РЕШЕНИЕ
№ 1600
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430101582 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Т. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез *** - *** адрес:
*** против „***“ ЕООД, ЕИК*** седалище и адрес на управление: ***, в
която се твърди следното : срещу ищцата е издадена Заповед за изпълнение
№***/*** г. на основание чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №***/20***г. по
описа на РС - ***, с която е разпоредено да да заплати на кредитора „***“ АД
- ***, ЕИК***, следните суми: 2749,36 лв. - главница; 842,70 лв. -договорна
лихва от 07.05.2012г. до 18.02.2014г.; 76,57 лв. - наказателна лихва за
просрочени главници от 07.05.2012г. до 18.02.2014г.; законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 19.02.2014 г. до
окончателното и изплащане; 73,37лв. - държавна такса за производството;
300,07лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
Издаден е изпълнителен лист на същата дата - ***г.
Образувано е изпълнително дело №*** по описа на ***, рег.№ ***
КЧСИ, район на действие - ОС-***. С постановление изх.№***/***г. делото е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК (поради перемпция), като
изрично е отбелязано, че „в периода от 14.01.2016г. до 29.01.2018г. не са
1
извършвани изпълнителни действия. Твърди се, че последното изпълнително
действие е извършено на дата 14.01.2016г. С констативен протокол от дата
***г., *** е удостоверил описаните факти по ИД №***, както и че същото е
предадено за унищожаване - чл.5 ал.5 т.1, вр. ал.7 от Наредба №4/06.02.2006г.
за служебния архив на ***.
С молба от дата 20.01.2025 г. е образувано ново ИД №*** по описа на
***, рег. № *** КЧСИ, на същото изпълнително основание - ИЛ от дата ***г.,
издаден по ЧГД №***/20***г. - ***-ти състав, по описа на РС-***, от
взискателят „***“ ЕООД, ЕИК ***, на който предходният взискател „***“ АД
е прехвърлил вземането си чрез договор за цесия, сключен между страните на
дата ***г. От запорно съобщение с изх.№***/ ***г. е видно, че общият размер
на задължението възлиза на общата сума в размер на 8577 лв., която включва
олихвяема, неолихвяема сума и такса по Тарифата за такси и разноски по
ЗЧСИ. С молбата се претендира също и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че Т. И. К., ЕГН**********, адрес: *** не дължи на „***“ ЕООД,
ЕИК***, седалище и адрес на управление:, ***, сумата в размер на общо 8577
лв., представляваща главница, законна лихва, лихва за забава и такса към ***,
както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв. по ИД №*** по
описа на ***, рег.№*** КЧСИ, поради изтекла погасителна давност за
вземането.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор, с който са изложени твърдения за
недопустимост на част от иска, респ. за неоснователност.
В о.с.з. ищцата се явява и се се предсатвлява от ***., която поддържа
иска.
В о.с.з. не се явява представител на ответната страна.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно, а това се установява и от приетите доказателства по делото,
че по образуваното ч.гр.д. № ***/20***год. по описа на *** е издаден
2
Изпълнителен лист на ***год. в полза на ***АД-*** срещу ищцата за сумите
: 2749,36 лв. - главница; 842,70 лв. -договорна лихва от 07.05.2012г. до
18.02.2014г.; 76,57 лв. - наказателна лихва за просрочени главници от
07.05.2012г. до 18.02.2014г.; законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 19.02.2014 г. до окончателното и
изплащане; 73,37лв. - държавна такса за производството; 300,07лв. - разноски
за адвокатско възнаграждение. Не е спорно, че кредиторът *** АД-*** е
образувал изпълнително дело № ***/20*** год. по описа на ***, което с
Постановление от ***год. /приложено по делото на л.5/ е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В същото е отразено, че в периода от
14.01.2016год. до 29.01.2018год. не са извършвани изпълнителни действия.
Страните не спорят, че постановлението е влязло в сила. Не е спорно,а това се
установява и от приложеното по делото копие, че на 20.01.2025год. въз основа
на същото изпълнително основание е образувано второ изпълнително дело по
описа на *** - №***/20***год., по молба на взискателя *** ЕООД-***. В тази
връзка не се спори,че вземането, по което длъжник е ищцата е прехвърлено
надлежно с договор за цесия от първоначалния взискател на последващия-сега
ответна страна в процеса.
Съдът приема за изцяло състоятелни изложените от ищцата в исковата
молба твърдения за това, че вземането на кредитора е погасено по давност.
Дали от последното изпълнително действие, дали от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на първото изпълнително дело, е изтекъл
срок повече от 5 години към момента на образуване на второто изпълнително
дело по описа на ***. Когато в продължение на две години от образуването на
делото не са извършени валидни изпълнителни действия, от този момент, с
изтичането на двегодишен преклузивен срок и на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК настъпва прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, без
значение кога точно съдебният изпълнител е издал постановление за
прекратяване на производството по изпълнителното дело.Това е така, т.к.
прекратяването настъпва по силата на закона и независимо от това дали такъв
акт ще бъзе постановен от *** или не. Без значение е и спирането на
давността от 13.03.2020год. до 20.05.2020год., т.к. второто изпълнително дело
е образувано на 20.01.2025год.
При това положение искът е основателен и доказан за сумите, за които е
3
издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. №***/20***год. по описа на ***.
За сумата, явяваща се разлика от недължимата по посочения
Изпълнителен лист сума в общ размер 4042,07лв. до посочената в петитума на
исковата молба сума от 8577лв., искът се явява недопустим, т.к. тези разноски
са предмет на обжалване в производство по обжалване на действията на
съдебните изпълнители и не могат да са предмет на иск с правно основание
чл.439 от ГПК. В тази част производството по делото следва да бъде
прекратено поради недопустимост на исковата претенция.
По отношение разноските по делото : на първо място следва да се
отбележи, че е направено възражение от страна на ответника за прекомерност
на уговорения адвокатски хонорар на пълномощника на ищцата. Предвид
предмета на делото, проведеното само едно о.с.з., както и предвид липсата
на данни в представеното пълномощно/л.6 от делото/ определеният
първоначален хонорар да е заплатен. Такова отбелязване липсва, то
адвокатският хонорар на пълномощника на ищцата следва да бъде определен
в размер на 400лв. Ответната страна не е претендирала заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. При това положение и при съобразяване
изхода на делото, с оглед частичната основателност на исковата претенция,
следва да се присъдят разноски на ищцата за адвокат в размер 188,51лв. -
съразмерно уважената част на иска.
В полза на ищцата следва да се присъди държавна такса съобразно
уважения размер на иска – 161,68лв., както и разноски в размер 27лв.,
направени по сметка на ***.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК в
отношенията между Т. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, с
пълномощник *** – ***, адрес: *** и „***“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес
на управление: ***, че Т. И. К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД,
ЕИК*** следните суми : 2749,36лв. - главница; 842,70лв. -договорна лихва от
07.05.2012г. до 18.02.2014г.; 76,57лв. - наказателна лихва за просрочени
главници от 07.05.2012г. до 18.02.2014г.; законна лихва върху главницата,
4
считано от датата на подаване на заявлението 19.02.2014 г. до окончателното и
изплащане; 73,37лв. - държавна такса за производството; 300,07лв. - разноски
за адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден Изпълнителен лист от
***год. по ч.гр.д. № ***/20***год. по опииса на *** районен съд, и за
събирането на които е образувано изпълнително дело №***/20*** год. по
описа на *** с район на действие ОС-***, поради погасено по давност право
на принудително изпълнение за вземанията, като ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим иска в частта, касаеща претенцията за
разликата от признатата като недължима сума в общ размер 4042,07лв. до
8577лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Т. И. К., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, с пълномощник *** – ***, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: ***, разноски по
делото съразмерно уважената част на иска – разноски за адвокатско
възнаграждение 188,51лв., държавна такса съобразно уважения размер на
иска – 161,68лв., както и разноски в размер 27лв., напарвени по сметка на
***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5