „***** *****“ пред №64 към частната
тъжителка Р. В. Г. като я наричал „грозна курва“, крещял й, че „ще я ебе в
устата“, ругаел я на майка, като й крещял: „ще ти еба майката“, които са
засегнали честта и достойнството на Г.;
на 21.04.2021 г. срещу 22.04.2021 г. след 00:00 часа в гр. С., кв. „******“, ул.
„***** *****“ №64 отправил обидни жестове към частната тъжителка Р. В. Г.
като й показвал среден пръст, след което го пъхал в устата си и го движел
напред-назад, които са засегнали честта и достойнството на Г., поради
следното:
За да е съставомерно така повдигнатото обвинение за престъпление „обида”
по чл.146, ал.1 от НК следва да е казано или извършено нещо унизително за
честта и достойнството на другиго. Като при преценка за казаното или
извършеното следва да се има предвид не субективното възприятие на
засегнатото лице, а установените морални норми в обществото. Заедно с това
следва обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. същото да е
неприлично, непристойно, цинично и т.н., както и да съдържа отрицателна
оценка за достойнството на засегнатото лице. Нещо повече казаното или
извършеното следва да е насочено към определено лице.
18

Твърди се за квалифициран случай на обида, а именно по чл.148, ал.1, т.1 от
НК – на публично място, в случая на улицата.
Горното произнасяне по частната тъжба съдът е направил като е взел
предвид изложеното в частната тъжба, предмет на настоящето производство,
касаещ визираното в частната тъжба и допълненията към нея.
Относно обстоятелствата изложени в тъжбата /като следва да се
подчертае, че съдът се произнася единствено и само въз основа на възведените
с тъжбата конкретни факти, за да не е налице ексцес относно произнасянето/.
Предмет на обвинение се явяват визирани обидни думи и действия. От
обективна страна не се установи, че същите са били казани и извършени на
процесните дати и при описаните обстоятелства от подсъдимия З. и да са
отправени към частната тъжителка Г..
Като доколкото от кредитираните доказателства не се установиха казани и
извършени действия в насока засягане честта и достойнството с
инкриминираните такива думи и жестове и отправянето им от подсъдимия З.
към частната тъжителка Г. остана недоказано това обвинението към
подсъдимия З..
По делото не се установи и субективната страна на деянието, а именно
наличие на пряк умисъл от страна на подсъдимия да обиди частната
тъжителка, с инкриминираните думи: „грозна курва“, „ще я ебе в устата“,
както и че „ще ти еба майката“, както и с инкриминираните жестове: показвал
среден пръст, след което го пъхал в устата си и го движел напред-назад.
Изводите за виновност на лицето не могат да почиват на предположения,
на съмнителни, несигурни и колебливи изводи, досежно осъществяването на
признаците от състава на престъплението. Предвид което и доколкото не се
установи осъществяването на това деяние, то съдът е признал за невиновен и е
оправдал подсъдимият З. да е извършил престъплението по чл.148, ал.1, т.1,
във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Не се установи, че е извършено от обективна и субективна страна от
подсъдимия П. Г. З. и престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.III, във вр. с
чл.130, ал.1 от НК, поради което същият е признат за невиновен и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение, че на 21.04.2021 г. около 18:05-18:07 часа в гр. С., кв. „******“, ул.
„***** *****“ пред №64 нанесъл побой на частната тъжителка Р. В. Г., като я
сграбчил за ръката, извил я много силно и започнал да я удря с юмруци в
лицето и в областта на носа и устата, дърпал я и я блъскал във всички посоки,
след което я бутнал силно на земята, вследствие на което й причинил
значителен оток на горната устна в средната й трета, с кръвонасядане по ръба
на устната, продължаващо по лигавицата й, където на фона му се виждат
поредица от охлузвания, съответстващи на фронталните горни зъби, което по
своя медикобиологичен признак е причинило болка и страдание, дълбоко
ивичесто охлузване на гръбната повърхност на лявата ръка в областта на втора
метакарпо-фалангеална става, което по своя медикобиологичен признак
19

причинява болка, оток в областта на предкитково-фалангеалните стави на от
2-ри до 5- ти пръсти, с дифузно кръвонасядане по дланната им повърхност на
ставите, ограничени и болезнени активни и пасивни движения в тези стави,
които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, както и е удрял силно с юмруци в областта на ребрата и в областта
на лявото подребрие, нанасял е и юмручни удари и в останалите части на
тялото на частната тъжителка Л. В. П., вследствие на което й причинил
кръвонасядане по проекцията на лявото подребрие, върху хрущялните части
на 8-мо, 9-то и 10-то ребра, които са реализирали медикобиологичния признак
болка и страдание като по този начин е причинил телесна повреда на повече
от едно лице на частната тъжителка Р. В. Г. и на частната тъжителка Л. В. П.,
поради следното:
От събраните и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства се
установи, че действително на 21.04.2021 г. са причинени описаните по-горе
телесни увреждания на тъжителките, но тези увреждания не се установи, че са
извършени от подсъдимият З., каквото е изискването на чл.130, ал.1 и ал.2 от
НК при пряк умисъл и то за причиняване на леки телесни увреждания на
повече от едно лице. Нараняванията и на двете частни тъжителки са
причинени по време на конфликта им с подсъдимите З. и З.. Всеки един от тях
се е държал агресивно един към друг и по време на този конфликт са били
причинени и нараняванията, които са с медикобиологичен признак по чл.130,
ал.1 от НК на З.. Налице е бил дългогодишен конфликт между З.и от една
страна и Г. и П. от друга във връзка със съседството им и включващо битови
въпроси по местообиталището им, доколкото живеят в една къща, която е на
калкан/близнак. От доказателствата по делото се установява, че причина за
процесния възникнал конфликт е неудовлетвореността от страна на
тъжителките относно констатациите на служителите на „ЕРМ-Запад“ ЕАД, че
проблема с липсата на ток не е поради неправомерни действия от страна на
подсъдимите, респективно незаконното им присъединяване към тяхната
мрежа и електромер. Като потвърденото и след констатациите на служителите
на „ЕРМ-Запад“ АД от подсъдимия З. е довел до ескалация между страните,
като инициатор на същата е била частната тъжителка Г., първоначално
отправяйки обиди от балкона, а след това слизайки на улицата и
продължавайки с противоправно поведение към подсъдимите, които са й
отвърнали. Предвид което и с оглед кредитираните доказателства се
установява, че първоначално тъжителката Г. словесно е нападнала подсъдимия
З. от терасата, а след това и подсъдимата З. и него, излизайки на улицата,
изричайки обидни думи по отношение на двамата и цинични по отношение на
З.. Нещо повече установява се, че Г. е наплюла на два пъти подсъдимия З.,
както и го изритала в крака. По време на опитите на Г. да заснеме случващото
се на улицата с мобилния си телефон подсъдимият З. се опитал да й попречи.
Намесила се и тъжителката П., която държала в едната си ръка неустановен
остър предмет. Тя ударила с ръце З. по тила, гърба и кръста. В тази схватка се
намесила и подсъдимата З., опитвайки се да ги разтърве, при което оскубала
20

тъжителката Г., а последната ударила с телефона си през лицето в дясното око
З.. Намесил се и С.я В., който се опитал да възпре налитащите се един върху
друг страни. По подсъдимият З., както и по тъжителките П. и Г. били
причинени телесни увреждания, които са констатирани при последващото им
оС.стване и при изготвянето на СМЕ за всеки поотделно. Предвид което се
установи, че подсъдимият З. е причинил на тъжителката Г. телесна повреда, а
именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и
телесна повреда на тъжителката П. – болка и страдание, но в същото време се
установи, че те двете са причинила на подсъдимия З. телесна повреда -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като увреждането е
получено по описания по-горе начин при физическо стълкновение между
тримата. Т.е. в случая съдът приема, че нанесените леки телесни повреди на
всяка една от тъжителките от подсъдимия е по непредпазливост, а не при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, при което деянието е несъставомерно,
тъй като причинената по непредпазливост лека телесна повреда не попада в
обхвата на чл.133 от НК. За да достигне до този извод настоящият съдебен
състав е отчел, че при разкриването на конкретното представно съдържание на
подсъдимия е необходимо категорично да се отграничи неговата пряка,
непосредствена цел при извършване на деянието, както и обстоятелствата
дали той е осъзнавал, че като резултат съществува възможност за
настъпването на конкретното телесно увреждане и то на повече от едно лица и
да е искал, респ. отчитал неизбежността на настъпването им (с оглед приетото
от ВКС като общо правило положение, че съзнаването на неизбежността на
резултата е равносилно на неговото искане). Като за оценка на тези факти от
съществено значение са броят, насочеността на ударите, силата,
продължителността и интензитетът на въздействие върху конкретния
пострадал, броят, тежестта и локализацията на нараняванията, както и
използваните средства, разстоянието, от което се посяга и т.н. като отчитайки
тези фактори съдът намира, че целта на подсъдимият не е била да нарани
двете тъжителки, а да възпрепятства Г. да извърши запис на телефона си, при
което са настъпили нараняванията при сблъсъка помежду им.
Предвид което и не се установи, че извършените от подсъдимия действия
осъществяват състава на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, пр.III, във вр. с
чл.130, ал.1 от НК и същият не може да носи отговорност по предвидените за
този престъпен състав признаци от обективна и субективна страна.
Не се установи и че от обективна и субективна страна е осъществено от
подсъдимия П. Г. З. престъпление по чл.148, ал.1 т.1, във вр. с чл.146, ал.1
от НК, поради което същият е признат за невиновен и на основание чл.304 от
НПК е оправдан по повдигнатото му с частната тъжба обвинение, че на
21.04.2021 г. около 18:15 часа в гр. С., кв. „******“, ул.“***** *****“ пред
№64 отправил обидни думи на публично място – на улицата към частната
тъжителка Л. В. П., докато й нанасял побой, като 4-5 пъти я ругаел на майка,
крещейки й: „ще ти еба майката“, поради следното:
За да е съставомерно така повдигнатото обвинение за престъпление „обида”
21

по чл.146, ал.1 от НК следва да е казано или извършено нещо унизително за
честта и достойнството на другиго. Като при преценка за казаното или
извършеното следва да се има предвид не субективното възприятие на
засегнатото лице, а установените морални норми в обществото. Заедно с това
следва обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. същото да е
неприлично, непристойно, цинично и т.н., както и да съдържа отрицателна
оценка за достойнството на засегнатото лице. Нещо повече казаното или
извършеното следва да е насочено към определено лице.
Твърди се за квалифициран случай на обида, а именно по чл.148, ал.1, т.1 от
НК – на публично място, в случая на улицата.
Горното произнасяне по частната тъжба съдът е направил като е взел
предвид изложеното в частната тъжба, предмет на настоящето производство,
касаещ визираното в частната тъжба и допълненията към нея.
Относно обстоятелствата изложени в тъжбата /като следва да се
подчертае, че съдът се произнася единствено и само въз основа на възведените
с тъжбата конкретни факти, за да не е налице ексцес относно произнасянето/.
Предмет на обвинение се явяват визирани обидни думи. От обективна
страна не се установи, че същите са били казани на процесната дата и при
описаните обстоятелства от подсъдимия З. и да са отправени към частната
тъжителка П..
Като доколкото от кредитираните доказателства не се установиха, че са
казани, инкриминираните такива думи и отправянето им от подсъдимия З. към
частната тъжителка П., в насока засягане честта и достойнството, то остана
недоказано това обвинението към подсъдимия З..
По делото не се установи и субективната страна на деянието, а именно
наличие на пряк умисъл от страна на подсъдимия да обиди частната
тъжителка, като 4-5 пъти я ругаел на майка, крещейки й: „ще ти еба
майката“.
Изводите за виновност на лицето не могат да почиват на предположения,
на съмнителни, несигурни и колебливи изводи, досежно осъществяването на
признаците от състава на престъплението. Предвид което и доколкото не се
установи осъществяването на това деяние, то съдът е признал за невиновен и е
оправдал подсъдимият З. да е извършил престъплението по чл.148, ал.1, т.1,
във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Като в тази насока следва да се посочи, че
обвинението срещу подсъдимия З. по пункт 1 и пункт 3 остана недоказано,
като изрично С.ят В., чиито показания в тази им част се кредитират и ползват
с доверие от съда, заявява, че относно процесния случай на 21.04.2021 г.
двамата подсъдими З.и не са отправяли обидни думи към тъжителките. Като в
този смисъл са показанията му: „Не съм чул З.и да употребяват спрямо двете
госпожи обидни думи.“
Съдът намира, че не се установи от обективна и субективна страна, че
подсъдимият П. Г. З. е осъществил от обективна и субективна страна
22

престъпление по чл.144, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което
същият е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение, че в гр. С., кв. „******“, ул.
„***** *****“ пред №64 в периода от около 18:00 часа на 21 април 2021 г. до
след 00:00 часа на 22 април 2021 г. при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите е отправил закани с престъпление против личността на
частната тъжителка Р.В. Г., че ще я пребие, както следва:
на 21.04.2021 г. около 18:00 часа е отправил закани с престъпление против
личността на частната тъжителка Р.В. Г., че ще я пребие, крещейки й
многократно: „ще те пребия, слез долу и ще видиш какво ще ти се случи“ и
на 21.04.2021 г. срещу 22.04.2021 г. след 00:00 часа е отправил закана с
престъпление против личността на частната тъжителка Р. В. Г., като
заканително размахвал пръст към частната тъжителка Р. В. Г. и й отправил
закана: „ще ядеш още бой“, които думи и действия са възбудили основателен
страх у същата за осъществяването им, поради следното:
На първо място се установи, че не са налице категорични и несъмнени
доказателства изобщо, от кредитираните такива по делото, че подсъдимият е
отправял така вменените му изрази към частната тъжителка Р. В. Г.. На
следващо място следва да се има предвид, че доколкото между подсъдимият З.
и тази тъжителка са налице дългогодишни конфликтни отношения, то между
тях и случилото се на 21.04.2021 г. се приема, че е битов конфликт на лична
основа. Не са налице каквито й да е данни, а още по-малко категорични такива
за осъществен състав на чл.144, ал.1 от НК, а именно закана с престъпление
против личността на Г., които инкриминирани с частната тъжба думи и
действия да са възбудили основателен страх у Г. за осъществяването им.
Съгласно Тълкувателно решение №53/18.09.1989 г. по н. д . №47/89 г. на
ОСНК на ВС заплахата следва да е имала възможност да възбуди основателен
страх у лицето, срещу което е насочена. Като в този смисъл е и постановеното
в Решение №41/20.03.2018 г. по н. д. №11/22018 г. на II НО на ВКС относно
несъставомерността на деянието от обективна страна е, че: „поради
несериозност, формалност и изпразненост от съдържание на използвания
израз, който не може да бъде възприет като реална и сериозна закана,
обективираща намерението на дееца да я осъществи“. В този смисъл е и
постановеното в Решение №10228/14.07.2020 г. на САС, НО, 7 състав, че:
„макар законодателя да употребява израза „страх“ той няма предвид страхът
като емоционално психическо преживяване, а е използвал тази дума да
посочи, че заканата трябва да създаде основание у пострадалия да предполага,
респ. да създаде у него опасение, че съдържащото се в нея престъпление ще
бъде осъществено.“ С оглед на спецификата на междуличностните
отношенията между Г. и З. и дългогодишните им дрязги на междусъседска
23

