РЕШЕНИЕ
№ 3966
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110108585 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Л. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, с която против ЗД „***” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – частичен иск
от претенция в пълен размер от 5775 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца л.а. „****“ рег. №****,
при ПТП настъпило на 16.06.2024 г., на пътя гр.София – с. Петърч, по вина на
водача на л.а. „***“, рег. № ****, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, при ответника, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2024 г. до
окончателното изплащане. След допуснато изменение в размера на
предявения иск, на основание чл.214, ал.1 ГПК, ищецът претендира за
плащане сумата от 5775 лева, включваща: 4275 лв. – заплатена стойност за
закупуване на предно челно стъкло и сумата от 1500 лв. – за боядисване на
предна броня, преден капак, разлепяне на фолио и залепване на ново фолио.
Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
1
права:
Ищецът е собственик на л.а. „****“ рег. №****. На 16.06.2024 г., около
17.30 ч. ищецът управлявал превозното средство по пътя гр.София – с.
Петърч, като след моста над АМ „Европа“ застигнал движещия се пред него
л.а. „***“, рег. № ****. Ищецът продължил да се движи зад л.а. „***“, но тъй
като последният автомобил преминал с висока скорост през разпилени камъни
по асфалта, част от камъните отхвръкнали и увредили автомобила на ищеца.
В исковата молба се сочи, че двамата водачи съставили двустранен
протокол за ПТП, в който, като виновен за настъпването на пътния инцидент
бил посочен водачът на л.а. „***“. По отношение на това превозно средство
била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, при ответника,
със срок на действие от 26.04.2024 г. до 25.04.2025 г. Твърди се, че на
17.06.2024 г. ищецът уведомил ответника за настъпилото застрахователно
събитие. Застрахователят извършил оглед на увредения автомобил, изготвил
снимков материал и съставил опис-заключение по щета № ****/17.06.2024 г.
Като увредени били посочени следните детайли от автомобила – челно стъкло
тонирано с ивица, фолио на предна броня и защитно фолио на преден капак.
Ищецът сочи, че посетил автосервиз, където увреденото челно стъкло
било подменено с оригинално, като за извършения ремонт заплатил сумата от
4275 лева, по издадена фактура. Във връзка с увреждането на предната броня
и предния капак, посетил сервиз, където 3 месеца по-рано били поставили
фолио на увредените детайли. На място било установено, че били налице
увреждания и по боята на предната броня, като това увреждане не било
посочено в описа, извършен от ответника. Ищецът установил, че отлепване на
увреденото фолио и залепване на ново фолио, както и за възстановяване на
бронята, била необходима сума в размер на 1500 лева.
Ищецът посетил офис на застрахователя с искане и новоустановеното
увреждане да бъде вписано в описа по щетата, но му било отказано, тъй като
искането за изплащане на застрахователно обезщетение щяло да бъде
отхвърлено и вписването на допълнително установеното увреждане нямало
значение за резултата.
С уведомление от 20.06.2024 г. ответникът отказал изплащане на
обезщетение, тъй като между участващите в ПТП превозни средства липсвало
съприкосновение. Ищецът оспорва извода на ответника като се позовава на
2
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП. Оспорва автентичността на съставения двустранен
протокол, както и съдържанието на същия. Намира, че без да е установен
механизмът на ПТП не може да се направи извод кой от участниците в него е
действал противоправно. Оспорва да е изпълнен фактическият състав на
непозволеното увреждане. Заявява, че се касае за случайно деяние за водача на
л.а. „***“, който не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. Оспорва същият да е нарушил правилата за движение по пътищата.
Възразява да е налице причинно-следствена връзка между процесния
инцидент и посочените от ищеца увреждания по автомобила му, като намира,
че същите не кореспондират на заявения механизъм на ПТП. Оспорва
предявения иск по размер, като намира, че пълния размер от 5775 лева е силно
завишен и не отговаря на действителния размер на вредите по чл.386 КЗ.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване, следните обстоятелства: между собственика на л.а. „***“, рег. №
**** и ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна
към 16.06.2024 г.; по искане на ищеца, при ответника е образувана преписка
по щета №****/17.06.2024 г., за обезщетяване вредите от пътен инцидент, при
който вследствие преминаване на л.а. „***“, рег. № **** през участък с
камъни на пътното платно и изхвърлянето на част от тях, на собствения на
ищеца л.а., са нанесени увреждания.
Страните не спорят, а и от приобщения по делото препис от СРМПС
част I №****/19.02.2024 г., издадено от МВР, се установява, че ищецът е
собственик на мотоциклет л.а. „****“ рег. №****, като превозното средство е
с дата на първа регистрация 05.09.2023 г.
Видно от приобщения по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, се установява, че на 16.06.2024 г., в 17,38 ч.,
по пътя гр.София - с. Петърч, ***, възниква ПТП, при което собствения на
ищеца л.а. „****“ рег. №**** е увреден вследствие преминаване на л.а. „***“,
3
рег. № **** през участък с разпилени камъни на пътното платно и
изхвърлянето на част от тях. В двустранния протокол, съставен от двамата
участници в произшествието, са вписани обстоятелствата, причините и
условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му. Вследствие на
произшествието са нанесени материални щети само на процесното превозно
средство. Механизмът на настъпване на ПТП е описан от двамата участници в
пътния инцидент, като същите са подписали протокола. Водачът на л.а. „***“,
рег. № **** е посочил, че е виновен за настъпване на произшествието.
Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество образува
преписка по щета № ****/17.06.2024 г. и изготвя опис, от който се установява,
че увредените елементи от превозното средство, които следва да бъдат
ремонтирани са: челно стъкло – за подмяна, фолио на предна броня – за
подмяна и защитно фолио на преден капак – за подмяна.
От приобщената фактура №****/21.06.2024 г., издадена от „***“ ЕООД,
ЕИК ****, с получател И. Л. Ч., се установява, че на 21.06.2024 г., ищецът е
закупил оригинално челно стъкло с нагревател, сензор и камера за *** Y 2023,
за автомобил с рег. №****, с включени монтаж и консумативи, за сумата от
4275 лв. с вкл. ДДС. Към фактурата е приложен фискален касов бон за сумата
от 4275 лв., издаден на 21.06.2024 г., удостоверяващ заплащане на посочената
сума за „стъкло и монтаж“.
Видно от фактура № ***/13.03.2024 г., с получател И. Л. Ч., видно от
която елементи от увредения автомобил са били облепени с фолио, като
извършената дейност е на обща стойност 2600 лв.
За установяване фактическата страна на спора, по делото е допуснато
провеждане на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/. След представяне
на първоначалното заключение, ищецът отправя искане за съобразяване на
снимков материал, на увредените детайли, на дигитален носител, вместо на
хартиен носител, какъвто е изследвал експертът. При съобразяване на
предоставените от застрахователя снимки, на цифров носител, вещото лице
доц. д-р инж. Я. М. представя окончателното си заключение. От същото се
установява механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания на
превозното средство, както и стойността на ремонтните дейности, необходими
за възстановяване на автомобила до състоянието му преди произшествието.
Експертното заключение сочи механизъм на настъпване на ПТП,
4
съвпадащ със сочения от ищеца, а именно – л.а. „ ***“ се движи по
продължението извън селото на ***, в посока към с. Петърч, в района на
изграждащия се пътен възел на АМ „Европа“. Зад него се движи л.а. „***“ с
по-голяма скорост, който го застига, но не го изпреварва. В район с
разпръснати, разпилени инертни материали, дребни камъчета и др. върху
пътното платно, поради несъобразена с пътните условия скорост, част от
камъчетата отхвръкват от задните колела на л.а. „ ***“ и увреждат предното
стъкло, и защитното фолио на предната броня и предния капак на движещия
се отзад л.а. „***“.
Намерено е, че увреждането на челното стъкло, на автомобила се
изразява в спукване на стъклото. Същото може да се получи от много дребни
твърди частици, от инертните материали, намиращи се в района на
произшествието. Според вещото лице, челното стъкло не може да бъде
ремонтирано, без да се останат следи от увреждането. Дори да бъде залепено с
фотополимер, въпреки, че стъклото е залепено, увреждането ще бъде видимо.
Разяснява, че подобно увреждане следва да се извърши в рамките на срок от 7-
10 дни, тъй като в противоен случай пукнатината се запълва с мръсотия, която
после не може да се отстрани на 100% и увреждането става още по-видимо
дори и след залепяне. Уврежданията на защитното фолио на „Предна броня“ и
на „Преден капак“ на л.а. „***“ е възможно да бъдат получени при конкретния
случай. Уврежданията се изразяват във видимо, забележимо издраскване и
имат характер на малки драскотини и точки, значителен брой, с малка
дълбочина и размери от типа място шупла, лупа, звездичка, биволско око и
цънка, които могат да се получат от много дребни твърди частици от
инертните материали намиращи се в района на произшествието. Боята е
видимо засегната само на едно място и може да бъде ремонтирано чрез
запълване с фотополимерна смола.
