№ 4352
гр. Варна, 23.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100101148 по описа за 2025 година
Производството по делото се разрива по предявени положителни установителни
искове за собственост от Д. Т. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ********** срещу Н.
В. Ж., ЕГН********** от гр. Варна, ********** от гр. Варна и Община Варна,
административен адрес гр. Варна, бул. Осми Приморски полк №43, представлявана от
Благомир Коцев в качеството му на кмет.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците.
Предвид на изложеното и на осн. чл. 140 и чл.146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно който:
Предявени са положителни установителни искове за собственост от Д. Т. К.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ********** срещу Н. В. Ж., ЕГН********** от гр.
Варна, ********** от гр. Варна и Община Варна, Булстат *********, административен
адрес гр. Варна, бул. Осми Приморски полк №43, представлявана от Благомир Коцев в
качеството му на кмет, за признаване за установено по отношение на всеки един от
ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор *********
по КККР на гр. Варна, представляващ овощна градина с площ от 1219 кв.м. намираща
се в гр. Варна, **********, при граници имоти с идентификатори: *********.376,
*********.372, *********.369 и *********, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищцата в исковата си молба излага твърдения, че тя е собственик на процесния
имот, който е придобила по наследство от нейните възходящи – Н. С. К., б.ж. на гр.
Варна, починала през 2017г. и Т. С. К., б.ж. на гр. Варна. Родителите на ищцата
приживе са се легитимирали за собственици на този имот, която собственост за тях
1
била установена с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност №10, том 11, дело №4114/1991г. За процесния имот бил съставен
предварителен договор за покупко – продажба от 21.01.1958г. сключен между
родителите на ищцата с техния праводател Н. П. М., последната легитимираща се за
собственик на имота въз основа на нотариален акт от 1935г. Независимо от
обстоятелството, че в документите за собственост имотът бил посочен с площ от 550
кв.м., то нейните родители упражнявали фактическа власт досежно цялата площ на
имота от 1219 кв.м. Твърди, че нейните родители са упражнявали непрекъснато
владение за себе си върху целия имот считано от 1958г. до 2019г., а след този момент
фактическата власт върху имота упражнява ищцата. При тази съображения доколкото
намира, че нейните родители са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, а ищцата се легитимира за техен единствен наследник, то тя е
придобила имота по наследство. В тази връзка излага, че родителите й са придобили
имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като добросъвестни
владелци на имота, която давност била изтекла в тяхна полза през 1963г., а в
евентуалност през 1968г.
В условията на евентуалност твърди, че в нейна полза е изтекла придобивната
давност досежно имота, като досежно упражняване владението върху имота се
присъединява към това на своите праводатели считано от 1958г. до депозиране на
исковата молба в съда. Имотът след смъртта на родителите й се владее и стопанисва от
нея. По отношение на имота от надлежните административни органи по приходите
била уведомена, че дължи данък, като за задълженията й в тази връзка било
образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител. Имотът бил посетен от нея
през 2024г. с оглед необходимост от почистване. Било осъществено трасиране от
геодезист, но предвид наложителен ангажимент на ищцата в чужбина, то тя не успяла
да организира поставянето на ограда.
Правният си интерес от предявяване на иск срещу първата ищца мотивира с
твърденията, че същата формално се легитимира са собственик на процесния имот по
силата на констативен нотариален акт издаден в производство по обстоятелствена
проверка на 28.10.2024г., № 128, дело № 21033/2024г., чиято отмяна на осн. чл. 537,
ал.2 ГПК се иска. С него в полза на първата ответница се признали материални права
на собственост върху имота въз основа на придобиване на същия по давност.
Твърди, че вторият ответник Община Варна оспорва правата на ищцата досежно
собствеността й върху имота, като за този имот бил съставен акт частна общинска
собственост /АЧОС/ №10002/16.10.2018г., съответно и стар акт за общинска
собственост №2250/18.02.2002г., в който имотът бил индивидуализиран под № 2160 и
с площ от 1567 кв.м. За имота в графа бележки било отразено, че е бил отчужден за
училище за слепи деца. Оспорва провеждането на отчуждителната процедура, като
2
поддържа, че нейните родители никога не са преустановявали владението върху
процесния имот. Отделно от изложеното твърди, че осъщественото отчуждение на
имота е отменено с решение на Община Варна от 1992г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Н. В. Ж., с
който се излагат възражения за неоснователност на предявения срещу нея иск.
Оспорва се идентичността на имота с този посочен в нотариален акт от 1935г., който е
бил предмет на предварителен договор за покупко- продажба сключен между
родителите на ищцата и обещателят по този договор с процесния имот. Оспорва се
идентичността на процесния имот с имота посочен в предварителния договор от
1958г., така и имотът посочен в нотариален акт от 1991г., с който на праводателите на
ищцата се признават права на собственост.
Процесният имот със стар №2160 в КП от 1968г. в разписните листи към този
план не е бил вписан като собственост на родителите на ищцата, а на трето на спора
лице - Х.. Този имот по стар план № 2160 е идентичен с процесния с идентификатор
*********.
Оспорва автентичността на представения от ищцата частен диспозитивен
документ – предварителен договор за покупко – продажба от 21.08.1958г., доколкото
излага възражения, че той не е подписан от Н. П. Т.. и Е. П. М., като продавачи по
договора съответно Н. и Т. К., като купувачи. Възразява, че договорът е антидатиран,
като е съставен по-късно от датата, която е посочена в него.
По отношение на обещателя по този предварителен договор от 1958г. – Н. П. М.
поддържа, че в разписните листи в кадастралния план /КП/ от 1968г., последната е
вписана за собственик на съседния на процесния /№2160 по КП/ имот, а именно №
2162 по КП. В разписните листи в следващия КП от 1978г. отново съседния имот №
2162 е записан на Н. М., така и на Е. Р. и Н. К.. По този план процесния имот № 2160 е
вписан отново, като собственост на трето на спора лице - Х..
Оспорва се установеното фактическо владение и упражняваната фактическа
власт досежно имота от родителите на ищцата за периода от 1958г. до 2019г., така и
нейното лично владение считано от 2019г. до сезиране на съда с исковата молба.
Ответницата излага своите насрещни възражения, като поддържа, че тя е
собственик на този имот. Имотът е придобила по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност. Фактическо владение върху имота е установила през 1993г., като
се присъединява към владението, което е било установено и упражнявано от нейните
праводатели – баща В. Й. П. и дядо Й. П. П..
Имот № 2159 по КП от 1968г. попада в южната част на процесния имот. Имотът
е разделен на две части от преминаваща улица. Имот №2159 е придобит от дядото на
ответницата въз основа на договор за покупко-продажба от 13.11.1954г., оформен в
нотариален акт № 104/1954г., целия с площ от 4 дка. С част от този имот дядото на
3
ответницата се е разпоредил в полза на бащата на последната, като по силата на
дарение от 09.11.1969г., оформено в нотариален акт № 148/1969г. е дарил част от този
имот с площ от 1 дка. Впоследствие с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 26.10.1993г., дядото на ответницата й е
прехвърлил собствеността върху 615кв.м., за което обстоятелство е съставен
нотариален акт № 133/1993г. Придобитият от праводателя на ответницата имот през
1954г. представлява имот с идентификатор *********.168, който имот се разделя с
улица с процесния имот с идентификатор *********. В имот с идентификатор
*********.168 са изградени жилищни сгради, а в процесния имот *********
праводателите на ответницата са изградили септични ями за отичане на отпадните
води от имот с идентификатор *********.168.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от втория ответник -
Община Варна, с който се излагат възражения за неоснователност на предявения
срещу нея иск.
Излагат се съображения, че процесният имот с идентификатор ********* по
КККР на гр. Варна е идентичен с имот № 2160 по КП от 1950г., същият с площ от 1567
кв.м. Този имот №2160 попада в обхвата на зона за отчуждаване въз основа на заповед
№ 60/13.06.1974г. на председателя на ИК на ГНС, като същият е отреден за площадка
за училище за слепи. За този имот към момента на осъществяване на
административната отчуждителна процедура, като собственик се легитимира трето на
спора лице - Е. Х., която собственост за последния произтича от нотариален акт №
173/1970г. За имота е осъществена оценка през 1976г. от комисия при ВНС, съответно
със заповед № 691/27.03.1976г. на председателя на ГК на ГНС, имотът е отчужден в
полза на държавата, като на бившия собственик е изплатено обезщетение.
Мероприятието, за което е бил отчужден процесния имот №2160 не е изпълнено, но
независимо от това правоимащото лице не е поискало отмяна на отчуждаването,
поради което и на основание на действащите към тази момент материални разпоредби
визирани в ЗТСУ, отчужденият имот е станал държавна собственост. С влизане в сила
на ЗМСМА собствеността върху имота силата на §7 от посочения закон от държавна
преминава в общинска такава.
Отделно от изложеното се позовава и на разпоредбата на §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС, при което посочва, че имотът е придобит от Община Варна в един по-ранен
момент, като със съставените АОС № 2250/18.02.2002г. и последващия АЧОС №
10002/16.10.2018г. имат само декларативен характер, не и правопораждащ ефект.
Посочва, че предварителният договор за покупко – продажба от 1958г., от който
ищцата черпи права няма вещно – прехвърлителен характер досежно правото на
собственост. Установеното владение е било прекъснато с оглед проведената
отчуждителна процедура, като наред с това се позовава и на разпоредбите на чл.86 ЗС,
4
съответно чл.7, ал.1 ЗОС, които изключват възможността да бъде придобит имот
държавна или общинска собственост по давност.
При изложените съображения оспорва предявения иск, като желае същия да
бъде отхвърлен.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че ищцата е единствен наследник на Н. С. К. б.ж. на гр. Варна и Т. С.
К., б.ж. на гр. Варна.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ.
В тежест на ищцата е да установи, че нейните наследодатели се легитимират
за собственици на процесния имот идентификатор ********* по КККР на гр. Варна,
представляващ овощна градина с площ от 1219 кв.м. намираща се в гр. Варна,
**********, на посоченото в исковата молба оригинерно придобивно основание, а
именно изтекла в тяхна полза придобивна давност въз основа на упражнявано
добросъвестно владение, който фактически състав на давността е настъпил за тях през
1963г., евентуално при упражнявано недобросъвестно владение през 1968г. В нейна
тежест е да докаже, че наследодателите й са установили владение за себе си върху
процесния имот считано от 1958г. В нейна тежест е да докаже идентичност на
процесния имот с имота предмет на предварителния договор за покупко – продажба от
1958г. сключен с Н. П. М., съответно идентичност на процесния имот с имота, за който
праводателят на наследодателите на ищцата се легитимира за собственик на имота,
който имот е посочен в нотариален акт от 1935г., така и идентичност на процесния
имот с имота посочен в нотариален акт №10, том 11, дело №4114/1991г., с който на
праводателите на ищцата им се признават права.
В тежест на ищцата е да докаже твърденията си, че нейните родители са
установили спокойно, явно е непрекъснато владение за себе си върху имота считано от
1958г. до своята смърт. В нейна тежест е да установи, че праводателите й са
добросъвестни владелци на имота обуславящи владението си въз основа на правно
основание годно да ги направи собственици на имота, за които твърдения УКАЗВА на
страната, че не сочи доказателства. В нейна тежест е да установи е евентуалното си
придобивно основание – давностно владение, като докаже, че е установила спокойно,
трайно и явно владение върху имота считано от смъртта на нейните праводатели до
депозиране на исковата молба в съда.
В тежест на ищцата е да докаже твърденията си, че отчуждителната процедура е
била отменена през 1992г., като УКАЗВА на страната, че не сочи доказателства за
тези си твърдения.
В тежест на ищцата е да докаже автентичността на оспорения от първия
ответник частен диспозитивен документ на л. 7 от делото договор за покупко –
продажба от 21.01.1958г., като и че същият е съставен на посочената в него дата /с
5
оглед насрещните възражения за антидатиране на документа/.
УКАЗВА на ищцата в първото по делото съдебно заседание да заяви дали ще
се ползва от оспорения документ / на л. 7 от делото договор за покупко – продажба
от 21.01.1958г./. Указва на страната, че ако не се ползва от документът, то същият ще
бъде изключен от доказателствения материал по делото, а ако се ползва от него, то
тежестта да установи автентичност на положените в договора подписи /за купувачи и
продавачи/ е на страната представила документа, на осн. чл. 193, ал.3, изр.2-ро ГПК.
В тежест на първата ответницата е да докаже възраженията си, че
процесният имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Варна е идентичен с
имот със стар №2160 в КП от 1968г., за който в разписните листи е бил вписан трето
на спора лице - Х.. В нейна тежест е да докаже, че имотът е придобит от нейния
наследодател Й. П. П. /дядо/, въз основа на договор за покупко продажба от
13.11.1954г., оформен в нотариален акт №104/1954г., целия с площ от 4 дка. В нейна
тежест е да докаже, че тя се явява наследник на Й. П. П., както и евентуалното си
придобивно основание – давност при възражения, че е установила владение върху
имота през 1993г., при присъединяване към владението на своите праводатели. В
нейна тежест е да докаже, че с част от процесния имот нейният наследодател Й. П. е
осъществил разпоредителни сделки - дарение от 09.11.1969г., оформено в нотариален
акт № 148/1969г. /в полза на бащата на ответницата/, съответно договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 26.10.1993г., за което
обстоятелство е съставен нотариален акт № 133/1993г.
В тежест на втория ответник Община Варна е да докаже, че процесният имот
********* по КККР на гр. Варна е идентичен с имот № 2160 по КП от 1950г., същият с
площ от 1567 кв.м., както и че този имот попада в обхвата на зона за отчуждаване въз
основа на заповед № 60/13.06.1974г. на председателя на ИК на ГНС, отреден за
площадка за училище за слепи. В негова тежест е да докаже, че към тогава действащия
КП имотът е бил вписан в собственост на трето на спора лице Е. Х., от когото имотът е
бил отчужден със заповед № 691/27.03.1976г. на председателя на ГК на ГНС, с
изплащане на парично обезщетение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на трето на
спора лице – Агенция по вписванията да представи констативен нотариален акт №
128/2024г. и АЧОС № 10002/16.10.2018г., доколкото посочените писмени доказателства
са представени с исковата молба, а документите обуславящи тяхното издаване не се
изрично индивидуализирани от страната, съответно не пояснено, кой положителен за
ищцата факт със същите ще се доказва, а отделно от изложеното липсва и молба за
връчване на третото лице, по смисъла на чл. 192 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника
Община Варна да представи „всички документи“, които са свързани с претендираните
6
от последната материални права досежно имота, доколкото липсва изрично
индивидуализиране на изискващите се документи, както и липсва посочва на
положителните факти, които ще се доказват с тях, каквото е изискването на чл. 190
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника
Н. Ж. да представи доказателства за владение върху имота доколкото липсва изрично
индивидуализиране на изискващите се документи, както и липсва посочва на
положителните факти, които ще се доказват с тях, каквото е изискването на чл. 190
ГПК.
ДОПУСКА по искане на ищцата събиране на гласни доказателства
посредством разпит на двама свидетели в режим на водене за установяване
твърденията свързани с установено владение върху имота от наследодателите на
ищцата до смъртта им, а след това и от самата ищца.
ДОПУСКА по искане на първия ответник Н. В. Ж. събиране на гласни
доказателства посредством разпит на двама свидетели в режим на водене за
установяване възраженията й досежно упражняване на фактическа власт върху имота,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел доколкото
се не посочва, кой различни факти същия ще установява с показанията си.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА ИЩЦАТА СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ, което да й
послужи пред Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ за снабдяване с
доказателства за заплатени от – Н. С. К., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна
задължения за местни данъци и такси за процесния имот идентификатор ********* по
КККР на гр. Варна, представляващ овощна градина с площ от 1219 кв.м. намираща се
в гр. Варна, **********, за периода от началото на 2016г. до 29.05.2025г., след
заплащане на държавна такса по сметка на съда в размер на 5 лева.
НАЗНАЧАВА съдебно – техническа експертиза служебно на осн. чл. 195, ал.1,
пр.1-во ГПК, така и по искане на страните /чиито поставени задачи съдът
преформулира една част, а в друга изключва/, вещото лице по която след като се
запознае с материалите по делото, осъществи оглед на място, и осъществи съответните
справки в административните органи при необходимост, да даде отговор на следните
въпроси:
1/Кои са били хронологично във времето действащите планове за местността, в
която попада процесния имот идентификатор с *********, съответно на кой номер
имот по съответния план процесният имот е идентичен /пълна съответно частична
идентичност/;
2/В разписните листи към съответния план за процесния имот, кое лице е
вписано като собственик на имота;
7
3/Установява ли се идентичност /пълна или частична/ между процесия имот с
идентификатор ********* и имота посочен в нотариален акт за покупко – продажба от
12.04.1934г., том 2, №103, рег. №1811, дело №321/1935г., съответно идентичен ли е
процесния имот с имота посочен в договор от 21.01.1958г. и нотариален акт №16, том,
3, дело №4114/1991г., като в случай на идентичност се изработи комбинирана скица;
4/ Установява ли се идентичност /пълна или частична/ между процесия имот с
идентификатор ********* с имота посочен в нотариален акт № 104/1954г.; целия с
площ от 4 дка.; имота посочен в нотариален акт № 148/1969г., съответно с имота
посочен в нотариален акт № 133/1993г., като в случай на идентичност се изработи
комбинирана скица;
5/При оглед на място да посочи фактическото състояние на имота – ограден ли е
същият, има ли разположени в него сгради и/или съоръжения /да отрази
местоположението им в имота/, като посочи последните кои сгради обслужват.
6/Какво е било отреждането на имота към 17.09.1991г. /към момента на влизане
в сила на ЗМСМА, както и към 09.11.1999г. /влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС/,
според действащите планове;
7/Установява ли се осъществяване на отчуждителна процедура досежно
процесния имот; кое се явява лицето засегнато от същата; попада ли процесният имот
в обхвата на заповед № 691/27.03.1976г. на председателя на ГК на ГНС за отчуждаване
в полза на държавата; реализирано ли е мероприятието, за което имотът е бил
отчужден.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. Ж. Б., като определя първоначален депозит за
изготвяне на заключението в размер на 1500 лева, който депозит е платим поравно
от страните /ищцата и двамата ответници от по 500 лева/ в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Вещото лице да се уведоми за възложената му за дача след представяне на
доказателства за внесен депозит от страните.
Указва на вещото лице да представи заключение в срока по чл. 199 ГПК.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от ищеца с
исковата молба писмени доказателства, както и тези представени от ответниците с
отговора на исковата молба.
НАПЪТСТВА страните към медиация.
УКАЗВА на страните възможността за постигане доброволно уреждане на
спора, вкл. чрез Центъра за медиация при ВРС. Центърът предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством
медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански,
8
частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на
Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебноизпълнителна служба при Pайонен съд -Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация
страните могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора В.а, на тел.052 623
362 както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.** .
НАПЪТСТВА страните към спогодба, като УКАЗВА, че при постигане на
такава съдът следва да възстанови половината от внесената по делото държавна такса
на ищеца.
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 1148/2025г. на ВОС за разглеждане
в открито съдебно заседание на 06.11.2025г. от 11.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
насроченото с.з., като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба от
ответниците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9