Решение по адм. дело №427/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл.145 АПК вр. чл.62, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е въз основа на жалба с вх.№ 2845/17.05.2024г., доуточнена с молба с вх.№ 2903/21.05.2024г., от С. А. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, чрез адв. А. В. – САК, против Заповед № Л-1820/25.04.2024г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – София, с която е отказано по молба на лишения от свобода да бъде преместен в затвора гр.София. Посочва се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати процесуални нарушения и в разрез с материално правните разпоредби в закона. Твърди се, че оспореният акт е свързан със съдебно решение, с което административният орган е следвало да се съобрази, като е следвало да бъде проведена процедура по чл.58 от ЗИНЗС, както и проверка на здравословното състояние на лишения от свобода, удостоверено от лекар.Сочи се в жалбата, че М. не приема понастоящем медикаменти за ограничаване на пристъпите от заболяване епилепсия, не му е извършен преглед при невролог, не са му направени необходимите изследвания и ЕЕГ, не е предписана или коригирана терапията. Твърди се, че изложеното в заповедта за подстрекаване към бунт не отговаря на обективната действителност и не се доказва. Посочва се, че роднините на жалбоподателя – неговите родители, семейството му и дъщеря му, както и неговите приятели са с местоживеене в гр.Перник или гр.София. Преместването му в затвора гр.Плевен осуетява възможността да бъде посетен от тях, както и да му осигуряват необходимите медикаменти за лечение на заболяването епилепсия. Посочва се, че разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с неговите близки, като същите имат възможност да го посещават достатъчно често и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния ефект на наказанието му, при съхраняване на психиката на осъдения и подготовка за ресоциализация след изтърпяването му. Твърди се в жалбата, че в нарушение на принципа в чл.32, ал.1 от Конституцията на Република България, чл. 58, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 72 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗСП) относно правото на личен и семеен живот не е извършена проверка за социалните контакти на лишения от свобода с близките му и не са изяснени всички правнорелевантни факти от значение за отказа. Сочи се, че не са обсъдени всички фактически и правни основания за издаването на заповедта, като е допуснато нарушение и на чл.58 от ЗИНЗС. Твърди се, че сред аргументите да бъде постановен отказа е посочена оперативна информация от 01.06.21г. за напрежение между лишените от свобода в затвора гр.София и събрани данни, че един от подстрекателите е жалбоподателя, като тази информация не е по съществото на искането за преместване. Излагат се твърдения, че в процедурата не е изследван психологическия капацитет на осъденото лице и липсва предложение на началника на затвора гр.Плевен, съставляващо абсолютна процесуална предпоставка за издаване на оспорената заповед. Оспорва се изложеното в оспорената заповед, че по отношение на М. са полагани медицински грижи, като се твърди неспазване на предписаното в епикриза от 2022г. и амбулаторен лист от 07.04.2022г., че М. следва да се яви на контролен преглед след 6 месеца. Твърди се още, че от 02.02.2023г., когато е преместен в затвора [населено място] М. е извеждан през м.март 23г. за консултация с невролог и ЕЕГ, но след прием в болницата на затвора гр.София на 15.10.23г. отново е приведен в затвора гр.Плевен без да му бъде извършена физиотерапия, без да му бъде предписано лечение и дадено предписание какви медикаменти да приема, без издадена епикриза. Твърди се, адм.орган не се е съобразил с Решение №1142/25.03.2024г. по адм.дело № 1024/23г. Посочва се още, че оспорената Заповед № Л-1820/25.04.2024г. на главния директор на ГДИН е издадена при неясно правно основание, като са посочени две различни точки – чл.62, ал.1 т.2 и 4 от ЗИНЗС, които се отнасят за две различни процедури, а тази по чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС се инициира по предложение на началника на затвора гр.Плевен.Претендират се разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият С. А. М., се явява лично и се представлява от адв. А. В. – САК. Страната и процесуалният и представител молят съда да уважи молбата, като основатална и съдът постанови решение, с което да отмени Заповед № Л-1820/25.04.2024г. на главния директор на ГДИН. Претендират се разноски по депозиран списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия. Претендира деловодни разноски в размер на 300 лв.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че жалбоподателят С. А. М. изтърпява наказание по присъда по НОХД № 107/2010г. по описа на ОС-Перник, изменена с решение по ВНОХД № 503/2010г. по описа на САС, като на основание чл.23, ал.1 и чл.24 от НК е наложено наказание общо в размер на 30 години лишаване от свобода. Решението на САС е потвърдено с решение №154/23.03.2011г. по НД №1018/2011г. на ВКС. Присъдата е влязла в сила на 23.03.2011г.

Не се спори и относно обстоятелството, че изпълнението е приведено в изпълнение на 09.05.2009г., а на 08.02017г. първоначално определеният строг режим бил променен на общ.

Безспорно е по делото и обстоятелството, че първоначално лишеният от свобода бил настанен в затвора гр.Бобовдол, като впоследствие е преместван в различни затвори на основание чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС. Считано от 02.02.2023г. е в затвора гр.Плевен на основание заповед № Л-1862/04.06.2021г. на главния директор на ГДИН.

Не се спори, че с молба изх.№ М-981 /18.08.2022г. до главния директор на ГДИН – л. 317 от делото, С. А. М. поискал да бъде преместен в затвора гр.София, като се позовал на постоянния си адрес в гр.София и затруднени контакти с лицата В. И. Г. и В. В. попов, които го подкрепят и финансово. Посочил, че от преместването си в затвора гр.Плевен не бил посещаван от детото си , както и от родителите си. Заявил, че поддържа контакти по телефона с непълнолетната си дъщеря, като последната изразила желание да го посещава. Заявил, че по време на престоя си в София бил често посещаван от детето, придружавано от неговата майка. Твърди, че реално е изолиран от близките си. В молбата посочил, че в затвора гр. Ловеч не му се оказва медицинска помощ и лечение за установеното заболяване – епилепсия, като при пристъп на 25.07.22г. помощ му била оказана единствено от лишени от свобода, а не и от медицински лица. Изложил и аргумента, че юристите, които го обслужват по граждански и административни дела са в гр.София, както и липсва улеснен достъп до лечебните заведения в столицата. Установява се от писмените доказателства на л. 36- 51 вкл., че в ГДИН са постъпвали молба за преместване на С. А. М. от следните лица: В. И. Г., В. В. П., и двамата от гр.София, както и лицата М. Й. Л. и А. М. Л., от гр.Перник. Лицата се легитимирали в молбите като близки приятели на лишения от свобода и посочили затруднените си контакти с М. поради голямото разстояние от затвора Плевен до местоживеенето им, което оказвало негативно влияние във взаимоотношенията му с неговата дъщеря. Молбите били оставени без уважение, като били изложени различни причини – неприключено съдебно производство, липса на промяна в постоянния адрес на семейството или на лицата, с които М. поддържа контакт, удостоверено с официален документ; оспорване по съдебен ред на заповеди за преместване, множество и голям брой заведени дела в различни съдилища в страната, с които са оспорени заповедите за преместване от затвора Плевен в затвора Ловеч.

Безспорно е и се установява от приобщената справка ГРАО, че постоянният адрес на лишения от свобода е в гр.София.

Безспорно е по делото и се установява от материалите по адм. дело № 1024/23 по описа на АС-Плевен, приложено по адм.дело № 427/24г. по описа на АС-Плевен, че оспорваната заповед № Л-1862/04.06.2021г. на главния директор на ГДИН е издадена в изпълнение на Решение №1142/25.03.2024г. по адм.дело № 1024/23г. по описа на АС-Плевен, с което се отменя отказ на главния директор на ГДИН с рег.№ 9549/25.08.2022г. да премести осъдения от затвора гр.Плевен в затвора гр. София, като съдът е върнал административната преписка по молба с вх. № М-891/18.08.2022г. за произнасяне от адм.орган в 30 дневен срок. Решение №1142/25.03.2024г. по адм.дело № 1024/23г. по описа на АС-Плевен е влязло в сила на 25.03.2024г.

Не се спори и се установява от приобщените медицински документи по делото вкл. здравно досие на лишения от свобода, справки от медицински център при затвора гр. Плевен и др., че жалбоподателят е с поставена основна диагноза „симптоматична епилепсия вследствие съдова малформация в главния мозък“ ПЗи МЗ: халюцинаторно параноиден синдром на базата на страхов ефект, на основание епикриза от 2022г., издадена от СБАЛЛС –София. Лишеният от свобода е постъпил в затвора гр.Плевен на 13.02.2023г. като превод от друг затвор. Първоначалният медицински преглед е извършен на същата дата 13.02.2023г., като е предписана терапия: конвулекс хроно т.500 мг- 2х1. След получаване на придружаващата медицинска документация е установено необходим преглед от невролог. Съгласно заповеди № Л-690/09.03.23г. и № Л-793821.03.23г. от началника на затвора гр.Плевен лишения от свобода е конвоиран двукратно до гр.плевен за медицински прегледи: на 09.03.23г. до ДКЦ III-гр.Плевен за преглед от невролог и на 21.03.23г. до гр.Плевен за преглед от невролог и провеждане на ЕЕГ изследване. Установени дифузни неспецифични промени от бавновълнова активност. Изведен е на 22.03.2023г. и е направен преглед от д-р С. М. (невролог), който поставил диагноза: епилепсия с комплексни парциални и вторично генерализирани тоничноклонични пристъпи. Изписана е терапия са Конвулекс 2х500 мг, Ламиктал 100 мг 2х1, Клонарекс 2 мг – при нужда. През 2023г. С. А. М. е посещавал медицинския център на 13.02, 15.02, 21.06, 22.06, 19.07, 14.09., 20.09. Спешна медицинска помощ е търсена на 07.03.23г., като в издадения фиш е отбелязано клинично здрав – справка на л. 236-237. Пред служителите на медицински център лишеният от свобода не е получавал епилептични гърчове. В периода от 05.10.2023г. до 15.10.23г. е бил настанен във Вътрешно отделение на СБААЛЛС гр.София, на основание заповед № Л-3849/29.09.23г. на главния директор на ГДИН въз основа на предложение на Началника на Затвора Плевен и справка от м.ф. М. В. от епикризата на л. 206-207 от делото, издадена от СБАЛЛС, за периода 05.10.2023- 15.10.2023г. на л. 206-207 от делото, е предписано лечение с Конвулекс 2х1 таблетка дневно, Клонарекс 1 таблетка вечер, Мидокалм 3 х 150 мг, Невротоп 1 таблетка вечер. В обсъждането е отбелязано, че е консултиран с невролог като е дадена терапия и прилагане на физиотерапевтични процедури. Била отбелязана препоръка за осъществяване на физиотерапия по местопребиваване. След изписването от СБАЛЛС и връщането му в затвора гр.Плевен е посещавал медицински център с незначителни оплаквания, за които е осигурено необходимото лечение, като състоянието му се следи от служителите на медицинския център. През периода 24.06.2024г. – 01.07.24г. С. А. М. бил приет отново в СБАЛЛС –София, като била проведена консултация с невролог. По време на болничното лечение не били регистрирани епилептични припадъци. Дехоспитализиран е в добро общо състояние. Дадени са препоръки за прилагане на поддържащото лечение с конвулекс 500 мг 2х1 таблетка дневно, Клонарекс 2 мг 1 таблетка вечер и диета, както и спазване на ХДР при ограничаване на рисковите фактори. В тази насока са и писмените доказателства амбулаторни листове, епикриза, справка - на л. 205-217, л.231 – 235; л.238; л.244; л.249-250; епикриза на л. 1099, болничен лист на л. 1113 от делото.

