Р Е Ш Е Н И Е
№ 1744
град Бургас, 22.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия:
Пламен Дойков
при
секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 5508 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *, гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 , представлявано от инж. Г.Т.,
чрез юриконсулт Д.З.против Д.Й.Д., ЕГН **********,***. Ищецът претендира да се
признае за установено, че ответната страна дължи сумата от 752.15лева,
представляваща сбор от главница в размер на 589.00лева и лихва в размер на
163.15лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 22.01.2016г. до
24.07.2017г. Относно задължението в периода 25.02.2016г. до 25.08.2017г. са
били издадени десет броя фактури. Ищецът сочи, че между него и ответника е било
налице валидно правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че Д.
е абонат на дружеството и съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи е
„потребител” на водоснабден обект в гр. Камено, ул. „Асен Златаров“ № 10.
Съгласно Общите условия на оператора за надлежното водене и остойностяване на
потреблението в обекта е заведена партида с абонатен № 855436. Измерването е
ставало посредством един водомер, поставен в шахта в имота. В периода
25.02.2016г. до 25.08.2017г. са били издадени фактури, които не са били
заплатени в срока. Същите възлизали на 589.00лева, като сумата била за
потребена доставена, отведена и пречистена вода за периода 22.01.2016г. до
24.07.2017г. Върху сумите по фактурите
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в общ размер на
163.15лева за периода 27.03.2016г. до 18.12.2018г. По повод на тези незаплатени суми било
образувано ч.гр.д. № 9413/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Бургас и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК-
Заповед № 4813/21.12.2018г. По заповедното производство Д. не е намерена на
постоянен и настоящ адрес и при работодател, като заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК , а на заявителя е указано да предяви иск за
вземането си. Претендират се разноски по воденото ч.гр.д. № 9413/ 2018г. по
описа на Районен съд гр. Бургас и настоящото производство. Направени са доказателствени искания за
назначаване на експертизи – съдебно – икономическа и съдебно – техническа
експертиза, както и за разпит на свидетел.
В
срока за отговор по исковата молба е постъпил такъв от адв. И.С.,*** – особен
представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Исковата
молба се счита, за допустима, но неоснователна и недоказана. Възразява се, че ищецът
не представя доказателства за това, че ответницата е клиент на дружеството.
Представените по делото доказателства – справка от имотния регистър и фактурите
съставени по делото не доказвали наличието на правоотношение между страните.
Дори при извод, че Д. е абонат на дружеството, не били налице доказателства за
действителния размер на потребената вода. Прави се анализ на консумираните
количества вода за различните процесни периоди, като се твърди, че не било
възможно абоната да потреби фактурираното количество вода. За някой от месеците
дружеството не претендирало плащане – м.09, м. 10 и м. 11 на 2016г. Оспорват се
представените по делото фактури. Не бил ясен механизма на отчитане на
потребената вода, като се твърди също така, че начисляването и фактурирането на
водата ставало без реален отчет и без да са съобразени ОУ на оператора. Отделно
от това се твърди, че вземанията за част от сумите са погасени по давност.
Направени са доказателствени искания – да се посочи Д. оспорвала ли е
начисляваните фактури и подавала ли е жалби срещу тях; да се представи справка
за постъпили данни за развален водомер и искания за ремонт или смяна на СТИ. Не
се възразява срещу допускане на експертизите по делото, като се поставят
допълнителни въпроси.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юриск. Константин Белев,
упълномощен. Исковата молба се поддържа, като се представят и писмени
доказателства.
Ответникът,
редовно призован не се явява, представлява се от явилия се особен представител.
Депозираният писмен отговор се поддържа. Оттегля се възражението за настъпила
погасителна давност.
По делото са приобщени писмени доказателства
преставени с исковата молба, писмени доказателства представени с изрична молба
от ищеца, материалите по ч.гр.д. № 9413/ 2018г. на Районен съд гр. Бургас,
назначени, изготвени и изслушани са СТЕ и СИЕ, разпитан е свидетел.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищецът е ответника са били налице валидно
обвързващи ги облигационни правоотношения. В процесния период ответницата Д.Й.Д.,
ЕГН: **********,*** е била потребител на „Водоснабдяване и канализация” за
водоснабден обект в гр. Камено, ул. „Асен Златаров“ № 10, за който дружеството
е разкрило партида с № 855436. Видно от събраните по делото доказателства, за
периода 22.01.2016г. до 24.07.2017г. в имота на Д. е ползвано водоснабдяване,
което е било отчитано посредством един водомер. Устройството е било регулярно
отчитано. От справката на оператора и от свидетелските показания на разпитаната
З.П., гр. Камено- служител на дружеството ищец, извършвала отчитане на показанията
на водомера, става ясно, че данните са взети от посоченото измервателно
устройство лично от П. за всеки един от отчетните периоди. Събраните данн са
послужили за издаване на процесните фактури. От писмените доказателства става
ясно, че водоснабдения обект – къща в гр. Камено, е собственост на ответницата в
процесния период и същата се е намирала в облигационно правоотношение с ищеца. Видно
от справката от Служба по вписванията гр. Бургас, ДД. е придобила имота с
дарение от страна на В.И.Д. през 1998г. Няма данни след този период
собствеността да е преминала в полза на друго физическо или юридическо лице.
