Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Червен бряг, 24.09.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на    осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова , като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №44/2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК .

Производството е образувано по искова молба с  вх.№279/16.01.2020г. от „БНП П.П.Ф.П.“, рег.№ххх, със седалище и адрес на управление: хххнъл Ф.“ ЕАД с ЕИК ххх6),  чрез „БНП П.П.Ф. СА“ клон Б., с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., срещу Р.А.М. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №ххх, както и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MаsterСard. Твърди се, че на 09.01.2017г. Р.М. активирала кредитна карта №МКс максимален кредитен лимит в размер на 2000 лв. Твърди се, че върху усвоената сума се начислявала годишна лихва, а съгласно чл.1 и чл.14 от приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018г., когато било последното плащане по нея, като баланса по същата е в размер на минус 1082.81 лв. Последното обстоятелство принудило ищецът да блокира картата. Твърди се, че ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК по повод на което било образувано ч.гр.д.№1053/2019г. по описа на РС Червен бряг. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което обусловило правния интерес да бъде предявен настоящият иск. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане в полза на  ищеца по отношение на Р.А.М. в размер на сумата от  906.68 лв. – главница; сумата от 176.13 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2018г. до 3.04.2019г.; сумата от 48.30 лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от 3.04.2019г. до 11.10.2019г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск срещу ответника  като се иска от съда да постанови решение, с окето да осъди ответника да заплати посочените по-горе суми. Претендират се деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и съдебни разноски в исковото производство в размер на 125 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.

В законоустановения месечен срок  не е постъпил отговор от  ответника.

В съдебно заседание  ищецът, редовно призован,  не се представлява. Взема становище в молба с вх.№ 260101/03.09.2020г. и  моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, а в молба с вх.№ 3504/12.08.2020г. прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище по проекта на съда за доклад по делото.

  От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

   Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба  и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по  ч.гр.д.№1053/2019г. описа на РС-Червен бряг, че на 25.10.2019г. „БНП П.П.Ф.П.“ чрез „БНП П.П.Ф. СА“ клон Б. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  против   Р.А.М..

  Било образувано ч.гр.д.№1053/19г.  по описа на РС-Червен бряг и била издадена Заповед  №575/28.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС - Червен бряг разпоредил „Длъжникът Р.А.М., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на кредитора БНП П.П.Ф. С.А., Париж рег. №ххх, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, със законeн представител Д.Д.– заместник управител  сумата от 906.68 лв. /деветстотин и шест лева и 68 стотинки/- главница,  възнаградителна лихва от 176.13 лева  /сто седемдесет и шест лева и 13 стотинки/ за периода от  01.11.2018 г. до 03.04.2019 г.; мораторна лихва в размер на 48.30 лв. /четиридесет и осем лева и 30 стотинки/ за периода 03.04.2019г. до 11.10.2019г., законна лихва от датата на постъпване на заявлението /25.10.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, както и  направените деловодни разноски общо в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/.“.

Заповедта е връчена при условията на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК на длъжника.

С разпореждане №1405/06.12.2019г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 16.12.2019г. С искова молба вх.№279/16.01.2020г. е инициирано настоящото гражданско дело №44/2020г. по описа на ЧРС.

Спори се  между страните дължи ли  ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на договора между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е просрочила задължението си, получена ли е поканата от длъжника.

На основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 т.2 ГПК съдът намира, че е сезиран с  искове  по чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца на сумата от  906.68 лв. – главница; сумата от 176.13 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г.; сумата от 48.30 лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  /25.10.2019г./ до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед  №575/28.10.2019г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК.

Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съобщението  за ответника ведно с препис от разпореждане №47/16.01.2020г., препис от исковата молба и приложенията към нея  ответникът е получил на 10.06.2020г. Не е представил в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба.  С призовка, получена на 25.08.2020г. ведно с Определение №296/27.07.2020г. ответникът е уведомен  за датата на откритото съдебно заседание  на 18.09.2020г. Ответникът не се е явил в първото съдебно заседание и не е заявил желание производството да се разгледа в негово отсъствие, както и не е взел становище по исковата молба.

Съдът намира, че от събраните в хода на делото писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си. В тежест на ответника е да докаже, че е платил сумата съгласно условията на договора. Ответникът не е сторил това, поради което следва да се приеме, че същия дължи на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея  писмени  доказателства, искът се явява вероятно основателен. Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това.

Гореизложеното води до извода, че  исковете на „БНП П.П.Ф.П.“ срещу Р.А.М., следва да бъдат уважени като основателни.

На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените общо деловодни разноски в заповедното и в исковото производствов размер на 300 лв.

          Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 пр.1 и чл.239, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА  УСТАНОВЕНО ПО предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „БНП П.П.Ф.П.“, рег.№ххх, със седалище и адрес на управление: хххнъл Ф.“ ЕАД с ЕИК ххх6),  чрез „БНП П.П.Ф. СА“ клон Б., с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от Д.Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., има вземания срещу Р.А.М. с ЕГН **********, адрес: *** , а именно    сумата от  906.68 лв. – главница; сумата от 176.13 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г.; сумата от 48.30 лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  /25.10.2019г./ до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед  №575/28.10.2019г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Р.А.М. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати на „БНП П.П.Ф.П.“, рег.№ххх, със седалище и адрес на управление: хххнъл Ф.“ ЕАД с ЕИК ххх6),  чрез „БНП П.П.Ф. СА“ клон Б., с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Д.Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. сумата от 300  лв. общо направени деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

          На основание чл.329, ал.4 ГПК решението  не подлежи на обжалване.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: