Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / ……………. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Цветелина Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 228 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по
жалба на Г.П.Р. срещу решение № 4644 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д.№
6754 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, двадесет и четвърти състав, с
което са отхвърлени предявените от въззивника против Г.С.Г. иск за лишаване от
родителски права по отношение на роденото от фактическото съжителство между
страните дете С.П., поради наличие на особено тежък случай, на основание член 132, алинея 1, точка 1 от СК, евентуален иск за
изменение на постановените с решение № 1471 от 25.03.2015 г. по гр.д.№ 10912/2014 г. на ВРС мерки за упражняване на родителските права върху малолетното
дете С.П., определяне местоживеенето при бащата на адрес в град ***, определяне режим на личен контакт с майката и за заплащане на
сумата от 185 лева, претендирана като месечна издръжка, считано от
влизане в сила на решението с падеж до пето число на месеца, който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание член 59, алинея 9 във връзка с член 127, алинея 2 от СК и евентуален иск за изменение на постановения с решение №
1703 от 20.10.2015 г. по в.гр.д.№ 1913/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна режим на лични
отношения между Г.Р. и детето С.П., на основание член 59, алинея 9 във връзка с член 127, алинея 2 от СК, както и е осъден Г.П.Р. да заплати на Г.С.Г. сумата от 1 103,20
лева, представляваща сторени по делото пред първата инстанция съдебно–деловодни
разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага се, че при изготвянето на доклад по делото първоинстанционният съд не е
допуснал поисканите от въззивника /ищец/ доказателства, без да изложи мотиви за
това, което го е лишило от възможността да докаже твърденията си, изложени в
исковата молба. Също така делото е решено без участието на ДСП – Варна, както и
не е допуснато исканото от Р. събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели. Излага се, че съдът е направил своите изводи само въз основа
на заключенията на вещите лица, без да събере относими и необходими за
разрешаване на спора доказателства и без да обсъди събраните доказателства в
тяхната съвкупност. Отделно от това излага, че е направил възражение по
изслушването на вещото лице А., доколкото намира, че същата е предубедена, тъй
като е била вещо лице и по други дела между страните и вече има формирано
мнение, както и защото въззивникът е депозирал срещу нея жалба в Районна
прокуратура – Варна. Сочи също така, че са налице противоречия между него и
назначения му адвокат по предоставената правна помощ, което е било заявено в
съдебното заседание, проведено пред първата инстанция.
Желае първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло
и да се върне делото за разглеждане на друг състав на ВРС.
Срещу така постъпилата въззивна жалба е депозиран отговор
от насрещната страна, в който жалбата се оспорва, като се излага, че изложените
от въззивника твърдения са несъстоятелни и неподкрепени с доказателства. Сочи,
че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба се излага, че Г.Г. и Г.Р. са родители на
детето С.П., родено на *** г.
С влязло в сила решение № 1703 от 20.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 1913/2015 г. на Окръжен съд -
Варна, след частично отмяна на първоинстанционно решение, постановено по гр.д.№
10912/2014 г. на ВРС, упражняването на родителските права по отношение на
детето е предоставено на Г.Г., а на бащата Г.Р. е определен режим на личен
контакт с детето до навършване на петгодишна възраст, от пет до седемгодишна
възраст и след навършване на 7 годишна възраст. Към момента на депозиране на
исковата молба бащата може да вижда своята дъщеря всяка първа и трета събота и
неделя без преспиване, както следва: събота от 9 часа до 13 часа и от 16 часа
до 19 часа в неделя, както и вторият ден от Коледните и Новогодишните празници
за времето от 9 часа до 13 часа. Излага се, че детето С.П. е на петгодишна
възраст и посещава детска градина „***“, в което детско заведение, както
директорът, така и възпитателят в групата на момиченцето са запознати със
съдебния акт. Искът за лишаване от родителски права на майката е основан на
твърдения, че последната страда от психично заболяване „епизодична пароксимална
тревожност“, което я възпрепятства да полага адекватни грижи за своята дъщеря.
Майката поставя в опасност живота и здравето на своята дъщеря, отказвайки да
проведе животоспасяващо за детето си лечение, а именно премахване на трета сливица.
