Решение по адм. дело №2439/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по предявен от И. А. Р., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 5000лв. за периода от 08.02.2021г. - 29.07.2021г., изразяващи се в болка, стрес, сълзене на очите, породени от изготвената и подадената от Н. Б. Г. при и по повод изпълнение на служебните си задължения докладна записка № 114/08.02.2021г. до Директора на Затвора гр. Варна, във връзка с която е издадена заповед, с която е преместен ищеца от Затвора гр. Варна в Затвора гр. Ловеч, което е довело според ищеца до развода му с неговата съпруга и е породило посочените вреди, ведно със законната лихва считано от 21.03.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се съдържат и конкретните твърдения, на които почиват претенциите на ищеца. Те могат да бъдат сведени до следното: Със Заповед №Л-2669/29.07.2021г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ София, е наредено на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС Р. да бъде преместен от Затвора-Варна в Затвора- Ловеч, за доизтърпяване на наказанието му лишаване от свобода. Посочва, че е оспорил Заповед № 266 от 22.03.2021г. на Началника на Затвора Варна, с която за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 2, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 4 ЗИНЗС „забрана за участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, по която е образувано адм. д. № 951/2021г. на АДмС-Варна. Оспорил е Заповед № 259 от 19.03.2021г. на Началника на Затвора Варна, с която за нарушение на чл.96,т.3, чл. 97, т.2, чл.100, ал.1, ал.2, т.5 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т.1 от ЗИНЗС „писмено предупреждение“, като изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС, по която е образувано адм. д. № 977/2021г. на АДмС-Варна. Твърди, че със Заповед № Л-5773/29.12.2017г. на Главния директор на ГД „ИН“ София е наредено Р. да бъде преведен в Затвора-Варна на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, „с цел запазване на социалните контакти на л.св. Р. със съпругата му“. Посочва, че съпругата му е с постоянен адрес в гр. Варна, поради което преместването му на далечно разстояние в Затвора-Ловеч, би рефлектирало в отношенията им. Посочва, че няма други близки, които да го посещават, поради което това преместване би му причинило значителни и труднопоправими вреди в отношенията му със съпругата. Твърди, че когато й е съобщил, че ще бъде преместен, тя му е заявила, че е много далеч и едва ли ще може да го посещава. С тези доводи моли искът да бъде уважен. В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. С. заявява, че изложените в докладната записка факти са неверни. Пояснява, че докладната се основава на сигнала на К. Д. – лишен от свобода, който е посочен като свидетел за предполагаема заплаха с вилица, и сигнала е недостоверен. Позовава се на ДП № 516/2021г. което е прекратено с постановление, а съгласно претърсване от 10.02.2021г. вилицата не е била намерена. Ищецът сочи, че вилицата е била намерена през м.03.2021г., което поставя под съмнение обвинението. Ищецът сочи, че в Затвора Варна е имало практика за размяна на цигари и други вещи, за които се налага дисциплинарно наказание, но няма информация лишен от свобода да е бил преместен в друг затвор, поради размяна на вещи. Излага съображения, че според длъжностната характеристика на инспектор СДВР Н. Г., е бил отговорен за социалната и възпитателна работа, разрешаването на конфликти и докладване на информация. Поставянето на цигари в хладилника в столовата, е вид разследваща дейност, която излиза извън неговите правомощия. Това действие не е предвидено за разрешаване на конфликтни ситуации. Сочи, че Г. е действал пристрастно, предвид предишни конфликтни ситуации с ищеца. Навежда доводи, че мотивите за дисциплинарни нарушения и риска за сигурността са преувеличени, тъй като предполагаемото изнудване е незначително и не е потвърдено като престъпление, тъй като досъдебното производство е прекратено. Твърди, че му е било наложено дисциплинарно наказание за случая. Сочи, че преместването е нарушило установения начин на живот на ищеца, лишило го е от съпругата му и го е поставило в тежки условия, като се позовава на свидетелските показания. Преместването е довело до развод със съпругата му. Твърди, че Докладна записка № 114/08.02.2021г. на ИСДВР и Заповед №1-2669/29.07.2021г. на ГДИН са незаконосъобразни.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител ст.юриск. С. С., оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. С депозиран писмен отговор излага съображения за неоснователност на предявения иск. В съдебно заседание и в депозирани писмени бележки твърди, че от събраните писмени доказателства не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на специализирания орган по изпълнение на наказанията. Излага съображения, че свидетелските показания на С. и Л. са недостоверни, предвид, че в образувани съдебни производства лицата свидетелстват в полза един на друг заедно с Р.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск. Пледира, че исковата претенция се основава на твърдения за незаконосъобразно действие изготвяне на Докладна записка № 114 от 08.02.2021г. на ИСДВР. Сочи, че това действие не може да бъде определено като незаконосъобразно, защото е извършено от служител във варненския затвор, в рамките на изпълнение на служебните му задължения и правомощия. Посочва, че вредите се претендират от последвалата Заповед № 1-2669/29.07.2021г., чиято незаконосъобразност не е установена до момента по съдебен ред. Посочва, че същата е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на материалния и процесуалния закон.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

Видно от представено писмо рег.№ 304/15.01.2025г. /л.74-75/, ищецът търпи присъда „Доживотен затвор без замяна“ в Затвора-Ловеч, считано от 09.08.2021г., съгласно Заповед № 814/09.08.2021г. на ГД „ИН“ София. С присъда по НОХД № 127/2004г. по описа на ОС-Плевен и с Решение от 06.12.2004г. по ВНОХД № 235/2004г. на Апелативен съд Велико Търново отменя присъдата по НОХД № 127/2004г. на ОС Плевен в частта, с която И. Р. е признат за виновен, че е умъртвил К. К. и А. М. по особено мъчителен за убитите начин и го оправдава по обвиненията по чл.116, ал.1 т.6, пр.2 от НК. В останалата част решението е оставено в сила. Със Заповед № 5713/29.12.2017г. на ВПД Главен Директор на ГД „ИН“ София е преведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора-Варна, в който е постъпил на 18.01.2018г.

На 05.02.2021г. /л.134 от адм. пр./ е била подадена жалба от К. Г. Д. – ІІІ гр., 122 сп. помещение, до Началник на Затвора-Варна, в която излага, че И. Р. му е дал две кутии цигари и кафе на заем, като му е взел якето и маратонките като залог. Посочено е, че му иска лихва общо шест кутии цигари. Посочил е, че в събота след свиждането иска да му върне взетото с лихвата.

На 05.02.202 г. /л.132 от адм. пр./ е изготвена Докладна записка от Н. Б. Г. – ИСДВР на ІІІ гр. в Затвора-Варна, до Началника на Затвора-Варна, относно постъпила жалба от л.св. К. Д. с рег. № 670 от 05.02.2021г. Посочено е в докладната, че от постъпилата жалба на л.св. Д., Г. е установил, че същият е взел с лихва две кутии цигари и един пакет кафе от л.св. Р.. Г. е посочил, че Д. има притеснения относно предстоящото му свиждане на 06.02.2021г., тъй като по негови данни близките ще му носят хранителна пратка и цигари. Д. е споделил пред Г., че Р. иска лихва в размер на шест кутии цигари, които Д. ще получи на свиждането. Направено е предложение от Г. цигарите на л.св. Д. получени на свиждането на 06.02.2021г. да бъдат описани с протокол. На докладната записка е поставена резолюция до от 05.02.2021г. „Г-н Г. за проверка и доклад с оглед наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение“, както и резолюция от 05.02.202 г. „За организация“.

Изготвена е Докладна записка от 24.02.2021г. /л.135-138 от адм. пр./ от Н. Г. до Началника на Затвора-Варна, във връзка с постъпила жалба от 05.02.2021г. от К. Д.. При извършената проверка е установено, че на 05.02.2021г. е постъпила жалба от л.св. Д., че е взел две кутии цигари и кафе на заем от л.св. Р.. Д. е споделил, че Р. му е взел якето и маратонките като залог и е поискал да му бъдат върнати с лихва шест кутии цигари. По време за престой на открито на 10.02.2021г. Д. провежда лавка и закупува пет кутии цигари „Карелия 100“, след което се прибира в групата, отива до вратата на килията на Р. и оставя цигарите в столовата. Около 13.00 ч. служител на НОС отваря 127 сп. п. и Р. отива в столовата, същият излиза с торбичка от „Лидл“ и влиза в килията си. По-късно Б. Й. разговаря с Р. и взема торбичката „Лидл“ и я връща обратно в столовата. Посочено е, че на 10.02.201г. е била изготвена докладна записка от мл. експерт Й. Й., който описва, че около 14.00 ч. на същата дата е получил нареждане от ДГН К. да бъде извършено претърсване на 127 сп.п., както и личен обиск на Р., Б. Й. и Д. Д.. Мероприятието е извършено в присъствието на ИСДВР Н. Г., като в двете спални помещения не са открити такива, както и в самите лишени от свобода. КО Й. е влязъл в столовата на ЗПС 1В коридор и при отваряне на хладилника, в кутия разположена в долната му част е видял под торбичка с марка „Лидл“ пет кутии като същите са цел на претърсването. Видно от докладна записка на магазинер П. Н., работеща на затворническата лавка към Затвора-Варна, на 10.02.2021г. е дала пет кутии цигари „Карелия“ 100 синя на К. Д. и в присъствието на ИСДВР Н. Г. цигарите са били описани в протокол по номер на баркодове. Снети са обяснения от Д. К., Н. Б., В. Х., К. Д.. Прието е, че фактическата обстановка е доказана по категоричен начин от събрания доказателствен материал, съдържащ видеозаписа от охранителните камери и свалените обяснения от лишените от свобода. Направено е предложение на К. Д. и И. Р. да бъдат наложени дисциплинарни наказания. На основание чл.100, ал.3 от ЗИНЗС е предложено преписката да бъде изпратена до Окръжна прокуратура Варна, предвид наличие на данни за извършено ОХП. Изложени са мотиви за вида и размера на предлаганото наказание.

Със Заповед № 259/19.03.2021г. /л. 76 от адм. пр./ на Началника на Затвора-Варна е наложено на И. Р. дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

Със Заповед № 266/22.03.2021г. /л. 159 от адм. пр./ на Началника на Затвора-Варна е наложено на И. Р. дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода, за срок от 3 месеца“.

Със Заповед № 267/22.03.2021г. /л. 97 от адм. пр. / на Началника на Затвора-Варна е наложено на И. Р. дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.

Със Заповед № 273/26.03.2021г. /л.130 от адм. пр./ На Началника на Затвора-Варна е наложено на И. Р. дисциплинарно наказание „отмяна на награда, която не е ползвана съгласно Заповед № 816/27.08.2020г.“.

Изготвена е Справка рег. № 328600-25123/02.06.2021г. /л.139-141 от адм. пр., том 2/ от инсп. Ж. Ж., във връзка с извършена проверка по пр. № 328600-16445/2021г. по описа на ГДНП. Посочено е, че през м.02.2021г. администрацията на Затвора-Варна е извършила дисциплинарна проверка по повод жалба от л.св. К. Г. Д.. Като се е позовал на свидетелските показания на лишените от свобода – К. Д., В. Х., К. И., Д. Ф., е прието за категорично установено, че Р. дава вещи срещу лихва и продава вещи на лишени от свобода, настанени в І-коридор. Посочено е, че за лишените от свобода от І-ви коридор не е тайна, че Р. се занимава с тази дейност още от пристигането му в Затвора-Варна. От изложеното в сведенията на лишените от свобода, както и при разчитането на записите от камерите в І-ви коридор се установява пълно съвпадение. Изложено е, че е посочено как Д. оставя описаните кутии цигари, поставени в найлонова торба върху хладилника в столовата и как Р. взема торбата и се прибира в килията. От записите на камерите се вижда, че минути по-късно Р. се връща в столовата с торбата и я оставя в хладилника. При претърсването в същия хладилник, извършено от служителите на НОС е намерена торба с описаните в протокол и купени от Д. пет кутии цигари. Торбата е била намерена върху рафт, ползван именно от Р.. Посочено е, че от записите се вижда, че никой друг не доближава хладилника, нито е носил вещи в торба. Направен е категоричен извод, че цигарите, намерени в торбата са били предназначени за Р. и те са именно уговорената лихва между него и Д.. Посочената вилица, с която Р. е заплашил Д., че ще го убие като му избоде очите с метална вилица, е открита у Р. на 26.03.2021г. и иззета със съответния протокол. Направен е извод, че И. Р. в нарушение на установения в затвора ред влиза непрекъснато в нерегламентирани отношения с други лишени от свобода, като дава вещи срещу лихва, продава и разменя вещи, взима вещи в залог / противно на волята на собственика им/, държи метални предмети, което е абсолютно забранено за човек с неговия статус. След направено проучване, е направен извод, че адресната регистрация на В. Н. Р. – бивша съпруга на Р., е формална, след като нито собственикът на жилището, нито непосредствения съсед заявяват, че е живяла някога там. Към момента на проверката съпругата на Р. е с неустановено местоживеене, но имайки предвид факта, че този адрес е посочен като неин постоянен в информационните масиви на МВР, то следва, че същият не е променен именно за да може Р. да търпи наказанието си в Затвора-Варна. При тази фактическа обстановка е направен извод, че основанието, на което Р. е бил преместен в Затвора-Варна не съществува или е отпаднало. Предвид извършения доклад на наблюдаващия прокурор, е направено предложение преписка № 328600-16445/2021г. по описа на ГДНП, да бъде изпратена на Районна прокуратура – Варна, с мнение за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК.

Прокурор при ОП Варна с цел осуетяване на всяка възможност л.св. И. Р. да окаже въздействие върху бъдещи свидетели по досъдебното производство – други лишени от свобода, изтърпяващи наказание в ЗПС на Затвора-Варна, осуетяване възникването на междуличностни конфликти във връзка с наказателното производство, както и с оглед на установената в хода на дисциплинарната проверка, че Р. поддържа нерегламентирани отношения с други лишени от свобода, е предложено /л.15-16 от адм. д. № 1729/2021 г. на АДмС-Варна/ на Началника на Затвора-Варна, за съдействие пред ГД „Изпълнение на наказанията“ л.св. Р. да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието доживотен затвор без замяна в друго пенитенциарно заведение на територията на страната.

С предложение рег. № 23/2018/15.07.2021г./л.12-14 по адм. д. № 1729/202 г. на АДмС-Варна/ на Началника на Затвора-Варна, е направено предложение до Главния директор „Изпълнение на наказанията“, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, л.св. Р. да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието си „доживотен затвор без замяна“ в друг затвор.

Със Заповед № Л-2669/29.07.2021г. /л.18-20 г. от гр. д. № 1729/2021г. на АДмС-Варна/ на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е наредено л.св. И. Р. „Доживотен затвор без замяна“ – „специален режим“, да бъде преместен в затвора гр. Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. В мотивите на заповедта е посочено, че след преместването в Затвора-Варна на 24.01.2018г. осъденият следва прогресивна линия на поведение, включва се активно в предложените му дейности от различно естество – културно-масови, спортни, групова работа, за което през 2020г. е награждаван три пъти. Посочено е, че независимо от това същият е с трайно наслоени криминогенни нагласи и непреодолими дефицити в поведението и мирогледа. Демонстрира респект, склонен към сервилност, докато не бъдат засегнати интересите му. Прикрит и комбинативен в подхода си, както към останалите лишени от свобода, така и към администрацията на Затвора-Варна. Посочено е, че липсва разкаяние за извършеното двойно убийство, по време на изтърпяване на наказанието не успява да постигне трайни позитивни промени в характера, мисленето и поведението си – няма нито една молба за разговор или индивидуална беседа, относно извършените от него тежки криминални деяния. Тази му позиция формализира в значителна степен работата по плана на присъдата и възпрепятства реализирането на цели, свързани с постигане на трайни позитивни промени, респективно редукция на бала от дефицитни области, понижаване на риска от рецидив и вреди от среден на нисък.

Посочено е, че за кратък период от време лицето е осъществявало поредица от еднотипни нерегламентирани отношения с възмезден характер с различни лишени от свобода, за което през месец март и април 2024г. са му били наложени четири дисциплинарни наказания, които са били оспорени по административен ред. Посочено е, че Р. поддържа контакти в зоната с повишена сигурност единствено с л.св. М. Ж., с който са свързани с цел лична облага по отношение на делата, които водят и при които взаимно си свидетелстват в полза един на друг. От останалите десет осъдени в групата, почти никой не контактува с него, като в следствие на неправомерни отношения с възмезден характер, осъществени от Р., на повечето са наложени дисциплинарни наказания. Посочено е, че считайки, че същите са допринесли да бъде наказан, той търси възможност да им отмъсти по всякакъв начин, включително и като завежда дела срещу тях, което повишава вероятността от агресивно отреагиране и води до риск за сигурността на зоната с повишена сигурност и безопасността на лицето. Предвид издадени решения, с които се отхвърлят жалби на Р., л.св. е насочил цялата си енергия и действия в оспорване на решенията на администрацията, като демонстрира пред останалите осъдени, подстрекаващи ги към аналогични прояви. Констатирано е, че това рефлектира отрицателно върху поведението на лишените от свобода, както и липсата на ефективен контрол, тласкащи го към неразумни действия и нарушаване на правилата, рефлектиращи пряко върху дейността на служителите, което задълбочава още повече формираната психологическа несъвместимост. Налице е реална опасност от възникване на междуличностни конфликти във връзка с воденото досъдебно производство. С цел предотвратяването им и осуетяването на всяка възможност л.св. Р. да окаже въздействие върху бъдещи свидетели – л. св., а и с оглед осъществяване нерегламентирани отношения между осъдените, е направено предложение и от страна на Окръжна прокуратура Варна за преместване в друго място за лишаване от свобода.

С Решение № 1774/02.12.2022г. по гр. д. №5251/2022г. на Районен съд Плевен, / л.147-148/, е прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК, сключения на 26.08.2009 г. в Община Плевен между И. А. Р. и В. Н. Р., граждански брак поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство.

С Постановление № 2570/2021/12.08.2022г. Прокурор при Окръжна прокуратура Варна е прекратил наказателното производство по ДП № 516/2021 г. по описа на ОД на МВР Варна, водено за престъпление по 213а, ал.3, т. 7, вр. ал.2, т.1, пр. 2, вр. ал.1 от НК, поради наличие на приключило административно-наказателно производство за същото деяние.

В приобщения към производството протокол от 16.07.2021г. / л.8-11 от адм. пр. том І/ за разпит на свидетел по образуваното ДП № 516/2021г. по описа на ОДМВР - Варна Д. е потвърдил, че през февруари 2021г. е взел от лишения от свобода Р. две кутии цигари Карелия 100 и 50 гр. нескафе, който му ги е дал, но му е казал, че ще има лихва, като е трябвало да му върне 6 кутии цигари Карелия 100. Едновременно с това му е взел в залог един чифт маратонки „Адидас“ и 1 брой черно зимно яке. Трябвало е Д. да му ги върне, когато има свиждане, но поради независещи от Д. причини не е имал свиждане, съответно не е могъл да върне заетите стоки. Когато Д. е казал на Р., че няма да може да върне заетите стоки, Р. се е разкрещял, като го е заплашил, че щял да вземе една вилица и с нея да му избоде очите, да го убие. Посочва, че при разговора е присъствал К. З. И.. Предупредил го е Р. повече да не се повтаря, защото му е напомнил за вилицата му в хладилника, а Д. му е казал, че знае за вилицата. Т. Р. е казал „Внимавай да не стане проблем, ще ти извадя очите и ще те убия“. Д. се е уплашил, предвид че е извършил други убийства. За тези заплахи Д. е уведомил инсп. Н. Г., като му е предложил да купят цигари от лавката на затвора и да запишат номерата им и когато ги върне на Р., да бъде хванат с тях като доказателство, че иска лихва за цигарите и кафето. Лишеният от свобода Д. К. Д. в протокол за разпит от 05.08.2021г. потвърждава, че К. взема от Р. цигари и затова дрехите на Д. са били при него, докато последният върне цигарите. Посочва, че са били на хладилника и Р. му казва кога да ги вземе от там, а после когато Д. му върне парите, Р. му казва да ги върне на хладилника. Свидетел на случилото се с цигарите е станал и лишеният от свобода В. Х..

Допълнително в производството по искане на ищеца са разпитани в качеството на свидетели Н. Б. Г., М. Л. Ж. и М. С. С..

Свидетелят Н. Б. Г. дава показания, че за по-голяма част от събитията не си спомня какво се е случило. Поддържа написаното в докладните записки, издадени във връзка със служебните му задължения. Не си спомня да е имал конфликт с ищеца, не си спомня за случая с цигарите през февруари 2021г. Дава показания, че задължително трябва да има видеонаблюдение в коридор Първи В, ІІІ група.

Свидетелят М. Л. Ж. дава показания, че Р. е уважавал лишените от свобода, като ги е черпил без повод. Свидетелят заявява, че си спомня за случая със заема с цигари и кафе, като посочва, че не е верен. Посочва, че няма спомен Д. да се е оплаквал от Р., по сигнал на Г.. Отрича в Затвора-Варна, Зоната със засилена сигурност да се разменят вещи, цигари и каквото и да било. Свидетелят дава показания, че с бившата съпруга на Р. са добри приятели, сестрата на Ж. е в неравностойно положение и жената на Р. е ходила много пъти да я взема, като са ходили на свиждане в Затвора-Варна. Посочва, че когато са преместили Р. в Затвора-Ловеч, сестра му е останала „без другарче“, като Р. се е развел с жена си. Ж. споделя, че на Р. жена му е казала на сестра му, че няма как да ходи, няма как да поддържа връзка, заради това са се разделили. Ж. заявява, че си спомня срещу Р. да е имало сигнали от други лишени от свобода, но отдава това по-скоро на липса на работа, с цел да се разходят. Р. е споделил на Ж., че раздялата с жена му много му тежи, при което всеки път при идването в Затвора-Варна всеки път се е оплаквал, като е казвал „Махнаха ме, разделиха ни, семейството ми замина“, а Ж. е отговарял, че „Ей, няма кой сега със сестра ми да дойде да влезе“. Сочи, че преди случилото се през февруари 2021г. не е имал проблеми с никой. Свидетелят познава Д., като заявява, че е бил наркоман, като заради зависимостта си към наркотика са били готови на всичко. Сочи, че сестра му не е пропускала свиждане, като са идвали двете с жената на Р..

Свидетелят М. С. С. дава показания, че през февруари 2021г. е бил в Затвора-Варна, като е бил свидетел на Р.. Заявява, че му е известен случая с цигарите от февруари 2021г., като сочи, че не е имало заплахи от Р. към Д., постигнали са споразумение в полза на Р.. Знае, че е бил подаден някакъв сигнал от Д. до „Социална дейност“ и са започнали проверки, но реално сигнала бил постановка на администрацията на Затвора-Варна. Сочи, че с Р. всички лишени от свобода са се държали добре и не са имали лошо отношение към него, съответно той не е имал агресивно поведение към тях. Твърди, че когато даден човек застрашава сигурността в затвора, се вземат специални мерки, докато няма спомен спрямо Р. да са били предприети такива. Спомня си, че Г. е имал предубедено отношение към Р., неизвестно по какви причини. Сочи, че Р. е помагал на сестрата на свидетеля, а С. е помагал на жената на Р.. Посочва, че когато се е чул със съпругата на Р. тя му е споделила, че ще го местят в Затвора-Ловеч и няма да може да му ходи на свиждане. Свидетелят сочи, че ако лишен от свобода има лоши характеристични данни, той не може да бъде назначаван като отговорник, а Р. е бил назначен като коридорен отговорник в Затвора-Ловеч.

Предвид установената фактическа обстановка, представените по делото писмени доказателства в едно с гласните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от правна страна следното:

Претенцията на ищеца в настоящото производство е основана на твърдения за вреди от незаконосъобразни действия породени от изготвената и подадената от Н. Б. Г. при и по повод изпълнение на служебните си задължения докладна записка № 114/08.02.2021г. до Директора на Затвора гр. Варна, във връзка с която е издадена заповед, с която е преместен ищеца от Затвора гр. Варна в Затвора гр. Ловеч. Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 от АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – ГДИН – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите. Материално - правна уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а след последните изменения на ЗИНЗС (ДВ бр. 13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ и в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

В чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3, ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1.) бездействие (действие) на специализиран орган по изпълнение на наказанията; 2.) противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3.) реално причиняване на вреди; 4.) пряка причинна връзка между противоправното бездействие (действие) и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.

В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД "Изпълнение на наказанията" следва да бъде отхвърлен.

Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В разглеждания случай, до приключване на устните състезания по спора, И. Р. не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си по предявената от него искова претенция и не доказва наличието на такива действия или бездействия, или незаконосъобразни административни актове, които да са в причинна връзка с твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в това, че вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на длъжностите лица при или по повод изпълнение на административна дейност, причинно-следствена връзка между незаконосъобразността на акта и настъпилите вреди.

На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.

Следва да се отбележи, че ищецът претендира неимуществени вреди от Заповед № 114 от 08.02.2021г., издадена от ИСДВР на 3 гр. в Затвора-Варна, но такава Докладна липсва по преписката. Предвид, че на Докладна записка от 05.02.2021г. на ИСДВР на Затвора-Варна е поставена резолюция „114 под черта 08.02.21“, то съдът приема, че именно това е Докладната записка, от която ищецът твърди да са произтекли твърдените вреди.

С Докладна записка на Н. Б. Г. ИСДВР на 3гр. в Затвора-Варна е направено предложение до Началника на Затвора-Варна, във връзка с постъпила жалба на л.св. Д., че същият е вземал на лихва две кутии цигари и един пакет кафе от л.св. И. Р.. Посочено е в докладната, че л.св. Д. е имал притеснения относно предстоящото му свиждане на 06.02.2021г., тъй като по негови данни близките ще му донесат хранителна пратка и цигари. Д. е споделил на Г., че л.св. Р. му поискал лихва в размер на шест кутии цигари, които л.св. Д. ще получи на свиждането. Направено е предложение до Началника на Затвора-Варна цигарите на л.св. Д. получени на свиждането на 06.02.2021г. да бъдат описани с протокол. Докладната записка е от 05.02.2021г., защото свиждането на Д. е на 06.02.2021г. Поставена е резолюция на докладната записка от 05.02.2021г. на която е посочено ИСДВР „за организация“, както и резолюция от същата дата г-н Г. „за проверка и доклад с оглед наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение“. От подписите не става ясно кой е разпоредил да се извършат последващи действия, но предвид, че докладната записка е адресирана до Началника на Затвора-Варна, обосновано може да се приеме, че Началника на Затвора-Варна е разпоредил на Н. Г. – ИСДВР, да се извърши проверка на случая. Съгласно длъжностна характеристика /л.35-37 от гр. д. №7721/2023г. на Районен съд Варна, на длъжността „Инспектор VІІ-ІV степен/социална дейност и възпитателна работа“ в Затвор ІІ-І категория, е посочено, че може да възлагат на ИСДВР Началника на сектор СДВР и Началника на Затвора ІІ-І категория, поради което на Г. е било разпоредено да извърши проверка от компетентен орган. В длъжностната характеристика е предвидено да извършва диагностично-оценъчни дейности по отношение на личността и поведението на лишените от свобода. В т. ІV.3 е предвидено да обезпечава сигурността, правния и социален статус на лишените от свобода, изготвя доклади за резултатите от третирането. Предвидено е също да прави предложения за промяна на правния статус на лишените от свобода, както и да участва при решаване на конфликтни и екстремни ситуации. В случая имено докладната записка е изготвена във връзка с подадена жалба от К. Г. Д. /л.134 от адм. преписка/, което е във връзка с изпълнение на задълженията му – участва при решаване на конфликтни ситуации, изготвя оценка на правонарушителя, да обезпечи сигурността, предвид отправените заплахи от Р. към Д.. С подадената жалба от Д. ИСДВР е бил надлежно сезиран и по длъжностна характеристика е в неговите компетенции да предприеме необходимите действия, което се потвърждава от поставените резолюции на Началника на Затвора-Варна. В докладната записка в графа „съгласувано“ на 05.02.2021г. е посочено ръкописно „поддържам предложението на ИСДВР“ от НС СДВР, който съгласно длъжностната характеристика е компетентен да възлага работа на Инспектор социална дейност и възпитателна работа. В изпълнение на своите задължения по длъжностна характеристика Г. е издал Докладна записка от 05.02.2021г.

Издадена е докладна записка от Н. Г. от 24.02.2021г., от която се установява, че е било извършено разследване, при което е установено че цигарите, които Д. е върнал на Р. заедно с лихвата, са били намерени в хладилник, който се ползва само от Р.. Тези факти са потвърдени при извършеното разследване и свидетелски показания. Направено е предложение от Н. Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода“ на К. Д., защото е нарушил установения законов ред като е взел цигари от л.св. Р.. Предложено е от Н. Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца за това, че е нарушил установения законов ред като е заел цигари и кафе на л.св. Д. с цел лично финансово облагодетелстване и на 10.02.2021г. около 13.06 ч. е взел цигари от л.св. Д.. За описаното нарушение на дисциплината в Затвора-Варна е издадена Заповед № 266/22.03.2021г. на Началника на Затвора-Варна, с която е наложено дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода, за срок от 3 месеца“. Заповедта е била оспорена по съдебен ред като е образувано адм. д. № 951/2021г. на АДмС-Варна. Жалбата е била отхвърлена. Твърденията на Р., че не е извършил вмененото му дисциплинарно наказание, се опровергава с факта, че жалбата срещу заповедта е била отхвърлено, с което се доказва нарушение на дисциплината в Затвора-Варна от Р..

Извършена е проверка въз основа на докладна записка от 05.02.2021г. на Н. Г. за установяване на обстоятелствата, за което са налице доказателства в приложените преписки, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие с целта на закона, които да обосноват извод за нищожност на докладната записка от 05.02.2021г. на Г..

Във връзка с установените по делото факти и направения мотивиран анализ, съдът намира, че исковата претенция на ищеца е недоказана при липса недоказани незаконосъобразни действия или бездействия и реално претърпени неимуществени вреди и без да е доказана причинно-следствена връзка между тях, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната стана по чл. 1 от ЗОДОВ.

В случая настоящият съдебен състав не е компетентен, по реда на косвен съдебен контрол, да се произнася по законосъобразността на Заповед № Л-2669/29.07.2021г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено И. Р. да бъде преместен в затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Лишеният от свобода Р. не е бил съгласен със Заповед № Л-2669/29.07.2021г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ и я е обжалвал по съдебен ред, като е било образувано адм. д. № 1729/2021 г. на АДмС-Варна. Съдът с Разпореждане №12649/05.10.2021г. по адм. д. № 1279/2021г. е оставил без движение производството и е указал на Р. в седмодневен срок от получаване на разпореждането да представи доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса. Ищецът е упражнил правото да оспори заповедта по съдебен ред, но в случая поради неизпълнение на указанията, делото е било прекратено т. е. налице е законосъобразно действие на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което законодателят не допуска причиняване на каквито и да са неимуществени вреди на лишен от свобода. Така не се доказа в настоящото производство наличието на първата кумулативна предпоставка за уважаване на исковата претенция – действия на затворническата администрация. Въпреки, че заповедта е влязъл в сила административен акт, съдът намира за необходимо да отбележи, че в заповедта ясно са посочени фактите въз основа на които е издадена цитираната заповед – трайно наслоени криминогенни нагласи и непреодолими дефицити в поведението и мирогледа, не успява да постигне трайни позитивни промени в характера, мисленето и поведението си, осъществява неправомерни отношения с възмезден характер с различни лишени от свобода, за което са му били наложени четири дисциплинарни наказания, които са били оспорени по административен ред, но Главния директор на ГД „ИН“ е отхвърлил жалбите. Заповед № 259/19.03.2021г. на Началника на Затвора-Варна е била оспорена от Р. по съдебен ред като е образувано адм. д. № 977/2021г. на АДмС-Варна. Жалбата е била отхвърлена. Срещу Заповед № 266/22.03.2021г. на Началника на Затвора-Варна е било образувано адм. д. № 951/2021 г. на АДмС-Варна, като жалбата е била отхвърлена. Заповед № 267/22.03.2021г. на Началника на Затвора-Варна е била оспорена от Р. пред АДмС-Варна, като е било образувано адм. д. № 952/2021г. и жалбата е отхвърлена. Заповед № 273/26.03.2021г. на Началника на Затвора-Варна е била оспорена от Р. пред АДмС-Варна, като е било образувано адм.д. № 953/2021г. и съдът е отхвърлил жалбата. Твърденията на Р., че не е извършил вменените му дисциплинарни наказания, се опровергава с факта, че жалбите срещу четирите заповеди са били отхвърлени, с което се доказва нарушение на дисциплината в Затвора-Варна от Р..

В молбата на процесуалния представител на ищеца в т. 3 се твърди, че началната дата на вредоносния резултат датира от 08.02.2021г., както и че вредоносният резултат датира началото си с изложените в докладната факти и обстоятелства, които дават основание за издаване на Заповед № л-2669/29.07.2021г. на ГДИН. Първо, както съдът уточни Докладната записка е от 05.02.2021г., а не от 08.02.2021г. Второ, в Заповед № Л-2669/29.07.2021г. на ГДИН никъде не се споменава Докладна записка от 05.02.2021г. или от 08.02.2021г. Единствено е посочено, че във връзка с издадена Заповед № 266/22.03.2021г. на Началника на Затвора-Варна е била сигнализирана Окръжна прокуратура Варна. Заповед № Л-2669/29.07.2021г. на ГДИН е издадена след оценка и анализ на цялостното поведение на Р. в Затвора-Варна и извършените от него дисциплинарни нарушения, отношенията му с другите лишени от свобода в затвора. Такива мотиви се съдържат и в другите писмени доказателства от административната преписка по процесната заповед. Съгласно Справка рег. № 328600-25123/02.06.2021г. /л.139-141 от адм. пр., том 2/ от инсп. Ж. Ж. адресната регистрация на В. Р. е формална, като е направен извод, че основанието на което Р. е бил преместен в Затвора-Варна не съществува или е отпаднало. Прието е, че същият е променен, за да може Р. да търпи наказанието си в Затвора-Варна. Абсолютно неправилно е да се приеме, че Р. е преместен единствено, заради Заповед № 266 от 22.03.2021г. на Началника на Затвора-Варна, поради което не е налице, като причинна връзка между докладната записка от 05.02.2021г. на ИСДВР и заповедта за преместването му в Затвора-Ловеч, така и претърпени вреди.

Цялостното поведение на Р. е било изследвано, разпитани са голяма част от лишените от свобода, които са контактували с И. Р., съответно се потвърждават описаните в заповедта № Л-2669/29.07.2021г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ факти, с която е наредено И. Р. да бъде преместен в затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание за издаването на същата.

Посочено е в Заповедта от 29.07.2021г., че Р. поддържа контакти в зоната с повишена сигурност единствено с лишения от свобода М. Ж., с когото са обвързани с цел лична облага по отношение на делата, които водят и при които взаимно си свидетелстват. От останалите лишени от свобода почти никой не контактува с Р., като поради неправомерни отношения с възмезден характер с ищеца са им наложени дисциплинарни наказания. Много ясно в заповедта са обсъдени всички аспекти от поведението на Р.. Констатациите относно неправомерни отношения с възмезден характер с останалите лишени от свобода се потвърждават с доказателствата по дисциплинарното производство в сведенията до инсп. Ж. и в досъдебното производство № 516/2021г. по описа на ОД на МВР Варна. Именно от тях се установяват действията му, които опровергават твърденията в исковото производство и показанията на разпитаните свидетели С. и Ж. – не е заплашвал никого, черпил е всички. Д. Р. е черпил всички това не променя факта, че е нарушавал многократно дисциплината в Затвора-Варна, както и заплахите, които е отправил срещу К. Д.. Показанията на двамата свидетели не следва да бъдат кредитирани, защото както пише в заповедта, Ж. и Р. свидетелстват в полза един на друг по делата, съответно са заинтересовани. Следва да се отбележи и факта, че свидетелят Ж. заявява, че бившата съпруга на Р. е била приятелка със сестра му, което се потвърждава и с показанията на С. – която според Ж. „е в неравностойно положение“, които са посещавали заедно лишените от свобода. Няма доказателства колко често са посещавали Р., за да се направи извод, че именно докладната записка от 05.02.2021г. и заповедта от 29.07.2021г., с която Р. е преместен в Затвора-Ловеч е причина да се разведат. От показанията на Ж., че бившата съпруга на Р. е била приятелка на сестра му, може да се направи категоричен извод, че това е повлияло добре на социалните контакти на двете, съответно са имали приятелски кръг и са мОгли да споделят проблемите си. Но, по никакъв начин не става ясно, че съпругата му е посещавала Р., по колко пъти в месеца, годината, от които да се установи, че се поддържат семейните отношения. Показанията на С., че ако лишен от свобода има лоши характеристични данни, той не може да бъде назначаван като отговорник, а Р. е бил назначен като коридорен отговорник в Затвора-Ловеч, са ирелевантни. Първо влезлите в сила заповеди, с които на Р. са били наложени дисциплинарни наказания опровергават показанията на С.. Второ, дори и да е бил назначен като коридорен отговорник, това е било при престоя му в Затвора-Ловеч, докато релевантно за настоящото производство е поведението му в Затвора-Варна.

С Решение № 1774/02.12.2022г. по гр. д. №5251/2022г. на Районен съд Плевен, е прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК, сключения на 06.08.2009г. в Община Плевен между И. А. Р. и В. Н. Р., граждански брак поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство. В мотивите на решението съдът се е позовал на свидетелските показания на М. Г. – сестра на ищцата, която е заявила, че през последните година и половина страните нямат контакти и няма вероятност да възстановят брачните си отношения. Ищецът и В. Р. не са имали контакти година и половина преди датата на постановяване на съдебното решение, т.е. от март 2021г., което е много преди издаване на заповедта от 29.07.2021г. Изложеното обосновано води на извода, че развода на ищеца с В. Р. не е в следствие на преместването му за доизтърпяване на наказанието в Затвора-Ловеч.

Предвид горното съдът приема, че липсва първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение.

Не може да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като не се доказаха незаконосъобразни действия или бездействия на ответника или на негови служители, поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на процесния иск. В тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на предявения от него иск, каквито указания на същият са дадени от съда с Определение № 10935/24.10.2024г. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки за реализиране на отговорността на администрацията, то последица от това е неоснователност на исковата молба и като резултат – отхвърляне на предявения иск.

Предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди е и наличието на пряка и непосредствена връзка между твърдените незаконосъобразни действия и причинени вреди, която връзка с оглед гореизложеното за недоказаност на другите елементи от фактическия състав също се явява недоказана. В конкретният случай по делото не се доказаха никакви претърпени от ищеца неимуществени вреди, още по-малко причинени от незаконосъобразно действие или бездействие на ответника или негови служители, поради което не са налице предпоставките за обезвреда.

С оглед изхода по главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв.

Въпреки крайния изход на спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като видно от чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС при отхвърляне на иска изцяло ищецът дължи единствено заплащането на разноските по производството за разлика от случаите на частично или пълно уважаване на иска, когато съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС ответникът дължи на ищеца и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, когато е имал такъв в производството.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Р., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 5000лв. за периода 08.02.2021г. - 29.07.2021г., изразяващи се в болка, стрес, сълзене на очите, породени от изготвената и подадената от Н. Б. Г. при и по повод изпълнение на служебните си задължения докладна записка № 114/08.02.2021г. до Директора на Затвора гр. Варна, ведно със законната лихва считано от 21.03.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.