Решение по НАХД №187/2025 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 32
Дата: 14 октомври 2025 г.
Съдия: Чанко Петков Петков
Дело: 20252140200187
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Малко Търново, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно
наказателно дело № 20252140200187 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по жалба на В. А. К., ЕГН: **********,
точен адрес гр. П., ул. "К. Р." № **, ет. *, ап. *, против наказателно постановление №
25-0299-000179 от 03.07.2025 г. на Началник Група в ОДМВР - Бургас, РУ - Малко
Търново, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
А от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява. Моли съда за отмяна на НП.
В жалбата са наведени доводи за отмяна на НП.
Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП. Алтернативно се пледира
за изменение на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява лично.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо
право да обжалва и отговаря на изискванията на закона.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение № АД546970 от 26.04.2025 г.,
съставен от В. А. Г., на длъжност мл. абтоконтрольор, при РУ - Малко Търново,
ОДМВР - Бургас за това, че на 26.04.2025 г. в 16:00 часа, в община Малко Търново, на
път Втори клас № II-99, при км. 86+1 в посока с. Граматиково, управлява л. а. марка
„Тойота“, модел „РАВ-4“ с рег. № А **** РР, собственост на И. Д. Д., ЕГН:
**********. Поради движение с несъобразена скорост, при навлизане в лява крива,
допуща самостоятелно ПТП, като излиза извън пътното платно и се блъска в дърво.
От ПТП има материални щети, без пострадали. Напуска мястото на ПТП и не
1
уведомява компетентните органи.
За което е съставен АУАН.
На основание акта е издадено и атакуваното НП за нарушение на чл. 20, ал. 2 и
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:
За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът изслуша показанията
на св. Г., които показания съдът приема като обективни и правдиви и потвърждават
изложеното в Акта и НП. Същият заявява, че не е направено измерване на скоростта
на автомобила, както и, че жалбоподателката е нямала никакви наранявания.
По нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съдът намира, че жалбоподателката не
е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Самият актосъставител в показанията
си пред съда заявява, че не е направено измерване на скоростта, с която се е движил
автомобила. На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че
несъобразената скорост, както е посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до
който се достига след преценка на установените факти и събраните по делото
доказателства. В случая минимални предпоставки за това липсват.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП в частта
на т. 1 само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита
на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършване на
какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да
организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Основен принцип в пеналистиката, част от която е и
административнонаказателното право, е че защитата се осъществява в рамките на
фактическите положения изложени в обстоятелствената част. Лицето се защитава
срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението. В случая, както бе
посочено по-горе, минимални предпоставки за това липсват.
От друга страна доколкото с НП на въззивника е наложена санкция за
нарушаване нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съдът след преценка на събраните по
делото доказателства счете, че НП в частта на т. 1 се явява издадено и в нарушение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. За да е налице нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
е необходимо да се установи по безспорен начин, че водачът е могъл и е бил длъжен
да предвиди конкретното препятствие по пътя. Наличието на съмнение относно този
факт изключва правомощието на АНО да ангажира отговорността на въззивника.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП,
същата гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
Безспорно е установено, предвид събраните по делото доказателства, както от
Акта и НП, така и от показанията на актосъставителя, че при настъпилото ПТП няма
2
пострадали хора. В посочената разпоредба не съществува задължение на водача при
ПТП без пострадали хора и причинини други имуществени вреди, да уведомява
контролните органи, както и да спре и установи последиците от ПТП. Поради което
съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено и в тази му част.
С оглед изхода на спора и по направено искане от страна на защитата на
жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0299-000179 от 03.07.2025 г. на
Началник Група в ОДМВР - Бургас, РУ - Малко Търново, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., с което на В. А. К., ЕГН: **********, точен адрес: гр. П., ул.
"К. Р." № **, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., и за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас да заплати на В. А. К., ЕГН: **********, точен
адрес: гр. П., ул. "К. Р." № **, ет. *, ап. *, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) разноски за
адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
3