Отказът да се премахне третата сливица забавя развитието му и създава опасност
от трайна загуба на слуха, провокира неудовлетворение при хранене, давене на
сън и изоставяне в нормалното за възрастта му развитие. Поддържа се още, че
майката и лицето, с което живее на съпружески фактически начала, участват в
порно филми, допускайки изготвените от тях записи да се появят в публичното
пространство и да станат достояние на тяхното дете, отказвайки да спрат
разпространението им, с което също поставят в опасност нормалното психическо,
емоционално и нравствено развитие на общото им дете, което поведение на
родителя е основание за лишаване от родителски права. Първият от евентуално
съединените искове почива на твърдения, че след влизане в сила на решението по в.гр.д.№
1913/2015 г. на Окръжен съд – Варна, са настъпили нови обстоятелства, налагащи
промяна в мерки за упражняване на родителските права върху малолетното дете С.П.,
а именно: психично заболяване на родителя, упражняващ родителските права, което
го възпрепятства да полага адекватни грижи за детето си, поведение на родителя,
което е вредно за правилното развитие на С.П., изразяващо се в неоснователния
отказ на майката да подложи дъщеря си на оперативно лечение за премахване на
трета сливица, както и поведение, отразяващо се пагубно на детето, което е
въвлечено в интимния живот на майка си. При отхвърляне на иска, се настоява за
разширяване на режима на личен контакт, позволяващ на бащата да прекарва
по-дълго време с дъщеря си, за да изгради и поддържа емоционална връзка с нея.
В срока по член 131 от ГПК ответникът Г.Г. оспорва
предявените искове. Сочи, че е родителят с по-добър родителски капацитет и
поведението й не е поставяло в опасност живота и здравето на детето. Напротив,
опасността за живота и здравето на С.П. е създадена от Г.Р., чието психично
състояние е нестабилно с развити параноидни мисли, свързани със здравословното
състояние на общото им дете. Категорично се отрича майката да отказва
провеждане на животоспасяващо лечение, от което детето всъщност не се нуждае.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е изготвила
социален доклад, в който не се изразява конкретно становище.
Няма спор по следните обстоятелства:
1/ Че родители на детето С.Г. П.са Г.С.Г. и Г.П.Р.;
2/ Че упражняването на родителските права по отношение на
детето С., родено на *** г., е предоставено на майката;
3/ Че с решение
№ 1703 от 20.10.2015 г.,
постановено по в.гр.д.№ 1913/2015 г.
по описа на Окръжен съд – Варна, след изменение на решение по гр.д.№ 10912/2014 г. на Районен съд - Варна, на
бащата е определен следния режим на личен контакт след навършване на петгодишна
възраст до навършване на седемгодишна възраст: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9 часа в събота до 13 часа
и в неделя от 16 часа до 19 часа, както и
втория ден от Коледните и Новогодишните празници от 09 часа
до 13 часа без преспиване и без
присъствие на майката;
4/ Че към
момента на депозиране на исковата молба и към настоящия момент С.П.
е на шестгодишна възраст, като баща й може да я вижда и взема всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота
до 13 часа и в неделя от 16 часа
до 19 часа;
5/ Че с
влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 5337/2019 г. по описа на ВРС, отменено частично с
решение по в.гр.д.№ 1197/2019 г. на ВОС, спрямо
Г.Р. са наложени мерки за защита по член
5, алинея 1, точка 1 и точка
3, предложения второ и четвърто от ЗЗДН за срок от пет
месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение – 13.08.2019 г.
По
иска с правно основание член 132, алинея 1, точка 1 от СК
СК предвижда възможност за отнемане на родителски
права като крайна мярка за защита на децата в отношенията с родителите им.
Хипотезите, в които може да се приложи тази мярка, са изрично
изброени в член 132, алинея 1 от СК: точка 1 – в
особено тежки случаи, в които поведението на родителя представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; точка 2 - когато
без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка. Такива мерки могат да бъдат взети и когато поради продължителна
физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в
състояние да упражнява родителските си права. В конкретния случай ищецът в исковата молба излага твърдения, които се
квалифицират по член 132, алинея 1, точка 1 от СК. За да бъде случаят "особено тежък" по смисъла на посочената разпоредба на СК във връзка с член 131 от СК, то следва да е налице изключително голяма опасност за детето
и да не би могло да бъде защитено чрез някоя от
по-леките мерки, предвидени в закона. Целта е опазване интересите на детето,
неговите живот, здраве, имущество, възможност за нормално развитие и адаптация
в обществото. За прилагане на тази мярка не се изследва вина на родителя, а
поведението му е предмет на преценка единствено като източник на тази опасност.
Събраните пред първата
инстанция доказателства не установяват изложените от ищеца твърдения, че
майката поставя живота и здравето на своята дъщеря в опасност, отказвайки
извършване на медицинска интервенция. Според заключението на вещото лице –
оториноларинголог - по приетата съдебно-медицинска експертиза, както при всички
хора, така и при С.П. е установена тъй наречената „трета сливица“, която
представлява лимфен възел, разположен в гърлото по средата между другите две
сливици; момиченцето има наследствено увеличени сливици, а третата предстои да
закърнее след седемгодишна възраст, тоест да намали обема си; не се налага
оперативно лечение на сливиците, а увеличеният обем не води до влошаване на
здравословното му състояние; наличието на трета сливица, респективно
неотстраняването ѝ, не се отразява по никакъв начин на цялостното
физическо и психическо развитие на детето. Добавя се, че съвременните наука и
практика считат, че по-добре за децата е неоперативно, нетравматично и щадящо
лечение, съпроводено от антибиотици при нужда, профилактично лечение, физиотерапевтични
процедури, нагревки, диета, засилваща имунитета и други. Именно в рамките на посоченото
са и действията на майката Г.Г..
Според вещите лица / психиатър,
клиничен психолог и специалист по УНГ/ детето е с говорни затруднения, но
посещава редовно логопед, с помощта на който състоянието му е значително
подобрено. Причината за този симптом може да бъде различна – по-късно узряване
центровете в мозъка, тревожност, нарушено внимание, но причинно–следствена
връзка между наличието на „трета сливица“ и говорните затруднения е напълно
изключена.
Г.Г. е била изследвана от
вещите лица по приетата съдебно психиатрична-психологична експертиза и те дават
заключение, че същата е психично здрава с адекватен родителски капацитет.
Основните характеристики на личността ѝ са тревожност, повишена
невротичност и свръхчувствителност, които не се отразяват нито на родителския
ѝ капацитет, нито на психичното ѝ здраве. Проявява старание към
разрешаване на психологичните и медицински проблеми в развитието на дъщеря си,
консултира я и прави необходимото за преодоляване на говорните дефекти.
Подкрепящата я среда я прави по-сигурна. С.е формирала здрава емоционална и
доверителна връзка със своята майка, показвайки, че се нуждае от нейната
подкрепа и ласка. Експертите са категорични, че пълноценна връзка, в основата
на която да стои доверие, привързаност и обич между С.П. и Г.Р. не е формирана.
Получените резултати при изследването на бащата дават основание на вещите лица да
стигнат до заключение, че при Р. се наблюдава „личностова акцентуация“ с
емоционална нестабилност, слаб контрол върху влеченията, с дистрес, индуцирана
декомпенсация с параноидни налудни идеи и кверулатно поведение. За да достигнат
до този извод, експертите са използвали тестове и методики, които са
интерпретирали, съобразно уменията, знанията и опита си, акцентирайки върху
характеристиките на личността му - подозрителност, изразена с желанието да се
правят записи на срещите му с експертите; „застойно мислене“, тоест фиксиране
върху отношенията „майка–дете“, считайки и изтъквайки, че майката е вредна и
опасна за живота и здравето на своята дъщеря /многократни изявления, че майката
не е в състояние да удовлетвори ежедневните нужди на детето, включително и тези,
свързани със здравословното ѝ състояние, че страда от пароксимална
тревожност и панически атаки, не умее да контролира и организира живота си,
зависима е от родителите си, че е жена с аморално поведение, допуснала
сексуалните ѝ отношения да станат достояние множество лица в публичното
пространство, включително и на собственото ѝ дете/; систематизирани
параноидни мисли за злонамереност, злепоставяне и увреждане, които
представляват твърди, неразколебими и непоколебими от доводи и доказателства
съждения, често почиващи на абсурдни твърдения, че майката е вредна и опасна за
своето дете, което е довело до паралогично мислене; кверулантна дейност,
насочена към писане на жалби, целящи да злепоставят Г.Г.; изживяване като
най-значим и най-отговорен родител спрямо живота и здравето на дъщеря си; не се
наблюдава истинска самокритичност. Психиатърът и психологът са категорични, че
актуалното психично състояние на Г.Р. може да се разглежда като болестна
предпоставка, дефицит и ограничение в родителския капацитет, което поставя под
съмнение продължителното му родителстване. Детето свързва баща си с радостта и
удоволствията, които изпитва, виждайки и играейки с животни в неговата къща.
Изпитва безпокойство и тревожност от спомена за полицаите от детската градина и
от реакцията на баща му, който се разсърдил, защото ще вземат дъщеря му от
него. Темата за отношенията между родителите е болезнена за детето, което се
опитва за премине към друга, спонтанно избрана от него тема, тъй като се страхува
се да не обиди или нарани баща си.
Преценявайки всички
доказателства, настоящият състав на въззивния съд счита, че детето С.П. не се
нуждае от животоспасяваща операция за премахване нито на „трета сливица“, нито
на всички сливици. Поведението на майката в тази насока не е поставило в
опасност нито живота, нито здравето на детето. Напротив – констатирано е по
безспорен начин, че майката е капацитетният родител, полагащ преки и
непосредствени грижи за детето си, чието психично състояние ѝ позволява
да взема самостоятелни и адекватни на нуждите на дъщеря си решения, както във
връзка с лечението на сливиците, съобразено със становището на лекарите, така и
за установените говорни затруднения. Под грижите на родителя, комуто са
поверени родителските права, детето С.П. е с правилно физическо, психическо и
интелектуално развитие, адекватно на възрастта ѝ. Обвиненията за аморално
поведение на майката се дължат също на характеровите особености, констатирани
при ищеца, а и не са доказани по никакъв начин.
Цялостният
анализ на доказателствата сочи, че бащата проявява трайна
дезинтересираност от съществените за интересите на детето обстоятелства, като същевременно продължително и
постоянно се е фокусирал върху конкретни факти, в резултат на собствени
нагласи, следователно и решение, че „сливиците“ и „моралното поведение на
майката“ са основното в живота на детето. По делото не са
събрани никакви доказателства за някакво неподходящо или извън рамките на
нормалното и допустимото отношение на майката към детето
С.. Напротив, установява се,
че отношенията между двете се отличават с топлота
и непосредственост, майката проявява адекватни грижи за детето, подпомагана
от близкия си семеен кръг.
Изложеното налага извод за
неоснователност на предявения иск за лишаване от родителски права.
По исковете с правно основание
член 127, алинея 2 във връзка с член 59, алинея 9 от СК
Отхвърлянето
на иска по член 131, алинея 1, точка 1 от СК изисква съдът да се произнесе по
евентуално съединените искове за промяна в титулярството при упражняване на
родителските права по отношение на детето С.П., изменение на режима на лични
отношения между бащата и детето и определената издръжка.
Г.Р.
обуславя искането си за промяна упражняването на родителските права, като
същите бъдат възложени на него, респективно определяне местоживеенето на детето
при него, определяне режим на лични отношения на детето С.с майката, както и осъждане
на майката да заплаща месечна издръжка за детето с посочените вече в предходния
абзац обстоятелства – психично заболяване на родителя, упражняващ родителските
права, което го възпрепятства да полага адекватни грижи за детето си, поведение
на родителя, което е вредно за правилното развитие на С.П., изразяващо се в
неоснователния отказ на майката да подложи дъщеря си на оперативно лечение за
премахване на трета сливица, както и поведение, отразяващо се пагубно на детето,
което е въвлечено в интимния живот на майка си.
Доколкото
тези обстоятелства вече бяха коментирани по-горе, то не се налага да се
преповтарят. Следва да се добави, че установената патология в характера на ищеца
води до извод, че същият не разполага с родителски капацитет да обгрижва
всекидневно дъщеря си, да я възпитава и да взима самостоятелни решения по повод
отглеждането ѝ. Напротив – параноидните му идеи относно здравословното
състояние на детето, както и досежно аморалното поведение на майката, биха се
отразили зле на развитието и психиката на детето. Р. се е фокусирал върху
определени негови представи, които не могат да бъдат оборени с разумни доводи,
но всъщност няма нито представа, нито опит как да се справя с ежедневните нужди
на детето. Изводът за липса на родителски капацитет се потвърждава и от
декларираните от Г.Р. обстоятелства във връзка с искането му по член 83, алинея
2 от ГПК, че ищецът не получава възнаграждение от положен труд и не разполага с
никаква финансова възможност да отглежда дъщеря си, което обстоятелство е
споделил и с вещите лица по СППЕ.
С
оглед на това въззивният съд намира, че не се доказаха по безспорен начин
твърдените от Р. обстоятелства, налагащи промяна в упражняването на родителските
права, като същите бъдат предоставени на бащата, респективно местоживеенето на
детето, определяне режим на лични отношения на детето С.с майката, както и
осъждане на майката да заплаща месечна издръжка за детето.
Не
се налага и промяна в режима на личен контакт, определен с предходно решение на
съда, защото на този етап състоянието и поведението на ищеца създават опасност
за здравето и правилното развитие на С.. За да подобри общуването си с дъщеря
си, е необходимо Г.Р. да провежда консултации, както с психиатри, така и с
терапевти, както правилно е отбелязано от първоинстанционния съд.
Изложеното
налага отхвърляне и предявените в условията на евентуалност искове.
Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и
съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4644 от
31.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 6754 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Варна, двадесет и четвърти състав.
ОСЪЖДА Г.П.Р. ЕГН ********** *** да заплати на Г.С.Г. ЕГН ********** *** сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща сторени по делото във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение,
на основание член 78, алинея
3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.