№ 54
гр. Раднево, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20255520200199 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на К. И. К., срещу НП на
Началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което
са му наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В жалбата жалбоподателя оспорва резултата от извършения химически
анализ на взетата кръвна проба. Моли за отмяна на наказателното
постановление, тъй като по негова молба е извършена втора кръвна проба, по
газхроматографския метод и показаното наличие на алкохол е по-ниско от 0.5
% на хиляда, т.е. под разрешения минимум.
В с. з. жалбоподателя не се явява, представлява се от адв. Е. Ж..
По същество моли съда да отмени НП предвид представените писмени
доказателства и обективната несъставомерност на деянието.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в
писмено заявление е изразено становище по хода по същество, като се моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Раднево –
не се явяват, не изпращат представител.
1
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 19.07.2025 г. около 2:45 часа на път II – 57, км.10+000 в община
Раднево в посока запад – изток жалбоподателя е управлявал собственият си
мотоциклет „****“ с рег. № ***, като водачът управлявал МПС след употреба
на алкохол, което е установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабр. № ARBB-0022, като уреда е отчел 0.81 промила алкохол с проба №
06746, извършена на мястото на проверката в 02:48 на 19.07.2025г. На
жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № **** и връчен
със 7 бр. холограмни стикери, отговарящи на номера на талона.
Жалбоподателя дал кръв и с ПХЕ № А-193/23.07.2025г. е установено
съдържание на етилов алкохол в изследваната кръвна проба с краен резултат
0.53 промила.
За установеното нарушение св. А. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение в съдържанието на който вписал обстоятелствата
на извършването му и посочил правна квалификация.
На въззивниката бил издаден талон за кръвна проба.
Видно от заключението на химическата експертиза от 23.07.2025г.
концентрацията на алкохол в кръвта възлизала на 0, 53 промила. По
настояване на нарушителя К. била извършена повторна химическа експертиза
на 25.08.2025г., която вече показала наличие на алкохол в кръвта от 0.365
промила, което е под наказуемия минимум.
На 30.07.2025 г. било издадено наказателно постановление, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На
нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП и на основание
санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 от същия закон, на въззивника били
определени административни наказания.
Видно от заключението на химическата експертиза на контролна проба
от 25.08.2025 г., концентрацията на алкохол в кръвта възлизала на 0, 365
промила.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните доказателства – показанията на св. К. и Т.,
2
приложеният по административнонаказателната преписка АУАН, талон за
медицинско изследване; заключенията по химическите експертизи; заповед и
др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че от
събраните по делото доказателства се установява, че от страна на въззивника
не е осъществен състав на административно нарушение.
При безспорно изяснена фактическа обстановка към момента на
издаване на наказателното постановление за нарушението са били определени
административни наказания, съответстващи на тежестта на извършеното
административно нарушение, в рамките на предвидения размер и
предвидената санкция.
Към момента на произнасянето на въззивната инстанция обаче са
налице основания за отмяна на наказателното постановление, както се иска с
жалбата, тъй като по делото, посредством заключението на повторната
химическата експертиза, се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта
е възлизала на 0, 365 промила. В този смисъл и наказателното постановление
следва да бъде отменено, тъй като разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
предвижда санкционирането на водач, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително.
Гореизложеното мотивира съда да отмени наказателното
постановление, тъй като не е осъществен състав на нарушение по смисъла на
чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на
800, 00 лв., което е заплатено изцяло и в брой, тъй като са представени
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, в който адв.
Ж. посочва, че сумата е платена в брой и има характер на разписка. Така
определеният размер съответства на предвидения в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
фактическата и правна сложност на делото. С процесното НП на
жалбоподателя са били наложени две отделни наказания, едното от които е
глоба в размер на 500 лева, а другото - лишаване от право да управлява МПС
3
за срок от шест месеца. От гледна точка размера на глобата, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 400, 00 лева, съгласно чл. 18, ал. 2,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Същевременно
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата предвижда минимален размер на
възнаграждението 500 лева, когато административното наказание не е с
материален израз, т. е. когато е различно от глоба, имуществена санкция и/или
наложено имуществено обезщетение. При тези обстоятелства, то според
настоящия съдебен състав, това обуславя по-високо по размер адвокатско
възнаграждение от предвиденото според размера на глобата и то именно е
меродавно при определяне на минималния размер на възнаграждението, т. е.
приложима за тези случаи следва да е нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед на това и при съобразяване на практиката на СЕС по дело C-438/22
съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 800, 00 лева, който се явява съответен на
предоставения обем на защита.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1228-002881/30.07.2025 г.
на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора с което на К. И.
К. с ЕГН ********** с **** е наложено наказание на основание чл. 174, ал. 1,
т. 1 ЗДвП глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на К. И. К. с ЕГН
********** с адрес с. ****, общ. Раднево, ул. *** разноски в размер на 800,
00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4