основа се касае за обикновен битов конфликт, като дори и да бе установено, че
такива думи са били изречени от З., което не се констатира, то случилото се не
притежава съставомерните елементи на престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Не следва да се игнорира факта, че към датата на случилото се м. април 2021 г.
конфликтните отношения между двамата са с давност повече от пет години.
Ето защо съдът намира, че липсват каквито и да било доказателства –
преки или косвени, че е извършено от подсъдимия престъплението по чл.144,
ал.1 от НК в периода от около 18:00 часа на 21 април 2021 г. до след 00:00 часа
на 22 април 2021 г. при условията на продължавано престъпление. Не се
установи връзка между действия на подсъдимия по отношение
застрашеността на личността на Г. и отправени от него думи и действия, които
да са възбудили основателен страх у същата за осъществяването им.
Съдът намира, че не се установи от обективна и субективна страна и
извършеното от подсъдимата СТ. ЕВЛ. ЗЛ. престъпление по чл.131, ал.1, т.4,
пр.III, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради което същата е призната за
невиновна и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й с
частната тъжба обвинение, че на 21.04.2021 г. около 18:05-18:07 часа в гр. С.,
кв. „******“, ул. „***** *****“ пред №64 е удряла, блъскала и скубала силно
коса от главата на частната тъжителка Р. В. Г., вследствие на което й
причинила отскубнати косми в дясна тилно слепоочна област на главата, което
по своя медикобиологичен признак причинява болка, без разстройство на
здравето, както и е хванала за врата частната тъжителка Л. В. П. и й надрала
ръцете и скубала косата й, вследствие на което й причинила отделени и
групирани еднотипични ивичести охлузвания в долните части на двете
предмишници и китките, които са реализирали медикобиологичния признак
болка и страдание, без разстройство на здравето, като по този начин е
причинила лека телесна повреда на повече от едно лице на частната
тъжителка Р. В. Г. и на частната тъжителка Л. В. П., поради следното:
От събраните и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства се
установи, че действително на 21.04.2021 г. са причинени описаните по-горе
телесни увреждания на тъжителките, с изключение на твърдението, че е
налице оскубване на коса на Л. В. П., за което увреждане липсват каквито й да
било данни, но установените увреждания по П. и Г. не се установи, че са
извършени от подсъдимата З., каквото е изискването на чл.130, ал.2 от НК при
пряк умисъл и то за причиняване на леки телесни увреждания на повече от
едно лице. Нараняванията и на двете частни тъжителки, които са установени
от кредитираните доказателства: на Р. В. Г. - отскубнати косми в дясна тилно
слепоочна област на главата, което по своя медикобиологичен признак
причинява болка, без разстройство на здравето, а на Л. В. П. отделени и
групирани еднотипични ивичести охлузвания в долните части на двете
предмишници и китките, които са реализирали медикобиологичния признак
болка и страдание, без разстройство на здравето, са причинени по време на
конфликта им с подсъдимите З. и З.. Всеки един от тях се е държал агресивно
един към друг и по време на този конфликт. Налице е бил дългогодишен
24

конфликт между З.и от една страна и Г. и П., тъй като живеят в една къща,
която е на калкан/близнак и е свързано с проблеми от битов характер. Както
бе посочено по-горе относно обвинението спрямо подсъдимия З., така и в
относно това по отношение на подсъдимата З. следва да се има предвид, че
нанесените леки телесни повреди на всяка една от тъжителките от
подсъдимата е по непредпазливост, а не при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК, при което деянието е несъставомерно, тъй като причинената по
непредпазливост лека телесна повреда не попада в обхвата на чл.133 от НК. За
да достигне до този извод настоящият съдебен състав е отчел, че при
разкриването на конкретното представно съдържание на подсъдимата е
необходимо категорично да се отграничи неговата пряка, непосредствена цел
при извършване на деянието, както и обстоятелствата дали той е осъзнавал, че
като резултат съществува възможност за настъпването на конкретното телесно
увреждане и то на повече от едно лица и да е искал, респ. отчитал
неизбежността на настъпването им (с оглед приетото от ВКС като общо
правило положение, че съзнаването на неизбежността на резултата е
равносилно на неговото искане). Като за оценка на тези факти от съществено
значение са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и
интензитетът на въздействие върху конкретния пострадал, броят, тежестта и
локализацията на нараняванията, както и използваните средства,
разстоянието, от което се посяга и т.н. като отчитайки тези фактори съдът
намира, че целта на подсъдимата З. не е била да нарани двете тъжителки, а да
ги възпрепятства да не нанасят удари по подсъдимият З., който е неин съпруг,
т.е. да ги разтърве, при което са настъпили нараняванията при сблъсъка
помежду им.
Предвид което и не се установи, че извършените от подсъдимата З.
действия осъществяват състава на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, пр.III,
във вр. с чл.130, ал.2 от НК и същата не следва да носи отговорност по
предвидените за този престъпен състав признаци от обективна и субективна
страна.
Не се установи, според настоящия съдебен състав от обективна и
субективна страна и извършеното от подсъдимата СТ. ЕВЛ. ЗЛ. престъпление
по чл.144, ал.1 от НК, поради което същата е призната за невиновна и на
основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й с частната тъжба
обвинение, че на 30.04.2021 г. след обяд в гр. С., кв. „******“, ул. „*****
*****“ №64 до оградната мрежа е отправила закана с престъпление против
личността на частната тъжителка Л. В. П., като заканително си въртяла
главата, гледала заплашително в очите частната тъжителка Л. В. П. и правейки
страшни гримаси, които действия са възбудили основателен страх у същата за
осъществяването им, поради следното:
Престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление се намира в
раздел V – „Принуда“, като с него не се защитава живота на гражданите, а
личната им свобода. Следователно родов обект на престъплението са
обществените отношения, бранещи свободата и неприкосновеността на
25

гражданите. Непосредствен субект на заканата с престъпление е конкретно
физическо лице, в процесния случай тъжителката Л. В. П..
Заканата с престъпление против личността на пострадалия, когато това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му е
особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на
психичните процеси, в резултат на което се формира волята на човека, поради
което за осъществяване състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши престъпление, нито да е действал с годно средство и при условия,
при които резултатът реално може да настъпи.
От събраните по делото доказателства, а именно кредитираните показания
на С.ката П., се установи, че седмица след 21.04.2021 г., без да е ясно точната
дата, до оградата, която дели двете къщи/близнаци подсъдимата З. си въртяла
главата и гледала в очите частната тъжителка Л. В. П.. Но тези нейни действия
по никакъв начин не водят до възникване на основание да се приеме, че те ще
доведат у пострадалата до предположения, респ. да създаде у нея опасение, че
подсъдимата З. ще осъществи престъпление по отношение на пострадалата,
нещо повече, характера на самите действия, осъществени от З. – въртене на
глава и гледане в очите на П., не могат да се оприличат, че по своето
съдържание са заканителни такива против личността на П.. Като в случая
важат и споделените мотиви относно обвинението за престъпление по чл.144,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК спрямо подсъдимия З., конкретно, че между
страните е налице един нестихващ битов конфликт, който е с голяма давност
във времето, а съгласно Тълкувателно решение №53/18.09.1989 г. по н. д.
№47/1989 г. на ОСНК на ВС заплахата следва да е имала възможност да
възбуди основателен страх у лицето, срещу което е насочена. Такива данни не
бяха констатирани по делото. Не следва да се пренебрегва и факта, че
подсъдимата З. е с диагноза, при която е възможно да извършва
неконтролирани от нея действия. Доколкото не се установи конкретната дата
на тези действия, които са извършвани от З. няма как и категорично да се
отчете имала ли е същата епи припадък към този момент или не.
Ето защо съдът намира, че не се установи по категоричен и несъмнен
начин да е извършено от обективна и субективна страна от подсъдимата З.
престъпление по чл.144, ал.1 от НК, поради което и я е признал за невиновна
по така възведено спрямо нея обвинение и я е оправдал.
За пълнота следва да се посочи, че няма спор, че една осъдителна
присъда може да почива на косвени доказателства, но същите следва да бъдат
в обем и взаимна обусловеност, която да дава възможност, при съвкупната им
преценка за несъмнени и еднопосочни изводи, доказващи по изискуемият от
закона категоричен начин съответните елементи от състава на
престъплението, в случая осъществяването на деянията и авторството на
същите. В настоящия казус не сме изправени пред подобна хипотеза.
В наказателния процес изграждането на всякакви хипотези при планиране
26

и провеждане на разследване е допустимо, но правно значение имат само тези,
които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства и
само когато всички обстоятелства включени във веригата на причинно-
следствения процес, бъдат установени по несъмнен начин, съдът може да
постанови съответната присъда - осъдителна или оправдателна, с оглед
соченото в решение №228/95 г. по н.д. №231/95 г. на ВКС.
И понеже разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК не позволява присъдата да
почива само на предположения, а от събрания доказателствен материал съдът
не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимите са
осъществили деянията, предмет на обвиненията по частната тъжба, то на
основание чл.304 от НПК, счете за единствено законосъобразно да ги признае
за невиновни и да ги оправдае по същите. Не може да се ползва наказателното
правосъдие за разрешаване на лични конфликти.
Установеният регламент в чл.6 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС) гарантира справедлив процес на всеки,
срещу който е повдигнато наказателно обвинение. Практиката на Европейския
съд по правата на човека (ЕСПЧ) е категорична и последователна, че
произтичащите от чл.6 на КЗПЧОС задължения имплицитно включват
необходимост от провеждане на ефективно официално разследване и от
изискуем стандарт на доказване „извън разумното съмнение”, при
разглеждане на наказателното дело.
За пълнота и всеобхватност на изложението следва да се посочи, че
мотиви за завеждане на дело се съзират още при сезирането на тъжителката Г.
и подсъдимия З. на тел.112 за случилото се на 21.04.2021 г. Показателна е
отправената реплика на тъжителката Г. в разговора с диспечера при
подаването на сигнал от нея на 21.04.2021 г. в 18:17 ч. на тел.112, че ще й бъде
нужно за делото съставянето на протокол за предупреждение от полицейски
органи и именно за това и настоява да дойде екип на полицията, а не, за да
преустанови конфликта полицейския екип. Същите са били и мотивите на
подсъдимия З. при подаването на сигнала от негова страна на тел.112, а
именно да бъдат снети сведения от полицейски екип, който да дойде на място
от С.я В., тъй като същият все още е там, а служителите на "Енерго"-то вече
са напуснали мястото. Както частната тъжителка Г., така и подсъдимия З. са
отказали медицинска помощ. Отказът на З. е несъобразен и с обстоятелството,
че е тръгнал сам да търси лекарска помощ, която е могла да му бъде оказана
при повикан чрез тел.112 екип на бърза помощ. Двамата са отказали
съдействие от тел.112 относно медицински дейности по отношение на
нараняванията. Нещо повече и З., както и П. и Г. са се обърнали по повод на
случилото се по-късно към прокуратурата, независимо, че от диспечера на
тел.112 на Г. и З. са разяснени техните права, както и изрично диспечера е
посочил на Г., че „това е частно-правен характер“.

27

Относно разноските:
С оглед на обстоятелството, че съдът е оправдал подсъдимите по
всичките им вменени с частната тъжба обвинения, то на основание чл.190,
ал.1 от НПК сторените по делото разноски от частните тъжители Р. В. Г. и Л.
В. П. остават за тяхна сметка и същите следва да заплатят в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд солидарно сумата в
размер на 5 050, 49 (пет хиляди и петдесет лева и четиридесет и девет
стотинки) лв. за възнаграждения на вещи лица в хода на съдебното
производство пред районния съд, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК да
заплатят държавна такса в размер на по 5 (пет лева) лв. при служебно издаване
на всеки един изпълнителен лист.
По тези мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

Районен съдия:
28

Съобщи за изтекли лични данни