Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260284 01.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори
януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 21179 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* против С.И.З., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 150 и 153, ал. 1 от ЗЕ
за признаване за установено в отношенията помежду
им, че ответникът дължи на ищеца сумата от 205,63
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. *****;
обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на
дружеството в размер на 27,14 лв. за периода от 04.07.2017 г. – 20.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Претендират се
деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските в
настоящото производство, включващи ДТ, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищeцът твърди, че
притежава законна лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за
обособената територия на град ******, като продажбата на топлинна енергия на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява по изрично
известни Общи условия, предложени от ищеца и одобрени от ДКЕВР, които влизат в
сила без изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на ОУ
ищецът има задължението да предостави в абонатната станция на сградите топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че ответникът е собственик
на топлоснабден имот, находящ се в гр. *****
и се явява по смисъла на ЗЕ клиент на топлинна енергия, като последният
съгласно ОУ е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставената топлинна
енергия в тридесетдневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят.
Съгласно член 35, ал. 1 от общите условия, при неизпълнение на това задължение
в срок, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Ищецът твърди, че е доставил до сградата, където е ситуиран имота на
ответника топлинна енергия за отполение, и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация , както и услуга за разпределение на обща стойност 232,77
лева, вкл. главница в размер на 205,63 лева за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., ведно
обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на
дружеството в размер на 27,14 лв. за периода от 04.07.2017 г. – 20.06.2019 г..
Начислената на ответника топлинна енергия била доставена и разпределена в
съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове за прилагането му. Твърди, че доставеното количество топлинна
енергия се отчита от служител на търговеца, извършващ дяловото разпределение на
топлинна енергия в началото и в края на всеки отоплителен сезон, съгласно
показанията на монтираните в имота водомери за БГВ и топломери. За събирането
на начислените суми е образувано заповедно производство по описа на ПРС, І
граждански състав, и е била издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника
по реда на член 47, ал. 5 от ГПК, били са дадени указания до заявителя за
предявяване на установителне иск, какъвто е предявен в месечния срок.
От особения представител на ответника, адв. Г.А., е постъпил отговор, с
който се изразява становище за неоснователност на исковете.
Излагат се възражения относно липсата на доказателства за качеството
на потребител на ответника и представените данни за измерени количества мощност
и ТЕ.
ПЛОВДИВСКИ районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр. с чл. 12 ГПК,
намира за установено от
фактическа страна следното:
Представена е подадена от ответника декларация по член 14 от ЗМДТ, съгласно
която е декларирана собствеността на ответника върх,, 1/1 ид.ч. от недв. имот,
находящ се в гр. ******, С.И.З., ЕГН **********, на основание договор от *******г.,
копие от който договор също е приложен.
Представените документи не са оспорени от другата стана и предвид техния
официален характер, съдът намира за безспорно установен и доказан
правнорелевантния факт, ответникът да се легитимира като едноличен собственик на процесния апартамент.
Видно от
Препис-извлечение от
сметка, по партида на ответника
е начислена главница в размер на 205,63
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. *****;
обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на
дружеството в размер на 27,14 лв. за периода от 04.07.2017 г. – 20.06.2019 г.
За събирането на така
посочените в извлечението суми е образувано ч.гр.д. № 10347/2019 г. по описа на ПРС, ІІІ бр. с-в. и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, като освен
горните суми е разпоредено длъжникът да заплати и претендираната законна лихва
върху главницата, считано от 21.06.2019
г., както и разноските по делото в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. - държавна такса
и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, която е била връчена на
длъжника по реда на член 47, ал. 5 от ГПК, дадени са били указания за
предявяване на иск, какъвто е предявен в месечния срок. Представени са договор
№ ******г. за доставка на ТЕ със списък на етажните собственици, сред които
фигурира името и подиса на ответника; протоколи за монтаж/подмяна на топломери
и свидетелства за проверка на СИ, които не са били оспорени от другата страна.
От заключението на вещото лице В.Ш. се установява, че за
процесния период абонатната станция, обслужваща процесната сграда в режим на
етажна собственост е функционирала, като топломерите в абонатната стнация са
били отчитани ежемесечно, а технологичните разходи са отчитани и отчислявани от
подаваната към процесната абонатна станция топлинна енергия. СТЕ намира, че са
спазени изискванията та т. 6.7, във връзка с т. 6.5 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост. Съобразно същото се установява, че дяловото разпределение е извършено коректно съобразно
изискванията на методиката за дялово разпределение, като за имота на ответника е начислявана ТЕ
за отопление и за сградна инсталация.
Изслушаната и прието от съда съдебно - счетоводната експертиза с вещото лице В. е установила
стойностите на дължимите суми за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и за отопление а процесния период е 700,05 лева, както и е направило
изчисление на дължимото обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия. В табличен вид са отразени по месеци дължимите суми, като при
определяне им са взети предвид показанията от съдебно - техническата
експертиза, издадените фактури и счетоводна справка за процесния период с отразени номера на фактурите.
При така установените фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
От представените от ищеца общи
условия на дружеството, се установява същите
да са публикувани в един централен и в един местен ежедневник и да са влезли в
сила в едномесечен срок от публикуването им. Същите са одобрени от ДКЕВР, а съгласно
нормата на член 69, ал. 1 от Общите условия влизат в сила без да бъдат писмено
приети от купувачите. Ето защо, съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в
договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия за продажба на
топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както
в конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената за доставената топлинна енергия. В случая е установено, че през процесния период ответникът е бил собственик на имот,
присъединен към абонатната станция, намираща се в гр. *****, както и е доказано, че общите условия са оповестени по съответния ред,
от което следва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия. Сградната
инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето
защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост
следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за
отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба
на чл. 153, ал.
6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите
в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съобразно
представените от ищеца писмени доказателства – договор за доставка, протоколи за монтаж/подмяна на топломери и
свидетелства за проверка на СИ се установява, че монтираните през процесния
период топломери са преминали метрологична проверка, като са били подменяни на
всеки две години, което е в унисон с разпоредбите на ЗИ, с оглед на което
възражението на ответника за негоден топломер в абонатната станция на блока е
неоснователно. Оттук и извода, че измерването на изразходваната топлоенергия от
топломера е отчетена правилно, а не произволно.
От приетите от съда заключения на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, се установява, че начислените на ответника
суми са правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни
изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство.
Съдът възприема изготвените заключения като обективни, последователни и
изготвени с необходимите знания и опит в съответната област.
С оглед изложеното искът като
доказан по основание и размер следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят направените от същия разноски
пред заповедния съд
от 75 лева, и пред исковия съд в размер
на 605 лева.
На основание гореизложеното, ПРС, І- ви гр. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание член 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г.
Данов" № 37 и
ответника С.И.З., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 205,63 лева, представляваща
стойността на разпределената топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на ответника,
находящ се в гр. ******, С.И.З., ЕГН **********; обезщетение за забавено плащане
на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 27,14 лв. за периода от 04.07.2017 г. – 20.06.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2019г. до
окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по член.
410 ГПК, постановена по
ч.гр.д. № 10347/2019г.
по описа на ПРС.
ОСЪЖДА С.И.З., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 разноски по съразмерност от 75 лева по заповедното производство и 605 лева
по исковото производство.
На адв. Г.А. да се
издаде РКО за сумата от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./А.Т.
Вярно с оригинала.
К.К.