Видно от документите на л. 247-250 от делото С. А. М. подавал молби за закупуване на изписани му лекарства, като дал съгласие средствата за тях да бъдат удържани от средствата от личната му сметка.

Видно от справките на л. 231-234 от делото през 2023г. и 2024г. М. е получавал лекарствата си срещу подпис, като през месец 12.2023г. не е получавал редовно лекарството Клонарекс 2 мг.

Установява се от писмените доказателства по делото – л. 349 – 354, 368 – 370, 373383 от делото, че молбите на С. А. М. за провеждане на свиждане с близки и роднини са били уважени и изпълнени.

По делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М. Н. С., К. С. И. и Т. П. П.. Видно от показанията на свидетелите, на лишения от свобода е предоставяно медицинско обслужване, като предписаните терапии били изпълнявани, лекарствата са давани навреме и срещу подпис, с изкл. на лекарството Клонарекс на стойност около 5 лв. което се отпуска със зелена рецепта и то в болнично заведение, каквото не е налично в затвора гр.Плевен. Свидетелите удостоверяват, че това лекарство се закупува със средства на лишения от свобода, след подаване на молба от негова страна. Всички останали лекарства се осигуряват от медицинския център и се предоставят съобразно предписаната терапия. Замяната на предписаната доза Конвулекс в определен период от време се дължи на поради липса на разфасовка от 500 мг в аптечната мрежа, но медицинските специалисти са изпълнили указанията на невролозите. Видно от показанията на св. П. лишеният от свобода е отказвал да си закупува лекарството Клонарекс през 2023г., но не е изготвяла предложение до началника на затвора гр.Плевен за превод в затвора гр.София поради медицински причини. М. е през ден в кабинета в медицинския център, като в резултат на съдействието на медицинските специалисти от затвора гр.Плевен били уговорени консултации с паразитолог и хирург, но лишеният от свобода отказал да се яви на консултациите, като посочил в молбите, че няма доверие на затвора гр.Плевен и на лекарите в Плевен. Свидетелите са категорични, че лишеният от свобода приемал редовно изписаните от невролог лекарства, които се дават под контрол на служител, а здравословното му състояние и правилното приемане на лекарствата се следи от служителите на медицински център. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като обективни и безпристрастни, съответни както помежду си, така и с писмените доказателства по делото.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Видно от протокол на л. 130 от делото, заповедта е връчена на С. М. на 02.05.24г. Жалбата е подадена на 15.05.2024г. – п.кл. на л. 106 от делото, като е входена под № 2845/17.05.24г. в АС-Плевен т.е. заповедта е подадена в законовия 14 дневен срок, от активно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес от направеното оспорване.

Разгледана по същество се явява неоснователна по изложените по-долу съображения:

Предмет на оспорване е Заповед № Л-1820/25.04.2024г. на главния директор на ГДИН, с която е отказано по молба на лишения от свобода С. А. М. да бъде преместен в затвора гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание. Адм.орган приел за установено, че С. А. М. изтърпява едно общо наказание лишаване от свобода от 30 години на основание влязла в сила присъда по НОХД № 107/2010г. по описа на ОС-Перник, Решение № 352/19.11.2010г. по ВНОХД № 503/2010г. на САС и Решение №154/23.03.2011г. по НОХД №1018/2011г. на ВКС, като изтърпяването на наказанието е започнало на 09.05.2009г. Първоначално определеният строг режим от 08.04.2011г. бил заменен на общ. Първоначално постъпил в затвора гр.Бобов дол на 30.03.2010г. предвид постоянният му адрес на територията на гр.София в изпълнение на чл.57, ал.2 от ЗИНЗС и на основание т.6.10 от заповед № ЛС-04-656/30.05.2009г. на МП , на 07.05.2011г. осъденият е преведен да търпи наказанието си в затвора гр.София. Поради получена оперативна информация за напрежение между лишените от свобода, М. бил преместен на основание чл. 62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС от затвора София в затвора гр.Плевен на влязла в сила Заповед № Л-1862/04.06.21г. на главния директор на ГДИН. Адм.орган установил, че при постъпването си в затвора гр.бобов дол С. А. М. е с постоянен адрес в гр.София, ж.к.“ Зона б-5, бл.8 , а от 10.04.2009г. адресът е променен в Красно село, [улица], ет.4, ап.10. Органът констатирал, че за периода 11.02.2023г. -27.01.2024г. лицето е провело 8 свиждания с 18 лица , преобладаващо с адресна регистрация на територията на гр.Перник. Посочените в молбата с изх.№ М-891/18.08.2022г. са посетили лишения от свобода, както следва: В. Г. – еднократно на 5.03.2023г. и В. П. – двукратно – на 05.03.23г. и на 23.12.2023г. Ето защо приел, че не са налице предпоставките на чл.62, ал.1 т.3 от ЗИНЗС, а именно промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата , с които осъденият поддържа контакти, което следва да е удостоверено с официален писмен документ. Счел, че причините, наложили преместването на М. от затвора гр.София целят отделянето му от създадената среда и обкръжение и ограничаване на възможността от ескалация на напрежение и възникване на сериозни конфликти, които биха застрашили сигурността на затвора гр.София. по отношение на изложените в молба за преместване аргументи относно здравословното състояние на М., органът констатирал, че лишения от свобода се води на диспансерен отчет по повод заболяването му , назначена е медикаментозна терапия, както и по предложение на директора на МЦ при затвора гр.Ловеч със заповед № Л-3350/17.08.2022г. М. е изпратен в СБАЛЛС при затвора София за диагностично уточняване и определяне на по нататъшно терапевтично поведение. Предвид изложеното счел, че молбата за провеждане на лечение в СБАЛЛС-София и улеснен достъп до външни лечебни заведения в гр.София е удовлетворена, като медицинските специалисти проследяват здравословното състояние на осъдения в стационарни условия и при необходимост се предприемат съответните здравни грижи в интерес на пациента. Приел, че не са налице условията на чл.62, ал.1 т.3 и т.4 от ЗИНЗС и отхвърлил молбата на С. А. М. за преместване в затвора гр.София.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е служебно задължен да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от оспорващия.

Съдът намира, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – главния директор на ГДИН, разполагащ с материална и териториална компетентност по чл.62 от ЗИНЗС. Оспореният отказ е издаден в писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 т. 1-8 от АПК.

В хода на административното производство, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е мотивирана, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, както и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на лишения от свобода, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

Не е налице и нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

В конкретния случай въз основа на подадена молба с правно основание чл. 63, ал.1 т.3 от ЗИНЗС главния директор на ГДИН се е произнесъл, като е отказал да уважи искането на лишения от свобода. Същевременно в заповедта административният орган е свързал правното основание на т.3 с тази в чл. 63, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, а именно при наличие на важни обстоятелства, свързани със сигурността в местата за лишаване от свобода. Действително по делото липсва предложение по чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, направено от началника на затвора Плевен, но това обстоятелство не дерогира правомощията на главния директор на ГДИН и оперативната му самостоятелност да премести или откаже да премести лишен от свобода от едно място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в друго, когато е налице риск за сигурността на затворите в страната, предвид личностните качества на съответния осъден. Преценката на административния орган за издаване на административен акт по целесъобразност по реда на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС не подлежи на съдебен контрол. Когато съдът проверява законосъобразността на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, той е ограничен само в проверката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност, както и спазил ли е изискването за форма. В случая обаче основанието за отказа от страна на главния директор на ГДИН е чл.62, ал.1 т.3 от ЗИНЗС, а не и на чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, макар да е направена привръзка и с тази норма. Видно от мотивната част на адм.акт привръзката е направена с оглед обстоятелството, че настанявенот на С. А. М. в затвора Плевен изначабно е продиктувано от съображения, свързани със сигурността в местата за лишаване от свобода.

Неоснователно е изложеното в жалбата срещу заповедта, че при издаване на оспореният акт органът не е съобразил Решение №1142/25.03.2024г. по адм.дело № 1024/23г. по описа на АС-Плевен. Обратно видно от мотивите на Заповед № Л-1820/25.04.2024г. главния директор на ГДИН е извършил проверка относно здравословното състояние на лишения от свобода, както и за честота на свижданията и населените места, от които са лицата, посещавали М.. Адм.орган обосновано приел, че лишения от свобода се води на отчет в медицинския център при затвора гр.Плевен по повод хронично заболяване, като му е назначена медикаментозна терапия. Констатирал, че при нужда лишения от свобода е привеждан в СБАЛЛС за лечение по предложение на началника на затвора т.е. са удовлетворени потребностите на С. А. М. от лечение в медицинско заведение, извън тези находящи се в обл.Плевен, съобразно и неговото желание. Органът установил още, че отдалечеността от гр.София не е пречка за посещението на роднини и познати и провеждане на свиждания с тях.

Съдът споделя тези изводи. Видно от множеството писмени доказателства по делото – билети за свиждания и извлечение от информационната система на ГДИН, лишеният от свобода е провеждал както единични, така и обединени /удължени/ свиждания. Всяка от молбите за свиждане е била уважавана и изпълнена. Липсват доказателства за препятствия, създавани от администрацията на затвора гр.Плевен за възпрепятстване на контактите на М. с близки и роднини. Само през 2023г. лишеният от свобода е бил посещаван над десет пъти от свои познати и роднини, като сред посетителите са С. М., С. М., М. Й. Л. и А. М. Л. – на 11.02.23г., 08.04.23г., 24.06.23г., 12.11.23г., 23.12.23г., В. В. П. и В. Г. от гр.София – на 05.03.23, 23.12.23г., В. Н. С. – 29.07.23г., С. В. Г. – 23.12.23г., В. М. М.– 23.12.2023г. З. И. Г. – 27.01.24г., Й. Б. И. от гр.София – 27.01.2024г. Видно от молбата с вх.№ М 1908/14.07.23г. е уважено и искане за обединяване на две свиждания по 40 минути, поради обстоятелството, че близките на лишения от свобода пътуват от гр.София. Видно от писмените доказателства посетителите са от различни населени места – София, Перник, Русе, което обуславя извод, че отдалечеността на затвора Плевен от тези населени места не е пречка за провеждане на свиждане с лишения от свобода.

По отношение на изложеното в жалбата за наличие на обстоятелства, свързани с медицинското обслужване на лицето, което налага преместването в затвора София, съдът съобрази следното:

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Същевременно на основание чл. 2 вр. чл. 23, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието във връзка с със Заповед № Л-4700/30.12.2021г. главният директор на ГДИН утвърдил Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична помощ – медицински център в местата за лишаване от свобода - 106- 145 от делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти (чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС). С нормата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, като медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя, но становището на специалистите от другите лечебни заведения има само консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението. В този смисъла е разпоредбата на чл.137, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС.

Същевременно в чл.34 и сл. от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода предвижда провеждането на задължителни прегледи веднъж годишно, както и задължителни изследвания, които се провеждат след получаване на информирано съгласие от лишения от свобода. Изпращането на лишени от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода и извън лечебните заведения по чл.56 от Наредба № 2/ 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, се осъществява когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налага се лечение на инфекциозни заболявания, или са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център, който издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Изпращането в лечебно заведение се извършва със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода. По отношение на профилактичната дейност и медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно чл.143, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗИНЗС. Цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, а лекарства с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза (чл.149 от ЗИНЗС). Съгласно ал.3 от същия нормативен акт лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол.

С Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична помощ – медицински център в местата за лишаване от свобода, били определени задълженията на медицинските специалисти в медицинските центрове, медицинското обслужване, амбулаторния прием в МЦ, оформянето на медицинската документация, осъществяването на профилактична дейност, лекарствоснабдяването и др. Съгласно раздел III т.14 на всеки лишен от свобода след постъпването му в затвора се извършва първичен, основен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка. При първичния медицински преглед на лишения от свобода се завежда личен здравен картон, съгласно Приложение № 1 към Заповед № Л-4700/30.12.2021г. Амбулаторният прием в МЦ се извършва по график, изготвен от медицински специалист и утвърден от началника на затвора, който се поставя на видно място в МЦ. Медицинските специалисти провеждат преглед в срок до 24 часа от вписването на лишения от свобода в дневника за провеждане на прегледи, съхраняван при постовия надзирател – чл. 17 т.1 и т.2. Болните лишени от свобода с температура, травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време – чл.18. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се вписват трите имена на пациента, диагнозата и предписаното лечение. Осигуряването на спешна медицинска помощ в извънработно време на МЦ се урежда със заповед на началника на затвора по предложение на медицинския специалист на МЦ. Изпълнението се възлага на дежурните главни надзиратели., които при нужда от спешна медицинска помощ подават сигнал до националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Съгласно чл.24, ал.1 от указанията медицинските специалисти създават здравно досие на всеки лишен от свобода, което съдържа сведения за здравословното му състояние, прекараните заболявания, проведените изследвания и лечение, необходимостта от диетично хранене. Съгласно чл.52, ал.1 лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, се налага лечение на инфекциозни заболявания или са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания- чл. 52, ал.1. Медицинският специалист от МЦ уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи- чл. 52, ал.2. При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение ЛС може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения за своя сметка, като в този случай се осигурява достъп до молителя- чл.54, ал.1. Становището на специалистите от другите лечебни заведения имат само консултативен характер. На всеки лишен от свобода веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации. Обслужването в лечебно заведение на лишените от свобода се осъществява в СБАЛЛС-София или СБАЛЛС –Ловеч, като в раздел XII е конкретизирана процедурата, по която се приемат за лечение. Лекарствоснабдяването е регламентирано в раздел XIVот указанията, като цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от медицинския специалист в МЦ- чл. 56, ал.1. В зависимост от потребностите от лекарства и медицински изделия, специалистите представят писмени заявки до началника на съответното място за лишаване от свобода – чл.56, ал.2. Получаването, съхраняването и разпределението също се организира от медицинските специалисти в МЦ, като лекарствата се съхраняват в аптечен склад, находящ се в самостоятелно помещение, което се заключва – чл. 56, ал.3 и ал. 4. Изразходването на лекарства и медицински изделия се регистрира в амбулаторната книга за преглед на лишението от свобода, като се отбелязва техният вид и количество. Съгласно чл.59, ал.1 на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства, като тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга. Лишените от свобода могат да получат лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря от лечебното заведение в мястото за лишаване от свобода. Тези лекарства се съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода – чл. 59, ал.6. При преместване на лишения от свобода в друг затвор здравното досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба – чл. 25. Медицинските специалисти са отговорни за съхранението, защитата и обмена на информацията за здравословното състояние на пациента – чл. 24, ал.2.

В конкретния случай субективните преценки на ищеца за това каква по вид медицинска помощ трябва да му бъде оказана не може да бъде основание за извод, че служителите в медицинския център в затвора Плевен не са му оказали дължимата спрямо него медицинска грижа.

По делото няма анамнестични и клинични данни за обостряне на хроничнитe заболявания в резултат на бездействие по отношение на дължимата грижа за здравословото му състояние. Нуждите на лицето в тази насока са задоволени напълно, като са изпълнявани в срок, ритмично и последователно всички предписания на лекуващите лекари и специалисти.

Същевременно е налице разлика между дължимата се административна дейност на ГДИН по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество (чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето), не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава. Контрол върху медицинската дейност се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване (арг. чл. 6, ал. 6). Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г.

Действително през 2023г. на лицето не е предоставяно през определени периоди лекарството Клонарекс, което било предписано в издадената епикриза от 2022г. от СБАЛЛС – София, но през месец март 2023г. лишеният от свобода е консултиран с невролог, който е постановил изрично, че лекарството Клонарекс следва да се дава при нужда т.е. по преценка на лекарите в медицинския център при затвора Плевен. Същевременно въпреки обстоятелството, че ГДИН не е осигурил лекарството, лишеният от свобода е подавал сам молби за осигуряването му, както и доброволно го е заплащал, в интерес на своето здраве, поради което не са настъпили негативни последици и влошаване на състоянието му.

По отношение на твърдението, че не се спазва отбелязаната в епикризата от 2022г., препоръка за ХДР, то тази абревиатура може да има две значения: хранително диетичен режим и хранително-двигателен режим. При липса на изясняване от страна на издателя на епикризата в какво се състои значението на абревиатурата, то за медицински център липсва задължение за спазването му. Въпреки това писмените доказателства обуславят извод, че М. е бил подложен на хранителна диета. В тази насока е здравния картон на лицето. Задължителни указания на двигателен режим следва да бъдат отбелязани ясно, както и да сочат какви движения и физическа активност следва да извършва субекта – повече или по-малко. В конкретния случай от абревиатурата не става ясно не само значението й, но и предписанието, поради което не може да се приеме, че не е изпълнено от служителите на Медицинския център или администрацията на ГДИН. Същевременно видно от показанията на свидетелите по делото, лишеният от свобода е извеждан на открито съобразно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Заявлението на лишения от свобода, че не му е предоставяна качествена медицинска помощ в затвора Плевен и липсата на доверие в медицинските лечебни заведения и специалисти в област Плевен, не са подкрепени с доказателства за некачествена медицинска помощ или друго, а са израз на желанието на жалбоподателя да се премести в гр.София. Не са представени и доказателства за уговорени консултации с определени лекари от друг район и нарочни молби в тази насока към началника на затвора Плевен, които да не са удовлетворени.

Обратно видно от писмените доказателства по делото, при възникнала необходимост от лечение в болнично заведение С. А. М. е бил лекуван в СБАЛЛС. От грасните доказателства в показанията на разпитаните свидетелите се установява още, че са уговаряни часове при различни специалисти, но лишеният от свобода се е отказвал от част от тях, с което сам се е поставил в състояние да рискува влошаване на здравето си.

С оглед на горното, съдът приема, че издадената заповед на главния директор на ГДИН, с която се отказва да се премести С. А. М. в затвора София на основание чл.62, ал.1 т.3 от ЗИНЗК е законосъобразна, като жалбата срещу нея следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва С. А. М. да бъде осъден да заплати по сметка на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София направените по делото разноски в размер на 240 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, като за разликата до 300 лв. искането следва да се остави без уважение като неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалба на С. А. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, чрез адв. А. В. – САК, против Заповед № Л-1820/25.04.2024г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с която е отказано по молба изх.№ М-981/18.08.2022г. на лишения от свобода да бъде преместен в затвора гр.София.

ОСЪЖДА С. А. М. с [ЕГН] да заплати на ГДИН сумата от 240 ( двеста и четиридесет) лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Оставя без уважение искането на ГДИН за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 240 лв. до сумата от 300 лв.

На основание чл. 62, ал.3 пр.2 от ЗИНЗС решението е окончателно.

Преписи от решението да се връчат на страните по делото.