При установения механизъм на ПТП, вещото лице е намерило, че между
настъпилото застрахователно събитие и всички вреди по процесното превозно
средство е налице причинно-следствена връзка.
Според вещото лице, цената на частите, материалите и труда,
необходими за възстановяване на процесния автомобил, след като се съобрази
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска
5
отговорност“ на автомобилистите е в размер на 1500 лв., като в отговор на
въпрос, поставен от ответника, вещото лице пояснява, че това е цена само за
облепване със защитно фолио на предна броня и преден капак, като не
включва стойността за възстановяване на детайла „предно стъкло“, поради
което представлява само част от стойността, необходима за възстановяване на
процесния автомобил.
Пазарната стойност на процесния автомобил, с оглед годината на
производство и функционалността му е 79657,50 лв. Установено е, че на
автомобила е извършено облепване със защитно фолио на следните детайли:
предна броня, задна броня, врати, преден капак, фарове, аден панел – ляв и
десен, преден калник – ляв и десен. Намерено е, че цената на частите,
материалите и труда, необходими за възстановяване на увреденото превозно
средство, след като се съобрази Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, е
4323,33 лева. В проведено съдебно заседание пояснява, че увреденото стъкло
е с три камери, а най-евтиното стъкло, което му е било предложено и е било
съобразено при определяне на цената, е без камера. Вещото лице намира, че
сумата от 4323,33 лева е и крайната стойност на обезщетението, след като се
вземат предвид стойността на алтернативните части, методиката и процентът
на овехтяване на автомобила. Същевременно се сочи, че не са установени
алтернативни части за извършване на ремонта, на българския пазар. Отречено
е да е налице тотална щета, по смисъла на чл.390 КЗ.
На поставените от ответника допълнителни въпроси, вещото лице
отговаря, че уврежданията е възможно да бъдат получени от отхврълнали
камъчета, пясък и ситен прах; възможно е да бъдат получени в друг район, в
който е налице пътна обстановка с наличие или съвкупност от тези причини.
Невъзможно е уврежданията да бъдат получени без участието на друго
моторно превозно средство.
По искане на ищеца, в качеството на свидетел, е разпитан водачът на л.а.
„***“ – А. Е. Д.. В показанията си св. Д. заявява, че през лятото на 2024 г. е
участвал в инцидент с участието и на л.а. „***“. Заявява, че произшествието е
настъпило в следобедните часове, след отсечката на магистралата по пътя за с.
Петърч. На пътното платно имало много разпилени камъни, тъй като имало
6
ремонт на пътя. Управляваният от него автомобил преминал през чакъл и
изхвърлил няколко камъка на автомобила зад него, като му причинил щети.
Твърди, че управлявал превозното средство със скорост от около 50-60 км/ч.,
тъй като настилката не била добра. Не е било възможно да премине с по-ниска
скорост, тъй като щял да пречи на движението. Разбрал, че на автомобила зад
него са били нанесени увреждания, след като водачът на последния започнал
да му сигнализира с фарове и клаксон. Св. Д. спрял на следващата отбивка.
Спомня си, че предното стъкло на л.а. „***“ е било спукано, като имало следи
по предната брона и предния капак. Двамата водачи съставили двустранен
протокол за произшествието. Отрича да е познавал водача на л.а. „***“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.429 КЗ вр. чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
7
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП,
механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между
ПТП. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В
тежест на ответника е да установи възраженията си въведени с отговора на
исковата молба.
Страните не спорят, че по отношение на л.а. „***“, рег. № **** е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото се установи, че на 16.06.2024 г., на пътя от гр. София към с.
Петърч, по вина на делинквента – водач на л.а. „***“, рег. № ***, възниква
ПТП с л.а. „****“ рег. №****, при което на собственото на ищеца превозно
средство са нанесени имуществени вреди.
Механизмът на настъпване на произшествието, наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и
нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца, са установени по
безспорен начин чрез приетите по делото писмени доказателства, както и
експертно заключение. В подписания от страните двустранен протокол за
ПТП, водачът на л.а. „***“, рег. № *** е посочил, че е виновен за възникване
на произшествието.
Съгласно изричния текст на чл.5 от Наредба № І-з – 41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв е и
процесният случай. Съгласно посочената разпоредба, такъв протокол не се
попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества, или техни аналози или
не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство. С оглед показанията на свидетеля А. Е. Д. – водач на л.а. „***“, рег.
8
№ ***, авторството на положените подписи, както и удостоверените с
двустранния протокол факти и обстоятелства, относно механизма на ПТП, и
нанесените увреждания на участващите в него автомобили следва да се
приемат за доказани.
Между ответното дружество и делинквента е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Безспорно са установени настъпилото ПТП, участниците в него, механизмът и
вината за настъпването му, както и нанесените увреждания по автомобила на
ищеца, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Вината на застрахования л.а. е установена по безспорен начин.
Делинквентът е допуснал нарушение на правилата на движение, като при
преминаване през пътен участък с разпилени инертни материали, дребни
камъчета и скорост, е управлявал автомобила с несъобразена с пътните
условия, скорост, вследствие на което, на собствения на ищеца автомобил, са
нанесени щети. Не се установяват доказателства за наличие на
правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя
обстоятелства. С оглед горното, съдът намира предявеният иск за доказан по
основание, поради което следва да извърши преценка за основателност на
претендирания размер.
Съгласно приетото заключение на САТЕ от 14.04.2024 г., вещото лице
определя размер на възстановителна стойност, при съобразяване на
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /Методиката/ –
4323,33 лева, в която са включени следните суми: 1500 лв. - цена за облепване
със защитно фолио на предна броня и преден капак и 2823,33 лева – средна
цена за подмяна на челното стъкло, от събрани три оферти. По отношение на
нито едно от предложените стъкла не е посочено, че е идентично на
увреденото, в т.ч., че е снабдено с три камери, каквото е оригиналното стъкло.
Не е установено предложените стъкла да представляват оригинална част,
използвана от производителя и която да може, да бъде вложена в автомобила.
Следва да се съобрази, че от датата на първоначална регистрация на
превозното средство – 05.09.2023 г. до датата на настъпване на процесното
9
ПТП е изминал период от малко над девет месеца, т.е. автомобилът е
гаранционен и при отремонтирането му следва да се използват само
оригинални части. Поради това, съдът намира, че при определяне на
дължимото обезщетение за възстановяане на челното стъкло, следва да
съобрази стойността, която ищецът е заплатил за подмяната му – 4275 лева,
като същата е близка по размер до една от предложените оферти на вещото
лице – 4000 лв., от доставчика – *** (Фикса), гр. Шумен. По отношение
сумата, необходима за възстановяване на увреденото защитно фолио, вещото
лице е намерило, че дължимото обезщетение е в размер на 1500 лв. Общият
размер на стойността за възстановяване на превозното средство е 5775 лв.,
каквато е и претенцията на ищеца.
Разпоредбата на на чл.400, ал.2 КЗ определя, че възстановителната
застрахователна стойност е тази за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Ответникът е
длъжен да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, вследствие
настъпилото застрахователно събитие, като при спазване принципа за пълна
обезвреда, следва присъденото обезщетение да съответства на разходите за
възстановяване на увредената вещ до състоянието преди
увреждането. Застрахователят е длъжен да съобрази императивната
разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, която го задължава при настъпване на
застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение, което е равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
поради което размерът на застрахователното обезщетение не може да бъде
определен при съобразяване само с установените, с Методиката минимални
размери. При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото
обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената вещ
до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че в полза
на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в претендирания размер -
5775 лева. Ответникът не е заплатил на ищеца каквото и да е обезщетение,
поради което предявеният иск се явява доказан по основание и размер, и
същият следва да бъде уважен изцяло. Законната лихва се претендира с
начална дата, датата на подаване на исковата молба – 08.07.2024 г., като
лихвата следва да се присъди считано от тази дата.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да
10
заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК, като по отношение заявеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане
на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.
Макар съдът да не е длъжен да съобразява размерите, определени с Наредба
№1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва извод, че
ищецът претендира адвокатско възнаграждение, чийто размер е близък до
минималния, при съобразяване цената на иска и броя на проведените съдебни
заседания, като върху адвокатското възнаграждение следва да се присъди и
ДДС.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват
претендираните разноски от 2678,36 лева, съгласно приет по делото списък по
чл.80 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: IBAN BG***************, с титуляр адвокат Й. К.
А..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
****, сумата от 5775 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, нанесени на собствения на ищеца л.а. „****“ рег. №****, при ПТП
настъпило на 16.06.2024 г., на пътя гр.София – с. Петърч, по вина на водача на
л.а. „***“, рег. № ****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.07.2024 г. до окончателното
изплащане.
11
ОСЪЖДА ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
****, сумата от 2678,36 лева, представляваща сторените разноски по делото,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12