Във връзка с така заявената претенция от страна на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като срещу Д.Д.
е издадена посочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставяне, отвеждане и пречистване на вода за
периода 22.01.2016г. до 24.07.2017г. Не се представиха доказателства, които да оспорят
правото на собственост на ответника в този период, както и да докажат липсата
на облигационно правоотношение между страните. Както се посочи, задължението на
Д. е за реално потребена услуга, предоставена му от ищеца, което се установи от
посочените доказателства. Ответникът е бил абонат на ищеца, като последният е
издал десет броя фактури, в които е отразено количеството потребена вода и
услуги свързани с това. Ответникът не представи доказателства да е изпълнил
задължението си към ищеца.
По делото
е изслушана съдебно- техническа експертиза на вещото лице инж. Н.Н.. Вещото
лице е констатирало, че ползваната вода се отчита посредством един водомер,
поставен на сградното водопроводно отклонение, в изградена за това шахта.
Водомерът е бил с поставен баркод. Отчитането на водата е ставало посредством
електронно устройство. С експертизата не се дава категоричен отговор за начина
на ползваната от абоната вода за процесния период, без да са изключени варианти
за ползването й от живущите на адреса, а също така и при нерегламентирано
ползване на водата в имота. Събрани са данни за настъпили аварии след
водопроводното отклонение на имота. Свидетелката П. разказва, че след водомера,
във вътрешността на имота, е имало външна баня, в която тя е видяла теч на вода.
Теч на вода е имало и от външна чешма, поставена на двора. П. също така дава
показания, че в имота са живели близки и роднини на ответницата по делото. Въпреки всичко това, не е установена неточност
на СТИ – водомер, което е отчело преминалата през него вода.
Заключението
на съдебно – икономическата експертиза сочи, че издадените против ответницата Д.
фактури са осчетоводени в месеца на възникване на вземането. Счетоводството на
дружеството се води редовно, вярно и честно , съгласно утвърдените МСФО. Не са
установено нередности по отношение на издадените фактури. Изчислена е дължимата
сума за главница, както и размер на лихвата за забава. Отчетено е частично
плащанепо една от фактурите, но сумата за нея не е претендирана с исковата
молба.
Представени са доказателства и от тях
категорично се установи наличие на неизпълнено парично задължение от страна на
ответника към ищеца, за което е била издадена и посочената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК- Заповед № 4813/ 21.12.2018г.
по ч.гр.д. № 9413/ 2018г. на БРС. Водим
от горните правни и фактически съображения, настоящия състав намира предявеният
иск за допустим, доказан и основателен.
Следва,
съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по воденото производство
и тези сторени в заповедното такова да бъдат присъдени в тежест на ответника.
По настоящото дело ищецът е сторил разноски: за доплащане на държавната такса в
размер на 75.00лева, за особен представител в размер на 200.00лева, за
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ в размер на 200.00лева, за възнаграждение
на вещото лице по СТЕ в размер на 200.00лева, разноски за призоваване на
свидетел за с.з. в размер на 20.00лева. Следва да се уважи искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер от 200.00лева, а
за сумата от 100.00лева, поради факта, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност. Следва да се присъдят и разноските от заповедното
производство – сумата от 75.00лева за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Общо за двете производства следва да се присъди сумата от 870.00лева
разноски за водене на производството.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Й.Д., ЕГН: **********,***, на основание чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал
Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Т., сумите от 589.00лева/ петстотин
осемдесет и девет лева/ – главница, представляваща неплатена стойност на
предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 22.01.2016год.
до 24.07.2017год. до имот с аб. № 855436 в гр. Камено, ул. „Асен Златаров“ № 10,
сумата от 163.15лева /сто шестдесет и три лева и петнадесет стотинки/
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 27.03.2016г.
до 18.12.2018г., законна лихва от 20.12.2018г. – датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4813/21.12.2018г. по ч.гр.д. № 9413/ 2018г.
на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА Д.Й.Д.,
ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление
в гр. Бургас, кв. “Победа”,
ул. “Генерал Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Г.Т., сумата от общо 870.00лева/ осемстотин и
седемдесет лева/ представляваща деловодни разноски – общо 75.00лева за внесената
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 9413/ 2018г. на
Районен съд гр. Бургас и сумата от общо 795.00лева/ седемстотин деветдесет и
пет лева/ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева